Р Е Ш Е Н И Е №
260459
гр. Пловдив, 29.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и
девети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Н. Цветкова в. гр. д. № 2975 по описа на ПОС за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247
от ГПК.
По настоящето дело е постановено
решение № 260357 от 10.03.2021г., с което се отменя решение №
260779/09.10.2020г., постановено по гр. д. № 11577 по описа за 2019г. на
Пловдивски районен съд, I гр. с., вместо което е постановено:
Осъжда на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо
от ЗЗД „Терра кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Арсеналски“ № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от
управителя К. М., да заплати на Б.И.Ю., ЕГН ********** ***, сумата от 1137, 80 лева,
получена от ответника при липса на валидно правно основание – по недействителен
договор за потребителски кредит № 01039347, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.С решението се осъжда „Терра кредит“ ООД, ЕИК
********* да заплати в полза на адвокат Д.Г.Б. *** адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищцата пред първата инстанция и сумата от 370
лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата инстанция.
Съгласно нормата на чл. 247, ал. 1 от ГПК
съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в
решението очевидни фактически грешки.В случая в мотивите на съдебния акт
въззивния съд е изявил воля за основателност на претенциите, с оглед на която е
отменил първоинстанционното решение и е уважил предявения иск, респ. присъдил е
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38, л. 2 във вр. с ал. 1, т. 2
от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на
ищцата.Налице е хипотезата на чл. 78, ал. 6 от ГПК – когато делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството,
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски.С оглед
изхода на делото пред въззивната инстанция следващата се държавна такса общо в
размер на 75 лева /50 лева за първата инстанция и 25 лева за въззивната/,
следва да се възложи в тежест на ответника.Касае се за явна фактическа грешка,
изразяваща се в пропуск в диспозитива да бъде изразена част от формираната воля
досежно разноските, който следва да бъде поправен по инициатива на съда по реда
на чл. 247, ал. 1 от ГПК.
С оглед гореизложеното следва да се допусне
поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка в горепосочения смисъл.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение № 260357/10.03.2021г., постановено по в. гр. д. № 2975 по
описа на Окръжен съд – гр. Пловдив за 2020г., VIII гр. състав, както следва: в
диспозитива на решението
да се чете, че се осъжда „Терра кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Арсеналски“ № 11, ет. 8, ап. 12, с управител К.
М., да заплати следващата се Държавна такса в размер на 50 лева за
първоинстанционното производство и 25 лева за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: