Р Е Ш
Е Н И Е
№260056
гр. Несебър, 16.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
шести състав в публично заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа гр. д. № 1188 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 45 от ЗЗД.
От ищците А.Л.,
Т.Г., С.С., Е.Г., Ш.Ф., Е.Ф., Т.З., Е.К., Л.М., В.С., „С.И.С.” ЕООД, Александър
Т., Р.Я., са предявени искове с правно основание чл. 109 ЗС срещу ответника „Е.Х.”
ООД. От съда се иска на основание чл. 109 от ЗС да осъди ответника да
преустановени неоснователните действия, с които пречи на ищците, като
собственици на самостоятелни обекти – апартаменти в жилищна сграда в с. Равда,
курортен апартаментен комплекс „Е.” с идентификатор № ***************.1,
построена в поземлен имот с идентификатор ***************, да упражняват в
пълен обем правото си на собственост, като да не пречи и да не препятства достъпа
до сградата и апартаментите на ищците през всички входни врати в оградата, с
която е ограден поземленият имот, а също така и през всички входни врати на
самата сграда, както и да предаде на ищците ключове и/или електронни чипове за
свободен достъп през входовете на оградата, с която е ограден поземленият имот
и през входните врати на сградата. От А.Л., Т.Г., С.С., Е.Г., Ш.Ф., Е.Ф., Т.З.,
Е.К., Л.М., В.С., Дмитрий Опарин, Александър Т., Р.Я. срещу ответника „Е.Х.”
ООД са предявени и искове по чл. 45 от ЗЗД за присъждане на по 700 лв. за всеки
ищец, представляващи обезщетение за причинени от ответника на всеки от тези
ищци неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва
върху претендираната сума от предявяването на иска до окончателното й
изплащане. Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор № ***************.1, построена в поземлен имот с идентификатор ***************.
Сочат, че сградата е в режим на етажна собственост. Излагат, че ответникът е
собственик на самостоятелни обекти в сградата. Навеждат, че поземленият имот е
ограден от всички страни с метална ограда, като само северната му граница има
излаз към улица – с административен адрес в с. Равда, ул. „Македония” № 61.
Твърдят, че достъпът до поземления имот и сградата е възможен през обособени
четири входни врати в металната ограда само по северната граница на поземления
имот към ул. „Македония”. Сочат, че входовете на сграда са също към северната
граница на поземления имот, по продължение на ул. „Македония”. Твърдят, че през
месец август 2019г. ответното дружество едностранно и самоволно прекратило
достъпа до комплекса през входовете в оградата от към ул. „Македония”. Сочат,
че дружеството се опитвало да налага на собствениците едностранно непосилни и
неприемливи условия, без да зачита правата им. Излагат, че чрез свои служители
ответното дружество затворило и заключило с вериги три от вратите по северната
ограда на комплекса, а по негово възлагане четвъртият вход бил затворен и през
него можело да се минава само с чипове. Сочат, че на този вход ответникът
поставил и физическа охрана. Считат, че по този начин е ограничен достъпът на
собствениците до апартаментите им. Твърдят, че когато ищците поискали да им
бъдат предоставени чипове, от ответника било поставено като условие заплащането
на неоснователно и необосновано големи такси, едностранно определени от него.
Развиват доводи за постоянни спорове между ищците и ответника във връзка с тези
действия. Намират, че с действията си ответникът създава пречки за
осъществяване на правомощията на ищците като собственици. Обръщат внимание, че
през 2019г. ответникът изключил електрозахранването в апартаментите на ищците.
Намират, че всички описани действия на ответника спрямо ищците са неправомерни
и нарушават правилото да не се вреди другиму. Развиват съображения в тази
насока. Твърдят, че са преживели негативни емоции, психически страдания,
изразяващи се в подтиснатост, неудобство, срам, разочарование. С тези доводи от
съда се иска да уважи предявените искове. Претендират се разноски.
С
протоколно определение от 29.05.2020г., постановено по делото, на основание чл.
228, ал. 3 от ГПК като ответник (наред с първоначалния) е конституирано и
дружеството „Е.Н.У.“ ЕООД,
на основание чл. 218, ал. 1 от ГПК като трето лице помагач е конституирано „Ф.“
ООД.
От
ответника „Е.Х.” ООД в срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата
молба, с който предявените искове се оспорват. Оспорват се всички
обстоятелства, за които са изложени твърдения в исковата молба. Твърди се, че
ответникът е собственик на имоти, разположени на територията на целия комплекс,
които формират около 30 % идеални части от общите части в комплекса. Акцентира
се върху обстоятелството, че ответникът не е собственик на парцела. Сочи се, че
собственик е „Ученически отдих и спорт” ЕАД. Оспорват се твърденията на ищците,
че ответникът е ограничавал под някаква форма достъп до имота на собственици.
Обръща се внимание, че дружеството „Е.Н.У.” ЕООД е определено за наемател на
незастроената част от имота, като ответникът няма никакво отношение към
ограничаване на достъпа до комплекса. Сочи се, че контролиран достъп е въведен
от „Е.Н.У.” ЕООД, след като такова право е дадено на дружеството от „Ученически
отдих и спорт” ЕАД. Акцентира се, че достъпът е въведен за незастроената част
от имот с идентификатор *********с площ от 39 235 кв. м. и е наложителен с
оглед ограничаване на свободното влизане на външни лица в комплекса и
ползването на басейните в комплекса от несобственици. Навежда се, че ответникът
има сключени договор за управление и поддръжка само с определени собственици,
като предоставя услуги само на тях. Твърди се, че действията на служителите на
дружеството не са били насочени към ограничаване на достъпа до апартаментите.
Развиват се съображения в насока, че комплекс „Е. Бийч Резорд и СПА” в с. Равда
е „Жилищен комплекс от затворен тип”. Сочи се, че инвеститор и строител в
комплекса е „П.Д.” ЕООД. Твърди се, че това дружество е собственик на
намиращите се в комплекса трафопостове. Излага се, че в комплекс Е. има една
партида за ток на името на ответника и контролни електромери, монтирани в
самостоятелните обекти, които не са узаконени. Сочи се, че в комплекса има само
една партида за вода на името на ответника. Твърди се, че дружеството носи
цялата тежест за заплащане на дължимия ток и вода, захранващи комплекса, а
отделните собственици нехаят за техните задължения. Навежда се, че ответникът
не е изисквал суми за управление и поддръжка от собствениците без договори, а
само дължимите от тях суми за ток и вода, тъй като всички суми са заплащани
именно от дружеството. Оспорва се твърдението, че ответникът самоволно е
преустановил електрозахранването в комплекса. Твърди се, че прекъсването на
електрозахранването се дължи на изгорели високоволтови предпазители – 6 броя, в
уредба средно напрежение в „Трафопост 3”, което е установено от „Актаел – Н”
ЕООД – дружество, натоварено с поддръжка на трафопостовете. Сочи се, че
захранването прекъснало на 08.06.2019г., но впоследствие били монтирани нови
предпазители и същото било възстановено от 14.06.2019г. Оспорва се твърдението
на ищците за наличието на спорове със служители на ответника. Твърди се, че
липсва състав на непозволено увреждане, причинено от ответника на ищците.
Развиват се подробни съображения в насока, че правото на собственост на ищците
не е ограничавано от ответника, с цитиране на съдебна практика. Акцентира се,
че от ответника не е имало непозволени действия, поради което и исковете по чл.
49 вр. чл. 45 от ЗЗД са недоказани. С тези доводи от съда се иска да отхвърли
исковете. Претендират се разноски.
От
ответника „Е.Н.У.“ ЕООД
е подаден отговор на исковата молба, в който се твърди, че за него липсва
пасивна процесуална легитимация, поради което искът е недопустим. Оспорват се
фактите и обстоятелствата, наведени в исковата молба. Сочи се, че собственик на
ПИ с идентификатор *********е „Ученически отдих и спорт” ЕАД. Обръща се
внимание, че дружеството „Е.Н.У.” ЕООД е определено за наемател на
незастроената част от имота. Сочи се, че контролиран достъп е въведен от „Е.Н.У.”
ЕООД, след като такова право е дадено на дружеството от „Ученически отдих и
спорт” ЕАД. Обръща се внимание, че на 24.02.2020г. между дружеството и „Ф.” ООД
бил сключен договор за охрана, с който охраната била възложена на третото лице
помагач. Развиват се съображения в насока, че комплекс „Е. Бийч Резорд и СПА” в
с. Равда е „Жилищен комплекс от затворен тип”, поради което е налице
необходимост от контролиран достъп до него и този режим е въведен по отношение
на трети лица – несобственици в наетия имот, а именно незастроената част от ПИ.
Оспорва се да се е осъществил фактическият състав на чл. 109 от ЗС. Твърди се,
че „Е.Н.У.” ЕООД не е ограничавало достъпа на ищците до самостоятелни обекти в
комплекса. Сочи се, че твърденията на ищците са общи и противоречиви. Оспорва
се твърдението, че на ищците са създавани неудобства, както и твърдението, че
не са допускани до собствените си апартаменти. Твърди се, че винаги са били
допускани в условията на контролно-пропускателния режим, установено от „Ф.”
ООД. Оспорва се твърдението, че от ответника са били извършвани неправомерни
действия, които са ставали повод за физическа саморазправа. Акцентира се, че от
ответника не е имало непозволени действия, поради което и исковете по чл. 49
вр. чл. 45 от ЗЗД са недоказани. С тези доводи от съда се иска да отхвърли исковете.
Претендират се разноски.
Третото
лице помагач на страната на ответника - „Ф.“ ООД, чрез процесуалния си
представител, моли да бъде отхвърлена претенцията на ищците, че спрямо тях са
осъществявани неоснователни действия, ограничаващи достъпа. Счита, че не е
доказано въвеждането на ограничителен режим по отношение на собствениците.
Намира, че исковите претенции не са конкретизирани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том XIII, рег. № 6315,
дело № 2313 от 31.05.2007г. на нотариус Стоян Ангелов (на л. 23 – л. 24 от
делото) А.Л. придобил собствеността върху апартамент № С205, крило „С.“. Ведно
с 31,30 кв. м. идеални части от общите части в сградата, находящ се в сграда
„А“ на курортен комплекс „Е.“, изградена в УПИ XIV- 467, 468, 480 в кв. 22,
целият на площ от 39 248 кв. м.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 176, том V, рег. № 7543, дело № 965 от 09.09.2014г. на нотариус
Линка Чуткина (на л. 25 – л. 26 от делото) Т.Г. придобила собствеността върху
самостоятелен обект с идентификатор ***************.1.31 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на с. Равда, представляващ апартамент № С006, крило „С.“,
разположено в ПИ с идентификатор ***************, ведно с 0,112 % идеални части
от общите части на сградата.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 95, том XXVIII, рег. № 14238, дело № 5332 от 05.09.2007г. на
нотариус Стоян Ангелов (на л. 27 – л. 28 от делото) С.С. придобил собствеността
върху апартамент № Д313, крило „Дамаск“, ведно с 0,147 % идеални части от
общите части в сградата, находящ се в сграда А на курортен апартаментен
комплекс „Е.“, изграден в УПИ XIV – 467, 468, 480 по действащия регулационен план
на с. Равда, целият на площ от 39 248 кв. м.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 162, том XVII, рег. № 10372, дело № 3220 от 21.11.2007г. на
нотариус Мария Бакърджиева (на л. 29 – л. 30 от делото) Андрей Г. и Е.Г. придобили
собствеността върху апартамент тип студио № К216, крило „Кашмир“, ведно с 0,069
% идеални части от общите части в сградата, находящ се в сграда А – Е. на
курортен апартаментен комплекс „Е.“, изграден в УПИ XIV – 467, 468, 480 по
действащия регулационен план на с. Равда, целият на площ от 39 248 кв. м.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 33, том XXIII, рег. № 11389, дело № 4300 от 02.08.2007г. на
нотариус Стоян Ангелов (на л. 31 – л. 32 от делото) Ш.Ф. придобила
собствеността върху апартамент № Д803, крило Дамаск, ведно с 0,155 % идеални
части от общите части на сградата, находящ се в сграда А на курортен
апартаментен комплекс „Е.“, изграден в УПИ XIV – 467, 468, 480 по действащия
регулационен план на с. Равда, целият на площ от 39 248 кв. м.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 16, том II, рег. № 1601, дело № 188 от 02.03.2016г. на помощник
нотариус при нотариус Стоян Ангелов (на л. 33 – л. 34 от делото) Е.Ф. придобил
½ идеална част от апартамент № С 002, в сграда А „Е.“, крило „С.“, ведно
с 0,112 % идеални части от общите части на сградата, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ***************.1.29 в сграда № 1 в ПИ с
идентификатор ***************.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 78, том XXXI, рег. № 15710, дело № 5905 от 26.09.2007г. на
нотариус Стоян Ангелов (на л. 35 – л. 36 от делото) Т.З. придобила собственост
върху апартамент № К604, крило „Кашмир“, ведно с 0,145 % идеални части от
общите части на сграда, находящ се в сграда А на курортен апартаментен комплекс
„Е.“, изградена в УПИ XIV – 467, 468, 480 по действащия регулационен план на с.
Равда, целият на площ от 39 248 кв. м.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 146, том XIII, рег. № 13342, дело № 2481 от 11.09.2014г. на
нотариус Стоян Ангелов (на л. 37 – л. 38 от делото) Е.К. придобила
собствеността върху апартамент № Д224, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № ***************, находящ се в курортен апартаментен комплекс „Е.“,
заедно с 0,137 % идеални части от общите части на сградата.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 198, том XI, рег. № 9009, дело № 2129 от 27.08.2008г. на
нотариус Мария Бакърджиева (на л. 39 – л. 40 от делото) Л.М. придобила
собствеността върху апартамент № К109, крило „Кашмир“, ведно с 0,167 % идеални
части от общите части на сграда, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № ***************.1.66, с адрес село Равда, апартаментен комплекс
„Е.“, бл. А, сграда № 1 – „Е.“, разположена в ПИ с идентификатор № ***************.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 135, том VII, рег. № 6380, дело № 1094 от 12.08.2014г. на помощник-нотариус
при нотариус Мария Бакърджиева (на л. 41 – л. 42 от делото) В.С. придобил
собствеността върху апартамент № К516, крило „Кашмир“, ведно с 0,171 % идеални
части от общите части на сграда, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№ ***************.1.496, с адрес село Равда, курортен апартаментен комплекс „Е.“,
бл. А, сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор № ***************.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 164, том III, рег. № 1969, дело № 543 от 19.03.2007г. на
нотариус Мария Бакърджиева (на л. 43 – л. 46 от делото) „С.Б.“ ЕООД
(понастоящем „С.И.С.” ЕООД) 6 бр. апартаменти в крило „Кашмир“, ведно с
прилежащите им части от общите части в сградата, 6 бр. апартаменти в крило „Е.“,
ведно с прилежащите им части от общите части в сградата, 5 бр. апартаменти в
крило „С.“, ведно с прилежащите им части от общите части в сградата и 5 бр.
апартаменти в крило „Дамаск“, ведно с прилежащите им части от общите части в
сградата, всички находящи се в сграда „А“ на курортен апартаментен комплекс „Е.“,
изградена в УПИ XIV – 467, 468, 480 по действащия регулационен план на с.
Равда, целият на площ от 39 248 кв. м.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 147, том XXXII, рег. № 16469, дело № 6063 от 10.10.2007г. на
нотариус Стоян Ангелов (на л. 47 – л. 48 от делото) А.Т. придобил право на
собственост върху студио № Е 624, крило „Е.“, ведно с 0,073 % идеални части от
общите части на сградата, находящо се в сграда „А“ на курортен апартаментен
комплекс „Е.“, изградена в УПИ XIV – 467, 468, 480 по действащия регулационен
план на с. Равда, целият на площ от 39 248 кв. м.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 102, том I, рег. № 618, дело № 99 от 01.03.2011г. на нотариус
Мария Бакърджиева (на л. 49 – л. 50 от делото) Р.Я. придобила собственост върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***************.1.595 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, крило „С.“, с адрес
на имота с. Равда, курортен апартаментен комплекс „Е.“, блок „А“, апартамент С
601, в сграда № 1 от ПИ с идентификатор № ***************, ведно с 0,150 %
идеални части от общите части на сградата.
Видно от дружествен договор на „Е.Х.“
ООД от 10.08.2019г. (на л. 51 – л. 68 от делото) в капитала на дружеството
(като апортна вноска от „П.Д.“ ЕООД) били внесени складове, камериерски офиси,
офиси, камериерски блок, търговски блок (офис и магазин) и апартаменти,
находящи се в сграда А на курортен апартаментен комплекс „Е.“ с. Равда – крила
„Дамаск“, „Кашмир“, „С.“ и „Е.“.
От 2 бр. скици (на л. 69 – л. 70 от
делото) се установява, че площта на ПИ с идентификатор *********е 39 235
кв. м., а сграда „А“ (с идентификатор ***************.1.) се състои от 760 бр.
самостоятелни обекти, със застроена площ от 9123 кв. м.
Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 95, том VII, рег. № 8420, дело № 1236 от
10.07.2019г. на помощник нотариус при нотариус Стоян Ангелов (на л. 91 – л. 92
от делото) „Е.Н.У.“ ЕООД придобило собствеността върху 6 броя самостоятелни
обекти, находящи се в курортен апартаментен комплекс „Е.“, бл. А.
От приложени от ответника „Е. Х.“
разрешения за строеж и за ползване (на л. 108 – л. 128 от делото) се
установява, че в УПИ XIV – 467, 468, 480 по действащия регулационен план на с.
Равда са изградени и въведени в експлоатация „Трафопост Е. – 1“, „Кабели 20кV“,
„Трафопост Е. 2“, „Трафопост Е. 3“, „Канализационна помпена станция“, като
всички строежи са осъществени от възложител – „П.Д.“ ЕООД.
Видно
от договор от 01.05.2019г. (на л. 102 – л. 106 от делото) „Е. Х.“ ЕООД
възложило на „Актаел – Н“ ЕООД да извърши „Поддържане и ремонт на
електроинсталация в комплекс от затворен тип „Е. Бийч енд Спа“ с. Равда, ул.
„Македония“ № 61, включващо поддържане на електрическата инсталация и
електрическо оборудване в сградите на комплекса. С договор между същите страни
и от същата дата (на л. 96 – л. 99 от делото) на дружеството било възложено
абонаментно техническо обслужва и профилактика на Трафопост 1, Трафопост 2 и
Трафопост 3 в комплекса. В кондиционен лист (на л. 100 – л. 101 от делото) били
уговорени конкретни дейности за изпълнителя и ценоразпис.
От
констативен протокол (на л. 129 от делото) на 08.06.2019г. се установява, че при
„Актаел – Н“ постъпил сигнал от „Е.Х.“ ООД за прекъсване на електрозахранването
на „Е. Бийч Ресорт Енд Спа – Равда“. На 10.06.2019г. били направени измервания
на параметрите на електрическата мрежа, при които се установило, че прекъсване
на захранването се дължи на изгорели високоволтови предпазители – 6 бр. в
уредба средно напрежение в трафопост № 3. Поради необходимост от смяната им се
наложила доставка на същите, като били доставени на 14.06.2019г. и монтирани на
същата дата, на която захранването било възстановено.
