Р E Ш Е Н И Е
№ 85
гр.Плевен, 28.02.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора
Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 967 по описа за 2021 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 541 от 12.11.2021 г., постановено по НАХД № 1806 по описа за 2021 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление
№ 21-0938-002564 от 14.09.2021
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на В.Н.Б.
***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/
лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец, за извършено нарушение
по чл. 103 от ЗДвП.
Със същото решение на основание
чл. 63, ал. 3 във вр. с чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗА във вр. с чл. 8, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ОД на МВР – Плевен е осъдена да заплати на В.Н.Б. *** сума в
размер на 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Срещу решението е подадена касационна жалба от ОД на
МВР – Плевен чрез юрисконсулт Г.А., в която са наведени доводи, че съдебният
акт е неправилен и противоречи на материалния закон. Твърди се, че за административното нарушение са
уведомени от НТУ, сектор „Контрол и правоприлагане“- Велико Търново с писмо peг. № НТУ 14-00-828/12.08.2021г., към
което е приложена докладна записка на Л. Л. Е. - инспектор в сектор „Контрол и
правоприлагане“ - длъжностното лице с контролни функции по смисъла на чл. 167а,
ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП, на чийто подаден сигнал нарушителят не е спрял.
Твърди се още, че номерът на писмото на НТУ, сектор „Контрол и правоприлагане“ -
Велико Търново е вписан и в АУАН и в НП. Посочва се, че това писмо, ведно с
докладната записка са част от административната преписка, която е изпратена на
съда. Сочи се също, че приложеното писмо на Д. Й. - началник сектор „Контрол и
правоприлагане“ - Велико Търново, удостоверява компетентността на длъжностното
лице инспектор Л. Л. Е.. Счита се за неправилен изводът на районния съд за
допуснато процесуално нарушение на чл.40 от ЗАНН, че актосъставителят и
свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, тъй като нарушението е
установено с писмено уведомление от НТУ,
сектор „Контрол и правоприлагане“ - Велико Търново. В заключение се моли за
отмяна на съдебното решение и да бъде постановено друго, с което да се потвърди
НП № 21-0938-002564/14.09.2021г. на началник сектор „ПП“. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От ответника е подадено възражение по касационната
жалба с наведени доводи за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
В съдебно заседание касаторът ОД на МВР – Плевен не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът – В.Н.Б., не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на В.Б. за това, че на 04.08.2021г. в
11:50часа на път ПП-3/I-3,
Бяла-Ботевград, км.97+214, управлява л.а. „Форд Тоурнео Куриер“ с рег.№ ******* в посока гр.Бяла и не спира
на подаден своевременно ясновидим сигнал, подаден от униформен служител на
Национално ТОЛ управление, сектор „Контрол и правоприлагане“ Велико Търново със
стоп палка по образец, в качеството му на контролен орган, сигнализиран с
отличителна светлоотразителна жилетка и бадж; водачът възприема сигнала
гледайки към служителите и не спира на посоченото от служителя на НТУ място; по
случая е изготвена докладна записка от служителя и образувана преписка с
рег.№316000-29926/26.08.2021г. по описа на ОДМВР-Плевен. Нарушението е
квалифицирано по чл.103 от ЗДвП.
За да отмени наказателното постановление районният съд
изцяло и дословно е преписал жалбата на Б., като е посочил в две изречения в допълнение,
че АУАН е съставен от неочевидец, както и че вписаният в него единствен
свидетел също е неочевидец. Посочил е също, че съдът е направил извод, че
приобщените по делото писмени доказателства и свидетелските показания не
установяват по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено нарушение,
като ответника не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП
фактическа обстановка.
Решението е неправилно.
На първо място следва да се посочи, че съдебният акт
няма изложени никакви мотиви. В конкретния случай съдът изцяло е възпроизвел отначало
докрай жалбата на Б., без да посочи какво приема за установено от фактическа
страна и въз основа на това да изложи свои изводи за приложението на закона.
Последното представлява нарушение на изискването за мотивираност на съдебния
акт, което в конкретния случай води до невъзможност на касационната инстанция
да провери дали правилно е приложен закона въз основа на установените факти.
На следващо място е неправилен единствения извод на
районния съд за нарушение на чл.40 от ЗАНН. В конкретния случай в
действителност актосъставителят не е пряк свидетел на нарушението. Но, очевидец
на нарушението е инспектор Любен Ерменлиев, който е първи свидетел в съставения
АУАН, като в акта изрично е отбелязано това обстоятелство. Ето защо не е
нарушен чл.40 ал.1 от ЗАНН. Следва да се посочи още, че за втория свидетел
отразен в акта е изрично отбелязано, че е свидетел по съставяне на акта, с
което е изпълнено и изискването на чл.40 ал.3 от ЗАНН. Налага се извода, че при
съставяне на акта е спазена процедурата регламентирана в ЗАНН.
За пълнота следва да се отбележи още, че посоченото в
решението, че съдът е направил извод, че приобщените по делото писмени
доказателства и свидетелските показания не установяват по несъмнен и безспорен
начин наличието на виновно извършено нарушение, не представлява собствен извод
на въззивната инстанция. Това е така, тъй като писмените доказателства въобще
не са анализирани от районния съд, а актосъставителят и свидетелите по делото,
които са били нередовно призовани, не са разпитвани, за да се коментират
техните свидетелски показания.
Всичко изложено по-горе обосновава извод, че поради
липса на мотиви касационната инстанция е в невъзможност да осъществи
инстанционен контрол върху съдебното решение, поради което същото следва да
бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на друг състав на районния съд,
който след разпит на свидетелите и на база събраните писмени доказателства да
конкретизира каква фактическа обстановка приема за установена, и да изгради
изводи правилно ли е приложен материалния закон спрямо установените факти. При постановяване на съдебния си акт районният
съд следва да се произнесе и по разноските за водене
на делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 226 ал.3 от АПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 541 от 12.11.2021 г., постановено по НАХД
№ 1806 по описа за 2021 г. на Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд Плевен за
ново разглеждане при съобразяване с мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/