Решение по дело №493/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 321
Дата: 29 октомври 2019 г. (в сила от 29 октомври 2019 г.)
Съдия: Мария Георгиева Аджемова
Дело: 20191400500493
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 321

 

гр. ВРАЦА, 29.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                   отделение в

публичното заседание на    23.10.2019 г.    в състав:

 

Председател:Мария Аджемова

    Членове:Пенка Т. Петрова

            Иван Никифорски мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора                 секретар  Христина Цекова

като разгледа докладваното  от   М. Аджемова            

        в. гр.   дело N` 493   по описа за 2019   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и се развива на основание чл. 268 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 5047/06.06.19 г. на Ч.Г.А., по настоящем в Затвора - гр. Враца против решение на районен съд гр. Враца № 415/14.05.19 г., постановено по гр. дело № 498/19 г. описа на същия съд, с което районен съд е ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявения от въззивника осъдителен иск за заплащане на сумата 10 лв. представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди изразяващи се в страдание и страх от ампутация на крайниците, които морални вреди са в пряка причинно-следствена връзка с действията на ответната Прокуратура на Република България - постановен на 23.11.18 г. отказ по преписка № 126/18 г. по описа на окръжна прокуратура гр. Враца за прекъсване изтърпяване наказанието лишаване от свобода за срок от 10 дни за провеждане лечение на ищеца.

Жалбоподателят А. заявява, че не е доволен от постановения от районен съд съдебен акт. Моли настоящата инстанция да се запознае с делото и постанови решение по справедливост.  Въззивникът намира, че чиновниците от окръжна прокуратура проявяват към здравословния му проблем бездушие и престъпна небрежност. Той желае да бъде лекуван от тежкото заболяване, от което страда, без да бъде подлаган на нечовешко и унизително отношение. Заявява желание, с решението си окръжен съд да защити правото му на лечение и достоен живот.

Въззивникът няма доказателствени искания към настоящата инстанция.

Ответната Прокуратура на Република България представя  отговор на въззивната жалба, в който мотивира становище за нейната неоснователност.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните окръжен съд намира следното:

Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок, от надлежна страна в призводството и има за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Атакуваното решение на районен съд е валилно и допустимо.

Разгледана по същество, окръженен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА с оглед на следното:

В качеството си на затворник изтърпяващ наказания лишаване от свобода в затвора в гр. Враца, за което обстоятелство по делото няма спор, ищецът Ч.А. предявил срещу ответната ПРБ гр. София осъдителен иск за заплащане на сумата 10 лв., с която да бъде обезщетен за търпените от него морални вреди /болки и страх от ампутация на долен крайник/ след като със свой акт /постановление от 23.11.18 г. по преписка 126/08 г./ Врачанска окръжна прокуратура отказала да прекъсне изпълнение наказанието на лишение от свобода ищец Ч.А.. Предложението за прекъсване изпълнение на наказанието лишаване от свобода по отношение на  ищеца било направено от началника на затвора - гр. Враца във вр. с поставена от компетентни медицински органи диагноза за страданието на ищеца А. "тромбоза на артерия на лява подбедрица" и становището на медиците, че лишеният от свобода А. се нуждае от консултация със съдов хирург в специализирано лечебно заведение.

При така заявените от ищеца обстоятелства в исковата молба, правилно предявения от него иск е квалифициран по чл. 49 и във вр. с чл. 45 от ЗЗД. По предявения иск, окръжен съд възприема изцяло фактическите и правни изводи в обжалваното решение, като по силата на чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението, което стават част от правните и логични съждения на въззивната инстанция.

В допълнение на решаващият правен извод, че по делото не е доказан фактическия състав на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, окръжен съд намира следното: Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. За да се реализира отговорността по чл. 49 от ЗЗД, която предвид изложеното е функционално свързана във вр. с отговорността по по чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата, следва да се установи кумулативно наличие на изброените по-горе предпоставки. Липсата на която и да е от тях осуетяват възможността за реализация на отговорността по цитираните текстове от ЗЗД.

В конкретния случа, ищецът А. твърди, че неимуществените му вреди са причинени от противоправното действие на ВрОП материализрано в издаване на постановлението от 23.11.18 г. по преписка № 126/08 г., с което прокуратурата е отказала прекъсване изпълнение на наказанието му лишаване от свобода в затвора в гр. Враца. Според окръжен съд соченото неправомерно действие, от което ищецът А. твърди, че е понесъл вреди, попада в приложното поле на нормата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на РБ, която регламентира института на функционалния  имунитет на магистратите. Според същия съдиите прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен в хипотезата на умишлено извършено престъпление, каквато хипотеза в случая не се твърди. Института на функционалния имунитет, прави недопустимо ангажирането на гражданската отговорност на прокурорите и съдиите за репариране на причинените от вреди от техните актове.

В конкретния случай, исковата претенция с правно осн. чл. 49 и във вр. с чл. 45 от ЗЗД е допустима доколкото не е насочена срещу конкретния магистрат /прокурор/ издал постановлението, във вр. с което ищецът твърди, че е претърпял морални вреди, а срещу ПРБ. Но по същество е неоснователно, тъй като по изложените по-горе съображения, не може да се приеме, че издаване на постановлението от 23.11.18 г. от прокурор от окръжна прокуратура гр. Враца представлява противоправно действие, което би могло да ангажира гражданската отговорност на ответника по спора.

В заключение, тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 415/14.05.19 г. постановено по гр. № 498/19 г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 от ГПК, препис да се връчи на страните за сведение.

 

 

 

Председател ....      Членове 1....    2.......