Община
Несебър издала на „Е. Х.“ удостоверение (на л. 130 от делото), че в ПИ № *********по
кадастралната карта и кадастрланите регистри на с. Равда е изграден комплекс от
„затворен тип“.
От
договор за наем на недвижим имот от 24.02.2020г. (на л. 93 – л. 94 от делото)
се установява, че „Ученически отдих и спорт“ ЕАД предоставило на ответника „Е. Н.У“
за временно ползване под наем незастроената част от ПИ с идентификатор *********по
КККР. На 25.02.2020г. бил сключен и анекс към договора за наем (на л. 95 от
делото), като с т. 4 от анекса на наемателя било дадено право да въведе
контролно-пропусквателен режим в наетия имот, както и да ограничава достъпа на
трети лица в същия, който да се осъществява само със съгласието на наемателя.
На
31.07.2019г. между „Е.Х.“ ООД и „Ф.“ ООД бил сключен договор за охрана (на л.
188 – л. 190 от делото) със срок на действие – 6 месеца. Съгласно него на „Ф.“
ООД било възложено да осигури денонощен контролно-пропускателен режим и охрана
на територията на комплекс „Е.“, находящ се в с. Равда, ул. „Македония“ № 61. С
приемо-предавателен протокол от същата дата (на л. 191 от делото) на „Ф.“ ООД
за охрана били предадени незастроената площ от ПИ ***************, както и
построените в имота сграда, вкл. сграда „Е.“ (сграда А). От управителя на „Ф.“
ООД била изготвена инструкция (на л. 193 – л. 194 от делото), според която
собственици на самостоятелни обекти се допускали в комплекса срещу документ за
самоличност, гости на собствениците – с документ за самоличност и потвърждение
от охраната, а туристите – с документ за самоличност и документ за резервация.
Достъп до територията на комплекса бил осъществяван през два входа – централен
вход от ул. „Македония“ № 61 (чрез физическо отваряне на вратата от охранителя,
който е на смяна), южен портал за вход – изход в комплекса към плажа чрез
физическо отваряне на вратата от охранителя, който е на смяна. Инструкцията
влязла в сила от 01.08.2019г.
На
24.02.2020г. бил сключен договор за охрана между „Е.Н.У.“ ЕООД и „Ф.“ ООД.
Договорът бил със същия предмет като този между „Финеок“ ООД и „Е.Х.“ ООД – за
срок от 1 година.
Видно
от 2 бр. постановления за отказ да се образува ДП (на л. 260 – л. 264 от
делото), съдебни решения (на л. 267 – л. 280 от делото), кореспонденция с ЕВН
(на л. 281 – л. 283 от делото) и копие от частна тъжба, за собствеността върху
поземления имот са се водели различни спорове, а въведеният пропускателен режим
предизвикал множество конфликтни ситуации между собственици в обекта и други
лица, за които били сигнализирани съдът и прокуратурата.
За
установяване на релевантни за спора факти по делото са разпитани свидетели –
Наталия Носовская, Стоян Стефанов, Теодор Пенчев и Недялко Н..
От
показанията на св. Н.се установява, че същата работи за един от ищците –
дружеството „С.И.С.” ЕООД. Установява се, че през 2019г. имало много проблеми с
достъпа до апартаменти, като работници на дружеството и собственици на други
апартаменти не били допускани през централния вход до собствените си
апартаменти. Охранителите ги спирали и им казвали, че не могат да минат през
централния вход. Питали собствениците дали плащат на „Е. Х.“ и забранявали да
се мине през централния вход. Според свидетелката по този начин до имотите си
не били допускани А.Л., Ш.Ф., Е.Ф., Е.К., Л.М., В.С., А.Т., Р.Я.. Посочените
лица не били допускани от охранителите през месец август 2019г. През 2020г.
поради епидемичната обстановка те не дошли в комплекса, но на 03.08.2020г.
достъпът на Н.бил ограничен, като въпреки че представила нотариални актове и
документи, че работи в дружеството, чакала 25 минути, за да бъде допусната до
имотите на юридическото лице. Впоследствие провела разговор с представител на „Е.
Н.У“, който и отговорил, че трябва да заплати пари, тя поискала чип, но й било
отговорено, че няма да й се даде докато не плати. Според свидетелката от
собствениците се изисквали такси поддръжка за „Е. Х.“, а впоследствие и за „Е. Н.У“.
Собствениците, които не били допускани през централния вход минавали през
пътечка, водеща към плажа, през дупка в оградата или чакали друг влизащ, който
притежава чип, да ги пусне. Посочените собственици приемали тежко тези събития.
Според свидетелката портичката към плажа също се отваряла с чип, а останалите
врати в оградата на комплекса били винаги заключени. Дружеството „С.И.С.” ЕООД
притежавало чипове, предоставени в периода 2008г. – 2010г., но същите не
отваряли централния вход към комплекса и вратата към плажа.
От
показанията на св. С.(собственик на апартамент в сградата) се установява, че
през 2019г. и 2020г. имал затруднения при преминаването на територията на
комплекс „Е.“. Според свидетеля на 25.05.2019г. получил заплахи от процесуалния
представител на „Е. Х.“, че ще бъде преследван ако не си плаща. Имало охрана,
която започнала да го преследва и той сигнализирал на телефон 112. През 2019г. станал
свидетел и на препятстване достъпа на негови съседи. Свидетелят посочва по
имена ищците, които не били допускани в комплекса – А., Р., Л., Ф., Татяна
Горкова. Според свидетеля охранителите му посочвали, че недопускането му се
дължи на заповед на „Е. Х.“ да не бъдат допускани собственици, които не са
платили. Свидетелят сочи, че на 24.01.2020г. след съдебно заседание, в което
участвал, се прибрал към имота си в с. Равда и бил оскърбяван от охранител (посочен
от С.като свидетел на другата страна по настоящото дело). Охранителят му
заявил, че никой няма да влезе докато не плати на тяхната фирма. На
26.08.2020г. свидетелят също бил заплашван от охранители в комплекса. На
13.09.2020г. отново имал проблеми с достъп до комплекса – от служител на „Ф.“.
Във връзка с този конфликт била извикана полиция, като на място и на полицаите
било заявено, че имало нареждане от „Е. Н.У“ собственик, който не плаща, да не
бъде допускан. От показанията на свидетеля се установява, че другите входове в
комплекса (освен централния) са затворени и за да влезе на територията му бил
принуден да прескача огради.
От
показанията на св. Пенчев се установява, че от 01.08.2019г. той започнал работа
в комплекс „Е.“ като охранител към дружеството „Ф.“ ООД. Задълженията му били
да охранява обекта, като собствениците били пропускани срещу документ за
самоличност. След извършвана от охранителите проверка в списъка на
собствениците съответното лице било допускано в комплекса. Гости на
собствениците били допускани със съдействието на собственика. Някой от собствениците
имали чипове, с които влизали свободно през вратата на централния вход.
Туристите били допускани с доказателства за направена резервация. Целта на
контролирания достъп била да не влизат чужди хора в комплекса.
От
показанията на св. Н. (ръководител техническа служба в комплекс „Е.“) се
установява, че той организира техническата поддръжка на апартаментите, за които
има сключени договори за поддръжка с „Е.Х.“ ООД. Чип-системата в комплекса била
налична от създаването му и към 2018г. (откакто свидетелят работи в комплекса)
същата функционирала. На две от сградите била изградена чип-система от самите
собственици. Допълнителна инсталация на чиповете се извършвала на рецепцията –
за ползване на конкретни услуги в комплекса (напр. фитнес, паркинг, СПА).
Според свидетеля чиповете за гости се давали на рецепцията, а собствениците
получили такива при закупуване на апартаментите.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС:
Ищците
следва да докажат, че са собствениците на самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор № ***************.1, построена в поземлен имот с идентификатор ***************,
че ответникът е осъществил посочените в исковата молба неоснователни действия,
с които пречи на ищците като собственици на апартаменти от жилищната сграда, да
упражняват в пълен обем правото си на собственост, че ответникът е ограничил
достъпа до имота чрез изготвяне на електронни чипове, които не са предоставени
на ищците.
Към
исковата молба са представени писмени доказателства, от които е видно, че
ищците са собственици на самостоятелни обекти в сградата.
Основният
спорен по делото въпрос е дали ответниците са извършили посочените в исковата
молба неправомерни действия. Във връзка с горното следва да се обърне внимание,
че предметът на делото е очертан от твърденията и исканията на ищците. Техните
искания са следните: 1. Ответниците да не пречат и да не препятстват достъпа до
сградата и апартаментите на ищците през всички входни врати в оградата, с която
е ограден поземленият имот; 2. през всички входни врати на самата сграда; 3. да
предадат на ищците ключове и/или електронни чипове за свободен достъп през
входовете на оградата, с която е ограден поземленият имот и през входните врати
на сградата. Тези искания се основават на конкретни твърдения на ищците, а
именно: достъпът до поземления имот и сградата е възможен през обособени четири
входни врати в металната ограда само по северната граница на поземления имот
към ул. „Македония“, през месец август 2019г. ответното дружество „Е. Х.“
едностранно и самоволно прекратило достъпа до комплекса през входовете в
оградата от към ул. „Македония”, опитвало да налага на собствениците
едностранно непосилни и неприемливи условия, чрез свои служители затворило и
заключило с вериги три от вратите по северната ограда на комплекса, а по негово
възлагане четвъртият вход бил затворен и през него можело да се минава само с
чипове, ответникът „Е. Х.“ поставил на този вход и физическа охрана, от
ответника било поставено като условие за предоставяне на чипове заплащането на
неоснователно и необосновано големи такси, едностранно определени от него.
Подобни твърдения се излагат и по отношение на наемателя на имота „Е. Н.У“ –
след 24.02.2020г.
При
тези данни съдът на първо място намира, че по делото не са ангажирани
доказателства някой от ответниците да е въвел чип-система в комплекса и да
държи чипове и ключове за входовете на територията на поземления имот, които да
не предоставя на ищците. За чип-система в комплекса се споменава единствено в
показанията на св. Н.и Н., но от тях става ясно, че посочената система е
въведена още през 2008г. и чиповете са предоставяни на собственици при
закупуване на апартаментите. От представените към исковата молба нотариални
актове (вкл. и нотариалния акт на дружеството, за което работи св. Носовская)
става ясно, че апартаментите са продадени на ищците от „П.Д.“ ЕООД, като
очевидно според отразеното в показанията на тези двама свидетели това дружество
е предоставило и съответните чипове. По делото не се събраха доказателства за
последваща промяна на този режим и делегиране на права, свързани с чиповете
(вкл. по прекодирането им) на „Е. Х.“ ЕООД или на „Е. Н.У“. Единствено (от
показанията на св. Н.) се установи, че чипове се настройват от поддържащото
дружество, но само за достъп до конкретни услуги, които се предлагат в
комплекса, а не и за достъп до собствените на ищците обекти. Липсват каквито и
да е други доказателства, които да доказват твърденията на ищците, че
ответниците са поставили чип-система на централния вход. Наред с това няма нито
едно доказателство, което да доказва, че чипове са поставени от ответниците и
за достъп до самата сграда, обитавана от ищците. Нито един свидетел не изнася
такива факти, като единствено от показанията на св. Н. се установява, че достъп
чрез чипове е въведен за две от сградите в комплекса, но по самостоятелна
инициатива на собствениците, живеещи в тях. Ето защо искът в частта му, в която
се иска ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците ключове и/или
електронни чипове за свободен достъп през входовете на оградата, с която е
ограден поземленият имот и през входните врати на сградата, се явява недоказан
в рамките на настоящия процес (въпреки разпределената от съда доказателствена
тежест) и следва да бъде отхвърлен.
Същият
извод следва да се направи и във връзка с искането ответниците да бъдат осъдени
да не препятстват достъпа на ищците през всички входни врати на самата сграда.
Няма нито едно доказателство по делото на входовете на сградата да е бил
въведен от ответниците (а и от други лица) пропускателен режим, който да
ограничава достъпа на ищците до самата сграда. Такива факти не се сочат и от
водените от ищците свидетели. Ето защо и в тази част искът се явява недоказан и
следва да бъде отхвърлен на това основание.
По
отношение на искането ответниците да не пречат и да не препятстват достъпа до
сградата и апартаментите на ищците през всички входни врати в оградата, с която
е ограден поземленият имот, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 64 от ЗС собственикът на постройката (в случая на самостоятелен обект в
сградата) може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за
използването на съответния обект според неговото предназначение, освен ако в
акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. В представените
нотариални актове не е предвидено друго, поради което от съществено значение е
правилото на чл. 64 от ЗС. В Решение № 20 от 15.04.2020г. по гр.д. №
1934/2019г. по описа на I гр. о. на ВКС е прието, че при липса на уговорено
„друго” между собственика на земята и суперфициарния собственик на сградата,
правото на последния по чл. 64 ЗС включва ползването на такава част от терена,
която му осигурява нормален достъп до входа на сградата. Т.е. безспорно ищците,
като собственици на самостоятелни обекти в сграда „А“, построена в ПИ с
идентификатор *********по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Равда, имат право да ползват поземления имот, за да достигнат до входа на
сградата, в която са ситуирани собствените им апартаменти.
