№ 15885
гр. София, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20231110107695 по описа за 2023 година
Предявен е иск за делба на недвижим имот – апартамент № ... в ж.к.
„Младост 1“, ..., вх. ***, с площ 67.90 кв.м., с идентификатор
68134.4082.290.3...., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, заедно с
избено помещение № 11 с площ 5.69 кв.м. и заедно с 0.838% ид. части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Ищцата твърди, че имотът е закупен от баща й – Г.Е.С. по време на
брака с втората му съпруга Л.П.С. с Договор за продажба на държавен
недвижим имот на 30.05.1990 г. от ОбНС, община „Младост“ за сумата от 16
323 лева, от които 4 897 лева са платени при закупуването от баща й с лични
средства, с извънсемеен произход, получени от неговата сестра на 28.04.1990
г., а останалите 11 426 лева е следвало да бъдат заплатени със заемни средства
към ДСК, който заем впоследствие бил погасен от Г.Е.С. на 06.02.1991 г,
внасяйки сумата от 11 550 лева. Твърди, че Г.Е.С. след смъртта си на
08.04.2003 г., оставил за законни наследници ищцата и втората му съпруга
Л.П.С., която починала на 06.05.2022 г., оставяйки за свои законни наследници
ответниците по делото. Счита, че процесният апартамент би следвало да се
приеме, че е бил лична собственост на наследодателя Г.С. и като такъв следва
да бъде наследен по равно между ищцата и Л.С., респ. нейните наследници.
Евентуално, при приемане, че част от същия е придобит със заемни средства,
съответно, че тази част е станала СИО, то делбата следва да бъде извършена
1
при квоти 5305/16323 ид. части за ищцата и 11018/16323 ид. части за Л.С.,
респ. по 1836,33/16323 (1/12) ид. части за всеки един от ответниците.
Ответникът Ц. З. е депозирал отговор на исковата молба в срок, с който
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва придобИ.ето на собствеността
върху процесния апартамент от Г.Е.С. и Л.П.С. по време на брака. Прави
възражение за придобИ.е по давност на имота от Л.С., тъй като същата е
останала да живее в процесния апартамент след смъртта на Г.С. през 2003 г.,
като е владяла същия явно, спокойно и непрекъснато в продължение на повече
от 10 г. Оспорва наличието на частична трансформация на лични средства на
наследодателя Г.С. за закупуване на имота, като твърди, че първоначално
платената сума е била предоставена от родителите на Л.С.. Оспорва
авторството и съдържанието на представената разписка за получени суми от
Г.С. от сестра му. Твърди, че цялата покупна цена на процесния апартамент е
платена със семейни средства, поради което делбата следва да се допусне при
следните квоти: 1/4 за ищцата и общо 3/4 за ответниците.
Ответниците Ю. Й., П. А. и В. И. са депозирали отговори с
законоустановения срок. Оспорват извършеното първоначално плащане на
сумата 4897 лева за закупуването на апартамента да е извършено с лични
средства с извънсемеен произход, като считат, че апартаментът е закупен с
общи средства. Твърди се, че стойността на дела на ищцата й е изплатена от
страна на Л.С.. Не възразяват да бъде извършена делба на процесния имот, но
оспорват твърдените от ищцата квоти на страните в съсобствеността.
Ответницата К. К. е подала отговор на исковата молба в
законоустановения срок. Оспорва твърденията свързани с придобИ.ето и
изплащането на имота. Не възразява да бъде извършена делба, но оспорва
твърдените от ищцата квоти, като счита, съсобствеността следва да бъде
поделена при квоти 1/4 ид. части за ищцата и 3/4 ид. части за ответниците.
Ответникът С. Д. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се
2
извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.
От приетото по делото заверено копие на Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
30.05.1990 г. /лист 3-4/, се установява, че между ОБНС-община Младост от
една страна и от друга страна Г.Е.С. и Л.П.С., е сключен договор за продажба
на недвижим имот – жилище, което е било собственост на Държавата
(ведомствен имот на Министерство на външно-икономическите връзки),
представляващо апартамент № ... на 3 етаж в ... в кв. „Младост I“, със
застроена площ 67,90 кв.м. Не е налице спор по отношение на сключването на
посочения договор, както и че същият касае именно процесния недвижим
имот.
Не е спорно също така, като се установява и от приетите писмени
доказателства, че ищцата е дъщеря на Г.Е.С. от предходен брак, като Л.П.С. е
била негова втора съпруга, включително двамата са били съпрузи към
момента на придобИ.е на процесния апартамент. Г.Е.С. е починал на
08.04.2003 г., като е оставил за свои наследници дъщеря си и втората си
съпруга. Л.П.С. е починала на 06.05.2022 г., като ответниците Ц. Н. З., Ю. Х.
Й., П. Н. А., В. Р. И., К. С. К. и С. С. Д. са нейните наследници по съребрена
линия.
Спорно по делото е в какво съотношение е била съсобствеността по
отношение на процесния апартамент към момента на придобИ.ето му,
респективно какви са дяловете на всеки от съсобствениците при
наследяванията. Във връзка с направеното от ответниците възражение за
придобИ.е на апартамента по давност от страна на Л.П.С., съответно спорно е
дали е налице изтекъл десетгодишен период на упражнявано владение само от
нейна страна върху целия апартамент.
Както беше посочено, собствеността върху процесния апартамент е
придобита от страна на Г.Е.С. и Л.П.С. по силата на договор за продажба от
30.05.1990 г., т.е. възмезден договор. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс
от 1985 г., който е действал към този момент, вещите и правата върху вещи,
както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи
независимо от това, на чие име са придобити. От друга страна, съгласно чл. 20,
ал. 1 СК от 1985 г., вещите, правата върху вещи и паричните влогове,
3
придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните
влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение,
принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата
върху вещи, придобити от единия съпруг по реда на Гражданския процесуален
кодекс, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия
съпруг върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена
общност. В допълнение към това в чл. 21, ал. 1 от приложимия кодекс е
предвидено, че са лична собственост вещите, правата върху вещи и паричните
влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20,
ал. 1 или с друго лично имущество, придобито преди брака, а по силата на ал.
2, че когато вещите, правата върху вещи и паричните влогове са придобити
отчасти с лично имущество по предходната алинея, лично притежание на
съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.
В случая по делото се твърди, че от страна на единия от съпрузите -
Г.Е.С., с лични средства, получени в резултат от уреждане на
взаимоотношения, свързани с негово наследствено имущество, е била платена
част от продажната цена на апартамента – сумата 4897 лева. Видно от
договора за продажба от 30.05.1990 г., в същия е посочено, че цената на имота
е покрита със собствените средства в размер 4897 лева, както и със заемни
средства от ДСК в размер 11426 лева.
За доказване на тези твърдения по делото са представени писмени
доказателства – разписка от 28.04.1990 г. (лист 6), копие на документ за
извършен кредитен превод (лист 14), както и са събрани свидетелски
показания. В посочената разписка от 28.04.1990 г. е обективирано изявление
от името на Г.Е.С., с което удостоверява, че е получил от сестра си Ю.Е.К. и
нейния съпруг П. С.ов КК. сумата 13080 лева, съставляваща 1/2 от общата
сума 23158 лева за апартамента на родителите им, находящ се в кв. Изток, бл.
...... и сумата 1501 лева, която е изразходвал за подобрения в таванското
помещение на същи апартамент. Разписката е подписана от името на С., като
от заключението по изготвената съдебно-почеркова експертиза (лист 130-133)
се изяснява, че подписът действително е положен от него. Относими към
въпроса за плащането на продажната цена на апартамента показания по
делото дават свидетелите П. С.ов КК., П.Й.К. и С.Д.К.. Свидетелят КК. се
явява съпруг на сестрата на Г.Е.С., като разяснява начина на уреждане на
наследствени взаимоотношения между нея и С. и конкретно плащането от
4
нейна страна на парична сума, представляваща стойността на неговия
наследствен дял в имота, както и на извършени подобрения. Показанията на
свидетеля в тази част кореспондират със съдържанието на посочената по-горе
разписка, като същият допълнително пояснява възприятията си, че
уреждането на отношенията в този момент е било с оглед желанието на С. и
втората му съпруга да придобият процесния апартамент. Свидетелката К.
