Р Е
Ш Е Н
И Е №260026 / 29.4.2021 г.
гр.Ямбол........29.04........2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................деветнадесети...април………..................................
През две хиляди
двадесет и първа година,..........в състав:
Председател: Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова.................т.д.№ 90
по описа за 2019 година…., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от М.Д.В., Н.М.В.
и Й.З.В. чрез пълномощника им адв.И.Х. от САК против Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ гр.София, с която се претендира
да бъде осъден ответника да заплати на М.Д.В. и Н.М.В. сумата на още по 120 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена
последица от загубата на праводателя им и дъщеря М. Н.В., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на смъртта й – 17.06.2014 г. до окончателното изплащане и на Й.З.В.
сумата на още 150 000 лв. представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя му и съпруга М. Н. В., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на смъртта й – 17.06.2014 г. до
окончателното изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
Твърденията са за това, че на 17.06.2014 г. в района на Каравеловското ханче,
обл.Ямбол е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил-влекач, управляван
от турски гражданин Б. К.,
вследствие на което е била причинена смъртта на праводателя на ищците М. Н. В.. ПТП е настъпило по вина
на водача на товарния автомобил, който нарушил правилата за движение и по
непредпазливост причинил смъртта на В.. Образувано е ДП № 169/2014 г. по описа на РУП
Тунджа и е внесен обвинителен акт от ЯОП. По образуваната от ответника НББАЗ
щета № 05-14-00-309 TR на родителите на починалата са били изплатени по 80 000
лв., а на преживелия съпруг 100 000 лв. за претърпените неимуществени вреди.
Изплатеното в този размер застрахователно обезщетение се счита, че не репарира
в достатъчна степен получените от ищците вреди, тъй като същото не е съотносимо
с претърпените болки и страдания.
В срока по чл.367 от ГПК писмен отговор от
ответника е постъпил и с него се оспорва предявения иск като недопустим поради
изтекла погасителна давност за претендираните вреди, а ако бъде разгледан се
желае отхвърлянето му и присъждане на разноските. Съдът намира възражението за
недопустимост за такова по същество на спора и неоснователност на иска, поради
което делото не следва да бъде прекратявано.
С отговора изрично се сочи, че не се
оспорват обстоятелствата относно валидността на застрахователното
правоотношение, относно вината на водача и относно механизма на възникналото
ПТП. Желае се да бъде отделен като безспорен факта на изплащане на
извънсъдебните застрахователни обезщетения, както е и заявено в исковата молба.
По въпроса за неоснователност на
предявените искове, становището на ответника е, че не са налице вреди,
подлежащи на репариране след като на ищците са изплатени вече обезщетения за
неимуществени вреди в общ размер 260 000 лв., които са в справедлив размер,
отчитат вида и характера на обезщетяваните вреди. Оспорва се също претенцията
за законна лихва поради неоснователност на главния иск и поради изтекла
погасителна давност и по отношение на този иск. Ответникът заявява, че не е
застраховател и не дължи лихва от датата на произшествието, а от друга страна
се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок след като е бил сезиран от
ищците, съобразно чл.497 ал.1 т.2 от КЗ.
Страните не са се възползвали от
възможността да депозират допълнителна искова молба и съответно допълнителен
отговор.
В съдебно заседание ищците, редовно
призовани, явява се единствено Й.В., а пълномощника на всички ищци поддържа
предявените искове.
Ответникът също редовно призован не
изпраща представител, а чрез своя пълномощник поддържа становището изразено в
отговора на исковата молба.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С доклада по делото съдът е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите и обстоятелствата относно
валидността на застрахователното правоотношение, относно вината на водача и
относно механизма на възникналото ПТП и изплащането на извънсъдебни
застрахователни обезщетения на ищците в общ размер 260 000 лв. – по 80 000
лв. на родителите М.Д.В. и Н.М.В. и 100 000 лв. на съпруга Й.З.В..
По тези факти страните не спорят, а
същите са потвърдени и от представените по делото писмени доказателства, от
които се установява, че на 17.06.2014 г. е настъпило ПТП в района на
Каравеловското ханче, обл.Ямбол с участието на товарен автомобил-влекач,
управляван от турски гражданин Б. К., вследствие на което е била причинена смъртта на
М.Н. В. – дете на ищците М.Д.В.
и Н.М.В. и съпруга на ищеца Й.З.В.. ПТП е настъпило по вина на водача на
товарния автомобил, който нарушил правилата за движение и по непредпазливост
причинил смъртта на В.. Няма данни дали делото образувано по внесения обвинителен акт от ЯОП след
ДП № 169/2014 г. по описа на РУП Тунджа е с приключило с влязла в сила присъда.
Ищците са сезирали ответника НББАЗ за
изплащане на застрахователни обезщетения със заявление вх.№ 2-5203/13.11.2014
г. По образуваната от ответника НББАЗ щета № 05-14-00-309 TR на родителите на
починалата са били изплатени по 80 000 лв., а на преживелия съпруг 100 000 лв.
за претърпените неимуществени вреди. Изплащането на обезщетенията е станало на
30.01.2015 г., видно от представените преводни нареждания до всеки от ищците.
За установяване на претърпените от
ищците болки и страдания, по делото са разпитани доведените от тях свидетели
Г. С. Г. и З. Я. Я. – в близки приятелски
отношения с ищците и с починалата М. В.. Свидетелят Г. заявява, че Й. му се обадил в деня
след като станало ПТП, не бил на себе си, а родителите на М. също били много зле.
След ПТП родителите на М. се затворили в себе си,
никъде на излизали, а близките им се опитвали да помогнат с каквото могат да
излязат от това състояние. Според свидетеля едва ли ще успеят да продължат
живота си по стария начин, постоянно скърбят за починалата си дъщеря. Били са
много близки с дъщеря си – като приятели. Може би около 3 години М. и Й. са живели заедно с
родителите й. Родителите на М. не се чувстват добре след ПТП, майка й лежала в
болницата от сърце. Свидетелят смята, че родителите няма да могат да преодолеят
загубата на дъщеря си.
Свидетелката Я. заявява, че с М. са били не просто
приятелки, а като от едно семейство. Съпругът на М. звъннал
и й съобщил новината за трагедията с М. Й. много тежко понася тази трагедия. Тогава той почти не можел да говори.
Свидетелката видяла на погребението родителите й на другия ден след
катастрофата - те не били на себе си, били много зле. Всяка се виждат с
родителите на М.. Майка й изпаднала в депресивно състояние, от което свидетелката и млади
приятелки на М. искат да я върнат. Родителите на М.са много променени - нямат нищо общо с онова,
което са били. От хора със страхотно чувство за хумор, сега те просто живеят.
Не пътуват, не общуват с хора, затворили се в себе си. Родителите на М. очаквали да се появят
внуци, време било да станат баба и дядо, но според свидетелката едва ще дойде
такъв ден, в който някой от тях ще заживее, както преди.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.282 ал.5 от КЗ /отм./, която разпоредба е приложима в случая, тъй като
процесното ПТП е станало на 17.06.2014 г. при действието на отменения КЗ. Искът
е допустим, а разгледан по същество съдът го намира за неоснователен по
следните съображения:
Възражението на ответника за
погасяване на иска по давност е неоснователно. Съгласно т.4 от ТР № 1/2014 г.
от 23.12.2015 г. на ОСТК, давността започва да тече от деня на деликта при пряк
иск срещу застрахователя на деликвента /в случая пряката претенция е предявена
пред НББАЗ/. Деликтът е настъпил на 17.06.2014 г. и петгодишната давност за
предявяване на претенцията за обезщетение изтича на 17.06.2019 г. Исковата
молба първоначално е депозирана пред СГС на 18.06.2019 г., но видно от
куриерската разписка, същата е била изпратена чрез Булпост на 17.06.2019 г.,
т.е. същата е депозирана в рамките на давностния срок.
Ответникът Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи е юридическото лице, към което ищците са
се обърнали за изплащане на застрахователни обезщетения, тъй като ПТП, в което
е загинала тяхната дъщеря, респ. съпруга е станало по вина на водач на товарен
автомобил, който е турски гражданин, а съгласно чл.282 ал.3 от КЗ /отм./,
бюрото участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и
задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите в държавите членки. Както се
посочи по-горе, ищците са заявили пред НББАЗ претенцията си за обезщетение със
заявление вх.№ 2-5203/13.11.2014 г. и обезщетения са им били изплатени в
рамките на тримесечния срок по чл.271 ал.1 от КЗ /отм./ на 30.01.2015 г. като
ищците – родители на загиналата са получили по 80 000 лв., а ищецът-съпруг
е получил 100 000 лв.
Справедливото обезщетяване е
принципът, въз основа на който съгласно чл.52 от ЗЗД съдът следва да определи
размера на претендираните за заплащане от ищците претърпени неимуществени
вреди, които в случая са вследствие от смъртта на М. Н. В., настъпила в ПТП. При определяне на размера на неимуществените вреди, съгласно ППВС № 4/68 г. следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди и се вземе предвид
значението им за размера на вредите. Това са конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, тъй като понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно. При причиняване на смърт от значение са възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетението за неимуществени вреди.
Изплатените от ответника обезщетения
на ищците съдът счита, че са в размер, покриващ претърпените от тях болки и
страдания, доколкото това изобщо е възможно и преодолимо, тъй като се касае за
смърт на изключително близък – дъщеря и съпруга. От разпитаните в настоящото
производство се установи, че родителите са били в много близки приятелски
отношения с дъщеря си, очаквали са внучета и както те, така и съпругът на В. са приели много тежко
нейната смърт. Въз основа на свидетелските показания съдът преценя връзката на
ищците с починалата В.като нормална и обичайна за нормите на взаимоотношенията в нашето общество.
Не се установи наличието на претърпени болки и страдания извън нормалния за
такъв случай емоционален и психически стрес, който са преживели тримата ищци.
Липсват данни и доказателства за придобити вследствие на това негативно
преживяване здравословни проблеми – телесни и психически, които да са в
причинна връзка с преживяното. Ищците В. са на средна непенсионна възраст и въпреки
силната връзка с дъщеря им не може да се направи извод за тяхна зависимост от
нея и оказване на помощ в ежедневието им, което да оправдае завишаване на
размера на обезщетението. По същия начин съдът преценя преживелия съпруг В.
като млад на възраст мъж, който въпреки емоционалния стрес, има житейската
перспектива за бъдеще макар и без покойната си съпруга.
Предвид изложеното съдът счита за
справедливи изплатените от ответника на ищците обезщетения за претърпените от
тях неимуществени вреди, а искането за завишаването им по размер за
неоснователно, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото
разноски, съгласно чл.78 ал.3 от ГПК. В съдебно заседание от ищците е направено
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за пълномощника на ответника,
който е в размер 14 868 лв. с ДДС, платен съгласно фактура № 422/1.07.2020
г. и извлечение от банковата сметка на, представляващото адвокатско дружество,
както и съгласно списъка за разноски по чл.80 от ГПК. Съгласно чл.7 ал.2 т.5 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
при цена на иска 390 000 лв. адвокатското възнаграждение следва да е в
размер 9 330 лв. без ДДС и 11 196 лв. с ДДС. Съдът счита, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ответника е основателно и същото като единствени разноски по делото следва да
бъде присъдено в размер 11 196 лв. с ДДС, тъй като правният спор не се
отличава с висока фактическа и правна сложност, а производството приключи в
едно съдебно заседание.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Д.В.,
ЕГН **********, Н.М.В., ЕГН **********,*** и Й.З.В., ЕГН ********** *** чрез
пълномощника им адв.И.Х. от САК иск с правно основание чл.282 ал.5 от КЗ /отм./
против Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2 ет.2 за сумата още по 120 000 лв. за М.Д.В. и Н.М.В.
и сумата още 150 000 лв. за Й.З.В., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на смъртта на М. Н. В. – 17.06.2014 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.Д.В., Н.М.В. и Й.З.В.
с посочени данни да заплатят на основание чл.78 ал.3 от ГПК на Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи направените по делото разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 11 196 лв. с ДДС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните
пред Апелативен съд Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: