МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НОХД № 201/2011Г. ПО ОПИСА
НА РАЙОНЕН СЪД – ГР. КУБРАТ
Наказателното производство е образувано по внесен от Районна
прокуратура гр. Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия
И.И.Н. *** за това, че на 02.01.2009г. в землището на
гр.Кубрат, Разградска област, действайки
в условията на повторност, след предварителен сговор с М.З.К. и Ш.А.М., без
редовно писмено позволително е събрал, добил и извозил от горския фонд дървета
и части от тях – 3 пр. куб.м дърва за огрев – акация, на обща стойност 82,80
лева, собственост на ДЛС „Сеслав” гр.Кубрат - престъпление по чл.235,
ал.3, т.1 и т.4 във вр. с ал.1 във вр. с
чл.28, ал.1 от НК. Със същия обвинителен
акт е повдигнато обвинение и срещу подсъдимия М.З.К. *** за това, че на 02.01.2009г. в землището на
гр.Кубрат, Разградска област, след предварителен сговор с Ш.А.М. и И.И.Н., без редовно писмено
позволително е събрал, добил и извозил от горския фонд дървета и части от тях –
3 пр. куб.м дърва за огрев – акация, на обща стойност 82,80 лева, собственост
на ДЛС „Сеслав” гр.Кубрат - престъпление по чл.235, ал.3, т.1 във вр. с ал.1 от НК. Повдигнато е обвинение и срещу подсъдимия
Ш.А.М. *** за това, че на 02.01.2009г. в землището на гр.Кубрат, Разградска област, след
предварителен сговор с М.З.К. и И.И.Н., без редовно писмено позволително е
събрал, добил и извозил от горския фонд
дървета и части от тях – 3 пр. куб.м дърва за огрев – акация, на обща
стойност 82,80 лева, собственост на ДЛС „Сеслав” гр.Кубрат - престъпление
по чл.235, ал.3, т.1 във вр. с ал.1
от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията срещу тримата
подсъдими, така както са били повдигнати с обвинителния акт. Заявява, че всички
събрани в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие
доказателства установяват по безспорен начин авторството на подсъдимите в извършване
на деянията, за които са обвинени. Пледира на всеки от тях да бъде наложено
предвиденото за това престъпление наказание лишаване от свобода и глоба, като
за подсъдимите К. и М. и двете кумулативни наказания да бъдат на минимума
предвиден в закона, а по отношение на подс. Н. наказанието лишаване от свобода
да бъде над минимума, предвид обремененото му съдебно минало, а наказанието
глоба – на минимума, като и за тримата подсъдими са налице предпоставките за
приложение на института на условното осъждане.
Ощетеното юридическо лице – ДП “Държавно ловно стопанство”
гр. Кубрат в срока по чл.85, ал.3 от НПК – не предявява граждански иск срещу
подсъдимите.
Подсъдимият И.И.Н. е напуснал пределите на страната, поради което в досъдебното
производство, и при разглеждане на делото в съдебна фаза, същият се
представлява от назначен служебно защитник при условията на чл.94, ал.1, т.8 от НПК. Защитникът предира за постановяване на оправдателна присъда, тъй като
събраните доказателства не установяват авторството на подзащитния му в
извършване на деянието, за което е привлечен като обвиняем. Алтернативно, при
постановяване на осъдителна присъда, пледира да му бъдат наложени предвидените
за това престъпление наказания лишаване от свобода и глоба, но под минимума
предвиден в закона.
Подсъдимите М.З.К. и Ш.А.М. както на досъдебното производство, така и в
съдебно заседание признават вината си. И двамата заявяват, че само събирали
вършина от землище на общинския горски фонд в покрайнините на гр. Кубрат в
местността “Чавгата”, като не знаели, че за това следва да имат съответното
позволително. Изразяват съжаление за стореното.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства , приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.И.И.Н. е 22-годишен, български гражданин, неженен,
осъждан, с начално образование, безработен.
Подс.М.З.К. е 21-годишен, български гражданин, неженен,
неосъждан, с начално образование,
безработен.
Подс.Ш.А.М. е 33-годишен, български гражданин, неженен,
неосъждан, с начално образование, безработен.
През деня на 02.01.2009г. подсъдимите И.И.Н., Ш.А.М. и М.З.К. ***, където и
тримата живеели, и се сговорили да отидат заедно в гората, откъдето да съберат
дърва за огрев и да извозят до домовете си за отопление. Тримата подсъдими
съзнавали обстоятелството, че нямат издадени позволителни и въпреки това същия
ден се придвижили с конска каруца до местността „Чавгата” в землището на
гр.Кубрат. След като стигнали там обвиняемите започнали да събират и товарят
в каруците си дърва за огрев, като по този начин добили общо 3
пространствени кубически метра - акация.
В момента, в който тръгнали да извозват дървата с каруци към домовете си,
били спрени от служители на ДЛС „Сеслав” гр.Кубрат – Н.П. и свидетелите И.С. и Г.Е..
На място свидетелите установили, че тримата подсъдими не притежават документи
за събиране и добив на дърва и същите не били маркирани с ЕГМ. Поради това
горските служители измерили с рулетка добитата от нарушителите дървесина
натоварена в конските каруци, която била общо 3 пространствени кубически метра
дърва за огрев-акация. Във всяка една от трите каруци, управлявана съответно от
подсъдимите Н., М. и К. било установено наличието на по 1 пространствен
кубически метър дърва. За констатираното нарушение св.Е., в присъствието на св.С.
и П. съставил актове за установяване на административно нарушение с номера
0004269, 0004270, 0004271, 0004272, 0004273 и 0004274/02.01.2009г., а П.
съставил констативен протокол № 0004876/02.01.2009г.
Според оценката на вещото лице общата стойност на добитите, събрани и извозени от горския фонд дървета и части от
тях: 3 пространствени кубически метра дърва за огрев-акация, възлиза на 82.80
лева.
От приложените към делото писма от ДП „ДЛС-Сеслав”- гр.Кубрат е видно, че
на подсъдимите Н., М. и К. нямат издадени писмени позволителни за транспортиране и сеч на дървесина.
По доказателствата:
Всички
доказателства в своята съвкупност сочат, както авторството на подсъдимите, така
и индивидуализират деянията им. Обясненията на подсъдимите К. и М. и
показанията на разпитаните на съдебното следствие свидетели Е. и С., се подкрепят от писмените доказателства по
делото: оценителни
експертизи, справки за съдимост, писма от ДП “ДЛС – Сеслав” гр.
Кубррат, актове за установяване на административно нарушение №
0004269, № 0004270, № 0004271, №
0004272, № 0004273 и № 0004274/02.01.2009г., констативен протокол №
0004876/02.01.2009г.
Съдът
кредитира изцяло както обясненията на подсъдимите, така и показанията на
разпитаните свидетели. Същите са логични и безпротиворечиви и съответстват на
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът
кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите
кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото
фактическа обстановка.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимите И.И.Н., М.З.К. и Ш.А.М. с
действията си са осъществили състава на престъпление по чл.235, ал.3, т.1 във
вр. с ал.1 от НК, а подс. Н. и по ал.3, т.4 на чл.235 от НК във вр. с чл.28,
ал.1 от НК, тъй като на 02.01.2009г. в землището на гр.Кубрат, Разградска област, след
предварителен сговор а подс.И.И.Н. и в условията на повторност, без редовно
писмено позволително са събрали, добили и извозили от горския фонд дървета и части от тях – 3 пр. куб.м дърва за
огрев – акация, на обща стойност 82,80 лева, собственост на ДЛС „Сеслав”
гр.Кубрат.
От
обективна страна подсъдимите са осъществили някои от формите на изпълнителното
деяние, ангажиращи наказателната им отговорност по чл.235, ал.1 от НК, а
именно: събиране, добиване и извозване на дървен материал. Служителите на
Държавно предприятие ”ДЛС Сеслав” гр.Кубрат са констатирали и описали в
съставените от тях констативен протокол и актове за установяване на
административно нарушение по Закона за горите деянията, извършени от
подсъдимите. По несъмнен начин
/обясненията на подсъдимите К. и М., писма от ДП ”ДЛС Сеслав” гр.Кубрат
и показания на свидетелите/ се установява, че за събирането, добиването и
извозването на дървения материал подсъдимите Н., К. и М. не са имали
съответното позволително, като дървата не са били маркирани, т.е. без КГМ и
ЕГМ. Деянието е осъществено от три лица,
след като предварително се сговорили, поради което и деянието им е съставомерно
на чл.235, ал.3, т.1 от НК.
Видно от справката за съдимост на подс. И.И.Н., същият е бил осъден с
присъда № 316/04.09.2007г. по НОХД №
305/2007г. по описа на Районен съд – гр. Кубрат, в сила от 22.09.2007г. за
престъпление по чл.235, ал.6 във вр. с ал.3, т.1 във вр. с ал.1 във вр. с
чл.63, ал.1, т.4 и 5 от НК, за което му е наложено наказание пробация. Поради това,
че срокът по чл.30, ал.1 от НК към датата на извършване на деянието по
настоящата присъда не е изтекъл, извършеното от Н. престъпление е в условията
на повторност – чл.235, ал.3, т.4 във вр. с чл.28, ал.1 от НК.
От
субективна страна подсъдимите са действали при пряк умисъл: съзнавали
общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни последици
и целели настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в
поведението им: знаели са, че за да извършват събиране, добиване и транспортиране
на дървесна маса следва да имат съответното позволително, съзнавали са, че
нямат издадено такова, но въпреки това,
осъществили описаните деяния.
По
наказанията:
Предвид
изложеното съдът призна подс.И.И.Н. за виновен
в извършване на престъплението по чл.235, ал.3, т.1 и т.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, като при
индивидуализацията на наказанието съобрази: смекчаващи отговорността
обстоятелства: семейно и материално положение;
отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. С оглед изложеното, съдът
наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
като отмери наказание над минимума една година и шест месеца лишаване от
свобода, като наложи и кумулативно предвиденото за това престъпление наказание
глоба в минимален размер- 5000.00 лева.
Съдът намира, че по отношение на
подс.Н. целите на наказанието съгласно чл.36 от НК ще бъдат постигнати с
приложението на института на условното осъждане, като така изтърпяването на
наложеното наказание следва да бъде отложено за
изпитателен срок от три години и шест месеца, съгласно чл.66, ал.1 от НК.
Предвид изложеното съдът призна
подс.М.З.К. за виновен в извършване на
престъплението по чл.235, ал.3, т.1
във вр. с ал.1 от НК, като при индивидуализацията на
наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно
минало, обясненията, които дава и чрез които съдейства за разкриване на
обективната истина; изразеното съжаление; отегчаващи отговорността обстоятелства:
няма. С оглед изложеното, съдът наложи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като отмери
наказание на минимума една година лишаване от свобода, като наложи и
кумулативно предвиденото за това престъпление наказание глоба в минимален
размер на 5 000.00 лева.
С оглед необремененото съдебно
минало на дееца, съдът намира, че по отношение на него целите на наказанието
съгласно чл.36 от НК ще бъдат постигнати с приложението на института на
условното осъждане, като така изтърпяването на наложеното наказание следва да
бъде отложено за тригодишен изпитателен срок, съгласно чл.66, ал.1 от НК.
Предвид изложеното съдът призна
подс.Ш.А.М. за виновен в извършване на престъплението по чл.235,
ал.3, т.1 във вр. с ал.1 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази
смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало, обясненията,
които дава и чрез които съдейства за разкриване на обективната истина;
изразеното съжаление; отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. С оглед
изложеното, съдът наложи наказание при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като отмери наказание на
минимума една година лишаване от свобода, като наложи и кумулативно
предвиденото за това престъпление наказание глоба в минимален размер на 5
000.00 лева.
С оглед необремененото съдебно
минало на дееца, съдът намира, че по отношение на него целите на наказанието
съгласно чл.36 от НК ще бъдат постигнати с приложението на института на
условното осъждане, като така изтърпяването на наложеното наказание следва да
бъде отложено за тригодишен изпитателен срок, съгласно чл.66, ал.1 от НК.
Съдът може да се надява, че така определените по вид и размер наказания ще
въздействат предупредително върху подсъдимите и ще им отнеме възможността да
вършат други престъпления. Неизбежното им наказване ще подейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото, ще допринесе за
удовлетворяване на общественото чувство за справедливост, еквивалент на
възмездието като обществена оценъчна категория.
При този изход на делото – осъдителна присъда, подсъдимите И.И.Н., М.З.К. и
Ш.А.М. дължат на основание чл.189, ал.3 от НПК, разноските по делото, като
всеки от тях следва да заплати в полза на държавния бюджет сумата 15,00
/петнадесет/ лева – разноски на досъдебното производство.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: /П/ Ал. Великова