МОТИВИ
към Присъда №260056/12.07.2021г. по
НОХД №1960/2019г. на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е
повдигнала обвинение срещу:
-
И.В.З. ЕГН: ********** – за това, че:
„На неустановени дати през периода от 25.01.2017г. до 21.04.2017г. в ***, при условията на продължавано
престъпление, в качеството на подбудител, извършил следните деяния:
На
неустановена дата през периода от 25.01.2017г. до 11.03.2017г. в Затвора-Плевен
в съучастие като подбудител, умишлено склонил Л.Б.М. ***, в качеството му на
извършител, да принуди Т.Р.М. ***, да извърши нещо противно на волята му, а
именно в писмени обяснения до наблюдаващия прокурор по досъдебно производство №
310/2016г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен да заяви неверни
обстоятелства, че И.В.З. *** не е участвал в престъплението за което се води
разследването по досъдебно производство № 310/2016г. по описа на Окръжна
прокуратура – Плевен, като за целта да употреби сила и заплашване.
На
неустановена дата през периода от 25.01.2017г. до 21.04.2017г. в Затвора-Плевен
в съучастие като подбудител, умишлено склонил лицето Д.С.М. ***, в качеството
му на извършител, да принуди Т.Р.М. ***, да извърши нещо противно на волята му,
а именно, в писмени обяснения до наблюдаващия прокурор по досъдебно
производство № 310/2016г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен да заяви
неверни обстоятелства, че И.В.З. *** не е участвал в престъплението за което се
води разследването по досъдебно производство № 310/2016г. по описа на Окръжна
прокуратура – Плевен, като за целта да употреби сила и заплашване.
Престъпление
по чл.143, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от Наказателния кодекс.“
-
Л.Б.М. ЕГН: ********** – за това, че:
„През
периода от 10.03.2017г. до 21.04.2017г. в ***, при условията на продължавано
престъпление, в качеството му на извършител, извършил следните деяния.
На
10.03.2017г. в *** в съучастие с И.В.З. *** в качеството му на подбудител,
направил опит да принуди Т.Р.М. ***, да извърши нещо противно на волята му, а
именно в писмени обяснения до наблюдаващия прокурор по досъдебно производство №
310/2016г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен да заяви неверни обстоятелства,
че И.В.З. *** не е участвал в престъплението за което се води разследването по
досъдебно производство № 310/2016г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен,
като за целта употребил заплашване, че ще изпрати хора да убият *** му и ***
му.
На
13.03.2017г. в *** в съучастие с И.В.З. *** в качеството му на подбудител,
направил опит да принуди Т.Р.М. ***, да извърши нещо противно на волята му, а
именно, в писмени обяснения до наблюдаващия прокурор по досъдебно производство
№ 310/2016г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен да заяви неверни
обстоятелства, че И.В.З. *** не е участвал в престъплението за което се води
разследването по досъдебно производство № 310/2016г. по описа на Окръжна
прокуратура – Плевен, като за целта да употреби сила – удари по лицето и
тялото, и заплашване, че ще пребие него и семейството му.
На
неустановен ден през периода от 13.03.2017г. до 21.04.2017г. в *** в съучастие
с И.В.З. *** в качеството му на подбудител, принудил Т.Р.М. ***, да извърши
нещо противно на волята му, а именно в писмени обяснения до наблюдаващия
прокурор по досъдебно производство № 310/2016г. по описа на Окръжна прокуратура
– Плевен да заяви неверни обстоятелства, че И.В.З. *** не е участвал в
престъплението за което се води разследването по досъдебно производство №
310/2016г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, като за целта употребил
заплашване, че ще пребие него и семейството му.
Престъпление
по чл.143, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от Наказателния кодекс.“
-
Д.С.М. ЕГН: ********** – за това, че:
„На неустановена дата през периода от 05.04.2017г. до
21.04.2017г. в ***, в качеството на извършител, в съучастие с И.В.З. *** в
качеството му на подбудител, принудил Т.Р.М. ***, да извърши нещо противно на
волята му, а именно в писмени обяснения до наблюдаващия прокурор по досъдебно
производство № 310/2016г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен да заяви
неверни обстоятелства, че И.В.З. *** не е участвал в престъплението за което се
води разследването по досъдебно производство № 310/2016г. по описа на Окръжна
прокуратура – Плевен, като за целта употребил сила – нанасяни на удари с ръце
по тялото му, и заплашване, че ще го пребие.Престъпление по чл.143, ал.1, вр. с
чл.20, ал.2 от Наказателния кодекс.“
В хода на съдебното следствие, на
основание чл.287 ал.1 НПК, Прокуратурата измени обвинението спрямо И.В.З. и Л.Б.М.,
което занапред се счита повдигнато срещу:
-
И.В.З. ЕГН: ********** – за това, че:
„На неустановени дати през периода 25.01.2017
г. до 21.04.2017 г., в ***, при условията на продължавано престъпление, в
качеството на подбудител е извършил следните деяния:
1. На
неустановена дата, през периода 25.01.2017 г. до 10.03.2017 г., в ***, в
съучастие като подбудител, умишлено склонил Л.Б.М. ***, в качеството му на
извършител да принуди Т.Р.М. *** да извърши нещо противно на волята му, а
именно - да промени позицията си с направените самопризнания, които е дал в обясненията си при разпита му в
качеството на обвиняем по ДП № 310/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура -
Плевен, като се отрече от тях и да заяви неверни обстоятелства, че И.В.З. ***,
не е участвал в престъплението, за което се води разследването по ДП № 310/2016
г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен, като за целта да употреби сила и
заплашване;
2. На
неустановена дата, през периода 25.01.2017 г. до 21.04.2017 г., в ***, в
съучастие като подбудител, умишлено склонил лицето Д.С.М.,***, в качеството му
на извършител да принуди Т.Р.М. *** да извърши нещо противно на волята му а именно
- в писмени обяснения до наблюдаващия прокурор по ДП № 310/2016 г. по описа на
Окръжна прокуратура - Плевен да заяви неверни обстоятелства, че И.В.З. *** не е
участвал в престъплението, за което се води разследването по ДП № 310/2016 г.
по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, като за целта да употреби сила и
заплашване - престъпление по чл. 143 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 НК.“
-
Л.Б.М. ЕГН: ********** – за това, че:
„На 10.03.2017 г. и на 13.03.2017 г., в ***, при условията на
продължавано престъпление, в качеството му на извършител, извършил следните
деяния:
1. На 10.03.2017 г., в ***, в съучастие с И.В.З.
***, в качеството на подбудител, направил опит да принуди Т.Р.М. ***, да
извърши нещо противно на волята му, а именно - да промени позицията си с
направените самопризнания, които е дал в обясненията си при разпита му в
качеството на обвиняем по ДП № 310/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура –
Плевен, като се отрече от тях и да заяви неверни обстоятелства – че И.В.З. ***,
не е участвал в престъплението, за което се води разследването по ДП № 310/2016
г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, като за целта употребил
заплашване, че ще изпрати хора да убият *** му и *** му, а деянието останало
незавършено по независещи от дееца причини;
2. На 13.03.2017 г ., в ***, в съучастие с И.В.З.
***, в качеството му на подбудител, направил опит да принуди Т.Р.М. ***, да
извърши нещо противно на волята му, а именно – да промени позицията с
направените самопризнания, които е дал в обясненията си при разпита му в
качеството на обвиняем по ДП № 310/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура –
Плевен, като се отрече от тях и да заяви неверни обстоятелства - че И.В.З. ***,
не е участвал в престъплението, за което се води разследването по ДП № 310/2016
г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, като за целта употребил сила,
удари по лицето и тялото, и заплашване, че ще пребие него и семейството му, а
деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление
по чл. 143 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК.“
Представителят
на РП - ПЛЕВЕН поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита същото за
доказано по несъмнен начин и пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни,
като им бъдат наложени наказания лишаване от свобода при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства - над средния размер, предвиден в чл.143 ал.1 НК.
Подсъдимият
Л.Б.М. се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава се за виновен,
като се ползва от правото да даде обяснения, в които излага собствена версия за
случилото се. Пледира да бъде признат за невинен и да бъде оправдан. В същия
смисъл пледира и защитникът, който изтъква, че в хода на наказателното
производство не са събрани доказателства за това, че подсъдимият е извършил от
обективна и субективна страна деянията, за които му е повдигнато обвинение.
Счита, че обичайно водените разговори между лишени от свобода и задържани, в
условията на затвор/арест, не следва да бъдат интерпретирани като
подбудителство към престъпление, в какъвто смисъл е обвинителната теза; че
обвинението се гради изцяло на показанията на свидетеля М., който е лице с
престъпни наклонности, тъй като е бил привлечен за едно от най-тежко
наказуемите деянията по Наказателния кодекс; че освен това, показанията на М.
не са нито последователни, нито непротиворечиви; че неговите показания не намират
потвърждение в други свидетелски показания или пък медицински документи; че
същият излага различни версии, в т.ч. и при проведена очна ставка по досъдебно
производство №310/2016г. на ОП-ПЛЕВЕН. По същия начин, счита показанията на св.С.Г.
не само за неотразяващи негови лични възприятия, но и за по-противоречиви от
тези на М.; че показанията на свидетеля В.Н. в съдебното следствие са особено
показателни във връзка с това, че твърденията на св.М. са неверни. Подчертава,
че се касае за строго контролираната среда на АРЕСТА и ЗАТВОРА ПЛЕВЕН, в която
няма как да останат незабелязани и несанкционирани, действия като описаните от М.
спрямо неговата личност.
Подсъдимият
Д.С.М. се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава се за виновен,
като се ползва от правото да даде обяснения, в които излага собствена версия за
случилото се. Пледира да бъде признат за невинен и да бъде оправдан. В същия
смисъл пледира и защитникът, който изтъква, че в хода на наказателното
производство не са събрани доказателства за това, че подсъдимият е извършил от
обективна и субективна страна деянията, за които му е повдигнато обвинение; солидаризира
се с аргументите на защитника на Л.М. и допълва, че несъстоятелността на показанията
на св.М. се подкрепя и от констатациите на извършената комплексна психолого-психиатрична експертиза; че показанията на св.С. ***
Х. напълно потвърждават обясненията на подс.М. и
опровергават твърденията на св.М.; че от страна на обвинението не са
представени никакви доказателства за твърдените в обвинителния акт, изплащани
парични суми от страна на И.З., спрямо подсъдимия Д.М..
Подсъдимият
И.В.З. се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава се за виновен,
като се ползва от правото да не дава обяснения. Пледира да бъде признат за
невинен и да бъде оправдан. В същия смисъл пледира и защитникът, който изтъква,
че в хода на наказателното производство не са събрани доказателства за това, че
подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна деянията, за които му е
повдигнато обвинение; солидаризира се с аргументите на другите защитници по
делото и допълва, че не са събрани нито преки, нито – косвени доказателства в
подкрепа на повдигнатото спрямо З. обвинение; че същото се гради на неясни
твърдения, предполагаемо научени от трети лица; че е неубедителна тезата, че подс.З. се е нуждаел от съдействието на подсъдимите М. и М.,
тъй като е можел и при лични срещи със св.М., да уреди отношенията си със
същия; че саморъчните писмени обяснения, изготвени от св.М. по ДП №310/2016г.
не се ползват с правна стойност и че същият е имал възможност впоследствие да
ги опровергае по досъдебното производство, а това на свой ред обезсмисля и
частта от обвинението, за която те се отнасят.
След като обсъди задълбочено събраните
в хода на наказателното производство доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:
И.В.З. е роден на *** ***, настоящ
адрес:***, ***, български гражданин, основно образование, не работи, неженен,
осъждан, ЕГН: **********.
Л.Б.М. е роден на *** ***, настоящ
адрес:***, ***, български гражданин, начално образование, не работи, неженен,
осъждан, ЕГН: **********.
Д.С.М. е роден на *** ***, настоящ
адрес:***, ***, български гражданин, основно образование, не работи, неженен,
осъждан, ЕГН: **********.
През месец януари 2017г.
подсъдимият И.В.З. и свидетелите В.Н.Н., Т.Р.М. били
привлечени в качеството на обвиняеми по досъдебно производство №310/2016г. по
описа на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, водено за престъпление по чл.199, ал.2,
т.2, вр. с чл.199, ал.1, т.3, вр. с чл.198, ал.1 НК. Спрямо всеки от тримата
била взета МНО Задържане под стража, съответно считано от 25.01.2017г. за
подсъдимия З. и свидетеля Н., и считано от 21.01.2017г. – за св.М.; по този
начин и трите лица се намирали, макар и в отделни помещения, в АРЕСТА към
ЗАТВОРА ПЛЕВЕН.
Следва да бъде отбелязано, че още
при привличането му в качеството на обвиняем по споменатото досъдебно
производство, св.М. се ползвал от правото да даде обяснения в присъствието на
защитник, в които направил пълни самопризнания. Изложил не само подготвителните
действия във връзка с престъплението, но и детайлно описал съучастниците
/З., Н., М./, техните действия на местопрестъплението, механизма на извършване
на престъплението, разпореждането с отнетото имущество и т.н. Същевременно,
подсъдимият З. не признавал вината си, като по този начин, позицията му по
досъдебно производство №310/2016г. по описа на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН
влязла в конфликт тази на св.М., в дадените от негова страна обяснения. В тази
връзка, подсъдимият З. решил да потърси контакт със св.Т.М., за да се опита да
го убеди да промени позицията си в дадените обяснения от 20.01.2017г., като
изключи И.З. от кръга на съучастниците в престъплението по досъдебно
производство №310/2016г. по описа на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН. Така, в
дните след задържането им, И.В.З. потърсил контакт със св.М., като го уведомил,
че ако промени обясненията си, ще му даде сумата от 10 000лв. и ще се грижи за
него в Затвора; аналогични постъпки предприел и спрямо св.В.Н.Н., на когото на два пъти предлагал различни суми
/първоначално 30 000 лева, а впоследствие – 50 000 лева/ - в замяна
на това, да посочи в обясненията си, че И.З. не е участвал в престъплението.
Нито св.М., нито – св.Н. обаче, приели направените от страна на подсъдимия З.,
предложения.
Същевременно, подс.З.,
бил настанен в една килия с подсъдимия Л.Б.М., който също бил задържан под стража,
по друго досъдебно производство. С течение на времето, М. и З. си станали
близки, споделяли си, помагали си, включително – роднини на И.З. неколкократно превеждали парични суми по затворническата
карта на св.М.. Подсъдимият М. научил не само за какво престъпление З. е
задържан, но и за своеобразния „проблем“, който имал по делото – обясненията на
св.Т.М., които разкривали личното участие на З. в престъплението, разследвано
по досъдебно производство №310/2016г. по описа на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН.
Л.М. решил да помогне на своя приятел И.З. така, както сам го разбирал - като
упражни въздействие върху М., за да го мотивира да си промени позицията по
споменатото досъдебно производство, като изключи И.В.З. от кръга на
съучастниците.
На 11.03.2017г., по досъдебно
производство № 310/2016г. по описа на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, предстояло
провеждане на очна ставка между обвиняемите Т.М. и И.З.. Л.Б. знаел за това
предстоящо действие по разследването и на 10.03.2017г. използвал случай, когато
преминавал покрай килията на Т.М., приближил се до вратата и през шпионката му
се заканил, че ще го убие, че ще изпрати хора да убият родителите му, ако не
промени обясненията си, дадени по делото, като изключи подсъдимия И.З. от кръга
на съучастниците по досъдебното производство. Въпреки че изпитал страх от така
отправените закани, при проведената на 11.03.2017г. очна ставка, свидетелят М. не
изпълнил поисканото от страна на подсъдимия Л.М..
Подсъдимият М. научил, че
отправената на 10.03.2017г. закана не е оказала желания от негова страна ефект
върху волята на Т.М.. Нова възможност за въздействие върху свидетеля му се открила
на 13.03.2017г., когато била организирана баня. На този ден, подсъдимият М. и
свидетелят М. се засекли за кратко в общото помещение за къпане, при което
подсъдимият се заканил на свидетеля, че бял
ден няма да види, че ще пребие и него, и семейството му, ако не заяви по
делото, че И.З. не е участвал в престъплението по досъдебно производство №
310/2016г. Наред с това, разгневен, Л.М. нанесъл удари в областта на лицето и гърдите
на свидетеля, в резултат на което Т.М. залитнал и се ударил в близката стена. Въпреки
че изпитал страх от описаното агресивно поведение на подсъдимия М., Т.М. отново
не предприел действия по промяна на заетата позиция, която бил изложил в
обясненията си по посоченото досъдебно производство, от 20.01.2017г.
Междувременно, считано от
04.01.2017г., в АРЕСТА на ***, по друго досъдебно производство, бил задържан и
подсъдимият Д.С.М.. С течение на времето, М. се запознал с подсъдимия З.. На
свой ред, последният му споделил за какво престъпление е задържан, както и за
своеобразния си „проблем“ по делото – обясненията на св.Т.М., които го
уличавали в престъплението, разследвано по досъдебно производство №310/2016г.
по описа на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН. М. също решил да помогне на
подсъдимия З., по начина, по който сам го разбирал, а именно – като му
съдейства за осигуряване на удобни „алиби“.
На 05.04.2017г. Д.М. бил настанен
в една килия със свидетеля Т.М. и св.С. *** Х.. През периода 05.04.2017г. -
21.04.2017г., подсъдимият М. предприел действия, с които целял да подпомогне И.В.З.
по провежданото спрямо него наказателно производство. Първоначално, Д.М.
използвал хитрост и манипулативност - опитал със
своеобразни аргументи да убеди М., че е по-добре да признае, че И.З. не е
участвал в престъплението, за което е задържан: казал му, че другият съучастник
– св.В.Н. му бил признал, че сам е извършил престъплението. М. поискал М. да
възприеме такава версия за престъплението по ДП 310/2016г. по описа на
ОП-ПЛЕВЕН и го убеждавал, че по този начин щяла да отпадне „групата“, а М. ще
получи по-лека присъда. Подсъдимият М. бил изключително настоятелен в тези свои
разговори със свидетеля М., постоянно засягал посочената тема, говорел на
свидетеля до късно през нощта, на практика му пречел да заспи; убеждавал
свидетеля да напише на един лист обяснения, които да бъдат изпратени на
наблюдаващия прокурор по досъдебно производство № 310/2016г. по описа на ОП-ПЛЕВЕН.
В крайна сметка, Т.М. се възпротивил, а на свой ред, подсъдимият М. променил и
подхода – заплашил свидетеля, че ще го пребие. Притеснен от тези действия на
подсъдимия М., св.М. написал на един лист обяснения, като подсъдимият М. щателно
го напътствал при съчиняването на тяхното съдържание, включително му диктувал. Малко
след като Т.М. написал тези обяснения обаче, унищожил листа /скъсал го/, при
което подсъдимият М. поискал от свидетеля да напише наново обяснението, с което
да вдигне подозренията от съпроцесника И.З.. Т.М. обаче
отново се възпротивил, а на свой ред М. се разгневил, започнал да вика и му
нанесъл удари с юмруци в гърдите. Свидетелят М. преценил, че подсъдимият няма
да го остави на мира - и притеснен от агресивното му държане, отново под
напътствието /диктовката/ на Д.М., написал обяснение, в което изложил неверни факти
и обстоятелства относно извършеното престъпление по досъдебно производство №
310/2016г. по описа на ОП-ПЛЕВЕН, с които напълно изключил участието на
подсъдимия И.З. в разследваното престъпление. На следващата сутрин, Д.М. взел
листите с написаното от М. обяснение и излязъл на „каре“. По-късно, така написаното
саморъчно и неотговарящо на истината обяснение, било изнесено от ЗАТВОРА ПЛЕВЕН
по неустановен начин, като в крайна сметка постъпило пред наблюдаващия прокурор
по досъдебно производство № 310/2016г. по описа на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН.
Това наложило провеждането на допълнителен разпит на обвиняемия М. от
21.04.2017г., при който той разказал за упражняваната му физическа и психическа
принуда от страна на подсъдимите М. и М..
С оглед на така постъпилите данни
за създаването на обструкции по досъдебно производство № 310/2016г. по описа на
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, св.М. бил преместен в нова килия.
С Постановление от 05.06.2017г.
било образувано досъдебно производство №Д-1089/2017г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, в
хода на което, към наказателна отговорност били привлечени И.В.З. ЕГН: **********,
Л.Б.М. ЕГН: **********, Д.С.М. ЕГН: **********.
От друга страна, с Присъда
№39/06.07.2018г. по НОХД №87/2018г. по описа на ОС-ПЛЕВЕН, И.В.З., В.Н.Н. и Т.Р.М. били признати за виновни в извършването на
престъпление по чл.199, ал.2, т.2, вр. с чл.199,
ал.1, т.1 и т.3, вр. с чл.198, ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК и за престъпление по чл.170 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК; на
всеки от тях било определено общо, най-тежко наказание, съответно – за И.З. –
доживотен затвор, за В.Н. – доживотен затвор, за Т.М. – 20 години лишаване от
свобода. Присъдата преминала през въззивно и
касационно обжалване, като влязла в сила на 17.12.2019г.
Съдът намира, че възприетата по –
горе фактическа обстановка се доказва по убедителен начин, като основава същата
върху следните доказателствени материали:
- показания на свидетелите Т.Р.М. – дадени в хода на съдебното следствие и прочетени
на основание чл.281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 и т.2 НПК; К.В.М. - дадени в
хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т.
2 НПК; В.Н.Н. – прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр.
ал. 1 т. 2 НПК; П.П.В. – дадени в хода на съдебното
следствие; С.Д.Г. – дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на
основание чл. 281 ал. 5 вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК. Показанията на тези
свидетели способстват за изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с
отношенията между свидетеля Т.Р.М., от една страна и всеки от подсъдимите – М.,
М., З., от друга, предприетите от страна на всеки от
подсъдимите действия спрямо М. и целта на тези действия, по-конкретно формите
на физическа и психическа принуда от страна на подсъдимите М. и М., за да
промени свидетеля М. позицията си по досъдебно производство №310/2016г. по
описа на ОП-ПЛЕВЕН. Следва да бъде подчертано, че никой от изброените свидетели
с изключение на св.М., не се явява пряко или непряко заинтересован от изхода на
делото, а дори степента на заинтересованост на самия М. следва да се определи
като минимална, още повече, че същият не е конституиран като частен обвинител
или граждански ищец по делото, т.е. не черпи от неговия изход нито някаква
имуществена, нито – неимуществена облага. Същевременно, останалите от
изброените свидетели са не само незаинтересовани от изхода на делото, но и не
се намират помежду си в определени взаимоотношения, които биха могли да ги
подтикнат, съвместно да отстояват определена позиция или теза по настоящото
дело. Както ще бъде отбелязано и по-нататък, Съдът преценява като убедителни и
логични показанията на споменатите свидетели, като специално относно
свидетелите Т.М., К.М. и С.Г. държи сметка, че прочетените по реда на чл.281 НПК техни показания са по-подробни, детайлни, съдържателни от непосредствено
дадените в съдебното следствие - и доколкото свидетелите заявяват, че ги
поддържат, Съдът им отдава известно предпочитание, пред непосредствено дадените
показания в съдебното следствие;
- заверен препис от саморъчното писмено
обяснение от името на Т.Р.М. по ДП 310/2016г. по описа на ОП-ПЛЕВЕН /л.15 – 17
от ДП/;
- препис на писмени материали от ДП
№310/2016г. по описа на ОП-ПЛЕВЕН – Протокол за разпит на обвиняем Т.М. от
20.01.2017г., Протокол за разпит на обвиняем Т.М. от 21.04.2017г., Протокол за
разпит на обвиняем Т.М. от 10.07.2017г., Протокол за разпит на обвиняем Т.М. от
23.10.2017г., Предложение на прокурор при ОП-ПЛЕВЕН до *** на „ОЗ“ АРЕСТИ,
Протокол за очна ставка от 11.03.2017г. По отношение на същите писмени
материали следва да бъде изтъкнато, че доколкото са събрани в хода на друго
наказателно производство, при съобразяване на принципа на непосредственост
/чл.18 НПК/, по настоящото дело те не могат да бъдат взети предвид като
свидетелски показания и очна ставка, а единствено като писмени доказателства за
извършени процесуални и следствени действия по ДП №310/2016г. по описа на
ОП-ПЛЕВЕН, тъй като същите действия представляват част от контекста и
хронологията в развитието на фактическата обстановка по настоящото дело /л. –
95 – 100 от ДП, л.121 – 122 от ДП, л.482 - 484 от делото/;
- заверен препис от Присъда
№39/06.07.2018г. по НОХД №87/2018г. по описа на ОС-ПЛЕВЕН /л.476 – 481 от
делото/;
- справка от ЗАТВОРА ПЛЕВЕН за настанени
лица /л.119 – 120, л.125, л.130 - 131 от ДП, л.494 – 499, л.529 - 534 от делото/;
- справки от ЗАТВОРА ПЛЕВЕН за
извършени транзакции по затворнически карти на Л.Б.М., Д.С.М., И.В.З. / л.20 –
21, л.125 - 128 от ДП, л.202 – 219, л.261 – 269, л.402 – 412, 434 – 441 от
делото/;
- заключение по съдебно-почеркова
експертиза /л.536 – 541 от делото/, от което се установява, че подписите за
„свидетел“ в Протокол за разпит на В.Н.Н. от
16.10.2017г. /л.78 – 80 от досъдебното производство/, са положени именно от
свидетеля В.Н.Н.. При разпита в съдебното следствие
вещото лице подчерта, че след 2017г. В.Н. е променил подписа си в началната
част на транскрипцията, но заключителната й част, където се наблюдава
инстинктивен, рефлексен щрих на ръката и най-малък волеви и зрителен контрол, е
останала непроменена. Съдът намира, че експертното заключение е обосновано,
обективно, не буди съмнения в неговата правилност, поради което му отдава вяра;
- заключение по комплексна психолого-психиатрична експертиза /л.662 - 684 от делото/, от което
се установява, че:
§ При Т.Р.М. няма основание да се
коментира недоразвитие на паметовите
способности или интелектуален дефицит, които да препятстват годностите
за фиксиране, ретенция и репродукция на факти и
обстоятелства, включително - свързани предмета на настоящото производство. На
всяка от датите - 10.07.2017г., 21.12.2017г., 17.12.2019г. и понастоящем, при
него липсват данни за качествени нарушения на възприятия, мислене и паметови функции; в състояние е да съхрани и възпроизведе
консистентни, логически свързани описания на ситуацията, могъл е правилно да
възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда фактите от действителността
т.е. да дава достоверни показания. При експертното изследване, във връзка с
промените в показанията си, самият М. изтъква целенасочения опит за промяна в
обстоятелствата на фона на външен натиск, съчетан с повишена личностова склонност към примирение и приспособяване към фрустрацията, лесно поддаване на влиянието на околните,
себенеувереност, особено в необичайни, стресогенни
ситуации;
§ Вещите лица изтъкват, че интелекта
на Т.М. е в рамките на среден вариант на норма, кореспондиращ с образователния
и социален статус на лицето; образната и логическата му памет са в норма,
цифровата памет е с изразено в умерена степен отклонение от нормата, при
механичната словесна памет фиксацията, ретенцията и
репродукцията - в норма; не са налице дисхармонично структурирани черти,
липсват изразени патологични особености в характера и поведението, а описаните личностови особености са на ниво на акценти в характера и
не му пречат да бъде относително добре адаптиран в обичайни социални ситуации.
Не са налице експертни данни за наличие на психична болест както понастоящем,
така и към датите 10.07.2017г., 21.12.2017г., 17.12.2019г., и въобще на който и
да е етап от живота му; М. е клинично психично здрав;
§ Експертите отбелязват, че при
личността на Т.М. се установяват някои особености - известна личностова незрялост, снижен толеранс към фрустрация и необичайност в начина на реагиране спрямо
очакваното, неустойчивост на емоционалните преживявания, невротични симптоми;
тези особености обуславят изначалната повишена уязвимост на М. към стрес, която
от своя страна провокира адаптационни нарушения; наред с това експертите
подчертават, че ограничаването на свободата в условията на затвор/следствен
арест, е сред събитията с най-висок стресогенен
потенциал;
§ Вещите лица посочват, че при
експертното изследване, Т.М. описва преживявания като страх от съдебните
последици от инкриминираното деяние, обърканост, самота заради откъсване от
значимите близки, загуба на свобода и контрол над бъдещето, безпомощност. В
този контекст приемат, че при осв. е настъпило
временно разстройство в адаптацията, като следствие от остро психотравмиращо събитие със съпътстващи поведенчески и
емоционални симптоми; емоционалните му нарушения могат да бъдат интерпретирани
като личностова декомпенсация в депресивен стил, в ситуация
на активна ситуационна криза с реален риск от налагане на наказание и лишаване
от свобода. Отбелязват, че на този фон, действително са възможни колебания във
възприемането на постъпваща отвън информация, както и затруднения основно във
възпроизвеждането й, обяснима се явява и липсата на екзактна детайлизация във
възпроизвеждане на спомена, особено за отдалечени във времето събития, но все
пак комплексната оценка на когнитивното функциониране не свидетелства за такива
паметови увреди, които грубо да нарушават
способността на Т.М. да продуцира спомени за факти и обстоятелства, включително
- свързани и с настоящото производство;
§ В хода на експертизата е изследван
и психологическия профил на личността на свидетеля Т.Р.М., като в тази връзка е
изтъкнато, че при същия е характерна тенденция към соматизация
на тревогата (превръщане на потиснати емоции в соматични симптоми) и
трансформирането й към тревога за собственото физическо здраве. Погледът на осв. към живота е по-скоро пораженчески,
песимистичен, а актуалните проблеми, обикновено провокират несъразмерно голяма
реакция; лоша е способността на свидетеля за приспособяване към смяна на
условията. Типично е потискане на спонтанността, повишен стремеж към контрол
над агресивността, свръхориентация към норми, правила и поверия, инертност при
взимане на решения; открива се склонност към жалване, оплакване, повишена
взискателност към околните, песимизъм. Невротичните тенденции предопределят
нисък праг на емоционално реагиране, лесно поддаване на тревога и стрес и
по-бавно възвръщане на емоционалното равновесие след възбуда, което затруднява адаптабилността; обикновено липсва психологически инсайт за собственото поведение, липсват усилия за
разбирането на собствените и чужди психични проблеми; като цяло може да се
говори за неспособност за справяне с житейски обстоятелства, бягство от
отговорност, незряло поведение, изискване някой друг да се погрижи за
удовлетворяване на неговите потребности. Посочените черти са присъщи на по-интровертирани личности, склонни да стоят в периферията
на социума, склонни да преживяват несигурност, загриженост, потиснатост, вина,
водеща черта е нерешителността; възможни са продължителни периоди с
функциониране на ниско ниво на ефективност. В дейността си осв.
обикновено е стриктен, прецизен, педантичен, съвестен поради страх от критика и
провал. Невъзможността за адекватна изява на гняв или себеизтъкване по правило
се заменя със страхови изживявания, суеверия, обсесии.
Социално-психологическият профил на Т.М. е разположен в границите на позитивен
социален резонанс, което описва способността да се вписва нормално на
социалната сцена като получава признание от средата, печели симпатии, притежава
желание да изглежда добре и да поддържа външния си вид; изразена е склонността
към подчиняемост, което описва осв.
като неасертивен, лесно поддаващ се на влиянието на
околните, неуверен, търпелив, неагресивен, със стремеж към приспособяване и
покорност и чувство за неадекватно справяне с проблемите. Враждебните чувства
се изразяват по-скоро косвено, налице са агресивни фантазии; липсват данни за
склонност към индиректна или физическа агресия, опозиционно поведение,
агресивна раздраза, в ниска степен е проявена и
склонността към обида, както и агресивното недоверие. Проявите на вербална
агресия включват употреба на обидни или нецензурни думи при раздраза,
откровеност и склонност към критика към близкото обкръжение, отстояване на
собствена позиция. Със средна степен на изява е тенденцията към преживяване на
вина, търсене на причините за станалото в себе си, себеупрекване, както и към
вербална агресия. Водещата тенденция за реакция към определен обект с много
висок резултат е към мерките за ликвидиране на събитието, като изцяло липсва
отношение към фрустратора. Вещите лица отбелязват, че
като цяло, осв. е склонен да се примирява с фрустрацията, а ако не се примирява - това е основно със
себе си, като основният му фокус е към мобилизиране на мерки за справяне; водеща
е склонността към ангажиране с мерки за ликвидиране на фрустрацията,
основно чрез собствена активност или чрез изискване на чужда такава; повишена е
склонността за изтъкване на оправдаваща непреднамереност, принудителна в
дадената ситуация, на оправдаващи постоянни или временни свои черти.
Съдът намира, че експертното
заключение е обосновано, обективно, не буди съмнения в неговата правилност,
поради което му отдава вяра;
- характеристични справки /л.40 – 49
от делото/;
- справки за съдимост /л.50 - 63 от делото/.
В доказателствената съвкупност са
налице особености, които налагат обсъждане в съответствие с разпоредбата на
чл.305 ал.3 изр.2 НПК. Внимателното запознаване с гласните доказателствени
средства разкрива, че те условно се разделят на три групи:
-
такива с преобладаващо „обвинителен“ характер /изброените по-горе, а
именно – показания на Т.Р.М. – дадени в хода на съдебното следствие и прочетени
на основание чл.281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 и т.2 НПК; К.В.М. - дадени в
хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т.
2 НПК; В.Н.Н. – прочетени на основание чл. 281 ал. 4
вр. ал. 1 т. 2 НПК; П.П.В. – дадени в хода на
съдебното следствие; С.Д.Г. – дадени в хода на съдебното следствие и прочетени
на основание чл. 281 ал. 5 вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК/,
-
такива – с преобладаващо „оправдателен“ характер /обяснения на подсъдимия
Л.М., обяснения на подсъдимия Д.М., показания на свидетеля С. *** Х. – дадени в
хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281, ал.4 вр. ал. 1 т.
1 НПК, показания на свидетеля В.Н.Н. - дадени в хода на съдебното следствие/,
-
както и такива, които нямат ясно изразен профил и не могат да се поставят
нито в едната, нито – в другата група /показания на свидетелите Р.Х.К. – дадени
в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл.281 НПК, К.В.З. -
дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл.281 НПК, Т.В.Д.
– дадени в хода на съдебното следствие, Г.З.К. - дадени в хода на съдебното
следствие, Д.Й.Й. – дадени в хода на съдебното
следствие, И. *** Д. - дадени в хода на
съдебното следствие, Е. *** Х. - дадени в хода на съдебното следствие, Д.М.М. - дадени в хода на съдебното следствие, Т. *** К. –
дадени в хода на съдебното следствие/.
На първо място, досежно третата
условна група, следва да бъде отбелязано, че се касае за свидетелски показания,
които имат преобладаващо общ характер и се явяват ниско информативни, а тяхното
значение за разкриване на обективната истина или е минимално, или – изобщо
отсъства.
Според показанията на свидетеля Р.Х.К.,
дадени в хода на съдебното следствие, същият заявява пълна липса на спомен, и
граничеща с цинизъм незаинтересованост: „Нищо не ми е известно, нито ме
интересува, нито помня, било е преди три години, аз съм толкова оглупял вече,
че не си помня рождения ден. Безсмислено е да си губите времето с мен.“.
Същевременно уточнява, че се касае за неща, които са се случили преди три
години. Потвърждава, че през 2017г. е бил заедно в килия на ЗАТВОРА ПЛЕВЕН с Г.К.
и Т.М., но няма никакъв спомен за проблемни ситуации, свързани със свидетеля М..
На основание чл.281 НПК бяха прочетени показанията на свидетеля К., дадени в
досъдебното производство, в които е заявил, че на неустановен ден, месец, през
2017г., докато е бил на „каре“ със св.М., е видял как един висок, едър мъж,
който също е задържан по делото на св.М. нанесъл удари /неуточнено какви, къде/
на същия свидетел и му казал, че прави това защото М. бил „…признал и е
разказал, че били тримата заедно“. По-нататък свидетелят най-общо посочва,
че е имало друг случай, при който били заедно в банята и същият висок, едър
мъж, отново бил ударил /неуточнено как, къде/ свидетеля М.. Р.К. уточнява, че
не познава този висок мъж, не му знае имената. При прочитане на показанията на
свидетеля от досъдебното производство на основание чл.281 НПК, същият заяви, че
не е наблюдавал удари като описаните в прочетените показанията; отбеляза, че забравя
и че не може да заеме категорична позиция дали отразеното в прочетените му
показания отговаря на истината или не, тъй като отдавна има проблеми с паметта.
Съдът намира, че се касае за объркани, неконкретизирани и непоследователни
свидетелски показания както в съдебното, така и в досъдебното производство,
които не позволяват да се направят обосновани юридически изводи относно
релевантните по делото, факти и обстоятелства. Ето защо Съдът приема, че
показанията на св.К., дадени както в съдебното, така и в досъдебното
производство са изключително неинформативни, а и недостоверни – и не им отдава
вяра.
Според показанията на свидетеля К.В.З.
/брат на подсъдимия И.В.З./, дадени в хода на съдебното следствие, същият
потвърждава, че неколкократно е пращал пари на брат си, докато е бил задържан,
чрез превод по картата на Л.Б.М., тъй като все още самият З., не е имал издадена
карта; отрича да е носил лично пари на брат си по време на свиждания. След
прочитане на показанията на свидетеля на основание чл.281 НПК, същият изцяло се
солидаризира с дадените в досъдебното производство показания, според които се е
случвало както преди издаване на картата на И. ***, така и впоследствие, да
праща парични средства на Л.М., включително – защото последния го бил помолил
за това; посочва, че еднократно дори е пращал храна и цигари на М., но след
като З. и М. били преместени в различни килии – преустановил, защото така бил
посъветван от страна на адв.ДИЯН МИЧЕВ. Съдът намира,
че показанията на свидетеля от досъдебното производство, намират опора в
представените писмени материали от ЗАТВОРА-ПЛЕВЕН във връзка с издадените
затворнически карти на подсъдимите и транзакциите по тях. Наред с това,
прочетените показания са по-подробни и убедителни от дадените в хода на
съдебното следствие, а и свидетелят заявява, че поддържа първите. Съдът намира,
че следва да даде вяра на показанията на свидетеля от досъдебното производство,
докато тези от съдебното следствие, като твърде схематични и общи, не следва да
бъдат кредитирани. Същевременно обаче Съдът държи сметка, че информативността
дори на прочетените на основание чл.281 НПК показания на К.З. е ниска, още
повече, че касае изясняването на един точно определен момент от фактическата
обстановка по делото, а именно – че действително от страна на близко за
подсъдимия З. лице, са били извършвани преводи на парични суми в полза на Л.М.,
за което обстоятелство, същевременно са налице категоричните и небудещи съмнения,
споменати по-горе писмени доказателства, представени от ЗАТВОРА ПЛЕВЕН.
По-нататък, напълно лишени от доказателствено
значение са показанията на свидетеля Т.В.Д., с когото при престоя си в
АРЕСТА-ПЛЕВЕН, свидетелят Т.М. е бил заедно в килия; св.Д. отбелязва, че не е
чувал или виждал проблем между св.Т.М. и други лица в банята на ЗАТВОРА ПЛЕВЕН;
посочва, че М. не му е споделял и за други проблеми, които има с лица от
ЗАТВОРА ПЛЕВЕН. Сами по себе си, тези показания не дават възможност да бъдат
направени някакви конкретни изводи, защото липсата на споделяне /както и
впрочем, наличието на споделяне/ на определени обстоятелства от едно на друго
лице, съвсем не е в състояние да обоснове липсата или наличието на не/споделените
обстоятелства в обективната действителност. Ето защо Съдът намира, че
показанията на свидетеля Т.Д. не способстват за разкриване на обективната
истина.
Аналогично е положението с
показанията на свидетеля Г.З.К., с когото при престоя си в АРЕСТА-ПЛЕВЕН, свидетелят
Т.М. е бил заедно в килия. Според показанията на св.К., докато през 2017г. са
били заедно в килия с Т.М. - „…гледах го, хранех го, споделях храната си с
него, уважавах го.“; твърди, че нито е виждал, нито е научавал от самия М.
за упражнявана спрямо него физическа или психическа принуда. И тези свидетелски
показания, подобно на показанията на св.Т.Д., макар да не оставят впечатление
за проявена недобросъвестност при тяхното депозиране, са напълно лишени от правнозначима информация и не способстват за разкриване на обективната
истина.
В качеството на свидетели по
делото бяха допуснати и няколко лица, за които в хода на съдебното следствие се
постави въпроса, че биха могли и да имат някакви възприятия относно фактите и
обстоятелствата на делото. Така, според показанията на свидетеля Д.Й.Й. ***, през процесния период,
същият потвърждава, че е имало постъпили оплаквания от страна на Т.М. за
упражняван физически или психически тормоз от други лица в ЗАТВОРА и АРЕСТА
ПЛЕВЕН, като в резултат на тези оплаквания, М. е бил преместван в други килии;
самият Д.Й. обаче нито лично е възприел някакви актове на физическо или
психическо насилие спрямо свидетеля, нито лично е разговарял с М. по този
въпрос, за набавяне на конкретни данни по оплакванията. Свидетелят Й. беше
разпитан и допълнително, като при втория си разпит в хода на съдебното
следствие посочи, че към 2017г., банята на ЗАТВОРА е била разположена в
коридор, където е имало и лишени от свобода; отбеляза, че макар по принцип по
време на баня да се пуска по една килия, е имало случаи в банята да се вкарват
и по две килии, освен ако имало изрично разпореждане на прокурор, с оглед
избягването на конфликтни ситуации между конкретни задържани/осъдени; посочи,
че тримата обвиняеми полицейски служители – свидетелите И. *** Д., Е. *** Х. и Д.М.М. са били пускани на баня в друго помещение, отделно от
другите задържани, по съображения за сигурност; отбеляза, че св.С.Д.Г.
действително е извеждан в определени моменти, за да чисти общи помещения в
мястото за лишаване от свобода. Съдът намира, че показанията на свидетеля Д.Й.
са ниско информативни, но същевременно съдържат конкретни фактически положения,
които могат да способстват, макар и в минимална степен, за изясняване на
фактическата обстановка - и доколкото липсват основание да се приеме, че свидетелят
е тенденциозен или недобросъвестен при даването им, преценява същите показания
като достоверни и им отдава вяра.
Сходно е положението и с
показанията на свидетелите И.Д., Е.Х., Д.М., задържани като обвиняеми през
2017г. в АРЕСТА ПЛЕВЕН. И тримата посочват, че в тази връзка, визуално познават
подсъдимите М., М., З., че се е случвало да излизат
на „каре“. Свидетелите Д. и М. нямат спомен за конкретни разговори с някой от
подсъдимите, включително – за поискано мнение или съвет по някакъв правен въпрос,
а свидетелят Х. е категоричен, че подобни разговори не е водил с М., М., З.. Във връзка с изготвеното от страна на свидетеля Т.М.
писмено обяснение /л.15 – 17 от ДП/, свидетелят Д. заяви, че не си спомня да е
виждал предявеното му в хода на съдебното следствие посочено обяснение, докато
свидетелите Х. и М. бяха категорични, че никога не са го виждали. И по
отношение на показанията на тези трима свидетели следва да бъде отбелязано, че
са ниско информативни, но същевременно съдържат конкретни фактически положения,
които могат да способстват, макар и в минимална степен, за изясняване на
фактическата обстановка - и доколкото липсват основание да се приеме, че свидетелите
са тенденциозни или недобросъвестни при даването им, преценява техните
показания като достоверни и им отдава вяра.
Що се отнася до показанията на
свидетелката Т. *** К., същата беше допусната до разпит единствено във връзка с
твърдения за упражнявано полицейско насилие, съдържащи се в обясненията на
подсъдимия Л.Б.М.. В показанията си обаче свидетелката заяви, че макар да няма
спомен за какво точно е оказвала правна защита и съдействие на подсъдимия М., категорично,
нито от страна на Полицията, нито – на Прокуратурата, са й били правени
внушения, че М. търпи последици от определено свое нежелание да съдейства на
тези институции. Съдът счита, че показанията на тази свидетелка са напълно
незаинтересовани, явяват се убедителни и следва да бъдат кредитирани.
На второ място, както беше
отбелязано, откроява се група гласни доказателствени средства с преобладаващо
„оправдателен“ характер.
В обсъжданата група
доказателствени източници, се отнасят показанията на С. *** Х.. В показанията,
дадени в хода на съдебното следствие, Х. посочва, че докато е бил в килия
заедно с Д.М. и Т.М., не е забелязал между двамата да има някакви проблемни
ситуации – в т.ч. действия на физическа или психическа принуда; известно му е,
че М. е писал някакви обяснения, но свидетелят Х. не знае как са написани и
дали М. има някакво участие в написването им; посочва, че не е запознат със
съдържанието им, тъй като не ги е чел. Твърди, че често е четял до късно в
обитаваната от тримата килия, в тоалетната, тъй като токът там работел
денонощно, но не е видял ситуации, при които М. и М. да са разговаряли през
нощта, но пък и не е обръщал внимание, защото се е бил концентрирал върху
книгите; същевременно, отбелязва, че М. и М. са си водели разговори, както и че
отношенията в килията са били преимуществено дружески. Свидетелят също така
посочва, че не е виждал проблемни ситуации между подсъдимия Л.М. и свидетеля М.;
посочва, че е виждал подсъдимия З. и свидетелят М. да разговарят, когато са на
открито, на „каре“; в аналогична ситуация заявява, че е виждал и свидетелите М.
и В.Н., но не е разбрал за какво са си говорели. От друга страна, в прочетените
на основание чл.281 НПК показания на свидетеля от досъдебното производство,
същият заявява, че в действителност, между Л.М. и Т.М. е имало случка в банята,
но тя се е ограничила до това, че двамата се били сдърпали, М. казал на св.М.
да се отмести, след което го шляпнал зад врата. При поставен въпрос в разпита
от досъдебното производство дали С.Х. е чул някакви реплики, които са си
разменили при описаната ситуация М. и М., отговорът е твърде любопитен -„Не
искам да отговоря на този въпрос.“. Наред с това, в показанията си от
досъдебното производство св.Х. посочва, че на два-три пъти, при разходка на
открито /„каре“/ е чул свидетелят Н. да казва на Т.М. да спре да лъже, защото „ще
яде бой“. На свой ред, в прочетените показания, свидетелят не разказва за
своя силен интерес към книгите и това, че е четял до късно. След прочитане на
показанията от досъдебното производство, при зададени допълнителни въпроси св.Х.
отбеляза, че е своего рода нормално, че е забравил за инцидента между М. и М. в
банята, защото подобни сцени се случвали в ЗАТВОРА „почти всеки ден“ и
че всеки бил „изнервен с проблемите си“. Видно е, че показанията на
свидетеля С.Х., дадени в съдебното производство и тези от досъдебното
производство, не се ползват с убедителност. Действително, изминаването на
значителен период от време, както е в случая, би могло да има за резултат липса
на спомен за редица факти и обстоятелства - и тази констатация е валидна за
всеки човек. Случаят с показанията на свидетеля Х. обаче е по-различен: от една
страна, същият заявява липса на спомен, от друга е изключително общ и уклончив
дори в изнесените факти и обстоятелства, а същевременно, твърде показателна е
цитираната по-горе реплика от показанията в досъдебното производство - „Не
искам да отговоря на този въпрос.“ – досежно
ситуацията между Л.М. и Т.М. в банята и отправените помежду им реплики; напълно
неоснователно е и твърдението, че едва ли не, в условията на ЗАТВОРА и АРЕСТА
ПЛЕВЕН, разнообразните прояви на физическа агресия между лишени от
свобода/задържани, са нещо обичайно, ежедневно, нормално. Впрочем, цитираната
фраза от прочетените показания на св.С.Х., категорично опровергава твърденията
от страна на подсъдимите М. и М., а именно, че цялото досъдебно производство
представлява инсинуация, организирана от страна на полицейските органи. Това е
така, защото очевидно, св.Х. е имал възможност не само да заяви каквото е
преценил за необходимо в разпита си в досъдебното производство, явно без
каквито и да било прояви на манипулация, но и наред с това, в разрез със
задълженията си като свидетел, е отказал да отговори на поставен относим
въпрос, съществен за разкриване на обективната истина. По-важното в случая
обаче е това, че цитираното изявление на св.Х. ясно демонстрира, че неговите
показания не само са с преимуществено общ характер, но и същите се явяват
изключително ненадежден доказателствен източник. Няма как да не бъде
отбелязано, че според показанията на свидетеля Х. от досъдебното производство,
между св.М. и подсъдимия М. е протекла комуникация, която има определено
значение, но която св.Х., не желае да изнесе в показанията си – въпреки че е
длъжен да го стори. Явно е, че същият свидетел не желае да съдейства за
разкриване на обективната истина и в този смисъл, под тежко съмнение биват
поставени всички изнесени от негова страна факти и обстоятелства, тяхната
обективност, липсата на избирателен подход при изнасянето им. Поради това,
Съдът приема както неговите непосредствено дадени в съдебното следствие,
така и прочетените на основание чл.281 НПК, показания като недостоверни – и не ги кредитира.
По-нататък, в обсъжданата група
доказателствени материали попадат и показанията на св.В.Н.Н.,
дадени в съдебното следствие. Тези показания на св.Н., на практика се изчерпват
с това, че свидетелят заявява, че при престоя си в АРЕСТА към ЗАТВОРА ПЛЕВЕН,
не е имал проблеми с бившите си съпроцесници И.З. и Т.М.,
както и че комуникацията между тях е била ограничена, охраната в ЗАТВОРА ПЛЕВЕН
– добра; свидетелят изтъква, че лично няма впечатления за някакви проблеми,
свързани с Т.М., както и че „…приказките са му много“. От друга страна,
в прочетените на основание чл.281 НПК показания на св.Н. същият подробно
разказва как след като бил задържан, направил пълни самопризнания, подобно на
св.Т.М., а от страна на подс.И.З. /който не се
признавал за виновен по досъдебно производство №310/2016г. на ОП-ПЛЕВЕН/, на
два пъти получил предложение – за 30 000, съответно – 50 000 лева, ако създаде
удобно „алиби“ на З., за да не може той да понесе наказателна отговорност по
посоченото досъдебно производство. Наред с това, в тези свои показания, св.Н.
посочва, че преди да бъде извършена очна ставка между Т.М. и И.З., видял Л.М.
да застава пред шпионката на вратата на килията, където се намирал Т.М. и да
казва „Ей *** майна, не си ли смениш показанията както ти кажат *** и И., ще
изпратят хора и ще убият *** ти и *** ти“; посочва, че е видял и как Л.М. е
нанесъл удари в областта на торса на Т.М., докато са били на баня – за да си
смени „показанията“. Отбелязва, че доколкото знае, И.З. бил обещал 1000 лева на
М. за да тормози М., по описания начин. Посочва, че св.М. му е споделял, че Д.М.
го бил заплашвал и го карал да напише лъжливи обяснения за случилото се по
досъдебно производство №310/2016г. по описа на ОП-ПЛЕВЕН. След прочитане
показанията на свидетеля Н. на основание чл.281 НПК, същият зае своеобразна
позиция – отбеляза, че не е възможно да са били нанасяни удари като тези, за
които разказва в досъдебното производство, тъй като ЗАТВОРА ПЛЕВЕН е строго
охраняван; посочи, че отчасти, показанията в досъдебното производство, които
бяха прочетени са верни – „…има от части е така, но за Л. и за Д. аз не мога
да твърдя, че съм ги казал тези неща“. Твърди, че показанията от
досъдебното производство съдържат неща, които не е казал, а при предявяване на
съответния протокол, свидетелят отрече да е полагал подписите за „свидетел“;
отрече да е възприел каквито и да било актове на физическа или психическа
агресия от страна на някой от подсъдимите спрямо Т.М.. Съдът намира, че
драстичното противоречие между заявеното в съдебното и досъдебното производство
от страна на св.В.Н., намира разумно обяснение единствено като се вземе предвид
заключението по приетата съдебно-графическа експертиза. Според същото, всички
подписи за „свидетел“ в Протокола за разпит от досъдебното производство, са
положени от страна на св.В.Н. и следователно – отричането от негова страна на
този категорично доказан факт в съдебното следствие, идва да покаже
недвусмисленото му нежелание да потвърди вече изнесените от самия него, факти и
обстоятелства. Причините за подобно поведение биха могли да са различни, но са
ирелевантни. Същественото в случая е това, че показанията на свидетеля Н. в
съдебното следствие съдържат всичко друго, но не и обективно, убедително
изложение, доминирани са от уклончивост, тенденциозност, неуместна
претенциозност /„Първо да ми разясните за какво става въпрос, защото съм
писан за свидетел, но моля да ми се разясни точно за какво става въпрос, кой е
образувал делото, кой ме е призовал като
свидетел. Моля да ми бъде разяснено това нещо.“/. Твърде показателно, но и
напълно неуместно е и внушението, което свидетелят се опита да прокара, че едва
ли не, някой е „дописал“ показанията му:
„СЪДЪТ – Тук сте дали много
подробни показания, които нямат нищо общо със заявеното сега.
СВИДЕТЕЛЯТ Н. – Тези показания,
които в момента ми прочетохте от досъдебното производство ли са?
СЪДЪТ – Да.
СВИДЕТЕЛЯТ Н. – Аз мога да твърдя,
че не са от досъдебното производство.“
Поради това, Съдът преценява
дадените в съдебното следствие показания на свидетеля като недостоверни и не ги
кредитира, а от друга страна – отдава вяра на прочетените показания от
досъдебното производство на свидетеля Н., като подробни и логични. След влизане
на Присъдата в сила, заверен препис от същата, включително настоящите мотиви,
Протоколите от съдебни заседания на 17.12.2019г., 18.05.2020г. и Протокола за
разпит на свидетеля С. *** Х. от досъдебното производство, следва да бъдат
изпратени на РП-ПЛЕВЕН, за преценка на предпоставките за възбуждане на
наказателно преследване спрямо свидетелите С.Х. и В.Н. по чл.290 НК.
Основно място в обсъжданата група
доказателствени средства обаче заемат обясненията на подсъдимите Л.М. и Д.М.;
подсъдимият И.З. се ползва от правото да не дава обяснения.
Според обясненията на подсъдимия Л.Б.М., дадени в хода на съдебното
следствие, същият потвърждава, че по
време на престоя си в АРЕСТА ПЛЕВЕН, се е запознал с И.В.З., както и че му е
оказвал първоначално помощ с адаптирането към условията; твърди, че З. е бил
бит от страна на полицейски служители – „П.В., К.М. и *** Д.“ във връзка
с досъдебно производство №310/2016г. по описа на ОП-ПЛЕВЕН, както и че му е бил
оказван психически тормоз от същите лица; потвърждава, че близките на З. са
правели на Л.М. дребни услуги – носели му цигари, храна, но че това в никакъв
случай не е било свързано с някакви действия от страна на Л.М. спрямо Т.М.;
отбелязва, че се намира в лоши отношения със свидетеля С.Г. по повод на обсебен
от страна на този свидетел, мобилен телефон, държан - очевидно противозаконно - от страна на М.,***;
твърди, че няма никакво лично отношение към св.Т.М., както и че последният също
е бил малтретиран от полицейските служители във връзка с досъдебно производство
№310/2016г. по описа на ОП-ПЛЕВЕН; посочва, че самият М. му бил показвал, по
време на „каре“, че има белези по тялото – от побой, извършен от страна на св.В.;
твърди, че М. му бил споделял и това, че В. го е бил по голите ходила, след
като му бил отнел маратонките. Централно място в обясненията на М. обаче заема
неговата версия, че настоящото наказателно производство се провежда не заради
друго, а като своеобразно лично отмъщение от страна на прокурор при ОП-ПЛЕВЕН -
Н. ***. Подсъдимият М. твърди, че през 2016-2017г., *** поискал М. да свидетелства
срещу лицето ***Д. ***, като му било предложено, в замяна да получи по-леко
наказание по друго, висящо дело. Тъй като подсъдимият М. отказал да „съдейства“
по описания начин, спрямо него започнал психически тормоз от страна на
служителите *** Д., К.М. и П.В., които му отправяли разнообразни закани, но без
резултат – в крайна сметка, подсъдимият твърдо отказвал да свидетелства срещу
лицето ***Д. ***. Л.М. отбелязва, че след като се уверили, че не могат да го
принудят да им „съдейства“, полицейските служители преминали към друга тактика:
„…и отидоха при въпросния
свидетел Т. и започнаха да го омагьосват да тръгне да казва тези неща. Лично те
са ги направили тези неща. Г-н Съдия, нямам какво повече да кажа, аз не съм
извършил това престъпление срещу този човек, той на мен не ми е направил нищо.
СЪДЪТ – Уточнете, вие от къде го
знаете това, че именно, защото вие сте отказал да свидетелствате срещу този ***,
та именно заради това те са отишли при свидетеля Т.?
ПОДСЪДИМИЯТ М. – На мен ми взе
обяснение една женска от Първо районно, както казах и предния път, М. не е
идвал да ми казва да давам обяснения заради него. При мен идва, не й знам
името, една колкото мен висока, с ***, жена дойде и каза „трябва да ти вземем
обяснения“, викам „какви обяснения трябва да ми вземете, аз не съм направил
нищо“ и тя вече тогава ми каза тези неща и вика „много поздрави имаш от П.В. и Н.
***“. След като се обадих на сестра ми и сестра ми ми взе адвокат – Таня, но не
си спомням фамилията, която ми беше адвокат по тези неща, заплахите, тя ми
пишеше жалбите чрез адвокат, чрез всичко. Тя също ми каза, че се е срещнала с дознателката и тя лично се е похвалила пред нея, че ще ми
съсипят живота, от тях излязоха тези думи.“
На следващо място, според
обясненията на Д.С.М., същият сочи, че скоро след задържането на И.З., В.Н. и Т.М.
по досъдебно производство №Д-310/2016г. на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-ПЛЕВЕН, се е
запознал с тях и е научил, че тримата имат противоречия помежду си във връзка с
делото; отбелязва, че е бил в една килия със С.Г., но е поискал да бъде
преместен, тъй като не можел да спи и дори заплашил с провеждане на гладна
стачка; твърди, че лично е осигурил на Т.М. обувки, тъй като при едно от
завръщанията му от ОДМВР-ПЛЕВЕН, този свидетел бил останал с една обувка;
посочва, че след като заживели в една килия с Т.М., му е оказвал помощ,
придружавал го е на „каре“ и на лавка, защото свидетелят му бил споделил, че го
е страх да не би И.З. и В.Н. да го бият. Подсъдимият М. изтъква, че е научил за
оплакванията на М., намерили отражение в обвинителната теза по настоящото дело,
едва във връзка с преместването на свидетеля в друга килия:
„След около час ме викат мен – П.В.
и другият. Казаха ми така: „избирай ти ли да вземеш 5 години или Л.Б.М.“. Аз
викам „за какво да взимам тези 5 години, може ли да ми обясниш?“, защото, вика
сте били Т.М., го биеш всяка вечер.
Аз честно ви казвам, се изсмях в
лицето му. Викам „как така ще го бия“, той вика „той беше при нас тук и си
каза“.“
Наред с това подсъдимият М.
изразява недоумение от обвинението, което му е повдигнато и твърденията, че не
е давал възможност на Т.М. да спи, тъй като говорел – изтъква, че намира за
нормално да разговаря с хората, иначе ще „затъпее“; категорично отрича
да е внушавал на М. нещо да пише в тетрадката си и дори – да е проявявал
любопитство какво пише там; твърди, че свидетелят С. *** Х. често е четял до
късно в съвместно обитаваната килия, в санитарния й възел, т.е. по времето, за
което се твърди, че М. не е давал възможност на Т.М. да спи. Твърди, че самият М.
се оплаквал от побой в полицията във връзка с досъдебно производство
№Д-310/2016г. по описа на ОП-ПЛЕВЕН, както и че се оплаквал, че „…са искали
да го слагат и на ток…“; твърди, че във връзка с настоящото наказателно
производство, от полицейските служители са му били отправяни заплахи, че ако не
признае вина и не посочи И.З. като съучастник, ще получи по-тежка присъда по
друго висящо дело. Подсъдимият е категоричен в позицията си по така засегнатите
въпроси - „Аз нито лъжа, нито дай Боже!“.
Съдът намира, че както обясненията
на подсъдимия Д.М., така и тези на св.Л.Б., се намират в известно потвърждение
помежду си, доколкото и в двата доказателствени източника се отрича някаква
форма на въздействие върху свидетеля Т.М., а същевременно се прокарва версията,
че настоящото наказателно производство е своеобразна организирана акция от страна
на полицейски служители, целяща упражняване на натиск върху М. и М..
Същевременно, обясненията и на двамата подсъдими са преимуществено изградени
върху общи твърдения, относно невъзможността в условията на АРЕСТА ПЛЕВЕН и
ЗАТВОРА ПЛЕВЕН да бъдат извършени деяния като тези, за които са им повдигнати
обвинения, като в тази връзка се изтъква, че има изградена стриктна система на режим
и охрана, както и видеонаблюдение, които биха дали
възможност да се предотврати физическа разправа между задържани/лишени от
свобода, както и би гарантирала своевременни дисциплинарни мерки от страна на
администрацията на ЗАТВОРА ПЛЕВЕН, спрямо провинилите се. Тези твърдения на
подсъдимите М. и М. /впрочем, представляващи и част от съображенията на
защитниците по настоящото дело/ почиват върху това, че няма как да бъдат
извършени действия на принуда в условията на АРЕСТА ПЛЕВЕН – силно охранявано
място, в т.ч. – при наличието на охранителни камери и на множество служители,
на които М. е можел да се оплаче и които е можело да документират доказателства
в подкрепа на неговите оплаквания. Тези съображения обаче няма как да бъдат
възприети, не само защото са напълно общи и недоказани, но и поради
обстоятелството, че никое място за лишаване от свобода, в т.ч. ЗАТВОРА ПЛЕВЕН,
не разчита на 100 % покритие от страна на охранителни камери; същевременно,
взаимоотношенията между служителите, от една страна и задържаните/лишените от
свобода – от друга, не могат да бъдат абсолютна гаранция за пълното спазване
правата на последните, в т.ч. – при евентуални оплаквания за физически или
психически тормоз. Това, че не са събрани видеоматериали или сведения от
служители в подкрепа на конкретните оплаквания на св.Т.М. от поведението на Л.М.
или Д.М., по никакъв начин не е в състояние да обоснове извода, че същите
оплаквания са несъстоятелни, а и не е в състояние да разколебае достоверността
на показанията на свидетеля М. по настоящото дело. Впрочем, следва да бъде
подчертано, че за разлика от М., който към онзи момент /2017г./ все още е бил с
чисто съдебно минало, подсъдимите М. и М. и към онзи момент, и понастоящем, са
имали неколкократен престой в местата за лишаване от свобода и без съмнение, са
били изключително добре осведомени за естеството на отношенията, начина на
живот, охраната – физическа и посредством технически средства, в подобни места,
а оттук може да се заключи и че са имали понятие как разнообразните средства за
охрана могат да бъдат „заобиколени“, щото да не се стига до неблагоприятни
последици. Изключително красноречиво потвърждение в тази връзка се съдържа в
обясненията на самия М., който съвсем спокойно изтъква, че е имал на
разположение в мястото за лишаване от свобода мобилен телефон, т.е.
нарушаването на режима в АРЕСТА или ЗАТВОРА ПЛЕВЕН, за този подсъдим, не е
представлявало нито реално, нито – морално препятствие, тъй като изключително
добре е познавал възможностите за действие /в т.ч. – и собствено, и на
охраната/ в мястото за лишаване от свобода; същевременно, още един път
проличава, че спазването на режима в коментираните места за лишаване от
свобода, не е абсолютно понятие, т.е. напълно несъстоятелен е извода, че понеже
няма видеоматериали или докладни записки във връзка с оплакванията на М., или
възприятия от страна на охраната в АРЕСТА ПЛЕВЕН/ЗАТВОРА ПЛЕВЕН, следователно
същите оплаквания са неоснователни. Отделно от това, твърденията на подсъдимия М.,
че не е било възможно лица от различни килии да бъдат заедно на баня /т.е. св.М.
и подсъдимият Л.М./, както и че не е било възможно св.С.Г. да чисти коридора в
АРЕСТА и да наблюдава какво се случва там /заявено от Г. в неговите свидетелски
показания/, още един път се опровергават от допълнителните показания на св.Д.Й.,
които бяха разгледани по-горе и които се явяват достоверен доказателствен
източник.
Другият съществен момент в
обясненията на подсъдимите М. и М. е версията, че обвинителната теза по
настоящото дело е изцяло плод на манипулации и целенасочена дейност от страна
на полицейски служители и магистрати, специално към това щото или М. и М. да им
съдействат по определен начин, или – да търпят последиците от своето
своеобразно неподчинение и нежелание да съдействат. В тази връзка, в
обясненията и на двамата подсъдими силно е застъпена тезата за упражнявано
както спрямо тях, така и по принцип, физическо и психическо насилие от страна
на няколко полицейски служители. Следва да бъде обърнато внимание, че и тази версия
на подсъдимите М. и М., не само не намира потвърждение по делото, но и се явява
опровергана. Във връзка с твърденията на подсъдимия М., насочени към прокурора ***
и полицейските служители В., М., Д., до разпит като свидетел беше допусната и
посочената от негова страна, адв.Т.К.. Показанията на
свидетелката бяха разгледани по-горе, няма да бъдат преповтаряни, но в резюме –
същата категорично отрече да е обсъждала с действащи прокурори или полицейски
служители нежеланието на Л.М. да съдейства, респективно – че настоящото
наказателно производство е резултат от нежеланието му да съдейства. Ето защо
Съдът намира, че твърденията на подсъдимия М. за своеобразна организирана
дейност от полицейски служители /и прокурор при ОП-ПЛЕВЕН/ с цел този подсъдим
да бъде мотивиран да им съдейства по определен начин, не отговарят на истината.
Индиректно, този извод обаче следва и за аналогичните твърдения на подсъдимия М.,
тъй като и М. акцентира върху това, че настоящото наказателно производство е
своего рода инсинуация, сътворена от полицейските служители поради нежеланието
на подсъдимите лица да им сътрудничат по определен начин. Същевременно, във
връзка с твърденията и на двамата подсъдими, касаещи свидетеля Т.М. – а именно,
че е бил бит от полицейски служители в хода на досъдебно производство
№310/2016г. по описа на ОП-ПЛЕВЕН, същият беше допуснат до допълнителен разпит.
В дадените допълнителни показания обаче, св.М. изцяло отрече спрямо него да е
упражнявано някакво насилие от страна на полицейски служители, включително – да
е бит по петите или да е останал в резултат на това, без маратонки; отбеляза,
че маратонките му са били иззети по делото, с оглед извършването на трасологично изследване, но че са му били предоставени
други маратонки, за послужване; отрече да е демонстрирал на подсъдимия М. следи
по тялото си от нараняване /резултат от побой в полицията/; отрече да е
получавал маратонки от страна на подсъдимия М., като в тази връзка се обоснова
и с големия номер /47/, който носи.
Ето защо Съдът намира, че както
обясненията на подсъдимия Л.М., така и тези на подсъдимия Д.М., съдържат редица
общи и недоказани твърдения. Показателно е и това, че в хода на съдебното
следствие, по искане на подсъдимите и техните защитници бяха разпитани
свидетелите Д.Й., И.Д., Е.Х., Д.М., Т.К. /показанията на които бяха обсъдени
по-горе/, но и показанията на тези свидетели не потвърждават версията, изводима
от обясненията на подсъдимите М. и М.. Не са в нейна подкрепа и представените
от страна на подсъдимия М. писмени материали – препис от Постановление за
частично прекратяване и спиране на наказателното производство по досъдебно
производство №Д-2502/2011г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, Протокол за разпит на
свидетел Л.Б.М. по реда на чл.223 НПК, по ЧНД №33/2019г. по описа на ОС-ПЛЕВЕН
/л.548 – 555 от делото/. Споменатото Постановление за частично прекратяване
касае досъдебно производство за деяние, извършено през месец октомври 2011г.,
т.е. повече от пет години преди събитията, подлежащи на изясняване по
настоящото дело; наред с това, наказателното производство е частично прекратено
по отношение на М. за престъпление по чл.216 ал.1 НК, като е спряно срещу
неизвестен извършител. Видно е, че никаква логична връзка не може да се направи
нито между същото Постановление, от една страна и обстоятелствата по настоящото
дело – от друга, нито - между същото Постановление, от една страна и версията
на Л.М. в неговите обяснения по настоящото дело. Що се отнася до Протокола за
разпит по реда на чл.223 НПК, в същия действително се съдържат данни за лицето ******,
за което Л.М. споменава в своите обяснения, като е видно, че в качеството на
свидетел, М. е давал показания във връзка с действията на това лице.
Същевременно, заявил е, че не желае да взима страна, т.е. нито да свидетелства
в полза на обвинението, нито – в полза на защитата, макар да е отбелязал, че е
бил заплашван от страна на свидетеля М.; категорично обаче пък е заявил, че не
е бил заплашван от страна на *** Д., сочен в обясненията на М. по настоящото
дело като един от полицейските служители, който в миналото му е оказвал натиск.
Тук следва да бъде подчертано, че разпитът по чл.223 НПК е проведен на
16.01.2019г. и очевидно, няма как да има връзка със събитията по настоящото
дело, касаещи първата половина на 2017г. По настоящото дело, Л.М. е привлечен в
качеството на обвиняем за първи път на 20.09.2018г. /л.46 – 47 от ДП/, а
уличаващите го показания на св.М. са депозирани за първи път още на
10.07.2017г. /л.67 – 69 от ДП/, т.е. очевидно няма как да се приеме, че
обвинителната теза по настоящото дело има някаква връзка с разпитът по чл.223 НПК, проведен на 16.01.2019г. по ЧНД №33/2019г. по описа на ОС-ПЛЕВЕН. На
практика, в подкрепа на обясненията на подсъдимите лица не се установяват
достоверни, кредитирани от Съда, доказателствени материали. Ето защо, крайният
извод е, че както обясненията на подсъдимия Л.М., така и тези на подсъдимия Д.М.,
се явяват изключително неубедителни и недостоверни, представляват единствено проявление
на правото им на защита по делото, но като доказателствени средства са
несъстоятелни – и Съдът не им отдава вяра.
На трето място, следва да бъде
обърнато внимание на условно определените като преимуществено „обвинителни“ по
характера си гласни доказателствени средства. Несъмнено, основно място сред тях
заемат показанията на свидетеля Т.М., дадени в съдебното следствие
/първоначален разпит – 17.12.2019г.; допълнителен разпит – 30.06.2020г./, както
и прочетените му показания от досъдебното производство от 10.07.2017 г. и
21.12.2017 г. Следва да бъде подчертано, че действително, показанията на
пострадалия в съдебното следствие съдържат както съществени противоречия при
съпоставката им с дадените показания в досъдебното производство, така и липса
на спомен за редица обстоятелства, за които свидетелят е разказал в споменатата
подготвителна фаза. Непосредствено дадените показания са значително по-малко
детайлни от прочетените на основание чл.281 НПК, а противоречията между едните
и другите са в посока на това кога и по какъв начин Л.М., от една страна и Д.М.
– от друга, са му упражнявали действия на физическа и психическа принуда, какъв
е бил интензитета на принудата, конкретните вербални и невербални действия на
подсъдимите М. и М.. От друга страна Съдът намира, че, коментираните особености
в показанията на свидетеля М. на различните фази на наказателното производство,
не могат да обусловят нито извода, че свидетелят излага в единия или другия
случай неверни факти и обстоятелства, нито – че е тенденциозен при депозиране
на показанията си. Следва да бъде отбелязано, че основните моменти в
показанията на свидетеля в досъдебното и съдебното производство, въпреки
всичко, се припокриват, а те са: че подсъдимият И.З. е направил опит да влезе в
контакт с М., за да му предложи материална облага, за да промени М. позицията
си по воденото срещу тях досъдебно производство по описа на ОП-ПЛЕВЕН; че е
имало случай в банята на ЗАТВОРА ПЛЕВЕН, при който Л.М. се е опитал да внуши на
М., че следва да промени позицията си в полза на И.З., при което му е отправил
закани и нанесъл удари; че е имало случай, при който Л.М. е отправил закани на М.
през шпионката на килията, в която последният се е намирал сам по това време,
за да го мотивира да си промени позицията по досъдебно производство №310/2016г.;
че Д.М. е положил значителни усилия, за да мотивира М. да изготви писмено
обяснение, в което да изключи като съучастник И.В.З. по споменатото досъдебно
производство; че първоначално М. се е държал дружески и е ползвал средствата на
убеждението и манипулацията, докато впоследствие – на заканата, включително –
нанасяне на удар върху свидетеля, защото средствата на убеждението и
манипулацията не дали желания резултат; че както поведението на подсъдимия М.,
така и това на подсъдимия М. не е било самоцелно, а е било насочено към това Т.М.
да съдейства, противно на волята си, за осигуряване на благоприятна защитна
позиция /“алиби“/ за подсъдимия И.З. по досъдебно производство №310/2016г. на
ОП-ПЛЕВЕН; че подсъдимия М. е настоявал М. да си промени позицията, но все пак
– М. не е сторил това; че подсъдимият М. е настоявал М. да изготви писмено
обяснение, което да бъде депозирано по досъдебно производство №310/2016г. на
ОП-ПЛЕВЕН /и действително е постъпило на вниманието на съответния наблюдаващ
прокурор/, като не просто го е напътствал какво да пише в обяснението, но и на
практика му е диктувал. Внимателната съпоставка на показанията на свидетеля М.
в съдебното и досъдебното производство обуславя несъмнения извод, че на
практика, изложената от негова страна версия, е една и съща - както взелите
участие лица, така и същественото в техните действия и насоката на тези
действия, е последователно застъпено и в едните, и в другите негови показания.
На свой ред, разликите и противоречията касаят детайли на фактическата
обстановка, каквито са например интензитета на упражнената принуда, в т.ч. –времето
на отделните деяния, съдържанието на заканите, кога, как са насени удари. Липсата
на спомен у свидетеля, както и противоречията в споменатите насоки, касаещи –
отново следва да бъде подчертано - детайли от фактическата обстановка, съвсем
не е неразбираема като се отчете, че свидетелят е давал показания в досъдебното
производство на 10.07.2017 г. и 21.12.2017 г., т.е. съвсем скоро след
събитията, за които разказва, докато първоначалния му разпит му в съдебното
следствие беше проведен едва на 17.12.2019г., т.е. повече от две години и
половина след подлежащите на изясняване събития от първата половина на 2017г. Действително,
въпросните детайли са съществени и в никакъв случай не могат да бъдат
омаловажавани. Съдът обаче намира, че няма как да не се държи сметка не само за
изминалия продължителен период от време, но и за контекста на събитията, при
които М. е давал своите обяснения като обвиняем, а впоследствие показания като
свидетел. Така, за периода м.януари 2017г. – месец декември 2019г., свидетелят М.
от обвиняем и задържан по дело с изключително тежко обвинение, преминава,
посредством влязла в сила Присъда, в осъден на високо по размер наказание
лишаване от свобода /20 години/ и вече го изтърпява; същевременно, касае се за
човек на млада възраст, който към този момент е неосъждан и за първи път бива поставен
в несъмнено специфичните условия на задържане и лишаване от свобода, с всички
съпътстващи промени в ежедневието, включително – редовната комуникация с други
задържани и осъждани лица. Тук следва да бъдат изтъкнати и експертните изводи
от проведената комплексна психолого-психиатрична експертиза.
Експертите са категорични, че свидетелят М. е бил психично здрав по време на
всяка от отбелязаните по-горе дати 17.12.2019г., 10.07.2017 г. и 21.12.2017 г.,
т.е. дати, при които е давал показания по настоящото дело, както и че се е
ползвал със свидетелска годност. Същевременно обаче вещите лица отбелязват
някои особености в психиката и психологичния профил на личността на М., които
отново следва да бъдат подчертани: известна личностова
незрялост, снижен толеранс към фрустрация и
необичайност в начина на реагиране спрямо очакваното, неустойчивост на
емоционалните преживявания, невротични симптоми, които особености обуславят
изначалната повишена уязвимост на М. към стрес, която от своя страна провокира
адаптационни нарушения, които са допълнително подсилени от ограничаването на
свободата в условията на затвора/ареста; наличието на обърканост, самота заради
откъсване от значимите близки, загуба на свобода и контрол над бъдещето,
безпомощност, породили временно разстройство в адаптацията; пораженчески,
песимистичен мироглед, лесно поддаване на тревога и стрес и по-бавно възвръщане
на емоционалното равновесие след възбуда, което затруднява адаптабилността;
невъзможност за адекватна изява на гняв или себеизтъкване, което се заменя със
страхови изживявания, суеверия, обсесии; липса на
склонност към индиректна или физическа агресия, опозиционно поведение,
агресивна раздраза, склонност за примиряване с фрустрацията. Вещите лица изтъкват, че на този фон,
действително са възможни колебания във възприемането на постъпваща отвън
информация, както и затруднения основно във възпроизвеждането й, обяснима се
явява и липсата на екзактна детайлизация във възпроизвеждане на спомена,
особено за отдалечени във времето събития.
Ето защо Съдът намира, че при
отчитане на всички тези съображения, почерпени не само от логиката, здравия
разум, но и от експертната сфера на съдебната психология и психиатрия, липсата
на спомен при дадените в съдебното следствие показания, но и противоречията в
детайлите при съпоставянето им с дадените в досъдебното производство показания
на св.М., са напълно обясними и намират убедителен отговор. Изводът, който се
налага е, че не се касае за недостоверност на свидетелските показания на Т.Р.М.,
а още по-малко може обосновано да се счита, че свидетелят излага неверни факти
или обстоятелства. Показанията не свидетеля не могат да бъдат упрекнати в
тенденциозно представяне и внушения, а обсъжданите техни недостатъци са
резултат от комплекс от фактори, които повлияват негативно свидетеля при
достатъчно подробното и пунктуално отразяване на правнорелевантните
събития. И тук отново следва да бъде подчертано, че в основните си моменти,
показанията в съдебното следствие и тези от досъдебното производство, бележат
синхрон. Нещо повече - и в едните, и в другите свои показания, свидетелят М. разказва
за проблемни отношения единствено с Л.Б.М. и Д.С.М., при това – единствено във
връзка с позицията на М. по досъдебно производство №310/2016г. по описа на ОП-ПЛЕВЕН,
т.е. оплакванията на свидетеля са съвсем конкретни както от гледна точка на
персоналния, но и на предметния им характер; същевременно, М. е съжителствал и
имал взаимоотношения с редица други лица в условията на АРЕСТА ПЛЕВЕН /в т.ч. –
свидетелите С.Х., Р.К., Г.К., Т.Д. и др./, но в показанията си не изразява
претенции за някакво противоправно поведение към никой друг, по никаква друга
тема. Това е изключително важно, защото идва да покаже, че не се касае за
някакви произволни или пък, своего рода, налудни
твърдения, нито за умишлено съчинени такива, а за ясно заявени оплаквания, от
действията на точно определени лица, във връзка с конкретна, реална и правнозначима тема, каквато е собствената позиция на свидетеля,
по това време – обвиняем по досъдебно производство №310/2016г., както и
нежеланието на М. да променя тази своя позиция. Без съмнение, заслужава да бъде
отбелязано и това, че в крайна сметка, споменатата изначална позиция на
свидетеля М., касаеща съучастието с В.Н. и И.З.,
заявена в неговите обяснения по споменатото досъдебно производство от 20.01.2017г.,
впоследствие отстоявана в хода на НОХД №87/2018г. по описа на ОС ПЛЕВЕН, е намерила
място във влязла в сила Присъда, с която свидетелите М. и Н., и подсъдимият И.З.,
са признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като са им наложени и съответни
наказания. С други думи, позицията на свидетеля М. по вече приключилото с
влязла в сила Присъда наказателно производство, е възприета като отговаряща на
обективната истина от страна на три съдебни инстанции – ОС-ПЛЕВЕН, АС-ВЕЛИКО
ТЪРНОВО и ВКС, а същевременно, тази позиция се явява индиректно свързана с
показанията на свидетеля М. по настоящото дело. И докато съдържанието на неговите
показания по настоящото дело, по никакъв начин не е било и не е в състояние да
повлияе изхода на вече приключилото наказателно производство по НОХД №87/2018г.
по описа на ОС-ПЛЕВЕН, същевременно, крайният резултат по това наказателно
производство и влязлата в сила негова Присъда, единствено идват да потвърдят,
макар и индиректно, твърденията за упражнявано въздействие върху М., намерили
отражение в неговите показания по настоящото дело. Заслужава да бъде отбелязано
и това, че свидетелят Т.М., като страна по НОХД №87/2018г. по описа на
ОС-ПЛЕВЕН, е имал пряк интерес от изхода на същото дело, но по настоящото дело
не е конституиран нито като частен обвинител, нито – като граждански ищец – и както
вече беше отбелязано, неговият интерес от изхода на настоящото дело, е
практически незначителен. Нещо повече, от образуването, провеждането на
настоящото наказателно производство, в т.ч. - ангажирането на наказателната
отговорност на подсъдимите И.З., Л.М., Д.М. - свидетелят М. не черпи за себе си
абсолютно никакви благоприятни последици. Обратно – интерес от това да не бъде
разкрита обективната истина по досъдебно
производство №310/2016г. на ОП-ПЛЕВЕН и НОХД №87/2018г. по описа на ОС-ПЛЕВЕН е
имал И.В.З., който изначално не е признавал вината си в престъплението, за
което е водено досъдебно производство №Д-310/2016г., а този негов интерес
напълно кореспондира с предприетите действия на Л.М. и Д.М., спрямо Т.М., описани
в неговите показания - и за които действия, на М. и М. е повдигнато обвинение
по настоящото дело. Свидетелят М. е категоричен, че поддържа дадените в
досъдебното производство показания, че същите по-пълноценно отразяват неговите
възприятия по случая и че е забравил редица правнорелевантни
факти и обстоятелства. Ето защо и при съобразяване на изложените дотук
аргументи, касаещи показанията на св.М. Съдът намира, че същите са достоверни и
правдиви, поради което следва да бъдат кредитирани, като отдава известно
предпочитание на прочетените на основание чл.281 НПК показания на свидетеля М.,
защото по-пълно, подробно и точно отразяват възприятията му по подлежащите на
изясняване факти и обстоятелства.
На следващо място, според показанията
на свидетеля К.В.М., в качеството на полицейски служител при ОДМВР-ПЛЕВЕН
/“Криминална полиция“/, същият е работел по случая от 2016г. на грабеж с убийство, на територията на
гр.***; в тази връзка му е известно, че Т.М. е направил пълни самопризнания по
този случай; посочва, че в определен момент обаче, М. започнал да иска срещи,
за да промени обясненията си, а при проведени беседи станало ясно, че върху
свидетеля се упражнява натиск от страна на Л.М. и Д.М.. Свидетелят твърди, че е
извършил проверка на случая, беседвал е и с други задържани и лишени от
свобода, като данните на М. се потвърдили и били докладвани в РП-ПЛЕВЕН. На
основание чл.281 НПК бяха прочетени показанията на свидетеля в досъдебното
производство, при което същият заяви, че изцяло ги поддържа. До разпит в
качеството на свидетел, в хода на съдебното следствие, беше допуснат и
свидетеля П.П.В., чиито показания потвърждават
изнесеното от страна на св.М., с когото заедно са работели по посочения случай.
Заслужава да бъде отбелязано обаче, че както в показанията на св.М., така и в
тези на св.В., се изнасят данни, че И.В.З. е организатор на действията на Л.М.
и Д.М. спрямо Т.М., както и че е следвало, за тези действия, двамата подсъдими
да получат материална облага. В тази връзка Съдът намира, че се касае за
оперативна информация, за която е практически невъзможно да се проследи кога,
по какъв начин, от кого е научено за подобни действия от страна на И.В.З.. Ето
защо, с изключение на този аспект, показанията на свидетелите В. и М., като
небудещи съмнение в тяхната достоверност, се приемат от Съда с доверие.
Към обсъжданата група с
преимуществено „обвинителни“ доказателствени материали попадат и показанията на
С.Д.Г., дадени в хода на съдебното следствие, според които М. му се бил
оплаквал, че Л.М. и Д.М. го „изнудват“ и „заплашват“. Посочва, че
през 2017г. е бил в една килия със св.В.Н.; че му е известно, че М. и М. са се
опитвали да накарат М. да си промени обясненията по делото, по което М., Н. и З.
са били подсъдими. Свидетелят отбелязва, че в миналото е бил в килия и с Д.М.,
а впоследствие, че М. е бил в една килия с М.; твърди, че М. не само е
заплашвал М., но го е и удрял, като това се е случило по време на баня;
аналогично заявява, че му е известно, че М. е удрял и заплашвал М. докато са
били в една килия, че го е карал да пише писмени обяснения, за да „…си
отменя Т. показанията…“. Посочва, че е чувал, че И.З. е подстрекавал Л. и Д.
в тяхното поведение спрямо Т.М., както и че им е обещавал пари, но не излага
по-конкретни данни кога се е случило, откъде му е известно последното. Съдът
намира, че непосредствено дадените показания на свидетеля са изключително
фрагментарни и се отличават с общ характер. Следва обаче да бъде отбелязано, че
самият С.Г. още в началото на разпита заявява, че има проблеми с паметта, а
отделно от това, от събитията, предмет на изясняване до момента на даване на
показанията в съдебното следствие, са изминали почти три години. След прочитане
показанията му от досъдебното производство, св.Г. заяви, че се придържа към
заявеното в хода на досъдебното производство като отново изтъкна продължителния
период от време, който междувременно е изминал. И тук, както при показанията на
св.Т.М. следва да бъде отбелязано, че основните положения в показанията на
свидетеля С.Г. на различните фази на наказателното производство, въпреки всичко,
се намират в синхрон, а именно – за нанесени удари и отправени закани от страна
на М. спрямо св.М. в банята, за отправени закани от М., включително – през
шпионката на килията на св.М., за настоятелното въздействие от страна на М.
върху пострадалия, за да напише обяснение до наблюдаващия прокурор по ДП
№Д-310/2016г. по описа на ОП-ПЛЕВЕН, включително – за нанасяни удари от М.
спрямо М.. Налице са и данни, които могат да бъдат квалифицирани единствено
като слухове – че е чул, че И.З. бил обещал 10 000 лева на Д.М. и Л.М., за
да тормозят Т.М., че им бил дал по 1000 лева на човек. Тези данни обаче, както
беше отбелязано и във връзка с показанията на св.В. и М. - без ясен източник и
без възможност за надлежно проследяване, не могат да бъдат взети предвид,
защото макар и да отразяват възприятия на свидетеля С.Г., няма как да бъдат
надлежно доказателствено проверени. Действително, прочетените на основание
чл.281 НПК показания са значително по-подробни и последователни, поради което –
Съдът им отдава известно предпочитание пред непосредствено дадените в хода на
съдебното следствие, още повече, че самият свидетел заявява, че ги поддържа.
На следващо място, при съвкупния
анализ и съпоставката на гласните доказателствени средства Съдът намира, че
условно определените като „оправдателни“ такива, се явяват недостоверни и недоказани.
Същевременно, условно определените като „обвинителни“, се намират в добър
синхрон помежду си, не оставят впечатление за тенденциозност и
недобросъвестност при депозирането им, разкриват се като логични и достоверни. Отново
следва да бъде подчертано, че никой от изброените свидетели с изключение на св.М.,
не се явява пряко или непряко заинтересован от изхода на делото, а дори
степента на заинтересованост на самия М. е минимална; лицата, дали показания в
тази група са не само незаинтересовани от изхода на делото, но и не се намират
помежду си в определени взаимоотношения, които биха могли да ги подтикнат,
съвместно да отстояват определена позиция, теза по настоящото дело – налице са
двама действащи полицейски служители, двама осъдени, които изтърпяват наказание
лишаване от свобода към момента /свидетелите М. и Н./, които в минал период са
били обвиняеми и задържани, един осъден, който понастоящем е на свобода, а в
минал период е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Именно поради това
Съдът отдава вяра на показанията на Т.Р.М. – дадени в хода на съдебното
следствие и прочетени на основание чл.281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 и т.2 НПК; К.В.М. - дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл.
281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК; В.Н.Н. – прочетени на
основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК; П.П.В. –
дадени в хода на съдебното следствие; С.Д.Г. – дадени в хода на съдебното
следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. 5 вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК. В
подкрепа на фактическата обстановка, застъпена в тези гласни доказателствени средства са и заключението по съдебно-почеркова експертиза, заключението по комплексна психолого-психиатрична експертиза, препис от саморъчното
писмено обяснение от името на Т.Р.М. по ДП 310/2016г. по описа на ОП-ПЛЕВЕН, препис
на писмени материали от ДП №310/2016г. по описа на ОП-ПЛЕВЕН – Протокол за
разпит на обвиняем Т.М. от 20.01.2017г., Протокол за разпит на обвиняем Т.М. от
21.04.2017г., Протокол за разпит на обвиняем Т.М. от 10.07.2017г., Протокол за
разпит на обвиняем Т.М. от 23.10.2017г., Предложение на прокурор при ОП-ПЛЕВЕН
до *** на „ОЗ“ АРЕСТИ, Протокол за очна ставка от 11.03.2017г. заверен препис
от Присъда №39/06.07.2018г. по НОХД №87/2018г. по описа на ОС-ПЛЕВЕН.
Ето защо Съдът намира, че изложената по-горе
фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин. Отново следва да бъде
подчертано – изброените „обвинителни“ гласни доказателствени средства не са
лишени от несъвършенства, но все пак са логични, убедителни и способстват за
изграждане на една достоверна, житейски реалистична и смислена версия на
случилото се, която Съдът приема, че отговаря на обективната истина.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият Л.Б.М.
ЕГН: ********** е извършил престъпление по чл. 143 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 вр.
чл. 26 ал. 1 НК - на 10.03.2017 г. и на 13.03.2017 г., в ***, при условията на
продължавано престъпление, извършил следните деяния:
1. На 10.03.2017 г., в ***, направил опит да
принуди Т.Р.М. ***, да извърши нещо противно на волята му, а именно - да
промени позицията си с направените самопризнания, които е дал в обясненията си
при разпита му в качеството на обвиняем по ДП № 310/2016 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Плевен, като се отрече от тях и да заяви неверни обстоятелства –
че И.В.З. ***, не е участвал в престъплението, за което се води разследването
по ДП № 310/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, като за целта
употребил заплашване, че ще изпрати хора да убият *** му и *** му, а деянието
останало недовършено по независещи от дееца причини;
2. На
13.03.2017 г., в *** направил опит да принуди Т.Р.М. ***, да извърши нещо
противно на волята му, а именно – да промени позицията с направените
самопризнания, които е дал в обясненията си при разпита му в качеството на
обвиняем по ДП № 310/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, като се
отрече от тях и да заяви неверни обстоятелства - че И.В.З. ***, не е участвал в
престъплението, за което се води разследването по ДП № 310/2016 г. по описа на
Окръжна прокуратура – Плевен, като за целта е употребил сила, удари по лицето и
тялото, и заплашване, че ще пребие него и семейството му, а деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини.
Престъплението по чл.143 ал.1 НК е резултатно
престъпление, като престъпният резултат е поведението на пострадалия, който извършва,
пропуска или претърпява нещо, противно на своята воля. В този смисъл, особен
признак от обективната страна на това престъпление е съдържанието на волята на
жертвата, защото тя предприема поведение, противно на волята си; пострадалият
ясно съзнава съдържанието на собствената си воля, както и че предприетото
поведение противоречи на тази воля, но извършва, пропуска да извърши или
претърпява нещо, противно на волята си от страх, че ако не извърши исканото от
дееца, за него ще настъпят още по-неблагоприятни последици. Изпълнителното
деяние се изразява в противоправно мотивиране на пострадалия към поведение,
което той не желае, т.е. касае се за въздействие върху психиката на жертвата;
при използването на сила, посредством действие, деецът упражнява пряко
физическо въздействие върху личността на пострадалия, а при заплашването,
посредством психическо въздействие, деецът застрашава жертвата с бъдещо деяние,
което е от естество да изложи на опасност живота, здравето, честта или имота на
заплашения или негови ближни; заплашването обаче нито е необходимо да
„парализира“, своего рода, психиката на пострадалия / Решение № 477 от 15.ХII.1988 г. по
н. д. № 484/88 г., ВК/, нито – деецът да е имал обективна възможност да извърши
заплашващото деяние / Решение
№ 563 от 18.X.1971 г. по н. д. № 461/71 г., II н. о./.
Именно такова било поведението на
подсъдимия Л.М., който двукратно /на
10.03.2017 г. и на 13.03.2017 г./ извършил действия, насочени именно към
това да мотивира пострадалия Т.М. към поведение, несъответстващо на неговата
собствена воля. И в двата случая, пострадалият е следвало да промени позицията
си като се отрече от направени самопризнания по ДП № 310/2016 г. по описа на
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН и вместо това, заяви неверни обстоятелства – че
подсъдимият И.В.З., не е участвал в престъплението, за което се води
разследването по същото досъдебно производство. Докато на 10.03.2017 г.,
подсъдимият М. въздействал психически върху М. - употребил заплашване, че ще
изпрати хора да убият *** му и *** му, то на 13.03.2017г., действията на
подсъдимия М. включили едновременно и физическо, и психическо въздействие върху
пострадалия - удари по лицето и тялото, заплашване, че ще пребие него и
семейството му. Въпреки извършването на изпълнителните деяния на двете посочени
дати обаче, желаният от страна на подсъдимия М. престъпен резултат – а именно,
пострадалият да предприеме отбелязаното поведение, в разрез със собствената си
воля – не настъпил, тъй като въпреки всичко, Т.М. не предприел поисканото от
подсъдимия поведение, т.е. всяко от двете деяния останало недовършено, по
независещи от дееца М., причини; по този начин, всяко от деянията останало на
фазата на опита – чл.18 ал.1 пр.2 НК.
Изпълнителните деяния и техния
автор се установяват пряко посредством показанията на свидетеля Т.Р.М. – дадени
в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл.281, ал. 4, във вр. с
ал. 1, т. 1 и т.2 НПК и В.Н.Н. – прочетени на основание
чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК. Косвено се установяват от показанията на свидетелите
К.В.М. - дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281
ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК, П.П.В. – дадени в хода на
съдебното следствие, С.Д.Г. – дадени в хода на съдебното следствие и прочетени
на основание чл. 281 ал. 5 вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК, заключенията по
съдебно-графическата, комплексната психолого-психиатрична
експертиза, препис на писмени материали от ДП №310/2016г. по описа на ОП-ПЛЕВЕН
– Протокол за разпит на обвиняем Т.М. от 20.01.2017г., Протокол за разпит на
обвиняем Т.М. от 21.04.2017г., Протокол за разпит на обвиняем Т.М. от
10.07.2017г., Протокол за разпит на обвиняем Т.М. от 23.10.2017г., Предложение
на прокурор при ОП-ПЛЕВЕН до *** на „ОЗ“ АРЕСТИ, Протокол за очна ставка от
11.03.2017г.
От субективна страна и при двете разгледани
деяния, подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, съзнавал е неговите обективни признаци,
предвиждал е общественоопасните му последици /противоправно мотивиране на
пострадалия да предприеме поведение, което не съответства на волята на жертвата/
- и е целял тяхното настъпване. Наред с това, видно е, че подсъдимият М.
изключително добре е осъзнавал, че Т.М. няма желание да променя позицията си,
заявена в обяснения по ДП № 310/2016 г. по описа на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА –
ПЛЕВЕН като заяви неверни обстоятелства – че подсъдимият И.В.З., не е участвал
в престъплението, за което се води разследването по същото досъдебно
производство; именно поради това подсъдимият е предприел категорични,
недвусмислени действия на физическа и психическа принуда, описани по-горе, за
да обезпечи сигурното постигане на целения престъпен резултат. Субективната
страна на деянието се установява по убедителен начин от доказателствените
материали от които следват и обективните признаци на деянието, отбелязани по-горе.
По-нататък, налице са две деяния,
които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и
субективна страна, продължение на предшестващото; наред с това, и двете деяния
са насочени срещу личността на едно и също лице, т.е. не е налице изключението
по чл.26 ал.6 НК. Следователно, извършените от подсъдимия М. две деяния,
съставляват едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 143 ал. 1 вр. чл.
18 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК.
На следващо място, при така
установената фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от
обективна страна, подсъдимият Д.С.М. ЕГН: ********** е осъществил състав на
престъпление по чл.143, ал.1 НК - на неустановена дата през периода от
05.04.2017 г. до 21.04.2017 г. в ***, принудил Т.Р.М. ***, да извърши нещо
противно на волята му, а именно - в писмени обяснения до наблюдаващия прокурор
по досъдебно производство № 310/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура –
Плевен, да заяви неверни обстоятелства: че И.В.З. *** не е участвал в
престъплението, за което се води разследването по досъдебно производство №
310/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, като за целта употребил
сила – удари с ръце по тялото му и заплашване, че ще го пребие.
Както вече беше изтъкнато, престъплението
по чл.143 ал.1 НК е резултатно престъпление, като престъпният резултат е
поведението на пострадалия, който извършва, пропуска или претърпява нещо,
противно на своята воля; особен признак от обективната страна на това
престъпление е съдържанието на волята на жертвата, защото тя предприема
поведение, противно на волята си; пострадалият ясно съзнава съдържанието на
собствената си воля, както и че предприетото поведение противоречи на тази
воля, но извършва, пропуска да извърши или претърпява нещо, противно на волята
си от страх, че ако не извърши исканото от дееца, за него ще настъпят още
по-неблагоприятни последици; изпълнителното деяние се изразява в противоправно
мотивиране на пострадалия към поведение, което той не желае, т.е. касае за
въздействие върху психиката на жертвата; при използването на сила, посредством
действие, деецът упражнява пряко физическо въздействие върху личността на
пострадалия, а при заплашването, посредством психическо въздействие, деецът
застрашава жертвата с бъдещо деяние, което е от естество да изложи на опасност
живота, здравето, честта или имота на заплашения или негови ближни;
заплашването обаче нито е необходимо да „парализира“, своего рода, психиката на
пострадалия / Решение
№ 477 от 15.ХII.1988 г. по н. д. № 484/88 г., ВК/, нито – деецът да е имал
обективна възможност да извърши заплашващото деяние / Решение № 563 от 18.X.1971 г. по
н. д. № 461/71 г., II н. о./.
Именно такова било поведението на
подсъдимия Д.М., който на неустановена дата през периода от 05.04.2017 г. до
21.04.2017 г. извършил действия, насочени именно към това да мотивира
пострадалия Т.М. към поведение, несъответстващо на неговата собствена воля. Целта
на М. била щото в писмени обяснения до наблюдаващия прокурор по досъдебно
производство № 310/2016 г. по описа на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, М. да заяви неверни обстоятелства: че
И.В.З. ***, не е участвал в престъплението, за което се води разследването по
досъдебно производство № 310/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен.
Тази цел била постигната, като в резултат на упражнената от подсъдимия М.
физическа / удари с ръце по тялото на М./ и психическа принуда /заплашване, че
ще го пребие/, пострадалият изготвил писмените обяснения, представени в препис
по настоящото дело, в които наистина изложил версия до наблюдаващия прокурор,
че подсъдимият И.В.З. не е участвал в разследваното престъпление по досъдебно
производство № 310/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен. По този
начин, с изготвянето на неверните по съдържание писмени обяснения в
горепосочения период, престъпният резултат настъпил, а престъплението по чл.143
ал.1 НК – било довършено.
Изпълнителното деяние, неговия
автор и престъпният резултат се установяват пряко посредством показанията на
свидетелите Т.Р.М. – дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на
основание чл.281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 и т.2 НПК. Косвено се
установяват посредством показанията на свидетелите К.В.М. - дадени в хода на
съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК, В.Н.Н. – прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК, П.П.В. – дадени в хода на съдебното следствие; С.Д.Г.
– дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. 5
вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК, препис от писмено обяснение от името на Т.Р.М.,
заключенията по съдебно-графическата, комплексната психолого-психиатрична
експертиза, препис на писмени материали от ДП №310/2016г. по описа на ОП-ПЛЕВЕН
– Протокол за разпит на обвиняем Т.М. от 20.01.2017г., Протокол за разпит на
обвиняем Т.М. от 21.04.2017г., Протокол за разпит на обвиняем Т.М. от
10.07.2017г., Протокол за разпит на обвиняем Т.М. от 23.10.2017г.
От субективна страна, подсъдимият
е действал при условията на пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, съзнавал е неговите обективни признаци, предвиждал е
общественоопасните му последици /противоправно мотивиране на пострадалия да
предприеме поведение, което не съответства на волята на жертвата/ - и е целял
тяхното настъпване. Наред с това, видно е, че подсъдимият М. изключително добре
е осъзнавал, че Т.М. няма желание да изготви писмени обяснения до наблюдаващия
прокурор по досъдебно производство № 310/2016 г. по описа на ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, в които да излага неверни обстоятелства, включително – че
подсъдимият З. не е участвал в разследваното престъпление; именно поради това
подсъдимият е предприел категорични, недвусмислени действия на физическа и
психическа принуда, описани по-горе, за да ангажира психиката и волята на
пострадалия така, че да обезпечи сигурното постигане на целения престъпен
резултат. Субективната страна на деянието се установява по убедителен начин от
доказателствените материали от които следват и обективните признаци на
деянието, отбелязани по-горе.
На следващо място, във връзка с
повдигнатото спрямо И.В.З. обвинение, Съдът намира, че в тази насока, редица от
изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства, се явяват недоказани, а
именно:
-
„…В тази връзка, И.В.З. решил чрез други лица намиращи се в ареста или
такива изтърпяващи присъди, да укаже нужното въздействие върху Т.М.,
включително чрез използване на сила и заплашване, за да го принуди да промени
обясненията в негова полза….“
-
„…В тази връзка И.В.З. на неустановена дата след задържането му през
периода от 25.01.2017г., до 11.03.2017г. склонил Л.Б.М., да упражни принуда
чрез заплахи и физическо насилие върху Т.М., за да заяви неверни обстоятелства
по досъдебно производство № 310/2016г. по описа на Окръжна прокуратура –
Плевен, а именно, че И.В.З. *** не е участвал в престъплението за което се води
разследването. За да го стимулира да извърши това деяние, И.З. дори обещал на Л.М.,
че ще предприеме действия и за финансовото му възнаграждение.
На база посоченото въздействие, Л.Б.М.
приел да осъществи описаната принуда спрямо Т.М.….“
-
„…В изпълнение на намерението си на неустановена дата през периода от
25.01.2017г., до 21.04.2017г. в поредна среща при престой на открито - „на
каре“, И.В.З. накарал Д.С.М. да укаже нужното въздействие върху Т.М., като го
заплаши и упражни физически насилие над него, за да го принуди да промени
обясненията си дадени по делото по такъв начин, че да изключат И.З. от
съучастието в деянието. За целта дори обещал финансова подкрепа на Д.М..
Под указаното му от И.З.
въздействие Д.С.М. приел да осъществи описаната принуда спрямо Т.М.…“
-
„…За да поддържа интереса на Д.С.М. и Л.Б.М., през визирания период за
осъществяване на описаната принуда,
видно от приложена разпечатка за трансферните средства от Затвор-Плевен,
/приложени на лист №126 до №128 от делото/ И.З. накарал *** си Васил З. и брат
си К.З. да привеждат различни суми пари на Л.Б.М., получавани от него в затвора
чрез приходни касови ордери. Отделно от това И.З. дал и на ръка пари, на Д.С.М.
и Л.Б.М.…“
Видно е, че според обвинителната
теза, в частта й относно И.В.З., същият целенасочено и съзнателно престъпно е
мотивирал /умишлено склонил/ първоначално подсъдимия Л.Б.М., а впоследствие –
подсъдимият Д.С.М., да въздействат посредством физическа и психическа принуда
спрямо Т.Р.М., за да бъде изключен З. от кръга на съучастниците по досъдебно
производство № 310/2016 г. по описа на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН. Съответно
на това, съобразно измененото в хода на съдебното следствие обвинение, И.З.
следва да отговаря за това, че „на неустановени дати през периода 25.01.2017 г.
до 21.04.2017 г., в ***, при условията на продължавано престъпление, в
качеството на подбудител е извършил следните деяния:
1. На
неустановена дата, през периода 25.01.2017 г. до 10.03.2017 г., в ***, в
съучастие като подбудител, умишлено склонил Л.Б.М. ***, в качеството му на
извършител да принуди Т.Р.М. *** да извърши нещо противно на волята му, а
именно - да промени позицията си с направените самопризнания, които е дал в обясненията си при разпита му в
качеството на обвиняем по ДП № 310/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура -
Плевен, като се отрече от тях и да заяви неверни обстоятелства, че И.В.З. ***,
не е участвал в престъплението, за което се води разследването по ДП № 310/2016
г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен, като за целта да употреби сила и
заплашване;
2. На
неустановена дата, през периода 25.01.2017 г. до 21.04.2017 г., в ***, в
съучастие като подбудител, умишлено склонил лицето Д.С.М.,***, в качеството му
на извършител да принуди Т.Р.М. *** да извърши нещо противно на волята му а
именно - в писмени обяснения до наблюдаващия прокурор по ДП № 310/2016 г. по
описа на Окръжна прокуратура - Плевен да заяви неверни обстоятелства, че И.В.З.
*** не е участвал в престъплението, за което се води разследването по ДП №
310/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, като за целта да употреби
сила и заплашване - престъпление по чл. 143 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20
ал. 3 НК.“
На първо място, следва да бъде
подчертано, че единственото лице, което би могло да се облагодетелства от
извършената и обоснована по-горе като доказана, принуда от страна на
подсъдимите Л.Б.М. и Д.С.М. спрямо Т.М., е именно подсъдимият И.В.З.. Същият е
имал интерес от промяна в позицията на Т.Р.М., с когото са били съпроцесници по досъдебно производство №310/2016г. по описа
на ОП-ПЛЕВЕН, а впоследствие и по НОХД №87/2018г. по описа на ОС-ПЛЕВЕН; при
това, интересът му е бил да бъде изцяло изключена наказателната му отговорност
по посоченото наказателно производство. Обективна пречка за този евентуален
благоприятен резултат за подсъдимия З., се е явявала заетата от страна на М.
позиция, тъй като в своите обяснения, дадени още в началото на досъдебното
производство, М. подробно е описал, в цялост, извършеното престъпление и ролята
на всеки от съучастниците – Т.М., И.З., В.Н.. Същевременно,
макар да е несъмнена тази констатация за наличието на лична изгода, интерес от
промяна на позицията на М. в обсъждания аспект, от друга страна тя може да се
разглежда единствено като евентуален мотив от страна на З. да склони М. и М.
към престъпно поведение по смисъла на чл.143 НК. Мотивите обаче, като част от
субективната страна на едно деяние, нито могат да бъдат презюмирани
– а следва да бъдат доказани, нито – евентуалното наличие на мотив, само по
себе си, би могло да докаже, сам по себе си, извършването на определено деяние.
Напротив, необходими са достатъчно ясни и убедителни фактически данни/положения
/т.е., доказателства по смисъла на чл.104 НПК/, които да установяват наличието
на определени действия/бездействия от страна на лице, имащо мотив за
извършването на определено деяние. В случая с повдигнатото спрямо И.В.З.
обвинение по настоящото дело – за продължавано престъпление състоящо се от две
деяния /по пункт 1 и по пункт 2, цитирани по-горе/, такива доказателства
липсват. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че:
-
макар несъмнено подсъдимите З. и Л.М. да са обитавали през процесния
период една и съща килия, т.е. да са имали обективната възможност да общуват по
най-различни въпроси, включително – относно развитието на интересуващото З., ДП № 310/2016 г. по описа на ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, липсват преки доказателства за конкретни разговори между
двете лица, при които З. е извършил действия, с които умишлено да е склонил М.
към някакви действия, включително – на принуда, спрямо Т.Р.М.;
-
налице са известни косвени доказателства за приетото от страна на Прокуратурата,
умишлено склоняване от страна на И.З. спрямо Л.М., а именно:
§ от свидетелските показания на В.Н. /прочетени на основание
чл.281 НПК/, Т.М., С.Д.Г., К.М., П.В. се установява, че отношенията между подсъдимите
З. и М. били близки, дори М. говорел за съкилийника
си като за „брат“;
§ от показанията на свидетелите В.Н.
/прочетени на основание чл.281 НПК/, П.В., К.М., С.Д.Г., Т.М. следва, че З. е
обещавал имотна облага на подс.М., за да въздейства
върху свободната воля на св.Т.М., но както вече беше отбелязано – касае се за
част от свидетелските показания, която борави с практически слухове /а в частта
на свидетелите В. и М. – оперативна информация/, а не с ясни данни, ясен
източник и конкретика;
§ от показанията на св.К.З.,
прочетени на основание чл.281 НПК и преди всичко – от представени писмени
материали от ЗАТВОРА ПЛЕВЕН е видно, че за инкриминирания период /25.01. –
10.03.2017г./ са налице общо три транзакции по затворническата карта на Л.М.,
които са направени от близки за подсъдимия З., лица – ВАСИЛ З. и К.З., в общ
размер на 162,50 лева; още два записа са извършени от страна на К.З. след
инкриминирания период – 20.04. и 16.05.2017г., в общ размер на 75 лева. Същевременно
обаче, тези писмени материали не само опровергават споменатата в предходния
абзац оперативна информация и слухове за обещани от З. съществени по размера си
имотни суми, но и разкриват, че се касае за дотолкова незначителни имуществени
престации, от които няма как по убедителен начин да се изведе, че именно
посредством тях /при това - извършени от трети лица, макар и близки подсъдимия И.З./,
по някакъв начин, самият И.З. е склонявал Л.М. да извърши едно „тежко“ по
характера си, престъпление;
-
аналогично, липсват преки доказателства за конкретни разговори между
подсъдимите З. и Д.М., при които З. е извършил действия, с които умишлено да е
склонил М. към някакви действия, включително – на принуда, спрямо Т.Р.М.;
-
аналогично, налице са известни косвени доказателства за приетото от
страна на Прокуратурата, умишлено склоняване от страна на И.З. спрямо Д.М., а
именно:
§ от показанията на свидетелите В.Н.
/прочетени на основание чл.281 НПК/, П.В., К.М., С.Д.Г., Т.М. следва, че З. е
обещавал имотна облага на М., за да въздейства върху свободната воля на св.Т.М.,
но както вече беше отбелязано – касае се за част от свидетелските показания,
която борави с практически слухове /а в частта на свидетелите В. и М. –
оперативна информация/, а не с ясни данни, ясен източник и конкретика.
Видно е, че във връзка с версията,
че в периода 25.01.2017 г. - 10.03.2017 г., И.В.З. умишлено е склонил Л.Б.М. да
извърши принуда спрямо Т.Р.М. /касаеща деянието по пункт
1 на повдигнатото спрямо З. обвинение/, доказателствата са единствено косвени.
Същевременно обаче, от една страна, те съвсем не се явяват убедителни. Така, отбелязаните
близки отношения между И.З. и Л.М., свидетелстват не по-малко обосновано в
посока на това, че последният, воден именно от близостта на тези отношения и
емпатията, е могъл да предприеме въз основа на собствено решение, обсъдената
вече принуда спрямо Т.М. – за да „помогне“, своего рода, на човек, когото счита
за близък – И.З.. Наред с това, от доказателствена гледна точка, оказаната
материална подкрепа от страна на близки на З. няма как да бъде свързана с
волята и действията на самия З. /относно това липсват доказателства въобще/, а
още по-малко да способства за извода, че по този начин, същият подсъдим,
материално е „мотивирал“ подс.Л.М. – и тук отново
следва да бъде изтъкнато, че е напълно резонен извода, че тази материална
подкрепа е породена от близките им отношения като съкилийници.
Също така, боравенето с оперативна информация може да подпомага полицейските
органи в тяхната работа, а боравенето със слухове по правило се извършва от
частни лица, независимо от техните цели, но и едното, и другото не могат да се
превръщат в стабилна доказателствена основа за правосъдната дейност. Ето защо
Съдът преценява, че косвените доказателства в подкрепа на пункт 1 от
обвинението на подсъдимия И.В.З. са не просто неубедителни, но и съвсем не са в
състояние да обусловят по несъмнен начин извода, че З. е виновен в извършване
на обсъжданото деяние. Както е известно от трайната съдебна практика,
осъдителна присъда може да бъде постановена и единствено въз основа на косвени
доказателства /в този смисъл например Решение № 90 от 21.VI.1995 г. по н. д. №
476/94 г., I н. о., Решение № 80 от 26.II.1979 г. по н. д. № 56/79 г., II н.
о., Решение № 34 от 6.II.1985 г. по н. д. № 6/85 г., II н. о., Решение № 59 от
17.II.1981 г. по н. д. № 6/81 г., II н. о., Решение № 93 от 27.VI.1994 г. по н.
д. № 95/1994 г., ВК/, но в този случай косвените доказателства следва да
формират хармонична съвкупност, при която да са свързани с основния факт по
такъв начин, че изводът за виновността на подсъдимия, да бъде единствено
възможният. Случаят с деянието по пункт 1, съвсем не е такъв. Напротив –
обвинението този пункт почива на предположението, че З. умишлено е склонил М. в
извършването на принуда спрямо М., защото е имал такъв интерес. Следователно,
необосновано и в разрез с доказателствената съвкупност би било да се приеме, че
подсъдимият И.З. е извършил деянието по пункт 1, т.е. единственият правнообоснован и законосъобразен извод е, че не е извършил
така обсъжданото деяние, а наред с това – подсъдимият М. е упражнявал действия
на принуда спрямо св.М. въз основа на собствено решение, по собствени подбуди.
Още по-красноречиво, от
доказателствена гледна точка, е положението с пункт 2 на обвинението,
повдигнато спрямо И.В.З., а именно – че през периода 25.01.2017 г. до
21.04.2017 г., по описания по-горе начин, умишлено е склонил Д.С.М. да извърши
принуда спрямо Т.Р.М.. Тук дори липсват данни за отбелязаното по-горе съвместно
обитаване на килия или за близост, както е случаят с Л.М.; липсват доказателства
и относно каквито и да било транзакции в полза на Д.М. от страна на близки на И.З.,
лица, напълно доказателствено неподкрепено е и твърдението
в обвинителния акт, че М. е получил лично пари на ръка от З.. Напротив, видно
от представените писмени материали от ЗАТВОРА ПЛЕВЕН, единствената транзакция по
затворническата карта на подсъдимия М. е от 07.03.2017г., в размер на 30 лева,
при това – от лице, което видимо няма как да бъде свързано с подсъдимия З. – ЙОРДАН
МИТКОВ СТЕФАНОВ от гр.***, а и свързването на тази незначителна по размер
парична сума, с евентуално подбудителство към тежко престъпление от общ
характер, е всичко друго, но не и обосновано. Следователно, и по отношение на
деянието по пункт 2 от повдигнатото спрямо З. обвинение, не само че липсват
преки, но и достатъчно косвени доказателства, намиращи се в синхрон помежду си,
от които вината на подсъдимия З. за подбудителство, да бъде доказана по
несъмнен начин. Напротив – обвинението и
по този пункт почива на същото предположение, изтъкнато и по-горе - че З.
умишлено е склонил М. в извършването на принуда спрямо М., защото е имал такъв
интерес. Следователно, необосновано и в разрез с доказателствената съвкупност
би било да се приеме, че подсъдимият И.З. е извършил деянието по пункт 2, т.е.
единственият правно обоснован и законосъобразен извод е, че не е извършил така
обсъжданото деяние, а наред с това – подсъдимият Д.М. е извършил действия на
принуда спрямо св.М. въз основа на собствено решение, по собствени подбуди.
Следва да бъде напомнено, че
съобразно чл.303 НПК, „(1) Присъдата не може да почива на предположения. (2)
Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин.“. В настоящия случай, по отношение на повдигнатото спрямо подсъдимия З.
обвинение - и в двата му пункта - Съдът намира за обоснован единствено извода,
че всяка друга Присъда, освен оправдателната, би била в пряко нарушение на
цитираните императивни законови разпоредби.
Въз основа на тези доводи Съдът
прие, че повдигнатото спрямо Л.Б.М. ЕГН: ********** обвинение за престъпление
по чл. 143 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК, както и повдигнатото
спрямо Д.С.М. ЕГН: **********, обвинение за престъпление по чл.143, ал.1 НК, се
явяват доказани както от обективна, така и от субективна страна – освен в
частта, според която всеки от подсъдимите е бил подбуден в извършване на
престъплението, от страна на подсъдимия И.В.З.. Вината на Л.М. и Д.М. в
извършване на респективните им престъпления, се явява доказана по несъмнен
начин, като същите следва да бъдат оправдани единствено в споменатата част –
която се явява напълно недоказана и почиваща на предположения - така, както и
самото обвинение по чл. 143 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 НК, повдигнато
спрямо И.В.З., по което последният следва да бъде изцяло оправдан.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на престъплението
по чл.143 ал.1 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е относително
висока – предвидено е наказание лишаване от свобода до шест години, т.е.
престъплението се явява „тежко“ по смисъла на чл.93 т.7 НК, с относително висок
специален максимум и без предвиден специален минимум, т.е. относно същия е
приложима разпоредбата на чл.39 ал.1 НК.
Личната обществена опасност на подсъдимия
Л.Б.М., следваща от приобщената справка за съдимост, е висока - същият е осъждан
многократно и е изтърпявал, и изтърпява към момента, ефективно наказание
лишаване от свобода. В същата насока са и събраните характеристични данни - подсъдимият не се ползва с добро име по
местоживеене, дружи с лица от криминалния контингент. Следователно, съвкупно преценено,
личната му обществена опасност действително се явява висока.
Личната обществена опасност на
подсъдимия Д.С.М., следваща от приобщената справка за съдимост, е висока -
същият е осъждан многократно и е изтърпявал ефективни наказания лишаване от
свобода. В същата насока са и събраните характеристични данни – подсъдимият не
се ползва с добро име по местоживеене, съставлява част от активния криминален
контингент. Следователно, съвкупно преценено, личната му обществена опасност
действително се явява висока.
Не се събраха доказателства за
обстоятелства, които смекчават отговорността на подсъдимия Л.М. или на
подсъдимия Д.М..
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на всеки от двамата подсъдими, Съдът взе предвид
споменатите вече, силно обременено съдебно минало и лошите характеристични
данни.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: както при подсъдимия Л.М., така и при
подсъдимия Д.М. е налице относително висока обществена опасност на извършеното
престъпление, висока лична обществена опасност, както и формален превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Не са налице нито многобройни, нито – изключително
по своя характер, смекчаващо отговорността обстоятелство, поради което и за
двамата подсъдими, не са налице основания за определяне на наказанията при
условията на чл.55 НК. Наред с това Съдът отчете, че макар и да е останала на
фазата на опит, упражнената от страна на подсъдимия Л.М. принуда е с по-висок
интензитет, съпоставена с тази, упражнена от страна на подсъдимия М., при все,
че в последния случай се касае за довършено престъпление; също така, при
подсъдимия М. са налице две деяния, съставляващи продължавано престъпление,
докато при подсъдимия М., деянието е само едно. Наред с това Съдът взе предвид,
че е изминал немалък период от време, считано от извършването на престъпленията,
като наказателното производство продължава вече повече от четири години, както
и че от гледна точка съдимостта и на М., и на М., подлежащите на налагане
наказания попадат в съвкупност по смисъла на чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК с
други техни, вече търпени наказания. При съвкупното отчитане на всички тези
моменти Съдът прецени, че справедливият размер на наказанието лишаване от
свобода по отношение на подсъдимия Л.М. е две години, а по отношение на
подсъдимия Д.М. – една година и шест месеца.
В съответствие с изложените дотук
съображения, Съдът:
- призна подсъдимия И.В.З. ЕГН: **********
за невиновен в това, че на неустановени дати през периода 25.01.2017 г. до
21.04.2017 г., в ***, при условията на продължавано престъпление, в качеството
на подбудител е извършил следните деяния:
1. На
неустановена дата, през периода 25.01.2017 г. до 10.03.2017 г., в ***, в
съучастие като подбудител, умишлено склонил Л.Б.М. ***, в качеството му на
извършител да принуди Т.Р.М. *** да извърши нещо противно на волята му, а
именно - да промени позицията си с направените самопризнания, които е дал в обясненията си при разпита му в
качеството на обвиняем по ДП № 310/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура -
Плевен, като се отрече от тях и да заяви неверни обстоятелства, че И.В.З. ***,
не е участвал в престъплението, за което се води разследването по ДП № 310/2016
г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен, като за целта да употреби сила и
заплашване;
2. На
неустановена дата, през периода 25.01.2017 г. до 21.04.2017 г., в ***, в
съучастие като подбудител, умишлено склонил лицето Д.С.М.,***, в качеството му
на извършител да принуди Т.Р.М. *** да извърши нещо противно на волята му а
именно - в писмени обяснения до наблюдаващия прокурор по ДП № 310/2016 г. по
описа на Окръжна прокуратура - Плевен да заяви неверни обстоятелства, че И.В.З.
*** не е участвал в престъплението, за което се води разследването по ДП №
310/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, като за целта да употреби
сила и заплашване - престъпление по чл. 143 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20
ал. 3 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го оправда по така
повдигнатото обвинение;
- призна подсъдимия Л.Б.М. ЕГН: **********
за виновен в това, че на 10.03.2017 г. и на 13.03.2017 г., в ***, при условията
на продължавано престъпление, извършил следните деяния:
1. На 10.03.2017 г., в ***, направил опит да
принуди Т.Р.М. ***, да извърши нещо противно на волята му, а именно - да
промени позицията си с направените самопризнания, които е дал в обясненията си
при разпита му в качеството на обвиняем по ДП № 310/2016 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Плевен, като се отрече от тях и да заяви неверни обстоятелства –
че И.В.З. ***, не е участвал в престъплението, за което се води разследването
по ДП № 310/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, като за целта
употребил заплашване, че ще изпрати хора да убият *** му и *** му, а деянието
останало недовършено по независещи от дееца причини;
2. На
13.03.2017 г., в *** направил опит да принуди Т.Р.М. ***, да извърши нещо
противно на волята му, а именно – да промени позицията с направените
самопризнания, които е дал в обясненията си при разпита му в качеството на
обвиняем по ДП № 310/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, като се
отрече от тях и да заяви неверни обстоятелства - че И.В.З. ***, не е участвал в
престъплението, за което се води разследването по ДП № 310/2016 г. по описа на
Окръжна прокуратура – Плевен, като за целта е употребил сила, удари по лицето и
тялото, и заплашване, че ще пребие него и семейството му, а деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини
– престъпление по чл. 143 ал. 1
вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 143 ал. 1
вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 във вр.чл.54 НК го осъди на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ ЗИНЗС да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим, като на основание чл.304 НПК го
оправда в частта на обвинението, съобразно която деянията са извършени в
съучастие с И.В.З. ***, в качеството му на подбудител;
- призна подсъдимия Д.С.М. ЕГН: **********
за виновен в това, че на неустановена дата през периода от 05.04.2017 г. до
21.04.2017 г. в ***, принудил Т.Р.М. ***, да извърши нещо противно на волята
му, а именно - в писмени обяснения до наблюдаващия прокурор по досъдебно
производство № 310/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, да заяви
неверни обстоятелства: че И.В.З. *** не е участвал в престъплението, за което
се води разследването по досъдебно производство № 310/2016 г. по описа на
Окръжна прокуратура – Плевен, като за целта употребил сила – удари с ръце по
тялото му и заплашване, че ще го пребие - престъпление по чл.143, ал.1 НК,
поради което и на основание чл.143, ал.1 НК във вр.чл.54 НК го осъди на ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.
„б“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, като на основание
чл.304 НПК го оправда в частта на обвинението, съобразно която деянието е
извършено в съучастие с И.В.З. ***, в качеството му на подбудител.
Съдът счита, че размерът на така
наложените наказания, се явява достатъчен, за да има необходимия поправителен,
превъзпитателен и превантивен ефект върху Л.Б.М. и Д.С.М.. Реализираната
наказателна репресия е в обем, съответен на извършените престъпления, както и с
интензитета да способства за постигане на целите на наказанието по чл.36 НК.
Определянето на по-високи размери на налаганите наказания, не би било
справедливо, а на по-ниски – не би съответствало на нуждите от поправяне и
превъзпитание, обществената опасност на извършените престъпления и личната
обществена опасност на извършителите.
В съответствие с изхода на
наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК, Л.Б.М., ЕГН: **********
и Д.С.М., ЕГН: ********** бяха осъдени да заплатят по ½ от направените
по делото разноски в общ размер на 1207,59 лева, а именно - по 603,80 лева, по
сметка на РС – ПЛЕВЕН, сторени във връзка с изготвените и приети по делото,
експертни заключения.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: