Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1988 18.06.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и седми май две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16203 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по чл. 422 ГПК, вр. 79 и сл. ЗЗД във вр. чл. 286 ЗЗД, във вр. чл.
36 ал. 2 ЗАдв. и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Д.И.Д. с ЕГН ********** ***
е предявил против П.С.П.
с ЕГН ********** и адрес: *** искове за
признаване на установено, че ответникът дължи сумата от 480 лв,. представляваща
незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна зашита и съдействие
по г р.д. №297/14 г. по описа на КРС, сумата в размер на 210,08 лв .
представляваща законна лихва
за задължението от 480,00 лв. считано от деня на забавата- 24.01.15 г. до
17.05.2019 г.; сумата в размер на 16,10
лв., представляваща заплатена такса за частна жалба по гр. д №
297/14 г. по описа на КРС по Вносна бележка с ***
от 01.04.15 г.; сумата в размер на 6,73
лв,, представляваща законна лихва за задължението от 16,10 лв..
считано от 01.04.2015 г, до 17.05.19 г.: сумата в размер на 32,50 лв., представлваща
заплатена такса за заверени преписи от решения по гр. д
№ 297/14 г. по описа на КРС по Вносна бележка с УРКе ** от 22.06.15 г.: сумата
в размер на 12,86 лв., представляваща
законна лихва за задължението от 32.50 лв.. считано от 22.06.2015 г. до
17.05.19 г. сумата в
размер на 25,00 лв., представляваща
направени разходи за преводи по разписка от 27.07.15 г.; сумата в размер на 9,68 лв., представляваща
законна лихва за задължението от 25,00 лв., считано от 27.07.2015
т. до 17.05.39 г.; ведно със
законната лихва върху главницата от 553,60
лв., считано от 17.05.19 г.- датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, които суми са били присъдени по ч.гр.д. № 7865/19г. но описа на ПРС със
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГГК.
В исковата молба се твърди, че през 2013 г. отвтеникът П.С.П. е потърсил ищеца в качеството му на адв. за водене
на делбено производство и извършване на подялба на имущество
между него и негови сродници. Ищецът се е съгласил да поеме делото, като осъществява правна
помощ и съдействие, както н процесуално представителство в производството.
Било е образувано гр.д, № 297/14 г. по описа на КРС, за което между ответника и ищеца е било подписано пълномощно, ведно
с договор за правна защита и съдействие, в който е бил уговорен адвокатски
хонорар в размер на 480
лв. с ДДС, като уговорката е била съшият да бъде платен от ответника при постановяване на решението на КРС по делото. По дело било
постановено решение на 24.01.2015 т. В хода на производството по
изрична молба на П.П. ищецът е заплащал и някои държавни такси и разходи със собствени
средства, които суми не са му били възстановени от ответника, а именно: 16,10 за държавна такса за частна жалба по гр.д. №
297/14 г. пo описана КРС на 01.04.15 г., на 22,06.15 г. 32,50 лв. за държавна такса за заверени преписи от решения; 50 лв. разходи за извършени преводи
платени по
изрична молба на ответника и с. му М.С.П..
От забавата
на изпълнението се иска и
сумата от 230.25 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху
задължението от падежа на задължението до датата ча подаване на заявлението. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от ответника чрез особения си представител адв. Д. е постъпил писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. №
7865/2019 г. на ПдРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата от
553,60 лв.- главница, представляваща незаплатени задължения по договор за защита и
съдействие на адв. по г р.д. №297/14 г. по описа на КРС, сумата в размер на
239,35 лв
. представляваща лихва за забава
считано от деня на забавата- 24.01.15 г. до 17.05.2019 г., ведно със законна лихва от
17,05,2019 г. до изплащане на задължението, както и сумата от
325 лв. представляваща разноски по заповедното
производство. Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По делото като писмени
доказателства за приети: фактура № 1881/26,03,2013 г. на стойност 480 лв. с ДДС
издадена от ищеца, с посочен получател ответника и основание договор за правна
защита и съдействие от 26,03,2013 г.; Вносна бележка с *** от 01.04.15 г. за
заплатена сумата в размер на 16,10 лв., представляваща
заплатена такса за частна жалба по гр. д № 297/14 г. по описа на КРС; Вносна
бележка с *** от 22.06.15 г. за сумата в размер на 32,50
лв., представлваща заплатена такса за заверени преписи от решения
по гр. д № 297/14 г. по описа на КРС; разписка за получена сума от 27,07,2015 г., от която
се установява, че ищецът, като пълномощник на ответника и М.П. е предал сумата
от 50 лв. на С. К..
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
От приложената по делото фактура с №
1881/26,03,2013 г. , както и решение №125/24,01,2015 г. и определение №
251/21,05,2015 г. и двете постановени по гр. д. № 297/2014 г. по описа на РС-
Кърджали се установява, че между страните по е сключен договор за правна защита и
съдействие от 26,03,2013 г., който по своята правна същност представлява
договор за поръчка и съдържа всички съществените елементи на правоотношение по
чл. 280 и следв. ЗЗД. Предмет на договора за поръчка е извършването от
довереника на възложените му от доверителя правни действия. Възлагането на правни действия се
квалифицира като договор за поръчка - чл. 280-292 ЗЗД,
който подлежи на изпълнение лично от довереника с изключение на уредените в чл. 283, ал. 2 ЗЗД
хипотези. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗДДС фактурата служи за
доказване на извършена доставка на услуга, респективно на стока, или за
получаване на авансово плащане. Фактурата като първичен счетоводен документ,
съобразно чл. 6, ал. 1 ЗСч е носител на информация за регистрирана стопанска
операция, но не е доказателство за извършено плащане по стопанската операция.
Събраните по делото писмени доказателства
представляват валиден източник на права и задължения, като същите не са
оспорени от страните по делото. Несъмнено от съдържанието им следва, че
поръчката на ищеца като довереник е била, само, за процесуално представителство
и защита по гр. д. № 297/2014 г. по описа на РС- Кърджали , като за тази,
именно, поръчка, е било договорено адвокатско възнаграждение в общ размер от
480 лева.
Във връзка с изпълнението на поръчката
ищецът е направил следните разходи- 16,10
лв., която сума представляваща заплатена такса за частна
жалба по гр. д № 297/14 г. по описа на КРС, за което е представена вносна
бележка с ***
от 01.04.15 г.; 32,50 лв., която
сума представлява заплатена такса за заверени преписи от решения
по гр. д № 297/14 г. по описа на КРС по Вносна бележка с ***
от 22.06.15 г. и 25,00 лв./
половината от 50 лв./, представляваща направени разходи за
преводи по разписка от 27.07.15 г. Разпоредбата на чл. 285 ЗЗД предвижда, че
доверителят е длъжен да заплати направените от доверителя разходи.
Ответникът, в чиято
тежест бе, не противопостави доказателства за погасяване на вземането на ищеца,
чрез плащането му ,като единственото му
правопогасяващо възражение по делото е за изтекла давност. Съдът намира за частично основателно възражението на ответника, че дължимата главница е
погасена по давност, тъй като по отношение
на процесното вземане следва да намери приложение общата петгодишна
погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Давността почва да тече от дена, в
който вземането е станало изискуемо- чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Вземането по фактура от 26,03,2013 г. е
станало изискуемо на 27,03,2013 г., т.е. от тази дата е започнала да тече
давността. Следователно, от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /което води до прекъсване на давността
по смисъла на чл. 116, б. „б” ЗЗД/ по приложеното ч.гр.д. № 7868/2019 г. на
ПдРС – 20.05.2019 г. е изминал период от повече от шест години. Поради това
искът за сумата от 480 лв. е неоснователен, тъй като е погасен по давност.
С погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания-
чл. 119 ЗЗД. Поради това искът и за сумата от 210,08 лв .
представляваща законна лихва
за задължението от 480,00 лв. считано от деня на забавата- 24.01.15 г. до
17.05.2019 г. е неоснователен.
Съобразно по-горните мотиви и вземането за сумата от 16,10 лв., представляваща
заплатена такса за частна жалба по гр. д № 297/14 г. по описа на КРС, за което
е представена вносна бележка с ***
от 01.04.15 г. , е погасено по давност, а искът се явява неоснователен.
Досежно другите вземания –за сумата от
32,50 лв., която сума представлваща заплатена
такса за заверени преписи от решения по гр. д № 297/14 г. по описа на КРС по Вносна
бележка с *** от 22.06.15 г. и за сумата от 25,00 лв., представляваща
направени разходи за преводи по разписка от 27.07.15 г., съдът намира, че не са
погасени по давност и се дължат на ищеца.
Искът
по чл. 86 ЗЗД
Вземането за лихва има
самостоятелен характер и макар да е пряко обусловено от съществуването на главното
вземане, то представлява отделна претенция, която подлежи на самостоятелно
разглеждане и именно такава се претендира с настоящото дело. По смисъла на чл.
86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата,
а тогава, когато няма определен ден за изпълнение, той изпада в забава от
момента на поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва
всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната
действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за
разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме
недоказаното за нестанало. В настоящия казус ищецът не е ангажирал никакви
доказателства, които да установяват фактът на изпадане на ответника в забава.
Поради това съдът
намира, че акцесорната искова претенция е изцяло неоснователна и следва да се
отхвърли.
По
отношение на разноските.
Поради частичното уважаване на предявените установителни
искове за вземанията, за които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №7865/19 г. на ПдРС следва да
бъдат редуцирани и разноските присъдени по производството по последното до
размера на сумата от 23,57 лв.
Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Искът на ищеца са уважени частично.
Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят направените от него съдебни разноски в хода на производството
съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на 45,32 лв.
На ответника не следва да се присъждат
разноски, тъй като такива не са направени.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че П.С.П.
с ЕГН ********** и адрес: ***,
дължи на Д.И.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 32,50
лв., представляваща заплатена такса за заверени преписи от
решения по гр. д № 297/14 г. по описа на КРС по вносна
бележка с *** от 22.06.15 г., сумата в
размер на 25,00 лв., представляваща
направени разходи за преводи по разписка от 27.07.15 г., ведно със законната лихва върху
посочените по-горе суми, считано от 17.05.19 г. до окончателното
изплащане на сумите, които суми са били присъдени по ч.гр.д. № 7865/19г. но описа на ПРС със
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГГК, , КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено по отношение на П.С.П.
с ЕГН **********, че
дължи на Д.И.Д. с ЕГН **********
следните суми: 480 лв., представляваща
незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
по г р.д. №297/14 г. по описа на КРС, 16,10
лв., представляваща заплатена такса за частна жалба по гр. д №
297/14 г. по описа на КРС по Вносна бележка с ***
от 01.04.15 г., като погасени по давност, и сумата от общо 239,35 лв. , представляващ обезщетение за забава върху сумата от
553,60 лв. за периода от 24,01,2015 г. до 17,05,2019 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА П.С.П. с ЕГН ********** и адрес: ***, да
заплати на Д.И.Д. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 45,32 лева и сумата от 23,57 лева, представляваща разноски по частно гр. дело № 7865/19
г. на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