№ 16950
гр. София, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20251110109771 по описа за 2025 година
Предмет на делото е предявеният от И. В. Б., ЕГН ********** срещу
Фронтекс Интернешънъл ЕАД, ЕИК ********* отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 497,18 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта, сключен
на 06.10.2004 г. между ищеца и Обединена българска банка АД и законна
лихва за забава в размер на 1022,15 лв., които вземания са цедирани от ОББ
АД на ответника по настоящото дело. Ищецът основава исковата си
претенция с твърденията, че вземанията са погасени по давност.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника, с който признава иска. Твърди, че не е сал
повод за завеждане на делото и не дължи разноски.
В открито съдебно заседание ищецът моли за решение при признание на
иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Ответникът е признал
исковете в отговора на исковата молба. Ищецът е направил искане за
1
постановяване на решение при признание на исковете. Спазени са и
изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда. С оглед направеното признание на исковете, съдът
намира предявените искове за основателни и доказани.
Поради горното, съдът постановява настоящото решение при признание
на исковете, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага
мотиви.
По разноските:
Съдът намира, че доколкото ответникът признава иска, не е дал повод за
завеждане на делото на основание чл. 78, ал. 2 ГПК не следва да се присъждат
разноски по производството в полза на ищеца. Страната, която претендира
извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на
иск за несъществуване на претендираното вземане. В този смисъл е
Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.,
ГК В цитираното определение ВКС приема, че при действието на стария ГПК
иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим само когато
претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул (изпълнителен
лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи
принудително изпълнение) или с други средства за извънпроцесуална принуда
(напр. да спре занапред доставката на стоки или услуги). Без наличието на
една от тези две предпоставки отрицателният иск беше недопустим (поради
отсъствие на правен интерес), а ответникът никога не дължи разноски по
недопустим иск. Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки
от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение
със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за
несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от
принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска
решение при признание на иска. При действието на стария ГПК не беше
необходимо да се изискват служебно доказателства за наличието на интерес от
предявения установителен иск (когато той не е очевиден), тъй като искът
ставаше допустим, ако ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на
ищеца с извънпроцесуалното си поведение. При действието на новия ГПК
ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
2
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй
като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако
не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
По изложените мотиви, съдът намира, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото, макар да е претендирал извънсъдебно преклудирани по
давност вземания. Съдът намира за несправедливо да осъжда на разноски
кредитор, който не може да си събере вземанията от длъжника, поради
установяване на изтекла погасителна давност. Присъждането на разноски е
санкция за страните, която в случая не следва да се понесе от кредитор, чието
вземане не може да бъде събрано.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че И. В. Б.,
ЕГН ********** не дължи на Фронтекс Интернешънъл ЕАД, ЕИК *********
сумата от 497,18 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта,
сключен на 06.10.2004 г. между ищеца и Обединена българска банка АД и
законна лихва за забава в размер на 1022,15 лв., които вземания са цедирани от
ОББ АД на ответника по настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3