РЕШЕНИЕ
№ 2246
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110108481 по описа за 2021 година
Ищцовото дружество „Йеттел Българиоя“ ЕАД сочи, че между него в
качеството му на мобилен оператор и ответника И.К. са сключени договори за
предоставяне на мобилни услуги, изброени по-долу, по силата на които
ответника е абонат на дружеството. По повод договор за мобилни услуги от
11.11.2013г., ответника с клиентски номер №*** е титуляр на мобилен номер
+***. Отношенията между страните са подновявани два пъти, като
настоящата претенцията на ищеца се основава на подписаното Допълнително
споразумение от дата 04.05.2018г., като абонатът избира абонаментна
програма Тотал 44.99лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до
04.05.2020г. Абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата-
04.05.2018г., по силата на който е взел мобилно устройство марка SAMSUNG
Galaxy S9 Black на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на
48.59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 15.11.2018г. до
14.03.2019г. ищецът е издал: 1 - фактура №**********/15.12.2018 г. за
отчетния период на потребление от 15.11.2018г.- 14.12.2018г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 93.58лв., от
които: -За мобилен номер ***: 37.49лв. без ДДС за месечен абонаментен план
Тотал 44.99лв., и 48.59лв. за 8-ма лизингова вноска; Дължимата сума е
платима в срок 30.12.2018г. фактура №**********/15.01.2019г. за отчетния
период на потребление от 15.12.2018 г.-14.01.2019г. с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 96.06лв., от които: -За
мобилен номер ***: 37.49лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал
44.99лв., и 48.59 лв. за 9-та лизингова вноска, 1.24лв. без ДДС за Временно
1
възстановяване на изходящия трафик, и потребление разходвано извън
месечния пакет в размер на 0.08лв. /без ДДС/, генерирано за Разговори към
„Грижа за клиента". Дължимата сума е платима в срок 30.01.2019г. фактура
№**********/15.02.2019г. за отчетния период на потребление от
15.01.2019г.- 14.02.2019г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 93.60лв. /с ДДС/, от които: -За мобилен номер ***:
37.49лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал 44.99лв., и 48.59лв. за
10-та лизингова вноска, 1.24лв. без ДДС за Временно възстановяване на
изходящия трафик, и потребление разходвано извън месечния пакет в размер
на 0.02лв. /без ДДС/, генерирано за Разговори към „Грижа за клиента"-
потребление извън месечния абонамент; Дължимата сума е платима в срок
02.03.2019 г. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 283.24 лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за
месец 12/2018 г., за месец 01/2019 г., и за месец 02/2019 г. Към всяка от
фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер. С Кредитно известие
№**********/15.03.2019г. е извършена корекция по дълга, като е сторнирана
сумата в размер на -12.85лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонамента такси, начислени е и дължимата се
лизингова вноска в размер на 48.59лв., и е отразен незаплатения баланс в
размер на 283.24лв., за предходните три отчетни периода, при което
задължението за плащане възлиза на сума в размер на 318.98лв. Неплащането
в срок е довело до едностранно прекратяване на договорите от страна на
ищеца, като след прекратяване на отношенията той е издал крайна фактура
№**********/15.04.2019 г., в която са начислени суми в размер, както следва:
2 351.45лв. - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти /която сума не е процесна в настоящото производство/;
631.67лв - за незаплатени лизингови вноски /която сума е процесна в
настоящото производство/; 318.98лв.- за незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги /която сума е процесна в настоящото
производство/. За посочените суми ищцовото дружество сочи, че е подало
него заявление по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника е образувано
ч.гр.д.№15801/2020г., 8-ми състав по описа на PC Варна, като против
длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер
на 950.65лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги, но длъжникът не е
открит на заявените от него адреси. Сочи се, че сумата е формирана както
следва: 318.98лв. - цена на дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги; 631.67лв. - незаплатени лизингови
вноски. Моли, съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на
ищеца, в общ размер на 950.65лв., от които: 318.98лв.- представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за които са издадени фактури **********/15.12.2018г.,
**********/15.01.2019г., **********/15.02.2019г., **********/15.03.2019г. за
2
периода от 15.11.2018г. до 14.03.2019г. 631.67лв.- представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата 04.05.2018г. и да
се присъдят сторените в исковото и заповедното производства разноски.
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е подал възражение чрез особения
си представител в което сочи, че оспорва претенцията, тъй като по делото не
се установява, че именно той е ползвал посочените абонаментни планове и
телефонни номера. Не е установено действителното потребление на
посочените услуги от ответната страна. Не е ясно от депозираната искова
молба каква е методологията за изчисляване на претендираните суми,
респективно начислена ли е правилно. Не е ясно по кой договор каква сума се
дължи и в какъв отчетен период. Счита, че ищецът не е представил
доказателства, които да установяват, че между страните са сключени
договори за лизинг, въз основа на които на ответника да са предоставени
устройства. Същевременно, липсват доказателства и не е ясно в чие държане
се намират в момента процесиите мобилни устройства, респективно върнати
ли са на ищцовото дружество към датата на прекратяване на договорите или
ответната страна все още се ползва от същите. Отделно, не е ясно как са
формулирани търсените суми по договорите за лизинг суми. Не е представена
информация относно пазарните стойности на устройствата, съпоставима с
преференциалните цени, на които се твърди, че устройствата са отдадени
съгласно договорите за лизинг. Не е налице съобщение за предсрочна
изискуемост на задълженията по договорите за лизинг. Счита, че исковата
претенция е недоказана, както по основание, така и по размер и следва да бъде
отхвърлена.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Като писмени доказателства по делото са приети: договор за мобилни
услуги от 11.11.2013г., допълнително споразумение към него от 4.05.2018г.,
договор за лизинг, запис на заповед от 4.05.2018г. и декларация съгласие от
същата дата, 5бр. фактури и справки за общо потребление на
мобилен/фиксиран номер и общи условия.
Страните не спорят относно наличието на договорни отношения между
тях, а това се установява и от представените и посочени по-горе договор за
мобилни услуги и договор за лизинг. Двата договора са двустранно
подписани и не страдат от пороци които да предполагат тяхната нищожност.
Съгласно едностранно издадените от ищеца фактури по посочените договори
ответника дължи 93.58лв. за времето от 15.11.2018г. до 14.12.2018г. за
месечни и еднократни такси, 189.64лв. за времето от 15.12.2018г. до
14.01.2019г. за месечни и еднократни такси, 283.24лв. за времето от
15.01.2019г. до 14.02.2019г. отново за месечни и еднократни такси и 318.98лв.
за времето от 15.02.2019г. до 14.03.2019г. месечни и еднократни такси,
последната фактура е за сумата от 1 302.10лв. за отчетен период 15.03.2019г.
до 14.04.2019г. и е сбор от задължения за неустойки за предсрочно
3
прекратяване на договори за услуги, вноска за лизинг и задължения от
предходен период с ДДС. Ответната страна чрез назначеният и особен
представител не е възразила срещу редовността на водене на счетоводните
книжа на ищеца извадка от които са коментираните фактури и представените
с тях справки за общо потребление за номер поради което съдът приема, че
отразеното във фактурите е вярно. Защитното твърдение на ответната страна,
че осъщественото потребление по телефонния номер не е извършено от нея е
без значение по делото, тъй като ответника не твърди и не е представил
доказателства СИМ картата и самия апарат да са били отнети незаконно от
него, а дори да е било така то той е можел винаги да уведоми ищеца и да иска
блокиране на картата му. Другата възможност апарата и СИМ картата да са
предоставени доброволно на трето лице представлява влизане в договорно
отношение между абоната и това трето лице, което предвид отсъствието на
ищеца като страна в него не освобождава абоната от задължението да
заплаща дължимите се месечни такси и лизингови вноски.
Твърдението на ответната страна за липса на представен договор за
лизинг по делото е напълно неотговарящо на действителността, тъй като
представеният договор се намира на л.13 от делото съдържа всички
изискуеми се от закона реквизити и обективира изявление на страните по
делото ищецът да предостави, а ответника да получи на лизинг устройство
Самсунг, модел Галакси Ес9 бляк срещу месечни погасителни вноски от по
48.59лв. за 23 месеца считано от 4.06.2018г. Договорът съдържа и подписа на
ответника. Чл.4 от договора съдържа изявление, че с подписването на същия
се декларира и получаването на предоставеното на лизинг устройство, като по
този начин се оборва и ответниковото възражение, че не е получена веща
отдавана на лизинг.
От правна страна съставът намира, че по делото се е доказало наличието
на две редовни от външна страна договорни отношения между страните-
договор за мобилни услуги и договор за лизинг, като ответника по всеки от
тях е задължен към ищеца. Твърденията за неизпълнение на задълженията
освобождават ищеца от доказателствената тежест и прехвърлят същата върху
ответника, който не е представил доказателства за извършени плащания.
Липсата на плащане в договорените срокове се явява неизпълнение и
съответно основание за прекратяване на договорите, а от там възниква и
задължението за заплащане на претендираните неустойки.
Воден от горните съображения съставът намира, че предявеният иск се
е доказал по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло, като се
присъдят и сторените по заповедното и исковото производства разноски
възлизащи съответно на 205лв. по заповедното производство и 480лв. по
исковото производство.
Ето защо, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото
дружество „Теленор България“ ЕАД, ЕИК130460283, със седалище и адрес на
управление гр.София, жк.Младост 4, „Бизнес парк София“ сграда 6 и
ответника ИВ. П. К. ЕГН********** от гр.Варна, ***, че ответникът ИВ. П.
К. ЕГН********** ДЪЛЖИ на ищеца „Теленор България“ ЕАД сумата:
318.98лв.- представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури **********/15.12.2018г., **********/15.01.2019г.,
**********/15.02.2019г., **********/15.03.2019г. за периода от 15.11.2018г.
до 14.03.2019г. и 631.67лв.- представляваща незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от дата 04.05.2018г., заедно със законната лихва от датата
на сезиране на съда – 9.12.2020г. до окончателното изплащане на сумите,
присъдени в рамките на заповедното гр.д.№15801/2020г. на ВРС, на осн.
чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. П. К. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК130460283, със седалище и адрес на
управление гр.София, жк.Младост 4, „Бизнес парк София“ сграда 6 сумите от
480лв. разноски по исковото производство и 205лв. разноски по заповедното
производство на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5