№ 14087
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело №
20221110123352 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Образувано е по депозирана от ответника „А. П. Х.“ ООД, Молба вх. №
141403/19.05.2023г., за поправка на ОФГ /очевидна фактическа грешка/ в
постановеното по делото Решение №6295/24.04.2023г.
Излагат се съображения, че с оглед формираната от съда воля исковата претенция
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ се явява основателна за сумата от 1018.84лв., а не
както е посочено в решението за сумата от 1427.31лв., като се твърди, че е налице
ОФГ, доколкото има грешни изчисления, в каквато насока се излагат съображения.
Препис от молбата е изпратен на ищеца Е. П., като в срока по чл. 247, ал. 2 ГПК,
отговор не е постъпил.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че молбата се явява неоснователна поради следните съображения:
Очевидна фактическа грешка е налице само когато има несъответствие между
формираната воля на съда и нейното външно изразяване /Решение № 157 от 16.10.2009
г. на ВКС по гр. д. № 465/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 50518 от 10.02.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 4756/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 251 от 1.08.2019 г. на ВКС по т. д. №
3014/2017 г., II т. о., ТК и др./.
В мотивите на решението настоящият съдебен състав е приел, че за исковия
период, по процесния трудов договор, ответникът дължи на ищеца трудово
възнаграждение в размер на 2446.15лв.
1
На следващо място е прието, че от приобщените по делото писмени доказателства
/фишове за заплата/, се установява, че за исковия период на ищеца е изплатено трудово
възнаграждение в размер на 1875.62лв.
Изложение са мотиви, че от тези 1875.62лв. по трудовия договор, предмет на
настоящото производство като възнаграждение са изплатени 1427.31лв.
В мотивите на решението съдът е формирал воля /макар и неправилна/, че
исковата претенция с правно основание чл. 128, т. 2 КТ се явява частично основателна
за сумата от 1427.31лв., като в диспозитива на решението претенцията е уважена
именно за сумата от 1427.31лв.
По изложените съображения съдът намира, че в случая не е налице
несъответствие между формираната в мотивите воля и обективираната такава
диспозитива на решението.
За пълнота следва да се отбележи, че действително претенцията на ищеца се явява
основателна за сумата от 1018.84лв., която сума се получава след като от дължимото се
на ищеца възнаграждение за исковия период в размер на 2446.15лв. се приспадне
платеното по трудовия договор, предмет на настоящото производство, възнаграждение
за исковия период в размер на 1427.31лв. /2446.15лв. – 1427.31лв =1018.84лв./.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че тази неточност следва да бъде
отстранена по реда на инстанционния контрол, чрез депозиране на въззивна жалба,
доколкото се касае за неправилност на решението по същество, а не за ОФГ, тъй като
не е налице несъответствие между формираната от съда в мотивите воля и изразената
такава в диспозитива на решението.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 247 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от „А. П. Х.“ ООД, ЕИК ...., Молба вх.
№ 141403/19.05.2023г., за поправка на ОФГ /очевидна фактическа грешка/ в
постановеното по настоящото делото Решение №6295/24.04.2023г., като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред СГС.
Копие от настоящото решение да се връчи на страните!
Делото да се докладва след изтичане на срока за обжалване!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2