Р Е Ш Е Н И Е
№ 3187,
26.07.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВИДВ, ХІХ гр. с.
На 02.07.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 205111 по описа за
2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представляван от ..... Т.Я.К.,
а също и от пълномощника му ..... Д.А., твърди, че на 07.10.2017 г. третото
лице .......... и Т.Н.Р. сключили Договор за паричен заем № ......., по който
на последния бил предоставен паричен заем в размер на 800 лева, който следвало
да бъде върнат ведно с договорна лихва в размер на 140.23 лв. на 9 месечни
погасителни вноски в срок до 04.07.2018 г. По силата на постигнатите
договорености заемателят заявил доброволно желание да ползва допълнителна
услуга по експресно разглеждане на документи, за което дължи такса в размер на
361.98 лв., както и се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави
някое от предвидените в него обезпечения в полза на кредитора, което не сторил,
поради което дължи неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 361.98
лв. Разпоредбите на договора предвиждат, също така, че при забава на плащане на
погасителна вноска кредитополучателят дължи на кредитора и суми, представляващи
разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и
електронни съобщения за събиране на просрочени задължения, както и разходи за
събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране на дейността на
служител, осъществяващ и администриращ дейността по събиране на вземането, като
в настоящия случай ответникът дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочено задължение в размер на 245 лв., а поради непогасяване на
задълженията по договора до датата на изтичане на крайния му срок – 04.07.2018
г., на ответника е начислено и обезщетение за забава за периода 07.11.2017 г. –
20.09.2018 г. в размер на 68.95 лв. Твърди се още, че ..........прехвърлило вземанията
си по договора за кредит в посочените размери на ищеца посредством сключен помежду им на 01.12.2016 г. Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения и Приложение № 1 към него от 01.07.2018 г. и
за тях ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15424 по описа на Районен съд - Пловдив, ІV бр. с.
за 2018 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
Продължение на решение по гр. д. № 20511/18 г. на РСПд
– стр. 2/7
депозирано възражение, поради което дружеството е
предявило настоящата искова молба, с
която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 15424/18
г. в съда – 01.10.2018 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане
на разноски.
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240,
ал. 4 и ал. 2, чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът Т.Н.Р.с
ЕГН **********,***, не оспорва, че е сключил с .............. договор за
паричен заем и че е получил заемната сума по него, но твърди, че въпреки
желанието си да погаси задълженията си няма възможност, тъй като изтърпява
наказание лишаване от свобода, срокът на което изтича след 1 година и 2 месеца.
Съдът като обсъди твърденията на
ищеца и признанието на ответника във връзка със събраните по делото
доказателства намира за следното:
Видно от приложеното за
послужване по настоящото дело ч. гр. д. № 15424 по описа на Районен съд –
Пловдив, ІV гр. с. за 2018 г. на 03.10.2018 г. е издадена Заповед № 8718 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Т.Н.Р.да заплати на кредитора „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД : сумата от 800 лева – главница ведно със законната лихва от 01.10.2018 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 140.23 лева - договорна лихва за периода
06.11.2017 г. – 04.07.2018 г.; сумата от 361.98 лева - такса за експресно
разглеждане на документи; сумата от 361.98 лева – неустойка за неизпълнение на
задължение за периода 11.10.2017 г. до 04.07.2018 г.; сумата от 245 лв. –
разходи и такси за извънсъдебно събиране; сумата от 68.95 лева - обезщетение за
забава за периода от 07.11.2017 г. до 20.09.2018 г., дължими по Договор за паричен заем № ......./07.10.2017
г., сключен между Р. и ..............., вземанията по който са прехвърлени от
последното на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
посредством Приложение № 1 от 01.07.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г.; сумата от 39.56 лв. държавна такса по производството и сумата от 50 лв. -
възнаграждение за защита от юрисконсулт, срещу която в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, поради което дружеството е
предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по
заповедта.
Не е налице спор относно
процесуално и материалноправната легитимация на ищеца и в частност, че той е
частен правоприемник на ..........по силата на подписано на 01.07.2018 г.
Приложение № 1 към сключен помежду им на 01.12.2016 г. Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ по отношение на вземанията на
последното, произтичащи от сключен между него и ответника Р. на 07.10.2017 г.
Договор за паричен заем
Продължение на решение по гр. д. № 20511/18 г. на РСПд
– стр. 3/7
............... № ......., заверен препис на който е приет като
доказателство по делото.
Съобразно постигнатите
договорености по него : третото лице ..........се е задължило да предаде в
собственост на Р., в качеството му на „заемател“, сумата от 800 лв., като от
своя страна последният се е задължил да върне заетата сума при следните условия
: „…т. 1. размер на погасителна вноска в лева – 144.69 лв., в която са включени
част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане; т. 2 срок
на заема – 9 месеца; т. 3. брой вноски – 9; т. 4. дати на плащане на всяка от
погасителните вноски : 06.11.2017 г., 06.12.2017 г., 05.01.2018 г., 04.02.2018
г., 06.03.2018 г., 05.04.2018 г., 05.05.2018 г., 04.06.2018 г., 04.07.2018 г.;
т. 5. фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.30 %; т. 6. лихвен процент
на дена приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0.11 %; т. 7. общ размер
на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане – 1302.21 лв.,
като същия е сбор от общия размер на заемната сума и общите разходи по
кредита при взети предвид посочените
допускания в т. 8; т. 8. годишен процент на разходите на заема – 49.46 %; т. 9.
вид на предоставения заем – потребителски заем…“ /чл. 2, ал. 1/, като в
съответствие с твърденията на ищеца при прочита на договора се установява, че :
в чл. 1, ал. 3 от същия е предвидено плащането на такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 361.98 лв., а в чл. 4, ал. 2 е уговорено
плащането на неустойка в размер на 361.98 лв. при неизпълнение на задължението
на заемателя да предостави на заемодателя някое от предвидените в договора
обезпечения в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора.
Изхождайки от предмета на
договора – предоставяне на кредит под формата на заем, както и от страните по
него - физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на
своята професионална компетентност, т. е. потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
Закон за потребителския кредит /ЗПК/, а също и финансова институция съгласно
чл. 3, ал. 1, т. 3 Закон за кредитните институции, предоставяща кредита в
рамките на своята търговска дейност, т. е. кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, то съдът приема, че същият има характеристиките на договора за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия Закон за
потребителския кредит, който предявява строги изисквания към формата и
съдържанието му, уредени в глава Трета на ЗПК, за съблюдаването на които според
трайната съдебна практика съдът следва да следи служебно.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Според чл. 11, ал. 1 ЗПК : „1. датата и мястото на сключването
му; 2. вида на предоставения кредит; 3. името, единния граждански номер (личен
номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на
потребителя; 4. името/наименованието, правноорганизационната
форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; 5. данните по
т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически
Продължение на решение по гр. д. № 20511/18 г. на РСПд – стр. 4/7
лица - когато в договорите
участва кредитен посредник; 6. срока на договора за кредит; 7. общия размер на
кредита и условията за усвояването му; 8. стоката или услугата и нейната цена в
брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга
или при свързани договори за кредит; 9. лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти; 9а. методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а;
10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; 11. условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; 12. информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният
план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно
договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент
или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит; 13. извлечение,
показващо периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или
еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване
на главницата; 14. всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на
кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***, разходите за използване
на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на
кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от
договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни; 15.
лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към
момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне,
както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на
договора; 16. предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските; 17. наличието на нотариални и други
такси, които са свързани с
Продължение на решение по гр. д. № 20511/18 г. на РСПд
– стр. 5/7
договора за кредит, ако има такива; 18. обезпеченията,
които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива; 19. изискуемите
застраховки, ако има такива; 20. наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4
и 6, както и за размера на лихвения процент на ден; 21. информация
за правата на потребителя, произтичащи от чл. 27 и 28,
както и условията за упражняване на тези права; 22. правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо,
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32,
както и начина за неговото изчисляване; 23. реда за прекратяване на договора за
кредит; 24. наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване; 25. другите клаузи и условия
по договора; 26. адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен
орган по спазване изискванията на този закон; 27. подписи на страните.”, като
при неспазване на изискванията за съдържание, визирани в чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 ЗПК, законът –
чл. 22, ал. 1 ЗПК, постановява, че договорът за кредит е недействителен и че в
този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи по кредита - чл. 23 ЗПК.
Констатира се по-горе в
настоящото изложение, че страните са уговорили условия за издължаване на
кредита в чл. 2, ал. 1 от договора, но при прочита му се установява, че в
разрез с чл. 11, ал. 1, т. 11 и на т. 12 ЗПК няма погасителен план към него,
съдържащ информация за размерите и датите на плащане на погасителните вноски, а
също и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата и на таксата за експресно разглеждане на документи. В
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, също така, в договора няма и
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания. Липсата на тези задължителни
реквизити е приравнена от законодателя на недействителност на договора.
А щом договорът е
недействителен, то в съответствие с чл. 23 ЗПК ответникът следва да върне само
чистата стойност на кредита, без уговорените по него лихви, такса, неустойка,
поради което установителните искове за тези вземания като неоснователни следва
да бъдат отхвърлени.
Ответникът не оспори факта
на получаване на заемната сума в размер на 800 лв. в деня на сключване на
договора за кредит от частни праводател на ищеца, но
до датата на приключване на съдебното дирене той не ангажира доказателствени
средства за връщането на парите, поради което предявеният иск за установяване
на дължимостта на това вземане следва да бъде уважен
в пълния предявен размер.
Продължение на решение по гр. д. № 20511/18 г. на РСПд
– стр. 6/7
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 34 лв. разноски
за довнесена държавна такса по производството, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
сумата от 40.44 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт съразмерно на
уважения иск, определено на база минимален размер на възнаграждението от 100
лв. съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ, тъй като
делото не съставлява нито правна, нито фактическа сложност /100 лв. х 40.44 %/.
На основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г.
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 36.22 лв.
разноските по производството по ч. гр. д. № 15424/18 г. съразмерно на уважения
иск, в това число 16 лв. държавна такса и 20.22 лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт /50 лв. х 40.44 %/
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Н.Р.с ЕГН **********, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, сумата от 800 лв., представляваща чистата стойност на кредита по
сключен на 07.10.2017 г. между Р. и ..........Договор за паричен заем № .......,
вземанията по който са прехвърлени от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНКРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД по силата на Приложение № 1 от 01.07.2018 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г.
ведно със законната лихва от 01.10.2018 г. до окончателното й изплащане, за
което вземане „АГЕНЦИЯ ЗА КОНКРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД се е снабдило
със Заповед № 8718/03.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15424 по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с. за 2018
г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление – ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 2, чл. 79, ал. 1, чл.
92, ал. 1, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Т.Н.Р.с ЕГН **********, му дължи по сключен на 07.10.2017
г. с ..........Договор за паричен заем № ......., вземанията по който са
прехвърлени от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНКРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД
по силата на Приложение № 1 от 01.07.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г. : сумата от 140.23 лева - договорна лихва за периода 06.11.2017 г. –
04.07.2018 г.; сумата от 361.98 лева - такса за експресно разглеждане на
документи; сумата от 361.98 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за
периода 11.10.2017 г. до 04.07.2018 г.; сумата от 245 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране; сумата от 68.95 лева - обезщетение за забава за периода
от 07.11.2017 г. до
Продължение на решение по гр. д. № 20511/18 г. на РСПд
– стр. 7/7
20.09.2018 г., за които вземания „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНКРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД се е снабдило със Заповед №
8718/03.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 15424 по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с. за 2018 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Т.Н.Р.с
ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул.
„Панайот Волов” № 29, ет. 3 : сумата от 34 лв. разноски за довнесена държавна
такса по производството по гр. д. № 20511 по описа на Районен съд – Пловдив,
ХІХ гр. с. за 2018 г.; сумата от 40.44 лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт по гр. д. № 20511 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за
2018 г. и сумата от 36.22 лв. разноски по ч. гр. д. № 15424 по описа на Районен
съд – Пловдив, ІV бр. с. за 201 г. съразмерно на уважения иск.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл.7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