Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
15.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ІІI „В” въззивен състав, в открито
заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
мл.с-я БОРЯНА П.
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от мл. съдия П. в.гр.д.
№ 7928 по описа на СГС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 61649
от 14.03.2017г., постановено по гр. дело № 50493/2016г. по описа на СРС, ГО, 87-ми
състав са били уважени предявените от ищцата Е. Т.Б. искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на Заповед № 2/05.02.2016г. на председателя
на МФ П. към КТ П., с която на основание чл.340 от КТ във вр.с чл. 27, ал.6 от
Устава на МФ П. е било прекратено предсрочно трудовото й правоотношение;
по чл. 344, ал.1,т.2 от КТ за възстановява на заеманата преди прекратяването
длъжност „заместник председател“ на МФ П. към КТ П.; по чл.344, ал.1, т. 3 във
вр. чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 7082,74 лева за
периода от 07.07.2016г до 06.01.2017г. за оставане без работа поради твърдяното
незаконно уволнение.
С решението на
основание чл.78, ал.1 от ГПК е осъдена МФ П. към КТ П. да заплати на Е. Т.Б.
сумата от 1093, 02 лева, явяващи се сторени пред първата инстанция
съдебно-деловодни разноски.
Недоволен от постановеното
решение е останал ответникът - МФ П. към КТ П., който в срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. В жалбата са
изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Навеждат се
твърдения, че съдът е направил неправилна преценка на доказателствата, като е
приел, че представеният по делото протокол на ФКК от 07.12.2011г. не е
официален документ с обвързваща съда материална доказателствена сила. Оспорва
се изводът на СРС, че ответната страна по спора не е установила при условията
на пълно и главно доказване наличните основания на чл.27, ал.6 от Устава на МФ П..
При тези оплаквания, ответникът намира обжалвания първоинстанционен съдебен акт
за неправилен и като такъв моли същият да бъде отменен, а ищцовите претенции
– да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззвната жалба от Е. Т.Б.. В него се
излагат доводи за несъстоятелност на наведените от въззивника – ответник
оплаквания, като оспорва твърдението представеният по делото протокол от ФКК от
07.12.2015г. да има качеството на официален документ. Навежда доводи, че
процесният документ е частен по характера си, изготвен от другата страна по
спора, съдържащ изгодни за нея факти, поради което няма материална доказателствена
сила и няма задължително обвързващо за съда действие. Поддържа доводът, че
уволнението е извършено от нелегитимен орган, в разрез с изискванията на чл.338
и чл.339 от КТ, че заповедта не съдържа правно основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, изтъква налично противоречие в съдържанието й и липса
на каквито и да било мотиви. При изложените доводи моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба на
ответника – оставена без уважение.
Решението в
частта, с която е бил отхвърлен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във
вр.с чл.225, ал.1 от КТ над уважения размер от 7 082,74 лева до пълния
предявен размер от 7 128 лева, за обезщетение за оставане без работа за
периода от 07.07.2016г. до 06.01.2017г., като необжалвано е влязло в законна
сила.
Въззивната жалба е подадена в съответния срок, от
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и като
процесуално допустима, следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по
чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По отношение правилността му, по
наведените от въззивницата – ответница доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, настоящият състав
приема от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от
доказателствата по делото се установява, че са се намирали в трудово
правоотношение, съгласно трудов договор от 01.07.2011г. по силата на който
ищцата е заемала длъжността „икономист- финансист“ при ответника.
Не е спорно между страните, че въз
основа на редовен избор по време на редовна отчетно – изборна национална
конференция, проведена на 12.06.2015г., ищцата е избрана за „заместник
председател“ на МФ П. за срок от 4 години, считано от 01.07.2015г., с основно
месечно възнаграждение в размер на 900 лева и допълнително възнаграждение за
натрупан стаж с професионален опит в размер на 1% от всяка натрупана година. На
заседание на ФС на МФ П., проведено на 18-19.12.2015г., е било взето решение, с
което на основание чл. 27, ал.6 от Устава на МФ П. Е.Б. да бъде освободена
предсрочно от длъжността „заместник председател“ на МФ П.. Заповедта за
прекратяване на възникналото от избор правоотношение N2 от 05.02.2016г.,
издадена на основание чл. 340 от КТ във вр. с чл. 27, ал.6 от Устава на МФ П. е
била връчена на ищцата на 07.07.2016г.
По делото са приети като писмени
доказателства Протокол от ФС на МФ П. от 05.09.2015г.; Протокол от ФС на МФ П.
от 18-19.12.2015г.,
протокол от ФКК от 07.12.2015г
В хода на
първоинстанционното производство е била приета съдебно–счетоводна експертиза, с
която е бил установен от вещото лице размерът на обезщетението, дължимо по реда
на чл.225, ал.1 от КТ.
При тези факти, въззивният съд
намира за установено следното от правна страна:
Съдът е
сезиран с искове по чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ. При приетата правна квалификация по исковете, предявени на основание чл.
344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ в тежест на ответника по спора е да докаже, по
правилата на чл.154 от ГПК, че в негова полза е възникнало потестативно право
да прекрати правоотношението си с ищцата, както и законосъобразността на извършеното
уволнение. По предявеният на основание чл. 344, ал.1,т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ в тежест на
ищцата е да докаже, пълно и главно, оставането си без работа и размерът на
брутното си възнаграждение за последния пълен отработен месец при ответника.
Предвид
спецификата на трудовото правоотношение, възникнало от избор, като в настоящия
случай, следва да се държи сметка за субсидиарното приложение на нормите на КТ
при прекратяване на същото, доколкото в закон, друг нормативен акт или устав не
е предвидено друго, по аргумент от чл.340 от КТ.
Правилно, с
оглед изложеното по-горе, първоинстанционният съд е определил приложимите в
настоящия случай правила, а именно съгласно Устава на МФ П. към КТ П. и тези на
Устава на КТ П.. При тази правна рамка и приетите по делото доказателства СРС е
достигнал до извода, че ответникът не е доказал предпоставките, необходими за
упражняване на потестативното му право да прекрати предсрочно трудовото
правоотношение с ищцата. Съдът е обосновал своя извод, като е посочил, че
изложеното в протокола за извършена проверка от 07.12.2015г., касаеща финансови
нарушения на ищцата и практически отказ от нейна страна да изпълнява служебните
си задължения, се явява твърдение на ответника, неподкрепено от
доказателствената съвкупност по делото.
В тази връзка
неоснователен намира настоящият въззивен състав довода на въззивника, че
представения по делото протокол за извършена проверка от 07.12.2015г. на МФ П. е
официален документ с обвързваща съда материална доказателствена сила. По
смисъла на гражданското право и доктрина, официален е онзи документ, който
материализира изявление на орган на държавна власт именно в това му качество,
респективно на друго лице – частно-правен субект, на който държавата е
делегирала изрично или мълчаливо удостоверителна функция, като придава на
удостоверяването доказателствено значение. Критерият не е качеството на
субекта- издател, а значението, което законът придава на извършеното от него
удостоверяване, като ако е предвидено, че даден факт се удостоверява от частно-правен субект, на това основание
удостоверяването му има значение на официален свидетелстващ документ. За да има
документът качеството официален, е необходимо той да е издаден в рамките на
предоставената от закона компетентност на издателя.
Процесният
протокол за извършена проверка на МФ П. от 07.12.2015г. не притежава нито една
от посочените по – горе характеристики, за да бъде ценен като официален
документ с произтичащата от характера му обвързваща съда материална доказателствена
сила. Ето защо и при липсата на каквито и да било други относими доказателства,
които да установяват твърдените нарушенията на ищцата, съгласно чл.27, ал.6 от
Устава на МФ П. във вр. с чл. 29,ал.2 от Устава на КТ П., процесната заповед за
уволнение се явява незаконосъобразна, а предявените от ищцата искове за отмяна
на незаконосъобразното уволнение и възстановяването и на старата длъжност при
ответника – основателни. Основателен и доказан се явява и искът й за присъждане
на обезщетение за оставането на същата без работа за период от шест месеца, считано
от 07.07.2016г до 06.01.2017г. в установения от вещото лице по изготвената
съдебно –счетоводна експертиза, чиито извод
настоящият съд напълно кредитира при извършена преценка по смисъла на
чл.202 от ГПК.
За пълнота, по
довода на въззиваемата страна, че процесната заповед за уволнение е
незаконосъобразна, защото не съдържа правно основание за прекратяване на
трудовото правоотношение и липсата на каквито и да било мотиви в нея,
настоящият състав намира следното:
Съгласно
чл.339,ал.1 от КТ за прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от
избор, се прилагат съответно и основанията за прекратяване на трудовия договор
с изключение на дисциплинарното уволнение. Съгласно чл. 335, ал.1 от КТ
трудовият договор се прекратява писмено и
тъй като законът не сочи изрично
съдържание или реквизити на тази писмена заповед (както изрично го прави в
чл.195, ал.1 от КТ , текст неприложим при избора), по аналогия се прилага чл. 66, ал. 1 от КТ и следва да се приеме, че в нея
следва да се съдържат данни за страните, заеманата от работника длъжност,
основанието и момента на прекратяване /края на изпълнението/ на трудовия
договор. Основанието следва да се посочи с характеризиращите го по закон
признаци, които го отличават от другите прекратителни основания, за да има
работникът яснота за уволнението и да може да се защити срещу незаконността му
- така Решение
№ 93 от 8.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1141/2010 г., III г. о., ГК, по чл.290
от ГПК.
В настоящия случай, конкретното
законово основание е
чл.27, ал.6 от Устава на МФ П., а характеризиращите го по закон
признаци са: „доказани
нарушения по смисъла на чл.29, ал.2 от Устава на КТ П. или безспорно доказани
неизпълнения на служебните задължения“. Видно от текста на процесната заповед,
освен формалното позоваване на текста на чл.27, ал.6 от Устава, във вр. с
чл.340 от КТ, подобно индивидуализиране на характеризиращите признаци напълно
липсва.
По довода, че уволнението е
извършено от нелегитимен орган, в разрез с изискванията на чл.338 и чл.339 от КТ съдът намира следното:
Изрично
нормата на чл.339, ал.2 от КТ предвижда, в случаите на прекратяване на трудово
правоотношение, възникнало от избор, необходимото волеизявление от работодателя
да се замени от това на избирателното тяло. Съгласно чл.25, ал.9,т.1 от Устава на МФ П., Националната конференция е
органът по избиране на председател и заместник председател с обикновено
мнозинство от присъстващите при тайно гласуване, с мандат 4 години. Следователно
и във връзка с нормата на чл.339, ал.2 от КТ, избирателното тяло е именно Националната
конференция. Видно от процесната заповед за уволнение решението за прекратяване
на правоотношението, възникнало от избор с ищцата, е било взето от Федеративния
съвет на МФ П.. Съгласно чл.27, ал.6 от Устава на МФ П. Федеративният съвет
може да освобождава предсрочно членове на Изпълнителния Съвет или председателя
или членове на Федерална Контролна Комисия, но не и на заместник – председател
на МФ П. към КТ П., каквато длъжност, безспорно за страните, съобразно техните
процесуални изявления, ищцата е заемала. Ето защо така наведените доводи за
незаконосъобразност на процесната заповед за уволнение от страна на
въззиваемата се явяват основателни.
Поради съвпадане в крайните изводи
на двете съдебни инстанции, и при допълнително изложените мотиви, обжалваното
решение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските
При този изход на спора пред
въззивната инстанция, право на разноски има ответницата по въззивната жалба – Е.Б..
Същата прави искане за присъждане на такива и претендира да
са в размер от 1604 лева, съгласно приложен на л.25 от делото договор за правна
защита и съдействие. Претендираните от въззиваемата разноски се явяват реално сторени, видно от текста на
посочения договор, в който е изрично упоменато, че договорената сума е платена изцяло
и в брой, поради което същият се явява разписка за реално извършено плащане.
Ето защо,
съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, разноските
следва да бъдат присъдени в полза на страната, която ги е направила и доказала.
Предвид изложените мотиви, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, III В въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 61649 от 14.03.2017г.,
постановено по гр. дело № 50493/2016г. по описа на СРС, ГО, 87-ми състав.
ОСЪЖДА М.Ф.П.към КТ П., с БУЛСТАТ:*******да
заплати на Е.Т.Б., с ЕГН: ********** сумата от 1604 (хиляда шестотин и четири) лева,
представляващи разноски, сторени в производството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е бил отхвърлен
искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр.с чл.225, ал.1 от КТ над
уважения размер от 7 082,74 лева до пълния предявен размер от 7 128
лева, като необжалвано е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: