Определение по дело №82/2025 на Административен съд - Търговище

Производство по реда на чл. 268 и сл. Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Производството е по жалба подадена от „РОДНА ИНДУСТРИЯ-91“ ЕООД, ЕИК:*********, адрес: [населено място], бул. „България“ № 108, чрез пълномощника си адв. Ц. Н. Д., против Решение №25/31.01.2025 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което жалба срещу действията на публичния изпълнител по оповестяването на търга, обективирани в Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с изх. № [рег. номер]-162-0000205/17.01.2025 г., издадено от П. П. - главен публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна, офис Търговище по изпълнително дело /ИД/ № 25120001466/2012 г. по описа ТД на НАП - Варна, офис - Търговище, е оставена без разглеждане като недопустима.

В жалбата се съдържа особено искане, а именно на основание чл.166, ал.4 АПК, вр. чл.166, ал.2 АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК, настоящата инстанция да спре предварителното изпълнение на Решение №25/31.01.2025 г. на директора на ТД на НАП - Варна и предварителното изпълнение на действието на публичния изпълнител по провеждането на тръжната процедура на 28.02.2025 г., обективирани в Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с изх. № [рег. номер]-162- 0000205/17.01.2025 г., издадено от П. П. - публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна, офис Търговище по изпълнително дело № 25120001466/2012 г. по описа ТД на НАП - Варна, офис - Търговище, до приключване на производството по обжалването им с влязъл в сила съдебен акт.

Твърди, че предварително изпълнение е допуснато по силата на закона. Предварителното изпълнение на Решението и на действията по провеждане на търга и допускането и определянето на купувач, ще причини на дружеството значителни, и трудно поправими вреди. Ако обжалваното решение и действията на публичния изпълнител бъдат признати от съда за незаконосъобразни, по основното производство, но бъдат незабавно изпълнени, на практика ще се стопира дейността на дружеството по изработване на керамични продукти - тухли, чрез изпичане в рингова пещ и то ще бъде лишено от достъп до ПИ [идентификатор], в който е разположена действащата рингова пещ. В качеството си на оператор на действаща инсталацията, дружеството няма да има достъп до съоръженията си, които се намират в този ПИ, които съоръжения са му необходими за осъществяване на дейността, за която е издадено КР. Освен, че ПИ е обявен на значително занижена пазарна цена, предвид това, че не е описана наличната в него рингова пещ, предварителното изпълнение на решението и на съответните обжалвани действия ще доведе до издаване на Постановление за възлагане на недвижимия имот от страна на публичния изпълнител и въвод във владение на купувача, следствие на едни нестабилизирани по реда на надзора действия по провеждането на тръжната процедура и допускането и определянето на купувач, с което ще бъдат причинени съществени значителни и трудно поправими вреди. Дружеството ще бъде лишено от достъп до ринговата си пещ, която се намира в продадения ПИ, която очевидно не е обявена за продажба на публичната продан на 28.02.2025 г. г., тъй като нито е описана, нито е оценена, нито е обявена за продажба, като така ще бъде осуетена и грижата му на добър стопанин, което ще доведе до физическото разрушаване и унищожаване на ринговата пещ от обявеното за купувач на ПИ дружество. На практика, с действията си на 22.11.2024 г. публичният изпълнител поставя началото на процес по нерегламентирано отнемане на частна собственост на дружеството, каквато е ринговата пещ в обявения за продажба поземлен имот и всички съоръжения към нея, която собственост нито ще послужи за удовлетворяване на публичните вземания на дружеството - длъжник, защото определения за купувач не е заплатил цена за нея, нито ще остане в патримониума на „Родна индустрия - 91“ ЕООД с оглед използването й по предназначение. Позовава се на Конституцията на Р България и Хартата на основните права на Европейския съюз както и практика на СЕС.

Съдът от фактическа и правна страна намира следното:

Жалбоподателят обжалва Решение №25/31.01.2025 г. на директора на ТД на НАП – Варна.

Прието от адм. орган е, че се обжалват действия на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, изразяващи се в „Обявяването на продажба на недвижим имот“ по реда на чл. 251 и сл. от ДОПК . Това действие на публичния изпълнител е обективирано в Съобщение за продажба на търг с тайно наддаване изх.№ [рег. номер]-1П-0000217/17.01.2025г. Административният орган се е позовал, че съгласно чл. 243, ал.2 от ДОПК публичният изпълнител има задължението да разгласи издаденото съобщение.

Прието е, че е образувано изпълнително дело № 25120001466/2012г. за принудително събиране на задължения в размер общо на 1 751 408.64 лв. Публичен изпълнител е пристъпил към принудително изпълнение като е започнал процедура по насрочване на търг за продажба на имуществото на длъжника - недвижими имоти в [населено място] - поземлени имоти, производствени и складови сгради.

Прието е, че издаденото съобщение съдържа реквизитите, посочени в чл. 243 от ДОПК като е изпълнено изискването да бъде съобщено на длъжника, с което се изчерпва предмета на контрол върху това действие според адм.орган.

Съгласно чл. 243, ал. 1 от ДОПК, съобщението за продажба трябва да посочва наименованието на органа, който го издава, номера на изпълнителното дело, начина, времето и мястото на продажбата, времето и мястото за оглед, други условия, свързани с определения начин на продажбата. Алинея 2 на посочения текст от ДОПК регламентира, че съобщението се изпраща на длъжника с указание, че до датата на провеждане на търга с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търга с тайно наддаване, може да плати задължението си заедно с разноските. Съобщението по чл. 243 от ДОПК е да уведоми длъжника за насрочената продажба и представлява подготвителен акт на действията по провеждане на търга.

Обосновани са изводи, че съобщението не представлява властническо изявление и не засяга правата и не създава задължения за длъжника, поради уведомителния му характер. С издаденото съобщение не се обективират действия по принудителното изпълнение на публичното задължение, а същото представлява предпоставка, за да се предприемат такива и респективно съобщението по чл. 243 от ДОПК не е акт, който подлежи на обжалване по реда на глава Двадесет и седма "Защита срещу принудителното изпълнение" от ДОПК.

Отделно е прието, че процесуална предпоставка за обжалване е наличието на правен интерес за обжалване, като понятието “правен интерес” е процесуалноправно, което означава правна необходимост да се предотврати настъпването на породените от обжалвания акт неблагоприятни за жалбоподателя правни последици или да се премахнат тези последици, ако те са настъпили. Посочено е, че към момента за лицето липсва правен интерес от обжалване на горепосочените действия на публичен изпълнител, обективирани в Съобщение изх.№ [рег. номер]-1И-0000217/17.01.2025г. доколкото те са с уведомителен характер. Липсата на правен интерес от обжалване произтича от естеството на самото съобщение. Съобщението за обявяване на продажба чрез търг съдържа в себе си само уведомяване за предстоящите действия и подготовка за провеждането на търга. Същото не представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като с него не се създават нови права или задължения за данъчния субект, поради което липсва и необходимост от предотвратяване на неблагоприятни за жалбоподателя правни последици. Изложеното обосновава липсата на правен интерес от обжалването.

Като краен резултат е постановено Решение №25/31.01.2025 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което жалба срещу действията на публичния изпълнител по оповестяването на търга, обективирани в Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с изх. № [рег. номер]-162-0000205/17.01.2025 г., издадено от П. П. - главен публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна, офис Търговище по изпълнително дело /ИД/ № 25120001466/2012 г. по описа ТД на НАП - Варна, офис - Търговище, е оставена без разглеждане като недопустима.

В основното производство е налице акт, по който няма произнасяне по същество предвид приемането на жалбата за недопустима.

В разпоредбата на чл. 251 и сл. от ДОПК, определящи правилата за продажба чрез търг с тайно наддаване, липсва норма, която да позволява да се спре производството.

Разпоредбите на глава 27 от ДОПК "Защита срещу принудително изпълнение", уреждащи обжалването на действията на публичния изпълнител пред директора на съответната ТД на НАП и съответно - на неговото решение по съдебен ред, не предвиждат изрично правомощие на съда, разглеждащ жалбата, подадена по чл. 268 от ДОПК, да спре изпълнението /изпълнителното дело/, респ. обжалваните действия на публичния изпълнител. В чл. 266, ал. 4 от ДОПК е предвидено, че жалбата по административен ред не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Съдът няма компетентност да спира принудителното изпълнение. Компетентен да спре принудителното изпълнение според чл. 222 и чл. 222а от ДОПК е публичния изпълнител в изчерпателно изброените случаи. Налице е и изключение от това правило, въведено в чл. 267, ал. 2, т. 2 от ДОПК.

От така цитираните правни разпоредби е видно, че в ДОПК не е предоставена възможност съдът да спре изпълнително дело, а такова правомощие е предоставено само и единствено на публичния изпълнител. Изключение от това правило, както бе посочено и по-горе, е въведено в чл. 267, ал. 2, т. 2 от ДОПК, съгласно който решаващият орган може да спре изпълнението, ако са налице основанията за спиране принудителното изпълнение по този кодекс, за което уведомява и взискателя. Защитата срещу действията на публичния изпълнител се осъществява по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК, по който ред длъжникът или взискателят може да обжалва и разпореждането на публичния изпълнител по чл. 222 от ДОПК, с което принудителното изпълнение е спряно или е отказано спиране. Липсата на законова правна регламентация е свързано с това, че се касае до изпълнително производство - изпълнение на публични държавни вземания, по отношение на което разпоредбите на чл. 166 и сл. от АПК, касаещи възможност за спиране изпълнението на обжалван /не влязъл в сила/ административен акт не важат, тъй като в изпълнителното производство се пристъпва към принудително изпълнение на установените задължение с вече влязъл в сила акт /данъчен акт, както и на невлязъл в сила ревизионен акт, който е годно изпълнително основание/. Защитата срещу принудителното изпълнение е законово гарантирана - по административен ред и по съдебен ред - за длъжника, така и за взискателя и за трето лице, което заявява самостоятелни права върху вещта - чл. 266 и чл. 268 от ДОПК и законосъобразността на действията на публичния изпълнител - в конкретния случай ще бъде разрешена от съда по същество на спора.

С оглед на изложеното, субсидиарното прилагане на АПК и ГПК е допустимо само за неуредените случаи, какъвто спирането на принудително изпълнение на публични вземания по реда на ДОПК не е. Съгласно чл. 163, ал. 1 ДОПК публичните вземания се събират и изпълняват по реда на ДОПК. Следователно, правомощия да спира принудителното изпълнение има само публичния изпълнител по чл. 222 и чл. 222а ДОПК, съответно решаващия орган по чл. 267, ал. 2, т. 2 ДОПК.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеното искане за спиране е недопустимо и предпоставя оставянето му без разглеждане и прекратяване на производството в тази му част.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане особеното искане в жалбата на основание чл.166, ал.4 АПК, вр. чл.166, ал.2 АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК, да се спре предварителното изпълнение на Решение №25/31.01.2025 г. на директора на ТД на НАП - Варна и предварителното изпълнение на действието на публичния изпълнител по провеждането на тръжната процедура на 28.02.2025 г., обективирани в Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с изх. № [рег. номер]-162- 0000205/17.01.2025 г., издадено от П. П. - публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна, офис Търговище по изпълнително дело № 25120001466/2012 г. по описа ТД на НАП - Варна, офис - Търговище, до приключване на производството по обжалването им с влязъл в сила съдебен акт, като недопустимо.

Определението може да се оспори от жалбоподателя с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението, пред Върховен административен съд.

Препис да се изпрати на страните.