РЕШЕНИЕ
гр. София, 15.02.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Маргарита
димитрова,
разгледа докладваното
от съдия Сантиров гр. дело № 15493 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 260510 от 30.10.2019 г., постановено по гр. дело № 30985/2018 г. по
описа на СРС, 40-ти състав, частично са били уважени предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу П.Т.Т. обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че П.Т.Т., дължи на „Т.С.“ ЕАД следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. №48989/2017г. по описа на СРС, 40 състав, а
именно: сумата от 1868,16 лева, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода 01.06.2014г. до 30.04.2015г., за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен № 222227, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 19.07.2017г. до окончателното й изплащане,
сумата от 418,84 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата,
считано от датата на всяко просрочие до 04.07.2017г., сумата от 15,04 лева, представляваща такса за извършена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.06.2014г. до
м.05.2015г., и сумата от 3,40 лева, представляваща мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение, считано от датата на всяко просрочие до 04.07.2017г., като са
отхвърлени като погасени по давност предявените искове за присъждане на
стойността на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1868,16
лева до пълния предявен размер от 3299,45 лева и за периода от 01.05.2013г. до
30.04.2014г., както и за обезщетение за забава върху главниците за посочения
период за разликата над уважения размер от 418,84 лева до пълния предявен
размер от 734,81 лева, както и иска за такса за извършена услуга дялово разпределение
за разликата над сумата от 15,04 лева до пълния предявен размер от 17,68 лева и
за мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за разликата над
сумата от 3,40 лева до пълния предявен размер от 4,26 лева.
Със същото решение П.Т.Т.
е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените в исковото производство разноски в размер на сумата от 503,13
лева, както и разноски в заповедното производство в размер на 74,74 лева.
Решението
е било постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕАД — „Т.С.” ЕООД.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която
установителните искове са били частично уважени, е постъпила въззивна жалба от
ответника, чрез назначения му особен представител - адв. Д.М., в която са
изложени оплаквания за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон
и необоснованост. Поддържа, че ищецът не е установил по делото съществуването
на облигационни отношения с ответника, доколкото ищецът наличието на
индивидуално сключен договор и същото представлявало непоискана доставка по
смисъла на чл. 62 ЗЗП, която намирала приложение, предвид разпоредбата на § 1 ЗЗП.
Излага и съображения за неоснователни действия на съдебен изпълнител, поддържайки
несеквестируемост на единственото жилище
на ответника. Оспорва дължимостта на разноските, сочейки че не е искал допусне
на експертизи. Моли съда да отмени решението и отхвърли предявените искове.
Въззиваемият
- ищецът „Т.С.” ЕАД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата. Моли съда да потвърди решението в обжалваната
част.
Трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Т.С.” ЕООД не е подал отговор и не взема
становище по въззивната жалба.
Решението
в частта, с която са отхвърлени обективно кумулативно съединените установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за разликата над уважените размери до пълните предявени размери не е
обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като особения представител не дължи държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира
следното:
Процесният
договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна
норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен
газ за битови нужди” е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения
с ищцовото дружество.
Ето
защо, противно на поддържаното в жалбата, съобразно цитираната нормативна
уредба, възникването на облигационно правоотношение не е въз основа на
индивидуален договор. Нещо повече, по
делото е представена Молба-декларацията от м.02.1994 г., подписана от ответника
Т., която не е била надлежно оспорена от ответника, и която по своето правно
естество представлява предложение (оферта) за сключване на договор за доставка
на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го
е при себе си, открил е партида по абонаментен абонатен № 222227 и е доставил
топлинна енергия до процесния апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ищцовото дружество е приело
предложението на Т. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, в
който смисъл са и правните съображения изложени в т. 1 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че в
конкретния случай приложение следва да намерят разпоредбите на ЗЗП, тъй като
разпоредбите на чл. 153 ЗЕ, вр. §1, т. 2а от ДР на ЗЕ е специална по отношение
тези на ЗЗП.
Нямат
отношение към предмета на делото изложените оплаквания за незаконосъобразност
на действията на съдебния изпълнител, касаещи несеквестируемост на имота на ответника.
Присъдените
в полза на ищеца разноски намират своето основание в разпоредбата на чл. 78,
ал. 1, вр. ал. 8 ГПК и са следствие на направените от ищеца разноски, предвид
частичната основателност на предявените искове. Няма отношение обстоятелството,
че ответникът не е поискал допускане на експертизи, тъй като такива са били
своеврменно поискани от ищеца.
Доколкото във въззивната жалба липсват други
конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените обектвино
съединени установителни искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269,
изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази
му част и същото следва да се потвърди.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260510 от 30.10.2019 г., постановено по
гр. дело № 30985/2018 г. по описа на СРС, 40-ти състав, в обжалваната част, с
която е признато за установено, че П.Т.Т., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ********,
по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №48989/2017г. по описа на СРС, 40
състав, а именно: сумата от 1868,16 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода 01.06.2014г. до 30.04.2015г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен № 222227,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2017г. до окончателното
й изплащане, сумата от 418,84 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
всяко просрочие до 04.07.2017г., сумата от 15,04 лева, представляваща такса за
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м.06.2014г. до м.05.2015г., и сумата от 3,40 лева, представляваща мораторна
лихва върху таксата за дялово разпределение, считано от датата на всяко просрочие
до 04.07.2017г.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която са отхвърлени предявените „Т.С.“ ЕАД, ********,
срещу П.Т.Т., ЕГН **********, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за разликата над уважения размер от 1868,16 лева до пълния предявен размер от
3299,45 лева и за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., както и за
обезщетение за забава върху главниците за посочения период за разликата над
уважения размер от 418,84 лева до пълния предявен размер от 734,81 лева, както
и иска за такса за извършена услуга дялово разпределение за разликата над
сумата от 15,04 лева до пълния предявен размер от 17,68 лева и за мораторна
лихва върху таксата за дялово разпределение за разликата над сумата от 3,40
лева до пълния предявен размер от 4,26 лева, е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: