Присъда по дело №405/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 16
Дата: 1 август 2022 г.
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20225620200405
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 16
гр. Свиленград, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
СъдебниНели Любомирова С.

заседатели:Татяна Господинова Ганджурова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
и прокурора Ст. Ант. Ст.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20225620200405 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия АТ. К. АРН., роден на 28.03.1999 година в
град Л., област Х., българин, български гражданин, живущ в с.Г.Г., област Х.,
неженен, с основно образование, ЕГН **********, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 13.05.2022 година в периода от около 00.15 часа до около 04.00
часа в с.Г.Г., област Х. и в град Л., област Х., в условията на продължавано
престъпление (на два пъти) и в условията на повторност, в съучастие като
съизвършител с М. К. Д., противозаконно отнел две чужди моторни превозни
средства на обща стойност 3 373.97 лв., както следва:
- на 13.05.2022 година, през времето от около 00.15 часа до около
03.00 часа в село Г.Д., област Х., противозаконно отнел лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен № Х 35 43 КС на
стойност 2 001.22 лв. - собственост на Л. Анг. Б. от с.Г.Г., област Х., от
1
владението на М. Т. М. от с.Г.Г., област Х., без съгласието им, с намерение да
го ползва, като отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4 от
НК - чрез използване на техническо средство (оригинален контактен ключ за
автомобила), като е последвала повреда на превозното средство, изразяваща
се в нарушено лаково покритие на задната броня на стойност 89 лв. и то е
изоставено без надзор в град Л., област Х. - на неасфалтиран път, на 60 м.
източно от железобетонен електрически стълб с надпис „ТП 14 И3В2 СТ 9”,
находящ на булевард „Марица” и
- на 13.05.2022 година през времето от около 03.00 часа до около 04.00
часа в град Л., област Х., противозаконно отнел лек автомобил марка „Пежо”,
модел 206 с държавен регистрационен № Х 36 35 КР на стойност 1 372.75 лв.
от владението на собственика П. Хр. Ст. от град Л., област Х., без нейно
съгласие, с намерение да го ползва, като отнемането е извършено при
условията на чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК - автомобилът не е бил под
постоянен надзор и чрез използване на техническо средство (оригинален
контактен ключ за автомобила), като са последвали повреди на превозното
средство, изразяващи се в нарушено лаково покритие на предната броня
(комплект) и деформиран преден мост на обща стойност 480.32 лв. и то е
изоставено без надзор в град Л., област Х. на улица „Иван Вазов”, до дом №
36,
като общата стойност на последвалите повреди на моторните превозни
средства е 569.32 лв. - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предложение първо
и предложение второ, т. 2, предложение трето и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1,
т. 2 и т. 4, вр.чл. 26, ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, поради което
и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1, предложение първо и предложение второ, т.
2, предложение трето и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр.чл. 26, ал.
1, вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39, ал. 1 от НК го
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 21
(двадесет и един) месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯ
така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” с една трета като
ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” на 14 (четиринадесет) месеца, което да изтърпи ЕФЕКТИВНО.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА
наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да се изтърпи при първоначален
„строг” режим.
2
На основание чл. 346, ал. 4 от НК, кумулативно предвиденото
наказание „Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”
не се налага, тъй като подсъдимият АТ. К. АРН. е неправоспособен водач.
ПРИЗНАВА подсъдимия АТ. К. АРН., роден на 28.03.1999 година в град
Л., област Х., българин, български гражданин, живущ в с.Г.Г., област Х.,
неженен, с основно образование, ЕГН **********, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 13.05.2022 година около 03.00 часа, в град Л., област Х., отнел
чужда движима вещ – употребяван мобилен телефон марка „Redmi Note 8 T”,
версия андроид MIUI Global 12.0.4, на стойност 150 лв. от владението на Ас.
Н. Н. от град Л., област Х., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да го присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив -
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б. „а” и б.
„б” от НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.чл. 194, ал. 1,
вр.чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39, ал. 1 от НК го
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 27
(двадесет и седем) месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯ
така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” с една трета като
ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” на 18 (осемнадесет) месеца, което да изтърпи ЕФЕКТИВНО.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА
наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да се изтърпи при първоначален
„строг” режим.
Наказанието „Конфискация до една втора от имуществото” на
подсъдимия АТ. К. АРН., на основание чл. 45, ал. 1 от НК не се налага поради
непритежаване на налично имущество от подсъдимия, което може да бъде
предмет на това наказание.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, НАЛАГА за изтърпяване едно общо
наказание по двете осъждания, а именно: наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 18 (осемнадесет) месеца, което да изтърпи
ЕФЕКТИВНО.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА така
определеното общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 18
(осемнадесет) месеца да се изтърпи при първоначален „строг” режим.
Не прилага разпоредбата на чл. 24 от НК.
На основание чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 от НК, от така определеното на
3
подсъдимия АТ. К. АРН. общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от 18 (осемнадесет) месеца, ПРИСПАДА времето, през което същият е
бил задържан със Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 13.05.2022
година, с Постановление за задържане съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК, считано
от 14.05.2022 година и с Определение № 100/17.05.2022 година по ЧНД №
274/2022 година на Районен съд – Свиленград, с което е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, считано от 17.05.2022 година до
привеждане на Присъдата в изпълнение.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия АТ. К.
АРН., роден на 28.03.1999 година в град Л., област Х., българин, български
гражданин, живущ в с.Г.Г., област Х., неженен, с основно образование, ЕГН
**********, осъждан, ДА ЗАПЛАТИ по Републиканския бюджет разноски по
делото в размер на 223.65 лв. (двеста двадесет и три лева и шестдесет и пет
стотинки), представляващи част от направените такива за изготвяне на
Оценъчна автотехническа експертиза и изцяло от направените за изготвяне на
Оценъчна експертиза, вносими по сметка на ОДМВР – Х., както и по
Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева), при
служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен
съд - Свиленград.
ПРИЗНАВА подсъдимия М. К. Д., роден на 19.02.2000 година в град
Л., област Х., българин, български гражданин, живущ в с.Г.Г., област Х.,
неженен, с основно образование, но неграмотен като може да полага подпис,
ЕГН **********, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 13.05.2022 година в
периода от около 00.15 часа до около 04.00 часа в село Г.Д., област Х. и в
град Л., област Х., в условията на продължавано престъпление (на два пъти) и
в съучастие като съизвършител с АТ. К. АРН., противозаконно отнел две
чужди моторни превозни средства на обща стойност 3 373.97 лв., както
следва:
- на 13.05.2022 година през времето от около 00.15 часа до около 03.00
часа в село Г.Д., област Х., противозаконно отнел лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен № Х 35 43 КС на
стойност 2 001.22 лв. - собственост на Л. Анг. Б., от владението на М. Т. М.,
двете от село Г.Д., област Х., без съгласието им, с намерение да го ползва,
като отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК - чрез
4
използване на техническо средство (оригинален контактен ключ за
автомобила), като е последвала повреда на превозното средство, изразяваща
се в нарушено лаково покритие на задната броня на стойност 89 лв. и то е
изоставено без надзор на неасфалтиран път, на 60 м. източно от
железобетонен електрически стълб с надпис „ТП 14 И3В2 СТ 9”, находящ на
булевард „Марица” и
- на 13.05.2022 година през времето от около 03.00 часа до около 04.00
часа в град Л., област Х., противозаконно отнел лек автомобил марка „Пежо”,
модел 206 с държавен регистрационен № Х 36 35 КР на стойност 1 372.75 лв.
от владението на собственика П. Хр. Ст., живуща в град Л., област Х., без
нейно съгласие, с намерение да го ползва, като отнемането е извършено при
условията на чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК - автомобилът не е бил под
постоянен надзор и чрез използване на техническо средство (оригинален
контактен ключ за автомобила), като са последвали повреди на превозното
средство, изразяващи се в нарушено лаково покритие на предната броня
(комплект) и деформиран преден мост на обща стойност 480.32 лв. и то е
изоставено без надзор в град Л. на улица „Иван Вазов”, до дом № 36,
като общата стойност на последвалите повреди на моторните превозни
средства е 569.32 лв. - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предложение първо
и предложение второ и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр.чл. 26, ал.
1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1,
предложение първо и предложение второ и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 2
и т. 4, вр.чл. 26, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39, ал. 1 от НК го
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 18
(осемнадесет) месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯ така
определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” с една трета като
ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” на 12 (дванадесет) месеца, което да изтърпи ЕФЕКТИВНО.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА
наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да се изтърпи при първоначален
„строг” режим.
На основание чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 от НК, от така определеното на
подсъдимия М. К. Д. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 12
(дванадесет) месеца, ПРИСПАДА времето, през което същият е бил задържан
със Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 13.05.2022 година, с
5
Постановление за задържане съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от
14.05.2022 година и с Определение № 100/17.05.2022 година по ЧНД №
274/2022 година на Районен съд – Свиленград, с което е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, считано от 17.05.2022 година до
привеждане на Присъдата в изпълнение.
На основание чл. 346, ал. 4 от НК, кумулативно предвиденото
наказание „Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”
не се налага, тъй като подсъдимият М. К. Д. е неправоспособен водач.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия М. К. Д.,
роден на 19.02.2000 година в град Л., област Х., българин, български
гражданин, живущ в с.Г.Г., област Х., неженен, с основно образование, но
неграмотен като може да полага подпис, ЕГН **********, осъждан, ДА
ЗАПЛАТИ по Републиканския бюджет разноски по делото в размер на 138.45
лв. (сто тридесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки), представляващи
част от направените такива за изготвяне на Оценъчна автотехническа
експертиза, вносими по сметка на ОДМВР – Х., както и по Бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева), при служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен съд -
Свиленград.
ПОСТАНОВЯВА компакт диск, съдържащ записи от охранителни
камери на Община Л., да остане приложен по делото и след изтичане срока на
съхраняване на делото да се унищожи.
ПОСТАНОВЯВА 2 броя скъсани в кращата им еластични въжета с
широчина 4.5 см и с обща дължина 6.10 м, ДА СЕ ОТНЕМАТ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА и да се унищожат поради ниската им стойност, което да стане
съгласно чл. 133 от ПАС.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Х..
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
6
7

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 16 от 01.08.2022 година
по НОХД № 405/2022 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 178/2022
година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 2137/2022 година по
описа на Районна прокуратура – Х., С.С. – Прокурор при Районна
прокуратура – Х., Териториално отделение - Свиленград повдига обвинение
на АТ. К. АРН., роден на 28.03.1999 година в град Л., област Х., българин,
български гражданин, живущ в с.Г.Г., област Х., понастоящем в затвора –
Стара Загора, неженен, с основно образование, ЕГН **********, осъждан и на
М. К. Д., роден на 19.02.2000 година в град Л., област Х., българин, български
гражданин, живущ в с.Г.Г., област Х., понастоящем в Затвора – Стара Загора,
неженен, с основно образование, но неграмотен като може да полага подпис,
ЕГН **********, осъждан, за това че на 13.05.2022 година в периода от около
00.15 часа до около 04.00 часа в с.Г.Г., област Х. и в град Л., област Х., в
условията на продължавано престъпление (на два пъти) и в условията на
повторност за А., в съучастие като съизвършители, противозаконно отнели
две чужди моторни превозни средства (МПС) на обща стойност 3 373.97 лв.,
както следва:
- на 13.05.2022 година, през времето от около 00.15 часа до около
03.00 часа в село Г.Д., област Х., противозаконно отнели лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен № Х 35 43 КС на
стойност 2 001.22 лв. - собственост на Л. Анг. Б. от с.Г.Г., област Х., от
владението на М. Т. М. от с.Г.Г., област Х., без съгласието им, с намерение да
го ползват, като отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4
от НК - чрез използване на техническо средство (оригинален контактен ключ
за автомобила), като е последвала повреда на превозното средство,
изразяваща се в нарушено лаково покритие на задната броня на стойност 89
лв. и то е изоставено без надзор в град Л., област Х. - на неасфалтиран път, на
60 м. източно от железобетонен електрически стълб с надпис „ТП 14 И3В2
СТ 9”, находящ на булевард „Марица” и
- на 13.05.2022 година през времето от около 03.00 часа до около 04.00
часа в град Л., област Х., противозаконно отнели лек автомобил марка
„Пежо”, модел 206 с държавен регистрационен № Х 36 35 КР на стойност 1
372.75 лв. от владението на собственика П. Хр. Ст. от град Л., област Х., без
нейно съгласие, с намерение да го ползват, като отнемането е извършено при
условията на чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК - автомобилът не е бил под
постоянен надзор и чрез използване на техническо средство (оригинален
контактен ключ за автомобила), като са последвали повреди на превозното
средство, изразяващи се в нарушено лаково покритие на предната броня
(комплект) и деформиран преден мост на обща стойност 480.32 лв. и то е
1
изоставено без надзор в град Л., област Х. на улица „Иван Вазов”, до дом №
36,
като общата стойност на последвалите повреди на МПС е 569.32 лв. -
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предложение първо и предложение второ,
т. 2, предложение трето и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр.чл. 26,
ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК по отношение на А. и
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предложение първо и предложение второ
и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр.чл. 26, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от
НК за Д.;
както и повдига обвинение на А. за това че на 13.05.2022 година около
03.00 часа, в град Л., област Х., отнел чужда движима вещ – употребяван
мобилен телефон марка „Redmi Note 8 T”, версия андроид MIUI Global 12.0.4,
на стойност 150 лв. от владението на Ас. Н. Н. от град Л., област Х., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 1, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.
В съдебно заседание подсъдимите А.А. и М.Д. и служебния им
защитник – адвокат Ц.А., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне
на минимални по размери наказания „Лишаване от свобода”, поради наличие
на множество смекчаващи вината обстоятелства, както и искат от Съда да
определи по-лек режим за изтърпяване на наказанията.
В хода на съдебното следствие подсъдимите А. и Д. заявяват, че
разбират в какво са обвинени, признават се за виновни в извършването на
посочените в ОА деяния, заявяват, че са наясно с последиците от проведеното
съкратено съдебно следствие и са съгласни с тях. В последната си дума
подсъдимите изразява съжалението си по отношение на случилото се и
искрено се разкайват.
Участващият по делото Прокурор С.С. поддържа обвиненията, така
както са предявени с ОА. Изразява становище същите да са безспорно
доказани от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена
фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както
и установени съставомерните – обективни и субективни признаци на
вменените престъпления по възведените правни квалификации по отношение
на всеки от двамата подсадими, така също и тяхното извършване и
авторството им в лицето на подсъдимите. Поради това, Прокурорът пледира
за признаването им за виновни и осъждането им, като им бъдат наложени
предвидените в чл. 346, ал. 2 от НК и в чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК наказания,
които да се индивидуализират при условията на чл. 54 от НК при превес на
отегчаващите вината обстоятелства, а именно: за Д. - Лишаване от свобода за
срок от по 1 година и 6 месеца, което след редукцията по чл. 58а от НК, да
изтърпи ефективно при първоначален „строг” режим и за А. – за
2
престъплението по чл. 346 от НК – Лишаване от свобода за срок от 1 година и
9 месеца и по чл. 196 от НК – Лишаване от свобода за срок от 2 години и 9
месеца, които след редукцията по чл. 58а от НК, да изтърпи ефективно при
първоначален „строг” режим и при приложението на чл. 23 от НК. Предлага
разноските за експертизите да се възложат на двамата подсъдими съобразно
предмета на експертизите; компакт дискът - да остане приложен по делото; а
въжетата да бъдат отнети в полза на Държавата и поради ниската им стойност
да се унижощат.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено
съгласие от всеки от двамата подсъдими и техния защитник в открито
съдебно заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на
страните на основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на
делото, по посочения особен процесуален ред се явява процесуално
допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично
изразено съгласие от всеки от двамата привлечени подсъдими, като същите и
Съдът уважи, след изслушването на страните, постановявайки нарочен
Съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически
състав на цялостно признание на фактите от обстоятелствената част от ОА,
без да събират доказателства за тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл.
371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на
подсъдимите се подкрепят от събраните в ДП доказателства, с Определение
обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от всеки от двамата подсъдими индивидуално
самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК -
пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА,
приема за установено от фактическа страна, следното, така както и се
твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 918 от
дата 18.07.2022 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд -
Свиленград, подсъдимият А. е осъждан многократно за престъпления против
собствеността и за престъпления против транспорта. Многократно му е било
налагано наказание „Лишаване от свобода”, като последно е излезнал от
затвор на 19.11.2021 година.
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 917 от
дата 18.07.2022 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд -
Свиленград, подсъдимият Д. е осъждан многократно за престъпления против
собствеността, за престъпления против транспорта, за престъпления против
реда на управление и за вещно укривателство. Многократно му е блило
налагано наказание „Лишаване от свобода”, като последно е излезнал от
3
затвор на 21.07.2021 година.
Видно от приложените в кориците на ДП Декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимите нямат доходи, не
притежават недвижими имоти, МПС, ценни книжа, дялове в дружества и
парични средства по банкови сметки.
Съгласно Характеристика, изготвена от Мл.ПИ Т.Факиров –
служител на Участък – Л. при РУ - Свиленград, подсъдимият А. има
криминалистическа и съдебна регистрации, криминалнопроявен е, движи се и
контактува с криминалнопроявени лица, склонен е към извършване на
противообществени деяния и нарушения на обществения ред.
Съгласно Характеристична справка, изготвена от Мл.ПИ В.Колев –
служител на Участък – Л. при РУ - Свиленград, подсъдимият Д. има
криминалистическа и съдебна регистрации, движи се и контактува с
криминалнопроявени лица, склонен е към извършване на противообществени
деяния и нарушения на обществения ред, склонен е към употреба на
наркотични и упойващи вещества.
Подсъдимине Д. и А. живеят в село Г.Д., област Х..
На 12.05.2022 годшно вечерта А. и Д. се намират в дома на
последния. Тъй като им свършват цигарите, решават да вземат някое чуждо
МПС, с което да отидат в град Л., където да си купят цигари. Излизат и
започнат да търсят МПС, чието управление да предприемат. Не след дълго
около 00.15 часа на 13.05.2022 година забелязат процесния лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен № Х 35 43
КС, който е паркиран в двора на къща. Автомобилът е собственост от около
един месец на свидетеля Л. Анг. Б., която веднага след закупуването му го
предоставя за ползване на снаха си - свидетеля М. Т. М.. При последната
употреба на автомобила свидетелят М. го паркира като оставя контактния
ключ на таблото, а автомобила - отключен. Двамата подсъдими възползвайки
се от факта, че входната врата на двора не е заключена и че се отваря лесно,
влезат в двора и установявайки, че автомобилът не е заключен, а контактният
му ключ виси на таблото, влизат в него като А. го запалва и го привежда в
движение. След това двамата се отправят към град Л., но горивото свършва и
се налага да заредят на бензиностанция в град Л., като след зареждането зад
волана сяда Д., който го управлява и по булевард „Марица”, като стигайки в
близост до железобетонен електрически стълб с надпис с черен цвят „ТП 14
ИЗВ 2 СТ 9”, намиращ се на булеварда, прави маневра „завиване” в посока
изток и продължава да го управлява по неасфалтиран път. Именно там
автомобилът аварира. Опитват се да го приведат отново в движение, но не
успяват и затова решават да потърсят друга кола, с която да го дръпнат.
Вървейки по улиците на град Л., виждат кон, завързан с дебело
еластично въже с широчина 4.5 см. Отвързват въжето и го вземат с тях.
След това стигат до дома на техен познат – свидетеля Ас. Н. Н.,
находящ се в ромската махала на град Л., област Х., на улица „Люляк” № 32.
Свид. Възползвайки се от факта, че дома няма ограда, А. влиза в двора и се
4
отправя към къщата като около 03.00 часа след полунощ влиза в нея през
незаключената й входна врата и от от стаята, в което спи свидетеля Асен Н.
взема процесния мобилен телефон. В това време свидетелят Н. се събужда и
виждайки че го няма мобилния му телефон, излиза от къщата, като забелязва
на улицата пред входа на дома си А. и Д.. Провеждат разговор, в който А.
заявява, че не е откраднал процесния мобилен телефона, а Н. го
предопруждава, че ще уведоми органите на МВР за извършената кражба.
Д. и А. бягат от мястото и продължават да търсят друго МПС, с
което да издърпат авариралия автомобил. Така стигат до лек автомобил марка
„Пежо”, модел 206 с държавен регистрационен № Х 36 35 КР, който е
паркиран на улица „Иван Вазов”, пред дом № 36 и е собственост на свидетеля
П. Хр. Ст.. Контактният ключ е на таблото на МПС и то не е заключено.
Възползвайки се от това, двамата подсъдими решават да се качат в него като
Д. го привежда в движение и потеглят към мястото, където малко по-рано
през същата нощ е аварирал лекият автомобил марка „Фолксваген”. Стигайки
до него двамата подсъдими завързват двете коли за тегличите с въжето, което
са свалили от коня. След това Д. започва да управлява лекия автомобил марка
„Пежо”, а А. сяда на мястото на водача в лекия автомобил марка
„Фолксваген”, управлявайки го на заден ход. Изведнъж лекият автомобил
марка „Пежо” отказва да се движи, тъй като камък ударя предния му мост, в
резултат на което е деформиран. В резултат на пътнотранспортното
произшествие (ПТП) въжето се къса като частите от скъсаното въже остават
завързани за двете МПС. Тогава Д. и А. оставят лекия автомобил марка
„Фолксваген” на место, като автомобилът е с нарушено лаково покритие на
задната му броня в следствие на дърпането с другото МПС.
А. се качва в лекия автомобил марка „Пежо”, управляван от Д.,
който около 03.30 часа на 13.05.2022 година е откаран на улица „Иван Вазов”
в района до дом № 36, с деформиран преден мост и с нарушено лаково
покритие на предната броня, които повреди са нанесени в резултат на
дърпането на другото МПС.
Междувременно свидетелят Н. заедно със свидетеля Митков с МПС,
отиват до дома на А. в с.Г.Г., но не го намират и се качват в автомобила за да
си тръгнат. Тогава се появява А., чука на прозореца на автомобила и вади от
джоба на панталона си процесния мобилен телефон като го оставя в близост
до МПС на земята и побягва в неизвестна посока. Н. взема теефона и двамата
с Митков се отправят за град Л., за да уведомят за извършената кражба в
Полицейския участък.
През същия ден около 07.30 часа, свидетелят М. установява, че
лекият автомобил марка „Фолксваген” липсва от мястото, където е бил
паркиран, за което са уведомени органите на реда.
През същия ден около 08.00 часа свидетелят П. Хр. Ст. констатира,
че автомобилът й марка „Пежо” е бил преместен и уведомява полицейските
органи.
5
С Протоколи за доброволно предаване свидетелите С. и М. предават
двете части на скъсаното еластично въже.
