№ 2422
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100105049 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на В. З. М., с която срещу Г. Г. П.
са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумата от 49 000
лева, представляваща половината от кредита по сключения с „ЦКБ“ АД
договор за ипотечен кредит от 18.04.2018 г. за сумата от 98 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане, и сумата от 3 868.99 лева, представляваща сбора от мораторните
лихви върху половината от заплатените от ищец 33 вноски с падежи 14-то
число на месеца за периода 14.05.2021 г. до 15.01.2024 г. до датата на
подаването на исковата молба – 29.04.2024 г. и мораторната лихва от 783.35
лева за периода 31.01.2024 г. – 29.04.2024 г. върху 34-та вноска от 22 722.38
лева.
В. М. твърди, че 10.04.2017 г. с Г. П. придобили при равни квоти право
на собственост върху апартамент № 81, находящ се на пети етаж във вх. Г на
бл. 113 в гр. София, ж.к. „*********“ със застроена площ от 65.12 кв.м.,
заедно с прилежащо избено помещение № 13 с площ от 2.50 кв.м. и с 1.047%
ид.ч. от общите части на сградата и със съответните идеални части от правото
на строеж върху мястото за сумата от 110 275.56 лева.
Г. П. заплатила капаро в размер на 11 930.56 лева. Сумата от 98 345 лева
била осигурена от заемни средства от „УниКредит Булбанк“ АД по договор за
банков ипотечен кредит от 04.04.2017 г., сключен с банката от ищеца и
ответника като съкредитополучатели.
За заплащане на таксите и комисионните и за възстановяване на
заплатеното от П. капаро на 05.04.2017 г. М. изтеглил потребителски кредит от
1
„Алианц Банк България“ АД за сумата от 30 000 лева, като Г. П. била
съкредитополучател по този договор. От тази сума М. превел на П. 13 000
лева за възстановяване на заплатеното от нея капаро по предварителния
договор от 28.02.2017 г. Сумата от 9 030.07 лева била заплатена на продавача
за движимите вещи в апартамента, 1 476.20 лева се дължали за законната
ипотека, 1 580 лева – за комисионна на агенцията при сключване на
предварителния договор, 2 756.89 лева – за местни данъци и такси, а с
остатъка били заплатени разноските за ремонт на жилището. В продължение
на една година М. сам заплащал задълженията по кредита, а на 02.04.2018 г.
със сумата от 17 450 лева погасил остатъка по кредита.
На 18.04.2018 г. В. М. и Г. П. подписали с „Централна кооперативна
банка“ АД договор за ипотечен кредит за сумата от 98 000 лева, от които
95 600 лева послужили за рефинансиране на ипотечен кредит в „УниКредит
Булбанк“ АД, а 2 400 лева – за ремонт на апартамента. На 19.04.2018 г. била
учредена ипотека върху апартамент № 81 в полза на „Централна кооперативна
банка“ АД за обезпечаване на банков кредит от 98 000 лева за период от 120
месеца.
Вноските за погасяване на кредита към „ЦКБ“ АД били заплащани
единствено от В. М. от датата на сключване на договора до 31.01.2024 г.,
когато кредитът бил изцяло предсрочно погА., а учредената в полза на банката
– заличена на 09.02.2024 г.
Ищецът сочи, че като съкредитополучател Г. П. дължала солидарно
заплащане на вноските по кредита, което обосновавало интересът му да иска
от ответника половината от главницата от 98 000 лева – 49 000 лева.
Претендира и мораторни лихви върху половината от вноските от 950.83 лева –
475.42 лева за периода от датата на заплащане на всяка от тях в периода
14.05.2021 г. - 15.01.2024 г. до датата на подаването на исковата молба и
мораторна лихва от 783.35 лева върху половината от остатъка от главницата
от 45 444.76 лева – 22 722.38 лева за периода 31.01.2024 г. – 29.04.2024 г.
Ответникът Г. П. е подала отговор на исковата молба, в който оспорва, че
кредитът от „ЦКБ“ АД е изплащан единствено от него. Оспорва, че сумата от
2 400 лева по договора с „УниКредит Булбанк“ АД била изразходвана за
ремонт на жилището; че ищецът възстановил на П. заплатеното от нея капаро
и че той заплатил разноските по прехвърлянето на правото на собственост
върху жилището.
След раждане на общото на страните дете на ********* г. – С.В.М.,
страните се уговорили П. да поеме разходите за домакинството и за почивки
на семейството. Това продължило до 28.08.2023 г., като ответникът заплащала
и разходи за лични нужди на ищеца – гориво и ремонт на автомобила му,
семестриална такса за университета, облекло и др. Изцяло поела и грижите за
детето, включително разходите за негови рождени дни. След напускането на
семейното жилище през февруари 2023 г. М. не заплатил на П. обезщетение за
лишаването й от ползване на нейната част от правото на собственост върху
2
апартамента.
Счита, че ищецът й дължал покана преди да иска възстановяване на
заплатените от него суми.
В случай, че съдът установи основателност на претенцията, П. прави
възражение за прихващане на претендираната от ищеца сума със сумата от
39 104.04 лева, представляваща половината от заплатените от нея разходи за
нужди на семейството, изразяващи се в преводи на суми по сметка на ищеца,
половината от сметките за издръжка на жилището и половината от разходите
за домакинството.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127,
ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че страните са поели при условията на
солидарност задължение за погасяване на вноски по договор за ипотечен
кредит с „Централна кооперативна банка“ АД и кога и в какъв размер е
погасил дълга към банката.
Не се спори между страните по делото и се установява от приложените
към исковата молба писмени доказателства, че на 10.04.2017 г. Г. Г. П. и В. З.
М. са закупили апартамент № 81, находящ се на пети етаж във вход Г на бл.
113 в гр. София, ж.к. „*********“, с площ от 65.12 кв.м., за сумата от
110 275.56 лева. Сумата от 11 930.56 лева е била изплатена от купувачите, а
останалата част – 98 345 лева ще се изплати чрез отпуснат на купувачите
банков кредит от „УниКредит Булбанк“ АД.
Банковият кредит за сумата от 98 345 лева, отпуснат с договор от
04.04.2017 г., е погА. чрез рефинансиране със средства по отпуснат на
18.04.2018 г. договор за ипотечен кредит „Дом за теб“, сключен между В. М. и
Г. П., кредитополучатели, и „Централна кооперативна банка“, кредитор, за
сумата от 98 000 лева.
На 08.05.2018 г. по сметка на В. З. М. е постъпила сумата от 98 000 лева,
видно от приложеното към исковата молба извлечение от сметка в „Централна
кооперативна банка“ АД.
В открито съдебно заседание на 13.12.2024 г. ответникът Г. П. е
3
признала, че вноските са заплащани от В. М., но по уговорка между двамата,
тя е поела разходите за издръжка на домакинството. Месечните анюитетни
погасителни вноски са възлизали на 950.83 лева.
Видно от удостоверение за раждане, страните по делото са родители на
С.В.М., родена на ********* г. С решение № 17023/20.10.2023 г. по гр.д. №
35696/2023 г. по описа на СРС е одобрено споразумение, с което
упражняването на родителските права по отношение на С. М.а са
предоставени на Г. П., а на В. М. са определени режим на лични отношения и
издръжка, която да заплаща на непълнолетната му дъщеря.
Към 30.01.2024 г. остатъкът на главницата по кредита е бил на стойност
45 378.34 лева. Видно от удостоверение изх. № 14548/31.01.2024 г. на
„Централна кооперативна банка“ АД, задълженията по договора за кредит от
18.04.2018 г. са изцяло погА.и.
Неоснователно е възражението на ответника Г. П., че В. М. не й е
възстановил стойността на заплатено капаро по предварителния договор за
закупуване на ап. 81. Противното се установява от неоспореното извлечение
от сметка на л. 36 от делото.
Г. Г. П. е подписала договора с „Централна кооперативна банка“ АД от
18.04.2018 г. и се е задължила да отговаря солидарно като кредитополучател с
В. З. М. по отношение на банката. Съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, това, което е
платено на кредитора, трябва да се понесе от солидарните длъжници по равно,
ако друго не следва от отношенията между тях. Затова и всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата. Доказателства за неравенство на дяловете на В. М.
и Г. П. не се ангажираха. Платеното по договора за ипотечен кредит от
18.04.2018 г. следва да се понесе по равно от кредитополучателите. Г. П.
дължи половината от претендираната вноска за главница по кредита на
стойност 98 000 лева – сумата от 49 000 лева.
По делото са разпитани свидетели за периода на съжителство на
страните по делото и за отношенията им във връзка с разходите за
домакинството и обслужване на кредита.
Според показанията на свидетелите Л.С. и В.Н., които съдът кредитира
като подробни, последователни и основани на непосредствени впечатления за
отношенията между страните, се установява, че още преди закупуването на
4
процесния апартамент № 81, В. М. и Г. П. са живели заедно. Съжителстването
им е продължило до началото на 2023 г., като още от лятото на 2022 г. в
отношенията между тях е настъпил разрив. И двамата свидетели лично от
страните по делото са разбрали, че кредитът за закупуване на жилището се
изплаща от В., а Г. поема останалите задължения по издръжка на
домакинството. Изложеното от свидетелите относно разходваните от
ответника П. средства се потвърждава и от извлечението от сметка в „ОББ“
АД. Значителна част от заплатеното е за покупка на стоки от обекти на
хранителни вериги – Кауфланд, Лидл, Била и Фантастико, от търговски
обекти, предлагащи облекло, обувки и детски играчки – Пепко, Том Тейлър,
Хиполенд, за зареждане на гориво от бензиностанции, резервации за почивки
и екскурзии в Амстердам, Одрин и Истанбул, както и за закупуване на
продукти от „Технополис“ и „Еником“.
Събраните по делото гласни доказателства и заключение на съдебно-
икономическа експертиза са относими към направеното от Г. П. възражение за
прихващане. От общата стойност на разходите – 29 752.72 лева следва да се
приспадне сумата от 386.43 лева, тъй като тя представлява вноски за
застрахователни премии по застрахователна полица № 10069657, в сила от
17.10.2019 г., за сключен от Г. П. с „МетЛайф Детство“ договор, по който
застраховано лице е С.В.М.. От ищеца се дължат половината от извършените
от Г. П. разходи, установени от вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза – 14 683.15 лева. Към тази сума следва да се прибавят и
заплатените от „Импулс Ко“ ООД разходи за ползване на далекосъобщителни
услуги за телефонен номер 0********* за периода 14.02.2017 г. – 14.02.2024 г.
на обща стойност 775.44 лева. Обстоятелството, че през горепосочения период
този телефонен номер е ползван от В. М. се потвърждава от данните му на
кредитополучател по договор за ипотечен кредит с „Централна кооперативна
банка“ АД, където е посочен именно този номер - 359*********.
Възражението за прихващане е основателно до размера на сумата от
15 458.59 лева.
Основателно е възражението на ответника Г. П. за недължимост на
обезщетение за забава. Задължението по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД е без определен
срок за изпълнение, поради което на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, за да
изпадне в забава длъжникът следва да бъде поканен от кредитора. Такава
5
покана не е била ангажирана по делото от ищеца В. М., поради което и
ответницата не е изпаднала в забава и не дължи мораторни лихви на обща
стойност 3 868.99 лева.
Дължимата от ответника сума за главница по договора за ипотечен
кредит от 18.04.2018 г. в размер на 49 000 лева следва да се намали с
половината от разходите за издръжка на семейството, или със сумата от
15 458.59 лева, за които съдът признава да са установени по направеното
възражение за прихващане.
Всяка от страните претендира разноски, за което е представила списък
по чл. 80 от ГПК. Направени са и възражения за прекомерност на
адвокатските възнаграждения. Съдът не е обвързан от минималните размери
по Наредба № 1/2004 г., а дължи да прецени фактическата и правна сложност
на делото и извършените по делото процесуални действия. Спорът се основава
на искане за присъждане на половината от заплатена от ищеца главница по
договор за кредит, като е разгледано възражение за прихващане от ответника.
По делото са проведени две съдебни заседания, разпитани са четирима
свидетели и е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза.
Тези обстоятелства обосновават определяне на адвокатските възнаграждения
в размер на 4 000 лева. От 6 114.76 лева разноски, съразмерно на уважената
част от иска, на В. М. се дължат 3 879.36 лева. На Г. П. се дължат разноски на
стойност 1 315.77 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, Г. Г. П., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „********* да заплати на В. З. М., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „*********“, бл. ********* сумата от 33 541.41 лева,
представляваща приспадащата й се част от главницата по договор за ипотечен
банков кредит „Дом за теб“ № 91900КР-АА-9254 от 18.04.2018 г., сключен с
„Централна кооперативна банка“ АД, ведно със законната лихва от 29.04.2024
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 49 000
лева – за сумата от 15 458.59 лева като погА. чрез прихващане с насрещно
вземане на Г. Г. П. за половината от разходите за издръжка на домакинството
по време на фактическото съжителство с ищеца до края на 2022 г.
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. З. М., ЕГН ********** срещу Г. Г. П., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ГПК за заплащане на
сумата от 3 868.99 лева, представляваща мораторни лихви върху заплатените
от ищеца вноски за погасяване на кредита за периода 14.05.2021 г. – 15.01.2024
г. и за периода 31.01.2024 г. – 29.04.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г. Г. П., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „********* да заплати на В. З. М., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „*********“, бл. ********* сумата от 3 879.36 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. З. М., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ж.к. „*********“, бл. ********* да заплати на Г. Г. П., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „********* сумата от 1 315.77 лева
разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7