Определение по дело №161/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Ищцата Н. Р. Ю. твърди, че с ответника са били съпрузи, като са сключили граждански брак на 13.11.2000 г., както и че понастоящем, бракът между тях е прекратен с влязло в сила решение. Твърди, че към датата на подаване на настоящата искова молба е била предявила иск пред Районен съд – К. за прекратяване на брака по между им. Ищцата притежавала банков влог в размер на 50 000 евро, който влог се намирал в открита от нея банкова сметка в „Корпоративна Търговска Банка" . На 22.11.2010 г. упълномощила ответника Б. З. Ю. с пълномощно с нотариална заверка на подписа, per. номер 904 по описа на Нотариус Д.Г., с район на действие PC - К., да се разпорежда (тегли, внася, открива, закрива, прехвърля) с банковите й сметки, разкрити в „Корпоративна Търговска Банка" , като я представлява пред банката и клоновете в страната. Поради влошените отношения между страните, с преводно нареждане от 12.08.2013 г. съпругът Б. З. Ю., ответник по делото, възползвайки се от даденото му от ищцата Н. Р. Ю. пълномощно, прехвърлил от сметката й в своя собствена сметка, разкрита в същата банка, а именно „Корпоративна Търговска Банка" , сума в размер на 50 000 евро, а като основание за плащанията било записано - прехвърляне на средства. Твърди се, че в случая е било налице представителство, възникнало по волята на представлявания, в който случай обемът на правомощията на представителя се определя от уговореното между страните. Твърди в тази връзка, че в конкретния случай не е дала право на упълномощения да договаря сам със себе си, но въпреки това същият, действайки извън пределите на дадената му представителна власт, прехвърлил средства в размер на 50 000 евро от сметката на ищцата в своя собствена банкова сметка, разкрита в „Корпоративна Търговска Банка" . Твърди, че упълномощеният е действал извън обема на упълномощаването, като е договарял сам със себе си и се е разпоредил в своя полза със сумата 50 000 евро. Ищцата твърди, че влогът от 50 000 евро е набран по време на брака на страните, като принос има и съпругът й, поради което счита, че вредата за нея е в размер на 25 000 евро-половината от набраните във влога средства. Това бил размерът, в който на ищцата била нанесена вреда, вследствие на неправомерните действия на упълномощения ответник. Твърди се в исковата молба, че ответникът е действал извън обема на упълномощаването, като е договарял сам със себе си и се е разпоредил в своя полза със сума в размер на 50 000 евро, от които 25 000 евро, собственост на ищцата. Твърди се също, че до размера на сумата от 25 000 евро на ищцата е нанесена вреда, която следва да бъде възмездена от ответника. Поради изложеното, моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 25 000 евро с левова равностойност 48 895.75 лева, представляваща вреда вследствие на неправомерни действия на упълномощения ответник, извършени извън представителната му власт, поради договаряне съм със себе си, изразяващи се в прехвърляне на сумата от банковата й сметка в „Корпоративна Търговска Банка" , Финансов център – К., в своя собствена сметка в същата банка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска-28.02.2014 г. В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, поддържа исковата молба. В представена писмена защита се излагат съображения в подкрепа на исковата молба.

В законовия срок е представен, чрез представител по пълномощие, писмен отговор, в който ответникът оспорва изцяло предявения иск. Признава, че страните са съпрузи от 2000 г. и че с оглед дългото им несъжителство и влошени отношения е имало образувано гражданско дело № 95/2014г. по описа на Районен съд - гр. К. за прекратяване на брака им. В тази връзка, признава се от ответника в съдебно заседание, че към настоящия момент брака между страните е прекратен с влязло в сила съдебно решение. Ответникът твърди в отговора, че той е открил сметка в „Корпоративна Търговска Банка" на името на ищцата, докато е работил в чужбина, по която сметка ищцата твърди, че притежавала банков влог в размер на 50 000 евро. Твърди, че тази банкова сметка се е захранвала единствено от него с преводи от чужбина. Твърди също, че ищцата има открита и друга банкова сметка в „ОББ" - клон гр. К., която също била захранвана от него. Въпросните средства ищцата билаизтеглила с нотариално заверено пълномощно от 25.05.2009 год. на нотариус М. Д., с рег. № 279 и с район на действие РС-К.. В началото на 2010 год. ищцата изтеглила над 28 000 евро от сметката на съпруга си и открила своя сметка в банка ДСК. През цялото време ответникът продължавал да превежда пари от чужбина по банковата си сметка в ОББ, като съпругата му продължавала да тегли суми от същата и значително злоупотребявала с предоставените й права. След завръщането му в страната двамата решили, че ще открият нова банкова сметка на името на ищцата в „Корпоративна търговска банка" и изтеглили всички пари от другите банки и внесли пари по тази сметка, за която претендирала ищцата. В случая била налице хипотезата на чл. 36 от Закона за задължението и договорите, а именно представителство възникнало по волята на представлявания, като ответникът не счита, че има действия, извършени извън представителната му власт, още повече договаряне сам със себе си. При условията на евентуалност, твърди, че ако се приемело, че е налице договаряне сам със себе си, пълномощното давало такова право на упълномощеното лице. Разпоредбатана чл. 38 от ЗЗД не съдържала изискване за изрично упълномощаване в този смисъл. Твърди, че няма пречка едно лице да сключи като представител сделка със себеси или от името на друго лице, чийто представител е също той, но и в двете хипотези е било необходимо даване на съгласие от страна на представлявания. В тази връзка, ако се приеме, че е налице договаряне сам със себе си в процесния случай, твърди, че е налице съгласието на представлявания. Твърди също, че в случая не е налице договаряне във вреда на представляваната по смисъла на чл. 40 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му се присъдят и направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез представители по пълномощие, поддържа подадения отговор. Представя се писмена защита, в която се излагат съображения за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото, че страните са съпрузи от 2000 г., както и че между тях се е водило дело за прекратяване на брака, като понастоящем бракът между страните е прекратен с влязло в сила съдебно решение. В тази насока са и приетите по делото като доказателства заверени копия от удостоверение за сключен граждански брак от 13.11.2000 г. и искова молба за развод с входящ № 877/31.01.2014 г. на Районен съд – К.. От приетото по делото като доказателство удостоверение изх.№ 111/ 24.04.2014 г. на Корпоративна Търговска Банка" , Финансов център – К., се установява, че на 25.05.2010 г. на името на ищцата Н. Р. Ю. е била открита банкова сметка с IBAN: BG 52 KORP 9220 44 30538801. В тази връзка не е спорно по делото, че на 12.08.2013 г. с преводно нареждане ответникът е прехвърлил от сметката на ищцата в своя собствена сметка, разкрита в същата банка, сумата в размер на 50 000 евро. Това обстоятелство, освен че се признава от ответника, се установява и от приетото по делото като доказателство заверено копие от преводно нареждане от 12.08.2013 г.

Видно от представеното по делото заверено копие от пълномощно с нотариална заверка на подписите, с рег.№ 9045/22.11.2010 г. на нотариус с рег.№ 251 на Нотариалната камара, ищцата е упълномощила ответника (неин съпруг към този момент) да се разпорежда (тегли, внася, открива, закрива, прехвърля) с банковите й сметки, разкрити в „Корпоративна Търговска Банка" , като я представлява пред банката и клоновете в страната, както и да подписва от нейно име и за нейна сметка всички необходими документи, свързани с тегленето на парични суми (неограничено) от сметката. Върху пълномощното е поставен щемпел – „невалиден” и дата – 20.09.2013 г.

При тези доказателства съдът намира предявения иск, с правно основание чл.45 от ЗЗД, за заплащане на вреди в размер на 25 000 евро, с левова равностойност 48 895.75 лева, за основателен. От гореизложеното се установи, че на 12.08.2013 г., по време на брака между страните, с преводно нареждане ответникът, действащ като пълномощник на ищцата, е прехвърлил от сметката на ищцата в „Корпоративна Търговска Банка" , Финансов център – К., открита на нейно име на 25.05.2010 г., в своя собствена сметка, открита в същата банка, сумата в размер на 50 000 евро.

С влизането в сила на новия Семеен кодекс (ДВ бр. 47/23.06. 2009 г.), считано от 01.10.2009 г. паричните влогове, придобити по време на брака между съпрузите, стават лична собственост на съпруга, който е титуляр на паричния влог. Съгласно действащия Семеен кодекс, паричните влогове са изключени от съпружеската имуществена общност, което означава, че когато един от съпрузите е титуляр на паричен влог, този влог е негово лично имущество, а не е обща собственост на съпрузите. При това положение, ирелевантен е довода на ответника, че всички средства по процесната сметка в „Корпоративна Търговска Банка" , Финансов център- К., в това число и претендираните средства в размер на 25 000 евро, са негови лични средства. Поради изложеното, неотносими са доказателствата и доказателствените искания на ответника за установяване на твърденията му за произхода на претендираната сума, доколкото съгласно Семейния кодекс паричните влогове са лична собственост на съпруга – титуляр на влога. Още повече, че предмет на иска е половината сума от 25 000 евро, като ищцата не претендира останалата част от влога в размер на 25 000 лева, а сама твърди, че съпругът й има принос в придобиването на средствата. Ето защо, съдът не следва да обсъжда писмените доказателства на ответника, представени с отговора на исковата молба, установяващи наличието на сметка/и и средства в тях на ответника.

С оглед факта, че ответникът Б. Ю., действайки като пълномощник на ищцата, е наредил и прехвърлил от сметката на ищцата в своя собствена сметка сумата от 50 000 евро, в това число и претендираните 25 000 евро, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.38, ал.1, предложение първо от ЗЗД, а именно – договаряне от страна на упълномощения представител лично със себе си. Налице са два правни субекта – упълномощен представител (ответникът по делото) и представляван (ищцата), както и договаряне на представителя, действащ от името на представлявания, лично със себе си, изразяващо се в нареждане и прехвърляне от сметката на ищцата в своя собствена сметка сумата от 50 000 евро, в това число и претендираните 25 000 евро. В чл.38, ал.1 от ЗЗД е установена законова забрана за представителя да договаря от името на представлявания лично със себе си, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. В тази връзка, видно от представеното по делото пълномощно, въз основа на което ответникът е прехвърлил сумата от 50 000 евро от сметката на ищцата в своя собствена сметка, ищцата не е дала право на упълномощения от нея ответник да договаря сам със себе си, респективно – липсва съгласие за това. Така, съгласно посоченото пълномощно ищцата е упълномощила ответника (неин съпруг към този момент) да се разпорежда (тегли, внася, открива, закрива, прехвърля) с банковите й сметки, разкрити в „Корпоративна Търговска Банка" , като я представлява пред банката и клоновете в страната, както и да подписва от нейно име и за нейна сметка всички необходими документи, свързани с тегленето на парични суми (неограничено) от сметката. В пълномощното липсва изрично упълномощаване на представителя да договаря сам със себе си.

При това положение, съдът намира, че упълномощеният ответник е действал извън обема на упълномощаването, като е договарял сам със себе си и се е разпоредил в своя полза със сума в размер на 50 000 евро, от които 25 000 евро са претендираните по делото. В резултат на тези негови действия, извършени извън представителната му власт, ответникът е нанесъл на ищцата вреда в размер на претендираната сума от 25 000 евро, от която последната е била лишена. Касае се за виновни и противоправни действия на ответника, доколкото са извършени в противоречие с установената в закона (чл.38, ал.1 от ЗЗД) забрана за договаряне на представителя сам със себе си, при липса на съгласие на представлявания за това, и доколкото липсват доказателства оборващи презумпцията, установена в чл.45, ал.2 от ЗЗД.

Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, съгласно която всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил другиму, следва да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 25 000 евро, с левова равностойност 48 895.75 лева, представляваща вреда вследствие на неправомерни действия на упълномощения ответник, извършени извън представителната му власт, поради договаряне съм със себе си, изразяващи се в прехвърляне на 12.08.2013 г. на сумата от банковата сметка на ищцата в „Корпоративна Търговска Банка" , Финансов център – К., в своя собствена сметка в същата банка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 28.02.2014 г., така както е поискана.

При този изход на делото следва да се осъди ответника да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 2 955.83 лева, от които 1 955.83 лева – държавна такса и 1 000 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Б. З. Ю. с постоянен адрес в с.С., О.К., У.”. 9, с ЕГН *, да заплати на Н. Р. Ю. с постоянен адрес в с.С., О.К., У.”. С. 7, с ЕГН *, сумата в размер на 25 000 евро, с левова равностойност 48 895.75 лева, представляваща вреда вследствие на неправомерни действия на Б. З. Ю., извършени извън представителната му власт, поради договаряне съм със себе си, изразяващи се в прехвърляне на 12.08.2013 г. на сумата от банковата сметка на Н. Р. Ю. в „Корпоративна Търговска Банка" , Финансов център – К., в своя собствена сметка в същата банка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.02.2014 г.

ОСЪЖДА Б. З. Ю. с постоянен адрес в с.С., О.К., У.”. 9, с ЕГН *, да заплати на Н. Р. Ю. с постоянен адрес в с.С., О.К., У.”. С. 7, с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 2 955.83 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :