№ 12240
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110137431 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 138928/26.04.2024г. на
ищеца „Топлофикация - Враца“ ЕАД, с която е предявил срещу ответника Е. Д. Р.
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата 1616,14 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 31.07.2020 г. до
30.11.2022 г. за топлоснабден имот в ********** ведно със законна лихва за период от
08.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 236,00 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.08.2020 г. до 01.06.2023 г., за които е издадена заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 37374/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот – апартамент № 35, находящ се в ********** като съдържанието на
правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за отопление, за
битово горещо водоснябдяване и такава, отдадена от сградна инсталация, като купувачът не
е заплатил дължимата цена. Счита, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира и заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Въз
основа заявление на ищеца по ч.гр.д. № 37374/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от
ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на ответника Е.
Д. Р., чрез назначения особен представител - адв. В., с който оспорва основателността на
предявените от ищеца искове. Ответникът оспорва през исковия период да е съществувало
облигационно правоотношение между него и ищеца. Оспорва писмените доказателства,
както и количеството доставена топлинна енергия. Сочи, че в имота няма монтирани
1
радиатори, а в сградата нямало сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение. До ответника не била изпращана покана за доброволно изпълнение и същият
не бил уведомяван за дължимите суми. Прави евентуално възражение за изтекла
погасителна давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено заповедно дело № 37374/2023г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление на ищеца „Топлофикация - Враца“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено длъжникът Е. Д. Р. да заплати на заявителя сумата от
1616,14 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 31.07.2020 г. до 30.11.2022 г. за топлоснабден имот **********, ведно със законна лихва за
период от 08.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 236,00 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.08.2020 г. до 01.06.2023 г., както и държавна такса в размер
на 37,04 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Длъжникът и
ответник по делото - Е. Д. Р. е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което на 05.04.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта срещу Е. Д. Р., като е представил такива на дата 25.04.2024г.
По делото е приет препис от договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 135,
том XIII, дело № 5287/1997г., видно от който на 27.11.1987г. третото неучастващо по делото
лице М.К е дарила на сина си Е. Д. Р. (ответник по делото) 1/2 идеална част от правото на
собственост върху процесния апартамент № 35, находящ се **********. Установява се от
същия нотариален акт, че дарителката М.К си е запазила пожизнено вещното право на
ползване върху същия този апартамент. Установява се от представената схема от Службата
по геодезия, картография и кадастър, че процесният имот съставлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ********* по КККР на гр. Враца, обл. Враца.
Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, в
която е отразено, че към 01.06.2023 г. дължи главница в размер на 1616,14лева за периода от
31.07.2020 г. до 30.11.2022 г. и лихва за забава в размер на 236 лева.
Приети са като доказателство Общи условия на договорите за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация Враца“ ЕАД на потребители в гр. Враца, приети
с Решение по т. 1 от Протокол от 02.10.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация
Враца ” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-004 от 07.01.2008 г. на ДКЕВР, на основание чл.
150, ал. 1 ЗЕ.
Прието е и заключение на съдебно - техническа експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и дружеството, извършвало топлинно счетоводство в сградата,
е посочило, че през процесния период до имота е доставяна топлинна енергия за подгряване
на топла вода, която е начислявана служебно поради неосигуряване на достъп за отчет на
уредите. Начислявана е и енергия, отдадена от сградна инсталация, пропорционално на
отопляемите обеми на имотите. Посочено е, че не е начислявана топлинна енергия за
отоплителни нужди и за отопление на общите части. Експертът е посочил, че от общото
количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи,
които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период
топлинен счетоводител в сградата е бил „Нелбо“ АД, което дружество е издавало
изравнителни сметки. Посочено е в експертизата, че вещото лице е извършило собствени
изчисления, които съвпадат с начислената енергия от ФДР. Общият топломер е преминал
метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към
ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна
2
енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните
сметки, възлиза общо на 1470,92 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната
сума, както и че за ответника е възникнало задължение за заплащане на нейната стойност.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в
забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период. Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да
докаже положителния факт на погасяване на дълга. По възражението за погасяване по
давност - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията
са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация - Враца“
ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими
разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява
се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното
3
право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с
действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с
новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното
предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може
да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства не може да се формира извод, че
между ищеца и ответника Е. Д. Р. през процесния период е съществувало облигационно
правоотношение по продажба (доставка) на топлинна енергия. В тази връзка съдът съобрази
приетия по делото препис от договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 135, том
XIII, дело № 5287/1997г., от който се установява, че на 27.11.1987г. М.К е дарила на сина си
Е. Д. Р. (ответник по делото) 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния
апартамент № 35, находящ се **********. В същото време обаче със същия нотариален акт
дарителката М.К си е запазила пожизнено вещното право на ползване върху същия този
апартамент, т.е. М.К се явява вещен ползвател. В този случай и на основание чл.153, ал.1 от
ЗЕ клиент на топлинна енергия има именно вещният ползвател, а не „голият собственик“ – в
случая ответникът Е. Д. Р.. Принципно, при конкуренция между гол собственик и титуляр на
ограниченото вещно право, именно вторият от тях е пасивно материалноправно легитимиран
да отговаря за разходите относно потребена топлинна енергия. Това е така, тъй като
правомощията владение и ползване на собственика, се упражняват единствено от
ползвателя, чрез служене и получаване на доходите – чл.56, ал.1 ЗС. Затова чл.57, ал.1 ЗС
възлага в негова тежест разходите, свързани с ползването, включително данъците и другите
такси, наред с поддържането на вещта. Диспозитивната разпоредба, уреждаща отношенията
между гол собственик и ползвател, е съобразена с предположението за фактическо
използване на вещта от ползвателя. Съгласно чл. 59 от ЗС, правото на ползване се погасява
със смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по-кратък срок. По делото няма нито
твърдения, нито ангажирани доказателства така запазеното вещно право на ползване от М.К
да е погасено (липсват данни за смъртта на вещния ползвател, а от съдържанието на
4
договора за дарение не се установява правото на ползване да е било учредено за по – кратък
срок), като съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на
облигационно правоотношение между страните. Предвид това, съдът намира, че ответникът
Е. Д. Р. няма качеството на потребител на топлинна енергия и в този смисъл не е пасивно
материално легитимиран да отговарят по предявения иск. Претенциите срещу Е. Д. Р. следва
да бъдат отхвърлени в цялост - както претенцията за заплащане стойността на доставената
топлинна енергия, така и искът за акцесорното вземане за обезщетение за забава.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски има единствено ответникът. Последният
обаче се е представлявал от особен представител, съответно не е сторил разноски, поради
което такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца „Топлофикация - Враца“
ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника Е. Д. Р., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1616,14 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 31.07.2020 г. до 30.11.2022 г. за топлоснабден имот в ********** ведно със
законна лихва за период от 08.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
236,00 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2020 г. до 01.06.2023 г., за
които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 37374/2023г. по описа на СРС, 27
състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5