твърди, че живее в съседен на процесния апартамент от 1987 г. Същата излага
възприятията си относно закупуването му, като включително също така
твърди, че има спомени в разговорите си със семейство С.и да е чувала от тях,
че апартаментът е платен със средства на Г.С., включително получени от
неговата сестра. Свидетелят К. разяснява, че е комуникирал със семейството
на Г.С. и Л.С., като заявява, че при негови посещения в домът им (процесния
апартамент), в разговор Г.С. му е казал, че при закупуването на апартамента са
получили помощ от бащата на съпругата му. Съдът намира, че при съвкупния
анализ на посочените доказателства следва да се приеме за установено, че
посочената първоначална част от цената на процесния апартамент
действително е платена с лични средства на Г.Е.С.. Показанията на свидетеля
КК. са подборни и логични, като същите са дадени от участник в самите
отношения по уреждането на наследствените права и в същото време
кореспондират изцяло със съставената в тази връзка разписка, за която е
изяснено, че действително е подписана от С.. Видно е от друга страна, че
моментът, в който се установява, че С. е получил паричната сума във връзка с
уреждането на тези отношения, е непосредствено преди плащането на
дължимата във връзка с придобИ.ето на процесния апартамент първоначална
сума, респективно показанията, пресъздаващи възприятия, че именно с тези
лични средства е платена тази сума, се потвърждават по логичен начин. С тази
доказателствена съвпукност кореспондират и показанията на свидетелката К.,
които макар и да пресъздават в голямата си част това, което тя е чула от Г.С. и
Л.С., също потвърждават описаната логическа верига. Съдът намира, че въз
основа на показанията на свидетеля К. и при липсата на други подкрепящи ги
доказателства, не може да се направи извод за разколебаване на това, което се
установява от изброената по-горе съвкупност, по отношение на относимите
към въпроса за плащането на първоначалната сума за закупуването на
процесния апартамент факти. Неговите показания пресъздават откъслечни
впечатления, касаещи проведен между свидетеля и Г.С. разговор, който не
5
съдържа достатъчно конкретика за това каква помощ е била получена от
родителя на съпругата му, нито включително конкретизиране на сума, която
да им е била предоставена. С оглед на изложеното съдът намира, че следва да
се приеме, че първоначалната сума за закупуването на имота е платена с
посочените лични средства на Г.Е.С., като този извод не може да бъде
изключен и въз основа на начина на придобИ.е на имота, както и наличието на
наемно правоотношение преди това, доколкото тези факти не могат да
изключат приложението на цитираните по-горе разпоредби от Семейния
кодекс от 1985 г.
По отношение на останалата част от продажната цена, както е посочено
и в исковата молба, се установява, че сумата е платена посредством заем,
получен от двамата съпрузи. С оглед на това следва да се приеме, че тази част
е станала съпружеска имуществена общност, доколкото дори и получени от
единия от съпрузите, средствата, получени по договор за заем не съставляват
лични средства, тъй като задължението им за връщане е солидарно за двамата
съпрузи по силата на закона - чл. 25, ал. 2 СК (отм.). Без значение за оборване
на презумпцията по чл. 19, ал. 1 СК (отм.) е и начинът на последващо
погасяване на заемните средства, вложени в покупката на общата вещ -
изплащането на заема със средства на един от бившите съпрузи води до
облигационни отношения, но не и до промяна на правата им в
съсобствеността. (в този смисъл например Решение № 1235 от 26.01.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 5543/2007 г., II г. о., ГК).
С оглед на изложеното следва да се приеме, че 4897/16323 идеални части
от собствеността върху процесния апартамент са станали лична собственост
на Г.С., а останалите 11426/16323 идеални части са придобити съвместно от
двамата съпрузи и са станали СИО.
Съдът намира, че по отношение на втория спорен въпрос –
последващото придобИ.е на имота по давност от страна на Л.С., с оглед
упражнявано владение считано от 2003 г., следва да бъде даден отрицателен
отговор.
За да бъде основателно това твърдение следва да се установи, че
ответницата е придобила собствеността върху идеалните части на ищцата по
силата на изтекла в нейна полза придобивна давност, поради упражнявано
владение върху целия имот. По силата на чл. 79, ал. 1 от Закона за
6
собствеността, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Това
правило обхваща случаите, които са извън хипотезите на добросъвестно
владение съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС, които хипотези са неотносими към
процесния казус.
В чл. 68, ал. 1 ЗС е дадено легално определение на владението, а именно,
че то представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Владението изисква
кумулативното наличие на два елемента – обективен и субективен.
Обективният елемент представлява упражняване на фактическа власт върху
вещта, което включва извършване на фактически действия, които
недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като
на собственика. Субективният елемент на владението представлява
намерението за своене. Принципно законът установява презумпция в чл. 69
ЗС, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я
държи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия,
които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика. В
отношенията между съсобственици не е изключено приложението на
презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки
от съсобствениците има право да ползва вещта (чл. 31, ал. 1 ЗС). Когато след
възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ,
той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите
съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е
необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите
съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Превръщането
на държането във владение не изисква някакъв специален акт (макар, че може
да съществува и такъв). Същественото е действията на своене, покриващи
съдържанието на правото на собственост да са изявени пред съсобствениците
по начин, че те да могат да разберат, че имотът се свои изцяло от този, който
упражнява и фактическа власт върху него, като сам по себе си фактът на
добри или лоши отношения между съсобствениците е без значение за факта на
владение и не е основание по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД за прекъсване или спиране
на давността.
Съдът намира, че в случая от събраните по делото доказателства не се
установява по безспорен начин Л.С. да е демонстрирала, че е отблъснала
7
намерението на другия съсобственик – ищцата, съответно да е започнала да
свои нейната част за себе си. Видно от събраните по делото свидетелски
показания, са налице противоречия по отношение на отношенията между
ищцата и С.а. От една страна свидетелката П.Й.К. твърди, че са имали
нормални отношения и ищцата е посещавала апартамента, включително по
време на пандемията, причинена от ковид-19, й е носела храна. От друга
страна свидетелите О.Л.Д..а и Ю.Т.Н. дават показания, които са в насока, че не
са имали добри отношения, като в тази връзка свидетелката Д.а разяснява
впечатленията си, свързани с контактуването с Л.С. при осъществяване от
нейна страна на таксиметров превоз, а именно, че същата е живеела сама и че
не е поддържала отношения с ищцата. Съдът намира, че следва да се приеме,
че в голямата си част показанията се явяват несъпоставими, доколкото се
основават и пресъздават много различни начини на придобИ.е на
впечатленията на свидетелите, но по-същественото в случая е, че в никое от
посочените свидетелски показания не се твърдят конкретни факти, които да
могат да се приемат за относими към отблъскване на владението на ищцата и
установяване на владение само от страна на Л.С. върху процесния имот, нито
изявление или поведение на ищцата, което да сочи, че вече не осъществява
владение по смисъла на закона, доколкото единствено това дали ищцата е
посещавала същия или не, не е достатъчно за обосноваване на такъв извод.
Съдът намира, че твърдяното от страна на ответниците плащане от Л.С.
на стойността на дела на ищцата, въпреки че не се твърди и не се установава
да е свързано със сключването на договор, който би бил годен да прехвърли
частта на ищцата от собствеността, принципно би могло да се приеме за факт,
който установява посоченото владение. Но съдът намира, че от събраните по
делото доказателства тези твърдения следва да се приемат за недоказани,
доколкото към тях са относими единствено показанията на свидетелите Д.а и
Н., които не съдържат достатъчно конкретика по въпроса – нито във времево
отношение, нито за сума, която да е била платена на ищцата, като липсват
други доказателства, които да подкрепят твърдението.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се приеме, че след
смъртта на Г.Е.С. притежаваните от него 4897/16323 идеални части са
наследени поравно от ищцата и Л.С. – по 2448,5/16323 идеални части, а
останалата част е наследена в съотношение съответно 2856,5/16323 идеални
8
части за ищцата и 8569,5/16323 идеални части за Л.С., т.е. 5305/16323 идеални
части за ищцата и 11018/16323 идеални части за Л.С.. След смъртта на
последната всеки от шестимата й наследници – ответниците, е придобил по
равна част от притежаваните от нея идеални части – по 1836,33/16323 идеални
части.
Следователно по делото се установява между страните да е налице
съсобственост по отношение на процесния имот, поради което и следва да се
допусне делбата му при следните квоти:
за Р. Г. С. – 5305/16323 идеални части;
за Ц. Н. З. - 1836,33/16323 идеални части;
За Ю. Х. Й. - 1836,33/16323 идеални части;
За П. Н. А. - 1836,33/16323 идеални части;
За В. Р. И. - 1836,33/16323 идеални части;
За К. С. К. - 1836,33/16323 идеални части;
За С. С. Д. - 1836,33/16323 идеални части.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.34 ЗС да бъде извършена делба между Р.
Г. С. ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „**********, Ц. Н. З. ЕГН
**********, с адрес гр. София, жк. „Люлин“, бл.***********, Ю. Х. Й. ЕГН
**********, с адрес гр. София, бул. „Македония“, № *******, П. Н. А. ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. „******, В. Р. И. ЕГН **********, с адрес
гр. София, ул. „*****, К. С. К. ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ул.
„****** и С. С. Д. ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ул. „***********, на
следния недвижим имот: апартамент № ..., находящ се в ж.к. „Младост 1“, ...,
вх. ***, с площ 67.90 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4082.290.3.... по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, заедно с
избено помещение № 11 с площ 5.69 кв.м. и заедно с 0.838% ид. части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при квоти:
9
5305/16323 идеални части за Р. Г. С., 1836,33/16323 идеални части за Ц. Н. З.,
1836,33/16323 идеални части за Ю. Х. Й., 1836,33/16323 идеални части за П.
Н. А., 1836,33/16323 идеални части за В. Р. И., 1836,33/16323 идеални части за
К. С. К. и 1836,33/16323 идеални части за С. С. Д..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10