В
светлината на посочените постановки от съществено значение е ограничен ли е от
страна на ответниците достъпът на ищците до такава част от терена, която да
позволява нормален достъп до входа на сградата. Както се посочи налице са
твърдения за поведение на ответниците, което да препятства достъпа на ищците -
през месец август 2019г. ответното дружество „Е. Х.“ едностранно и самоволно
прекратило достъпа до комплекса през входовете в оградата от ул. „Македония”,
чрез свои служители затворило и заключило с вериги три от вратите по северната
ограда на комплекса, а на четвъртия вход била поставена физическа охрана. В настоящото
производство съдът е обвързан именно от рамките, поставени с тези твърдения в
исковата молба. По делото действително се установява, че считано от
01.08.2019г. достъпът до незастроената част от ПИ с идентификатор *********се
контролира по силата на договор за охрана от 31.07.2019г. и инструкция за
пропускателният режим в комплекс „Е.“. Установява се, че другите три входа са
заключени с вериги. От свидетелските показания на свидетелите Н.и С.се
установява, че от охранителите в обекта е отказван достъп на собственици на
недвижими имоти в процесната сграда, сред които и голяма част от ищците.
Следователно по делото се доказва, че са налице неправомерни действия, които
препятстват правото на ищците по смисъла на чл. 64 от ЗС да ползват поземления
имот за достъп до обитаваната от тях сграда. Съществен по делото е въпросът
дали тези действия са осъществени от ответниците, чрез тяхно възлагане или чрез
техни служители.
Правното
основание да се осъществява контрола в периода от 01.08.2019г. до момента на
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция са два броя договори
за охрана – първият от 31.07.2019г., сключен между „Ф.“ и „Е.Х.“ ООД и действал
за срок от 6 месеца и вторият от 24.02.2020г., сключен между „Е.Н.У.“ ЕООД и „Ф.“
ООД със срок за действие от една година. Следва да се има предвид, че
сключването на договори за охрана само по себе си не представлява неоснователно
действие по смисъла на чл. 109 от ЗС вр. чл. 64 от ЗС, с което се ограничават
правата на собствениците в сградата. Понятието „контролиран достъп за външни
лица“ е законоустановено и се използва в ЗУЕС (напр. пар. 1, т. 3 от ДР на
закона). Т.е. сключването на договор за охрана, който има за цел да контролира
достъпа до определен имот, в който са построени сгради със самостоятелни
обекти, собственост на различни лица, не е неправомерно действие. Този извод се
потвърждава и от текста на самите договори, според които задълженията на „Ф.“
ООД са да осигури денонощен контролно-пропускателен режим и охрана на
територията на комплекса. В самата инструкция за пропускателния режим е
предвидено изрично, че собствениците ще се допускат при доказване на това свое
качество (чрез представяне на лична карта), а другите лица (гости и туристи) ще
се допускат при одобрение на собствениците (за гостите) и доказателства за
направена резервация (за туристите). Т.е. организираният пропускателен режим не
е имал за цел да ограничава правото на достъп на ищците до самостоятелните им
обекти. Същевременно всички доказателства по делото са еднопосочни и са в
насока, че именно „Ф.“ ООД фактически (чрез свои служители) е осъществявало
този пропускателен режим на територията на комплекс „Е.“. В такава насока са
показанията на всички разпитани свидетели, вкл. и на св. Пенчев – служител в
дружеството, който осъществява фактическа действия по охрана в комплекса. В
такава насока са и цитираните и неоспорени от страните писмени договори,
действали за процесния период.
С
оглед горното съдът намира, че неправомерните действия, с които собственици на
апартаменти не се допускат до поземления имот (които се установяват от
показанията на свидетелите Н.и Стефанов), са извършени фактически от служители
на „Ф.“ ООД. Т.е. по делото не се доказа ответниците едностранно и самоволно да
са прекратили достъпа до комплекса през входовете в оградата от ул.
„Македония”, чрез свои служители да са затворили и заключили с вериги три от
вратите по северната ограда на комплекса, а на четвъртия вход да са поставили
физическа охрана. Доказа се единствено, че дружествата ответници са сключили
договори за охрана на комплекса, които договори обаче са имали за предмет
ограничаването на достъпа на външни лица, но не и на достъпа на собствениците,
техните гости и туристите. Тези действия обаче не са незаконни по смисъла на
ЗУЕС, като във въведения пропускателен режим е предвидена единствено проверка
на обстоятелството дали дадено лице е собственик. Налага се извод, че действията
на цитираните две юридически лица сами по себе си не са неправомерни. По делото
са налице индиции, че дружеството осъществяващо пропускателния режим в
комплекса, в отклонение от така цитираните договори за охрана и в нарушение на
чл. 64 от ЗУЕС, не е допускало (чрез охранителите си) част от собствениците на
самостоятелни обекти до собствените им апартаменти. Т.е. ако са налице
неправомерни действия, те са извършени от друг правен субект, а не от ответниците.
Обстоятелството, че този правен субект е имал договорни отношения с ответниците
не може да доведе до извод за техни неправомерни действия, тъй като със самите
договори на изпълнителя („Ф.“ ООД) не е възложено да ограничава достъпа до
самостоятелни обекти на собствениците им.
Впрочем
индиция за някаква връзка между ограничаването й дружествата ответници може да
се изведе единствено от показанията на свидетели С.и Носовская. Съдът намира
обаче на първо място, че показанията на сочените свидетели в тази им част не са
категорични. Например св. С.на места в показанията си твърди, че охранителите
му заявили да заплати на „Е. Х.“ и тогава ще бъде допускан в имота, а в други
части сочи, че му е заявено, че няма да бъде допускан докато не заплаща на
фирмата на охранителя (очевидно „Ф.“ ООД). От своя страна Н.твърди, че
охранителите не допускали собственици под предтекст, че следва да заплатят
такси поддръжка на „Е. Х.“, а впоследствие и на „Е. Н.У“, но по делото няма
никакви данни последното дружество да е извършвало или да извършва поддръжка в
комплекса. Очевидно и свидетелите не са категорични по въпроса какви точно
такси и от кой правен субект са им искани. Дори и да се приеме за доказано, че
охранителите на „Ф.“ ООД са заявили на собствениците, че няма да ги допускат
докато не заплатят определени суми на „Е. Х.“ или „Е. Н.У“, то следва да се има
предвид, че по договорите между „Ф.“ и двете дружество такива задължения за
охранителя не са предвидени. Т.е. дори охранителите да са изпълнявали устни
разпореждания на представители на дружествата ответници, те не са имали правно
основание да извършват такива действия. При наличието на ясна инструкция за
пропускателния режим в комплекса, изготвена от управителя на „Ф.“ ООД (на л.
193 – л. 194 от делото) всякакви други действия на охранителите, извършени в
отклонение от тази инструкция, независимо под чие давление, представляват нарушения,
осъществени от служители на дружеството, за които следва да отговаря именно
дружеството – „Ф.“ ООД.
Всичко
изложено мотивира съдът да приеме, че по делото не се доказа ответниците да са
извършили сочените в исковата молба неправомерни действия. Очевидно между
ищците и други собственици в комплекса (от една страна) и „Е. Х.“ ЕООД са
налице конфликтни отношения, породени от множество спорове, но това само по
себе си не презюмира, че ограничаването на достъпа е осъществено от посоченото
дружество. Дори и да са налице такива, те са извършени от друг правен субект,
поради което исковете по чл. 109 от ЗС, предявени срещу тези ответници, са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По
предявените искове по чл. 45 ЗЗД:
Ищците следва
да докажат, че е налице противоправно
деяние на ответника, в причинна връзка с което са настъпили вреди за тях, както
и размера на претендираните вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното и оборването на тази презумпция е в
доказателствена тежест на ответниците.
Предметът на тези искове е определен в исковата молба. В нея е
посочено, че ответниците с действията си, описани в т. I (твърдените от ищците
нарушения на чл. 109 от ЗС) са навредили на ответниците. В тази връзка се
твърди възникването на спорове, които от своя страна според ищците по тези
искове са им причинили описаните вреди. С оглед изводите си във връзка с иска
по чл. 109 от ЗС, съдът достигна до извод, че ответниците не са извършили
сочените противоправни действия. При този извод и след като се обосновава
противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в нарушение на 109 от ЗС,
то съдът намира, че такова не е доказано по делото. При липса на доказано
противоправно поведение предявените искове по чл. 45 от ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени само на това основание.
По разноските:
При този изход на спора ищците дължат на ответника „Е.Х.“ ООД
заплащане на направените от него разноски. От ответника е доказано
осъществяването на разноски в общ размер на 2000 лв. (видно от договор за
правна защита и съдействие на л. 302 от делото). С исковете молби са предявени
множество искове с различни правни основания – чл. 109 ЗС, чл. 45 от ЗЗД (от 13
различни ищци). При тези данни съдът намира, че заплатената сума от общо 2000
лв. е съобразена с множеството различни искове и с минималните хонорари по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо не са налице основания за
намаляване и на тези възнаграждения по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК (каквото
възражение е отправено от процесуалния представител на ищците).
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.В.Л., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в гр.
Новосибирск, паспорт 62 № ******, издаден на 17.09.2006г. от УВД – 920, с адрес
гр. Москва, ул. „******, Т. Г.Г., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г.
в Красноярский край, притежаваща паспорт тип „Р“, код RUS, с номер ******,
издаден на 02.06.2011г. от ФМС – 56001, с адрес в гр. Москва, ул. „******, С.В.С.,
гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в гр. Тюмень, СССР, паспорт № 7******,
издаден от ФМС 77610 на 23.05.2013г., с адрес в гр. Москва, ******, Е.В.Г.,
гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в с. Новотроицк, Оренбургска
област, паспорт 51 № ******, издаден на 13.01.2004г. от МИД – Русия, с адрес
гр. Москва, бул. „******, Ш.Д.Ф., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г.
в Украйна, паспорт 63 № ******, издаден на 02.07.2007г. от УФМС – 609, с адрес
в гр. Москва, ул. „******, Е.Й.Ф., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г.
в гр. Кемерово, паспорт № ******, издаден на 16.04.2014г. от ФМС 5030 с адрес в
Московска област, Одинцовский район, село ******, Т.П.З., гражданка на Руската
Федерация, родена на ***г***, паспорт 63 № 3******, издаден на 13.08.2007г. от
УФМС – 651, с адрес в гр. Москва, ул. „******, Е.М.К., гражданка на Руската
Федерация, родена на ***г. в гр. Москва, паспорт ******, издаден от ФМС 77307
на 31.07.2012г., валиден до 31.07.2020г., с адрес в гр. Москва, ул. „******, Л.В.М.,
гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в гр. Москва, с паспорт 63 № ******,
издаден на 30.11.2007г. от УФМС – 564, с адрес в гр. Москва 117437, ул. „******“
д. 35, кв. 100, В.В.С., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в
Калинин, паспорт № ******, издаден от ФМС 77917 на 11.12.2012г. с адрес в гр.
Москва, ******, „С.И.С.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, А.С.Т., гражданин на Руската Федерация,
роден на ***г. в гр. Владивосток, паспорт 62 № ******, издаден на 12.12.2006г.
от УВД – 861, с адрес в гр. Москва, ул. ******, Р.Г.Я., гражданка на Руската
Федерация, родена на ***г. в гр. Уфа, паспорт 71 № ******, издаден на
13.03.2012г. от ФМС 77217 с адрес в гр. Москва, ул. „******, срещу „Е.Х.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** и „Е.Н.У.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, искове
с правно основание чл. 109 от ЗС, с които се иска да бъдат осъдени
ответниците да не пречат и да не препятстват достъпа до сграда с идентификатор
№ ***************.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда
и апартаментите на ищците през всички входни врати в оградата, с която е
ограден поземлен имот ПИ с идентификатор № *********по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Равда, през всички входни врати на самата сграда и
да предадат на ищците ключове и/или електронни чипове за свободен достъп през
входовете на оградата, с която е ограден поземленият имот и през входните врати
на сградата.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.В.Л., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в гр.
Новосибирск, паспорт 62 № ******, издаден на 17.09.2006г. от УВД – 920, с адрес
гр. Москва, ул. „******, срещу „Е.Х.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** и „Е.Н.У.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждането
им за заплащане на сумата от 700 лв. - обезщетение за причинени от
ответниците на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т. Г.Г., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в
Красноярский край, притежаваща паспорт тип „Р“, код RUS, с номер ******,
издаден на 02.06.2011г. от ФМС – 56001, с адрес в гр. Москва, ул. „******, срещу
„Е.Х.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и „Е.Н.У.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.
45 от ЗЗД, за осъждането им за заплащане на сумата
от 700 лв. - обезщетение за причинени от ответниците на ищеца неимуществени
вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху претендираната
сума от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.В.С., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в гр.
Тюмень, СССР, паспорт № 7******, издаден от ФМС 77610 на 23.05.2013г., с адрес
в гр. Москва, ******, срещу „Е.Х.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** и „Е.Н.У.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждането
им за заплащане на сумата от 700 лв. - обезщетение за причинени от
ответниците на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от предявяването на иска до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.В.Г., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в с.
Новотроицк, Оренбургска област, паспорт 51 № ******, издаден на 13.01.2004г. от
МИД – Русия, с адрес гр. Москва, бул. „******, срещу „Е.Х.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** и „Е.Н.У.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждането им за заплащане на сумата от 700 лв. -
обезщетение за причинени от ответниците на ищеца неимуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху претендираната сума от предявяването
на иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ш.Д.Ф., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в
Украйна, паспорт 63 № ******, издаден на 02.07.2007г. от УФМС – 609, с адрес в
гр. Москва, ул. „******, срещу „Е.Х.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** и „Е.Н.У.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждането
им за заплащане на сумата от 700 лв. - обезщетение за причинени от
ответниците на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.Й.Ф., гражданин на
Руската Федерация, роден на ***г. в гр. Кемерово, паспорт № ******,
издаден на 16.04.2014г. от ФМС 5030 с адрес в Московска област, Одинцовский
район, село ******, срещу „Е.Х.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** и „Е.Н.У.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждането
им за заплащане на сумата от 700 лв. - обезщетение за причинени от
ответниците на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.П.З., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г***,
паспорт 63 № 3******, издаден на 13.08.2007г. от УФМС – 651, с адрес в гр. Москва,
ул. „******, срещу „Е.Х.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
и „Е.Н.У.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждането им за
заплащане на сумата от 700 лв. - обезщетение за причинени от ответниците
на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от предявяването на иска до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.М.К., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в гр.
Москва, паспорт ******, издаден от ФМС 77307 на 31.07.2012г., валиден до
31.07.2020г., с адрес в гр. Москва, ул. „******, срещу „Е.Х.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** и „Е.Н.У.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждането им за заплащане на сумата от 700 лв. -
обезщетение за причинени от ответниците на ищеца неимуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху претендираната сума от предявяването
на иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.В.М., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в гр.
Москва, с паспорт 63 № ******, издаден на 30.11.2007г. от УФМС – 564, с адрес в
гр. Москва 117437, ул. „******“ д. 35, кв. 100, срещу „Е.Х.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** и „Е.Н.У.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждането им за заплащане на сумата от 700 лв. -
обезщетение за причинени от ответниците на ищеца неимуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху претендираната сума от
предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.В.С., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в Калинин,
паспорт № ******, издаден от ФМС 77917 на 11.12.2012г. с адрес в гр. Москва, ******,
срещу „Е.Х.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и „Е.Н.У.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждането им за
заплащане на сумата от 700 лв. - обезщетение за причинени от ответниците
на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от предявяването на иска до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.А.О., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., в
качеството му на управител на „С.И.С.“ ЕООД, ЕИК ******, срещу „Е.Х.“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** и „Е.Н.У.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждането им за заплащане на сумата от 700 лв. -
обезщетение за причинени от ответниците на ищеца неимуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху претендираната сума от
предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.С.Т., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в гр.
Владивосток, паспорт 62 № ******, издаден на 12.12.2006г. от УВД – 861, с адрес
в гр. Москва, ул. ******, срещу „Е.Х.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** и „Е.Н.У.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждането
им за заплащане на сумата от 700 лв. - обезщетение за причинени от
ответниците на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.Г.Я., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в гр.
Уфа, паспорт 71 № ******, издаден на 13.03.2012г. от ФМС 77217 с адрес в гр.
Москва, ул. „******, срещу „Е.Х.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
*** и „Е.Н.У.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждането им за
заплащане на сумата от 700 лв. - обезщетение за причинени от ответниците
на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от предявяването на иска до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.В.Л., гражданин на Руската Федерация, роден
на ***г. в гр. Новосибирск, паспорт 62 № ******, издаден на 17.09.2006г. от УВД
– 920, с адрес гр. Москва, ул. „******, Т. Г.Г., гражданка на Руската
Федерация, родена на ***г. в Красноярский край, притежаваща паспорт тип „Р“,
код RUS, с номер ******, издаден на 02.06.2011г. от ФМС – 56001, с адрес в гр.
Москва, ул. „******, С.В.С., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в
гр. Тюмень, СССР, паспорт № 7******, издаден от ФМС 77610 на 23.05.2013г., с
адрес в гр. Москва, ******, Е.В.Г., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г.
в с. Новотроицк, Оренбургска област, паспорт 51 № ******, издаден на
13.01.2004г. от МИД – Русия, с адрес гр. Москва, бул. „******, Ш.Д.Ф.,
гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в Украйна, паспорт 63 № ******,
издаден на 02.07.2007г. от УФМС – 609, с адрес в гр. Москва, ул. „******, Е.Й.Ф.,
гражданин на Руската Федерация, роден на
***г. в гр. Кемерово, паспорт № ******, издаден на 16.04.2014г. от ФМС 5030 с
адрес в Московска област, Одинцовский район, село ******, Т.П.З., гражданка на
Руската Федерация, родена на ***г***, паспорт 63 № 3******, издаден на
13.08.2007г. от УФМС – 651, с адрес в гр. Москва, ул. „******, Е.М.К.,
гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в гр. Москва, паспорт ******,
издаден от ФМС 77307 на 31.07.2012г., валиден до 31.07.2020г., с адрес в гр.
Москва, ул. „******, Л.В.М., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в
гр. Москва, с паспорт 63 № ******, издаден на 30.11.2007г. от УФМС – 564, с
адрес в гр. Москва 117437, ул. „******“ д. 35, кв. 100, В.В.С., гражданин на
Руската Федерация, роден на ***г. в Калинин, паспорт № ******, издаден от ФМС
77917 на 11.12.2012г. с адрес в гр. Москва, ******, „С.И.С.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, А.С.Т., гражданин на Руската Федерация,
роден на ***г. в гр. Владивосток, паспорт 62 № ******, издаден на 12.12.2006г.
от УВД – 861, с адрес в гр. Москва, ул. ******, Р.Г.Я., гражданка на Руската
Федерация, родена на ***г. в гр. Уфа, паспорт 71 № ******, издаден на
13.03.2012г. от ФМС 77217 с адрес в гр. Москва, ул. „******, да заплатят на „Е.Х.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 2000 лв.,
представляваща осъществени по делото разноски – заплатени адвокатски
възнаграждения.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач – „Ф.” ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***.
Решението може да
бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: