№ 45680
гр. София, 09.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. Н.
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110144244 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 64-66 ГПК.
Производството е образувано по молба на ответницата П. Н. П. чрез адв. Р. К. за
възстановяване на срока за обжалване на постановеното на 30.05.2024 г. решение по делото.
В молбата се твърди, че пропускането на срока се дължало на претърпян инцидент от
процесуалния представител на ответницата, в следствие на който последният не могъл да
довърши започната въззивна жалба, тъй като получил отток на дясната ръка в следствие на
инцидента, която била шинирана и изпитвал силна болка, за което приемал
болкоуспокояващи. При тези обстоятелства процесуалният представител не успял да подаде
своевременно въззивна жалба срещу постановеното решение, като същата била подадена
два дни след изтичане на срока за обжалване. Ето защо моли съда да уважи направеното
искане и да възстанови срока за въззивно обжалване, като към молбата по чл. 64 ГПК е
приложен амбулаторен лист от 17.06.2024 г. за извършен преглед след претърпяната травма,
както и уведомление за оттегляне на пълномощно от ответницата от 07.06.2024 г.
Препис от молбата е изпратен на ищците за отговор, като в указания от съда
едноседмичен срок такова не е подадено.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, депозираната от ответника молба
и становището на страните, намира следното.
Молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК е подадена от ответницата в едноседмичен срок от
получаване на препис от разпореждането за връщане на подадената въззивна жалба като
просрочена. Следователно срокът по чл. 64, ал. 3 ГПК е спазен, поради което молбата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните
съображения:
Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или
определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че
пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
1
преодолее. В съдебната практика безпротиворечиво под "особени непредвидени
обстоятелства" се разбират такива факти от обективната действителност, които стоят извън
волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не
могат да бъдат предвидени. Тези обстоятелства трябва да са попречили на страната да
извърши следващото се процесуално действие в рамките на определения срок, т. е. в
продължение на същия тя следва да е била обективно лишена от възможността да упражни
процесуалното си право въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро
водене на процеса, а пропускането на срока да е единствено в резултат на настъпилите
обстоятелства. Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици,
поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и
непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64,
ал. 2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че от приложените към молбата на ответницата
писмени доказателства се установява настъпването на такива особени непредвидени
обстоятелства. Срокът за въззивно обжалване на постановеното по делото решение изтекъл
на 18.06.2024 г. От представения по делото амбулаторен лист се установява, че на 17.06.2024
г. процесуалният представител на ответницата е претърпял травма с изразена болка и отток
на дясната гривнена става и е имобилизиран с шина. При тези данни настоящият съдебен
състав намира, че от приетите по делото писмени доказателства се установява настъпването
на особено непредвидено обстоятелство по отношение на адв. К., препятстващо
възможността за довършване на въззивната жалба и упражняване правото на ответницата на
въззивно обжалване.
Пропускането на срока може да се дължи и на особени непредвидени обстоятелства,
възникнали по отношение на лицето, което страната е избрала и упълномощила да я
представлява по делото. Внезапните пречки, лишили процесуалния представител от
възможност да извърши дължимото процесуално действие в рамките на определения от
закона или от съда срок, рефлектират пряко в правната сфера на представляваната страна и
поради това попадат също в обхвата на чл. 64, ал. 2 ГПК. Упълномощаването е личен акт,
обусловен от волята на страната да избере конкретно лице, което да я представлява пред
съда и да защитава нейните права и интереси. С оглед на това, ако в срока за извършване на
определено процесуално действие упълномощеният процесуален представител бъде
възпрепятстван по обективни, неочаквани и независещи от него причини да осъществи
следващото се действие и в резултат на това пропусне срока, страната не следва да понася
неблагоприятните последици от този пропуск, а разполага с правото да поиска
възстановяване на пропуснатия срок при предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК. Поради
личния характер на упълномощителната сделка е немислимо страната да бъде задължавана
да ангажира друг процесуален представител за извършване на едно единствено процесуално
действие. Още повече, че за случаите на обжалване упълномощаването на нов процесуален
представител на практика би било значително трудно поради относително кратката
продължителност на предвидените в ГПК преклузивни срокове за обжалване и
2
необходимостта от цялостно проучване на делото преди изготвяне на жалбата. По същите
причини е недопустимо обективно възпрепятстваният да спази срока процесуален
представител да бъде задължаван да преупълномощава друго лице, включително при
условията на чл. 25, ал. 4 ЗА, за извършване на отделно процесуално действие, освен ако
препятствието има траен характер или ако преупълномощаването е възможно и
наложително от гледна точка на нормално дължимата грижа за защита интересите на
представлявания (определение по ч. т. д. № 501/2012 г. на ВКС, определение № 60445 от
01.12.2021 г. по ч. т. д. № 1697/2021 г. на ВКС).
Посоченият в амбулаторния лист претърпян инцидент от пълномощника на
ответницата и последиците от него имат характер на особено непредвидено обстоятелство,
препятстващо възможността за упражняване на правото на въззивно обжалване. Това
обстоятелство не е могло да бъде преодоляно при полагане на необходимите грижи с оглед
наложения от инцидент режим и възстановяване след инцидента. Освен това в съдебната
практика се приема, че релевантно за възстановяването е единствено дали пропускането на
срока се дължи на внезапно и непредвидимо препятствие, а не колко време в рамките на
срока е продължило то. Страната има задължение да подаде жалбата в рамките на срока,
определен в закона, като е без значение кога ще стори това – в началото, средата или края на
срока и преценката за момента на подаване на жалбата е предоставена на страната. Ако
обаче преди изтичане срока за обжалване възникне внезапна причина, свързана със
здравословното състояние на упълномощения по делото процесуален представител на
страната, поради която е пропуснато подаването в срок на жалбата, то това е основание по
чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване. Да се приеме
противното би означавало, че срокът за обжалване фактически се скъсява по независещи от
страната причини, които страната няма как да знае и да предвиди, за да извърши
процесуалното действие своевременно.
С оглед всичко изложено дотук настоящият съдебен състав намира, че от приложените
към искането на ответницата писмени доказателства се установява по безспорен начин, че за
процесуалния представител е било обективно невъзможно да довърши и подаде
своевременно въззивна жалба срещу постановеното съдебно решение поради настъпил
инцидент, т. е. налице са предпоставките по чл. 64, ал. 2 ГПК. С оглед изложеното
депозираната от ответницата молба за възстановяване на срока за въззивно обжалване е
основателна и следва да бъде уважена.
Съдът извърши проверка на редовността на подадената въззивна жалба от ответницата
и констатира, че са налице нередовности, поради което и на въззивницата следва да бъдат
дадени указания.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 64, ал. 2 и ал. 3 ГПК по искане на ответницата П.
3
Н. П. срока за въззивно обжалване на решение от 30.05.2024 г., постановено по гр. д. №
44244/2023 г. на СРС, 82 състав.
УКАЗВА на въззивницата П. Н. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи
доказателства за внесена по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
190,13 лева, като я ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в дадения срок
допълнителната въззивна жалба ще бъде върната.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На страните да се връчи препис от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4