Решение по дело №389/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите (КЗП) чрез процесуален представител против решение № 1038/30.12.2024 г., постановено по АНД № 4463/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 006472/07.10.2024 г. на председателя на КЗП, с което на „Чеири“ ООД за нарушение на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита по потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 210а от същия закон е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева, като вместо това е постановено, че се Предупреждава „Чеири“ ООД, че при извършване на друго административно нарушение от същи вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на решението на Районен съд – Бургас, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Касаторът оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита, че районният съд неправилно е приел, че извършеното нарушение представлява маловажен случай. Иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Поддържа подадения отговор. Моли решението на Районен съд – Бургас да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил НП № 006472/07.10.2024 г. на председателят на КЗП, с което на „Чеири“ ООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предложение 1 от ЗЗП и на основание чл. 210а от същия закон е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева, като вместо него е постановил, че предупреждава „Чеири“ ООД, че при извършване на друго административно нарушение от същи вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на решението на Районен съд – Бургас, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да постанови решението, съдът приел за установена, следната фактическа обстановка: на 09.07.2024 г. по повод заповед № 793/05.07.2024 г. на председателя на КЗП, от страна на длъжностни лица на КЗП РД – Бургас е извършена проверка в туристически обект - бистро „Литорал“, с адрес в [населено място], в.з. „Червенка“, прилежащо към семеен хотел „Литорал“, като за проверката е изготвен констативен протокол № 2763050/09.07.2024 г. В хода на извършената проверка е констатирано, че „Чеири“ ООД извършва в обекта туристическа дейност „ресторантьорство“ на базата на издадено удостоверение за категоризация № 5950/18.06.2020 г., валидно до 18.06.2025 г., вид и наименование на обекта: бистро „Литорал“, две звезди и капацитет 20+30 места (на закрито и на открито). Преди извършената проверка на място в обекта, в офиса на КЗП е направена разпечатка от официалния сайт на хотелиера – [интернет адрес], в който е посочено и се рекламира, че хотел „Литорал“ разполага с „барбекю ресторант на брега на залива“, който е прилежащ към хотела. При проверката в семеен хотел „Литорал“, отново е направена разпечатка на дата 09.07.2024 г. в 13:34 часа от компютъра на хотелиера „Чеири“ ООД. Сочи се, че с рекламата в официалния сайт на обекта, потребителите получават невярна и подвеждаща информация, относно вида на обекта, който по удостоверение за категоризация е категоризиран като бистро „Литорал“, а в сайта се рекламира като „ресторант“. Прието е, че има значителна разлика в предлаганата услуга и в предлагания асортимент в „бистро“ и „ресторант“, поради което „Чеири“ ООД предоставя заблуждаваща информация на потребителите, изразяваща в невярна и следователно подвеждаща информация, в резултат на което е възможно потребителите да вземат търговско решение, което не биха взели без използването на тази търговска практика.

Въззивният съд преценил, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, тъй като нарушението е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и вместо нарушителят да се наказва, същият следва да бъде предупреден, че при повторно нарушение от същия вид, ще бъде санкциониран, с оглед на което отменил наказателното постановление и вместо него предупредил дружеството, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебното решението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящия състав счита, че са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН и че деянието представлява „маловажен“ случай.

Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Според дефиницията на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая са налице обстоятелства, които характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Обществените отношения, регламентирани от Закона за защита на потребителите са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Действително наложената от наказващия орган имуществена санкция е в минимално предвидения от закона размер, но преценявайки обстоятелството, че засягането на правнозащитените със ЗЗП обществени отношения в конкретния случай не е във висока степен, тази санкция би имала отрицателно въздействие върху наказаното лице, вместо да осъществи целите на административното наказание, предвидени в закона.

Съгласно данните по делото при проверката контролните органи са констатирали, че в официалния сайт на хотел „Литорал“ – [интернет адрес] e било посочено и се е рекламирало, че хотелът разполага с „барбекю ресторант на брега на залива“, който е прилежащ към хотела, а на място се установява, че заведението за хранене към хотела е категоризирано като „бистро“, а не като „ресторант“, което не се оспорва от „Чеири“ ООД.

Както обаче правилно е приел Районният съд, процесното заведение за хранене, макар и категоризирано като „бистро“, предлага ястия и напитки, поднасяни от сервитьор, нарушението е било своевременно отстранено от дружеството (веднага след извършване на проверката на място в обекта, преди съставяне на АУАН), както и по делото не са представени доказателства за предходно извършени нарушения от същия вид, не са налични и данни за подадени жалби от клиенти, които да са били въведени в заблуждение от нелоялната търговска практика на дружеството във връзка с процесното нарушение.

Посочените обстоятелства пряко рефлектират върху обществената опасност на деянието, която обществената опасност следва да бъде с такава степен на интензитет, че обективно да е в състояние да засегне охранените от закона обществени отношения, каквото засягане не се установява по делото, предвид изложените по – горе фактически обстоятелства. Именно фактическите обстоятелства са определящи за преценката за степента на обществената опасност и дали засягането на обществените отношения е само формално, в който случай деянието е маловажно и оттам и ненаказуемо, както и процесното.

Ето защо, макар и формално случаят да представлява нарушение на задълженията по чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП, наложената имуществена санкция по чл. 210а от същия закон е прекомерна. Наложената санкция не обслужва целите на административното наказване по чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл, не всяко неизпълнение на задължението по чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП е с обществена опасност, която оправдава понасянето на предвидената в чл. 210а от ЗЗП имуществена санкция, която на свой ред в случая се явява несъразмерно тежка спрямо извършеното нарушение. Настоящия състав счита, че целите на санкцията по приложимата материалноправна норма могат да бъдат постигнати не само с налагане на административно наказание по ЗЗП, но и с други мерки - вкл. с предупреждение по чл. 28 от ЗАНН, което е приложимо и съразмерно според данните за случая.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 във вр. с чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника, следва да бъдат присъдени разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд - Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 1038/30.12.2024 г., постановено по АНД № 4463/2024 г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, да заплати на „Чеири“ ООД, ЕИК ********* сумата в размер на 600 лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.