Назначени са и са извършени Оценъчна автотехническа и Оценъчна
експертизи, от Заключенията на които става ясно, че стойността на
нанесените щети по лекия автомобил марка „Пежо” възлизат на 480.32 лв., а
пазарната стойност на същия е 1 372.75 лв. и стойността на нанесената щета
по лекия автомобил марка „Фолксваген” възлизат на 89 лв., а пазарната
стойност на същия е 2 001.22 лв. и че пазарната стойност на процесния
мобилен телефон е 150 лв.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: огледи на местопроизшествие, огледи на веществени доказателства,
разпити на множество свидетели, изискани са и са приложени документи,
назначени са и са извършени Оценъчна автотехническа и Оценъчна
експертизи и т.н.
В хода на ДП подсъдимите се признават за виновни, съжаляват за
стореното и дават подробни обяснения относно механизма на извършеното от
тях престъпление по чл. 346 от НК. А. не се признава за виновен за кражбата
на телефона като сочи, че го бил намерил пред дома на собственика му и му
го предал. В съдебната фаза на процеса двамата подсъдими се признава за
виновни, като изразяват пред настоящия Съдебен състав съжалението си и
искреното си разкаяние по повод на случилото се.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши
по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената
въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и
несъмнено установена, за което се цениха направените в съдебно заседание
самопризнания от подсъдимите, подкрепени от приложените към ДП и
приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства –
свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от
Съда, включват: Протоколи за доброволно предаване, Докладни записки,
Протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с Албуми, Протоколи за
оглед на веществено доказателство, ведно с Албуми, Свидетелства за
регистрация – част I и част II, Заключения по Оценъчна автотехническа и
Оценъчна експертизи, Справка за правоспособност и наложени
административни наказания на подсъдимите, Справки за нарушител,
Удостоверения за семейно положение, съпруг/а и деца, Справка относно
собствеността на процесните МПС, Разписка за връщане на вещи, Справки за
съдимост, Характеристична справка на М.Д., Характеристика на А.А.,
Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние и др.,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: Георги Стоянов Топузов, Ас.
Н. Н., А.Н. Митков, М. Т. М., Л. Анг. Б., П. Хр. Ст., Атанас Н. Червенков и
6
Тодор Иванов Тодоров, всички те материализирани в съответни Протоколи за
разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради
липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното
им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените
доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на
изпълнителните деяния, както и тяхното авторство са доказани пряко от
направените самопризнания на подсъдимите по чл. 371, т. 2 от НПК, които се
подкрепят от доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към
делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите,
Справки за съдимост, Заключения по Оценъчна автотехническа и Оценъчна
експертизи, Протоколи за оглед на местопроизшествие, Протоколи за оглед
на веществени доказателства и др.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на
свидетелите Ас. Н. Н., Л. Анг. Б. и П. Хр. Ст., приобщени в тази инстанция
като доказателства, макар и същите да се явяват пострадали от деянията, тъй
като това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията им.
Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от
НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени
средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително определена
доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен източник
на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото, както и поради
претърпяните вреди от престъплението. Настоящият състав кредитира
показанията на пострадалите лица като обективни, безпристрастни и
логически последователни. Не е налице индиция за недостоверност на
показанията им.
Обясненията на обвиняемите, дадени на фазата на ДП, също се
възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от
останалите доказателства и доказателствени средства от ДП - кредитирани,
поради което липсват основания изложеното от тях да се счита обективно
невярно. Съдът не дава вяра на изложеното от А. относно кражба на мобилния
телефон, тъй като намира обясненията в тази част за защитна теза с цел
избягване на наказателна отговорност и тъй като обясненията в тази му част
са в противоречие със събраните по делото доказателства, кредитирани от
Съда.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
веществените доказателства, приети и приобщени в хода на съдебното
следствие.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключенията по
извършените Оценъчна автотехническа и Оценъчна експертизи, тъй като са
извършени от вещи лица – специалисти с необходимата квалификация и
знания, включени в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от
7
Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2022 година за
съдебния район на Окръжен съд – Х. и на Административен съд – Х., липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвените писмени
Заключения обективират необходимите данни, ползвани за оценка на
процесните вещи и фактически констатации, поради което се явяват
обосновани и аргументирани, в съответствие и кореспондиращи с фактите по
делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за тяхната правилност. Липсват и обратни доказателства,
опровергаващи констатациите и Заключенията на вещите лица, поради това
Съдът намира за обосновани, аргументирани и правилни експертизите и
ползва същите при формирането на фактическите и правните си изводи.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – огледи и експертизи,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи
и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимите, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващите се наказания.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направените
от страна на подсъдимите признания относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондират и се подкрепят от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивните
разпоредби на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правните изводи относно
времето, мястото и изпълнителната форма на деянията и техният механизъм
на извършване, както и авторството.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадените правни квалификации на деянията на
подсъдимите.
8
При така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав
достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си
подсъдимият АТ. К. АРН. е осъществил състава на престъплението чл. 346,
ал. 2, т. 1, предложение първо и предложение второ, т. 2, предложение трето
и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр.чл. 26, ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1,
вр.чл. 20, ал. 2 от НК и на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.чл. 194, ал.
1, вр.чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК и подсъдимият М. К. Д. е осъществил
състава на престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, предложение първо и
предложение второ и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр.чл. 26, ал. 1,
вр.чл. 20, ал. 2 от НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъпленията - предмет на обвинението и тяхното
авторство. С деянията си подсъдимият АТ. К. АРН. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав на престъплението
по чл. 346, ал. 2, т. 1, предложение първо и предложение второ, т. 2,
предложение трето и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр.чл. 26, ал. 1,
вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК и престъпния състав на престъплението
по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК и
М. К. Д. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна,
престъпния състав на престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, предложение
първо и предложение второ и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр.чл.
26, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК.
От обективна страна – на 13.05.2022 година в периода от около
00.15 часа до около 04.00 часа в с.Г.Г., област Х. и в град Л., област Х., в
условията на продължавано престъпление (на два пъти) и в условията на
повторност за А., в съучастие като съизвършители, двамта подсъдими
противозаконно отнели две чужди МПС на обща стойност 3 373.97 лв., както
следва:
- на 13.05.2022 година, през времето от около 00.15 часа
до около 03.00 часа в село Г.Д., област Х., противозаконно отнели лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен №
Х 35 43 КС на стойност 2 001.22 лв. - собственост на Л. Анг. Б. от с.Г.Г.,
област Х., от владението на М. Т. М. от с.Г.Г., област Х., без съгласието им, с
намерение да го ползват, като отнемането е извършено при условията на чл.
195, ал. 1, т. 4 от НК - чрез използване на техническо средство (оригинален
контактен ключ за автомобила), като е последвала повреда на превозното
средство, изразяваща се в нарушено лаково покритие на задната броня на
стойност 89 лв. и то е изоставено без надзор в град Л., област Х. - на
неасфалтиран път, на 60 м. източно от железобетонен електрически стълб с
надпис „ТП 14 И3В2 СТ 9”, находящ на булевард „Марица” и
9
- на 13.05.2022 година през времето от около 03.00 часа до
около 04.00 часа в град Л., област Х., противозаконно отнели лек автомобил
марка „Пежо”, модел 206 с държавен регистрационен № Х 36 35 КР на
стойност 1 372.75 лв. от владението на собственика П. Хр. Ст. от град Л.,
област Х., без нейно съгласие, с намерение да го ползват, като отнемането е
извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК - автомобилът не е
бил под постоянен надзор и чрез използване на техническо средство
(оригинален контактен ключ за автомобила), като са последвали повреди на
превозното средство, изразяващи се в нарушено лаково покритие на предната
броня (комплект) и деформиран преден мост на обща стойност 480.32 лв. и то
е изоставено без надзор в град Л., област Х. на улица „Иван Вазов”, до дом №
36, като общата стойност на последвалите повреди на МПС е 569.32 лв. и
- на 13.05.2022 година около 03.00 часа, в град Л., област Х., А. е
отнел чужда движима вещ – употребяван мобилен телефон марка „Redmi Note
8 T”, версия андроид MIUI Global 12.0.4, на стойност 150 лв. от владението на
Ас. Н. Н. от град Л., област Х., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои, като деянието е извършено при условията на
опасен рецидив.
Т.е. първото престъпление е осъществено от обективна страна чрез
противозаконно отнемане на владението на чужди движими вещи, без
съгласието на техните собственици с намерение да бъдат противозаконно
ползвани. От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими
вещи, които не са нито собствени, нито във владение на подсъдимите и за
отнемането им е липсвало съгласие от страна собствениците. Изпълнителното
деяние е отнемането на вещи чрез действие, което се изразява в прекратяване
на фактическата власт върху тях от страна на собствениците и установяване
на фактическа власт от подсъдимите. Безспорно се установи, че вещите не
принадлежат на подсъдимите, а на свидетелите Л. Анг. Б. и П. Хр. Ст., поради
което са „чужди” по смисъла на закона. Налице е форма на изпълнителното
деяние – отнемане на чужди МПС от владението на другиго. От обективна
страна безспорно се установи, че подсъдимите, чрез своите действия, са
отнели чужди МПС, с намерение да ги ползват – да си закупят цигари и да
издърпат авариралия лек автомобол марка „Фолксваген”. По този начин са
прекъснали владението върху посочените вещи, установявайки трайна
фактическа власт върху тях чрез запалването на автомобилите и потеглянето с
тях. Безспорно е и намерението им да ползват същите, а не да ги своят,
доколкото след установяването на фактическата власт са ги употребили по
предназначение. Престъплението е довършено предвид осъщественото от
подсъдимите отнемане на МПС. Ето защо Съдът намира за безспорно
установено авторството на първото деяние на подсъдимите по така
възведеното им обвинение.
Фабричният контактен ключ, използван за запалване на леките
автомобили, обосновава приложението на чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение
второ от НК. Техническо средство е всяка създадена от човек вещ, която се
10
ползва за отнемане на самата вещ - ключ, шперц, ножици за рязане на тел и
др.п. Съгласно установената съдебна практика техническо средство са и
ключовете, независимо дали са обикновени, или секретни; подправени, или
оригинални; откраднати, намерени; предназначени, или случайно са се
оказали годни. За да е налице този квалифициран случай е нужно
техническото средство да бъде ползвано по предназначение, какъвто е и
настоящият случай. Визираният предмет – ключ, съществено е улеснил
подсъдимите при осъществяване на престъплението, тъй като използването
му е било по начин, по който са могли да го осъществят. Поради така
изложеното, отчитайки трайната и непротиворечива съдебна практика в тази
насока, Съдът прие, че този предмет представлява вещ, послужила за
извършване на визираното престъпно деяние. Т.е. използването на техническо
средство (ключ) при извършване на деянието от подсъдимите определя
същото като такова извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4,
предложение второ от НК и обосновава квалификацията на първото деяние
като такава по смисъла на чл. 346, ал. 2, т. 3 от НК.
Вещта - предмет на първото престъпление – лек автомобил марка
„Пежо”, е оставена на обществено доверие – на открито място, до което е
налице свободен достъп. След като процесният лек автомобил - предмет на
престъплението, е бил оставен паркиран на улица в град Л., то същият е бил
без постоянен надзор въпреки че е в населено място, но е на улицата и без да
е бил заключен, наблюдаван или пазен от някого, което обстоятелство
определя деянието като такова извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 2
от НК и обосновава квалификацията на деянието като такава по смисъла на
чл. 346, ал. 2, т. 3 от НК.
Видно от доказателствата по делото безспорно лек автомобил марка
„Пежо” и лек автомобил марка „Фолксваген” - предмет на първото
престъпление, са били изоставени без надзор (без да бъдат наблюдавани или
пазени от някого) в град Л., област Х. - лек автомобил марка „Пежо” е бил
изоставен на пътното платно пред дом № 36 на улица „Иван Вазов”, а лек
автомобил марка „Фолксваген” - на неасфалтиран път, на 60 м. източно от
железобетонен електрически стълб с надпис „ТП 14 И3В2 СТ 9”, находящ на
булевард „Марица”. Изложеното обосновава квалификацията на деянието
като такава по смисъла на чл. 346, ал. 2, т. 1 предложение второ от НК
Първото деяние е правилно квалифицирано като такова по чл. 346,
ал. 2, т. 1, предложение първо от НК, тъй като след противозаконното
отнемане на МПС и при управлението им, на леките автомобили са били
причинени повреди, в резултат на противоправната деятелност на
подсъдимите, които вреди са подробно описани по-горе в настоящото
изложение и са резултат на реализирано ПТП като процесните автомобили са
били вързани един за друг като МПС марка „Пежо” е дърпал МПС марка
„Фолксваген” като в един момент дърпащият лек автомобил е отказал да се
движи, тъй като камък поврежда предния му мост. Съдебната практика
приема, че „последвала” е всяка настъпила повреда по време на отнемането,
11
при ползването или изоставянето на превозното средство, като в настоящия
случая същите са причинени на МПС по време на тяхното управление.
Извършеното от А. и Д. първо престъпление е правилно
квалифицирано като продължавано, тъй като представлява една усложнената
престъпна дейност - извършени са множество деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление - това против
транспорта, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Деянията по чл. 346 от НК, извършени от подсъдимите А.А. и М.Д.
правилно са квалифицирани като такива по чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като
двамата подсъдими са участвали в изпълнителното деяние на престъплението,
за което им е предявено обвинение - всеки един от подсъдимите
непосредствено и пряко е участвал в действията по отнемане и
установяването на фактическа власт върху вещите - предмет на
престъпленията с цел да ги ползват, поради което всеки от тях е действал,
като извършител по смисъл на чл. 20, ал. 2 от НК. Т.е. посочената норма като
част от цифровата правната квалификация на деянията на посочените двама
подсъдими, следва иманентно от предявените фактически обвинения за
съучастието им в това престъпление, във форма на съизвършителство. Налице
е формиран общ умисъл, обхващащ всички елементи на престъпния състав.
Първото престъпление, извършено от подсъдимия А. правилно е
квалифицирано като престъпление, извършено при повторност по смисъла на
чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като настоящото деяние е извършено от А. след като
са е бил осъден с влезли в сила Присъди за друго такова престъпление преди
да е изтекъл петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяването на
наложеното му наказание по предишен Съдебен акт – с Опрделение №
260091 от 26.03.2021 година по НОХД № 422/2020 година на Районен съд –
Свиленград, влязло в сила на 26.03.2021 година е осъден за извършено на
04.04.2020 година престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр.ал. 1,
вр.чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, като му било
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 11 месеца, което да
изтърпи ефективно. Това наказание е било кумулирано с Определение №
260172 от 24.06.2021 година по ЧНД № 52/2021 година на Районен съд -
Свиленград, в сила от 10.07.2021 година и е било изтърпяно на 19.11.2021
година.
Второто от осъществените от страна А. деяния от обективна страна
е свързано с противозаконно отнемане владението на чужда движима вещ, без
съгласието на нейния собственик и с намерение да бъде противозаконно
присвоена.
Извършеното от подсъдимия А. второ престъпление е правилно
квалифицирано като опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”
от НК, тъй като подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил
12
осъден за тежко умишлено престъпление на Лишаване от свобода не по-
малко от една година, което е изтърпяно ефективно и тъй като е бил осъден
два пъти на Лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, които наказания са изтърпяли ефективно. Съгласно Постановление
№ 2 от 27-29.04.1970 година на Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление
№ 6 от 12.04.1983 година, при реална съвкупност на престъпления е налице
едно осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, макар да са
постановени с различни Съдебни актове за отделните престъпления. Не е
изтекъл и срока по чл. 30, ал. 1 от НК, считано от датата на изтърпяването на
наказанията до момента на извършване на деянието - предмет на настоящото
производство. С Определение № 260102 от 26.05.2021 година по НОХД №
52/2021 година на Районен съд – Свиленград, влязло в сила на 26.05.2021
година, е осъден за извършено на 08.04.2020 година престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК на наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да изтърпи ефективно. Това
наказание е кумулирано като общото и увеличено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1 година и 9 месеца е изтърпял ефективно на 19.11.2021
година. С Определение № 105 от 18.04.2019 година по НОХД № 149/2019
година на Районен съд – Свиленград, е осъден за извършено на 22.05.2018
година престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2,
вр.чл. 28, ал. 1 от НК на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година
и 1 месец, което да изтърпи ефективно. Това наказание е кумулирано като
общото наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 1 месец е
изтърпяно на 29.01.2020 година.
Предвид изложеното като пълнолетни вменяеми лица, които не са
притежавали фактическа власт върху предметите на престъпленията,
подсъдимите А. и Д. са годни субекти на престъпленията, за които са им
повдигнати обвинения.
От субективна страна първото от инкриминираните деяния е
извършено от подсъдимите виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2, хипотеза първа от НК. Всеки от подсъдимите е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал
е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
последици и от волева страна е целял тяхното настъпване. Всеки от тях е
действал с ясното съзнание, че тези движими вещи не му принадлежат и са
чужди, но въпреки това ги е отнел и ползвал, като е целял именно това. Т.е.
съзнавал е, че с деянието си ще лиши от фактическа власт собствениците на
чуждите вещи, предвиждал е преминаването на вещите в негова фактическа
власт за определено време и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението с цел ползването й, което е сторил управлявайки я в избрана
от него посока, без правно основание (налице е специалната цел). Всички
обективни признаци от състава на това престъпление са се обхващали от
техните представи.
От субективна страна престъплението кражба е извършено от
13
подсъдимия А. виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза
първа от НК. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на
извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
последици и от волева страна е целял неговото настъпване. Действал е с
ясното съзнание, че процесната вещ не му принадлежи и е чужда, но въпреки
това я е отнел и присвоил, като е целял именно това. Осъществил е
хладнокръвно отнемането на движимата вещ. Т.е. съзнавал е, че с деянието
си, ще лиши от фактическа власт собственика на чуждата вещ, предвиждал е
преминаването на веща в негова фактическа власт и е целял да установи тази
власт върху предмета на престъплението с цел последващо разпореждане без
правно основание.
По делото категорично и безспорно са доказани фактическите
действия по отнемане и ползване, респ. своене на чуждите движими вещи,
осъществени от страна на подсъдимите, от тук и несъмнено установено е
авторството на престъпленията.
Подсъдимият АТ. К. АРН. е роден на 28.03.1999 година в град Л.,
област Х., с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход.
Живее в с.Г.Г., област Х., понастоящем е в затвора – Стара Загора. Не е
женен. С основно образование е. Осъждан е. Не работи.
Подсъдимият М. К. Д. е роден на 19.02.2000 година в град Л., област
Х., с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее
в с.Г.Г., област Х., понастоящем е в Затвора – Стара Загора. Не е женен. С
основно образование е, но не може да чете и пише, но може да полага подпис.
Осъждан е. Не работи.
При определяне вида и размера на наказанията на всеки един от
подсъдимите, Съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност
и принципът на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
престъплението по чл. 346, ал. 2 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” от 1 година до 10 години, а за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1
от НК - наказание „Лишаване от свобода” от 2 година до 10 години. Съставът
на престъпленията има специален минимум, което не позволява замяната на
наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид наказание при приложението
на чл. 55 от НК.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на всеки от подсъдимите, Съдът се съобрази с обществената
опасност на деянията и дейците, мотивите за извършване на престъпленията,
степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства че с признанията си за виновни, направени
на ДП (за А. само по отношение на престъплението по чл. 346 от НК) и на
14
съдебната фаза на практика изразяват и своята критичност към
противоправното си поведение, което смекчава вината им, тежкото им
финансово и социално състояние и липсата на доходи (същите са безработни
и не притежават движимо и недвижимо имущество), ниската стойност на
последвалата повреда на превозните средства и на откраднатата вещ
(сравнена с минималната работна заплата за страната за 2022 година в размер
на 650 лв. съгласно ПМС № 331/26.11.2020 година), с обясненията си
съдействат за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление и
искрено разкаяние, липсата на наложени административни наказания и
принудителни административни мерки, младата им възраст и изразеното
желание за в бъдеще да спазва правомерно поведение. Отчете се и факта, че
са израснали и растат без бащина грижа и обич (видно от данните в
Справките за съдимост и в Характеристичната справка, респ.
Характеристика); а като отегчаващи вината обстоятелства се взеха предвид
осъжданията им, лошите характеристични данни, че са управлявали МПС без
да са правоспособни водачи и начина на извършване на деянията – в тъмната
част на денонощието, а по отношение на А. – че се е опитал да избегне
наказателното преследване като е направл опит да напусне пределите на
Република България и наличието на повече квалифициращи признаци
относно първото престъпление. Следва да се отчетат и следните
обстоятелства – подсъдимите явно не са получавали, респ. не получават
обществена подкрепа. Образователното им ниво също може да се свърже с
очаквания за трайна заетост.
Обществената опасност на деянията не е завишена предвид
механизмът на извършване на инкриминираните деяния, за които не се иска
особена сръчност и умения, тъй като ключове на автомобилите са били
поставени на стартера и автомобилите са били отключени и тъй като
входната врата на дома на свидетеля Н. не е била заключена и предвид
ниската стойност на последвалата повреда на превозните средства и на
откраднатата вещ. За разлика от нея общестеваната опасност на дейците е
завишена предвид изложеното по–горе относно личността им.
Причини за извършване на престъпленията са ниското правно
съзнание и култура на подсъдимите, недобрият им социален статус,
незачитането на установения в страната правен режим и неприкосновеността
на собствеността на физическите и юридическите лица, незачитане
спокойствието на гражданите, липса на морални задръжки и липсата на
доходи, с които да живеят и да се издържат.
Делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие и
следователно наказанията следва да се определят по чл. 58а, ал. 1 от НК –
най-напред по общите правила и след това да се намалят с една трета. Така
изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства обаче не са
многобройни, нито пък някое от тях е изключително, за да обоснове
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Деянията, извършени от
подсъдимите, разкриват една значително завишена степен на обществена
15
опасност, която е била взета предвид от законодателя при определянето на
вида и размера на предвидените за тези видове престъпления наказания.
Поначало престъпленията по чл. 346 от НК и по чл. 196 от НК са с висока
степен на обществена опасност. В конкретния случай не са били проявени от
дейците особена изобретателност или находчивост. С оглед на така
коментираните обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността,
както и предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК относно
задължителното приложение на чл. 58а от НК, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и съобразявайки се с естеството на конкретните
такива, при незавишена обществено опасност на деянията и завишена такава
на дейците и вземайки предвид факта, че са налични квилифициращи
признака на престъпленията, Съдът постанови Присъдата си, с която призна
всеки един от двамата подсъдими за виновни за
престъпленията/престъплението, за които/което му са/е
повдигнати/повдигнато обвинения/обвинение и му наложи
справедливи/справедливо наказания/наказание при условията на чл. 54, ал. 1
от НК в размери малко над минималните, предвидени в Особената част на
НК, а именно – на А. за престъплението по чл. 346 от НК - Лишаване от
свобода за срок от 21 месеца и за престъплението по чл. 196 от НК – 27
месеца и на Д. – 18 месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали
размерите на тези наказания с една трета и определи окончателните размери
на наказанията - на А. за престъплението по чл. 346 от НК - Лишаване от
свобода за срок от 14 месеца и за престъплението по чл. 196 от НК – 18
месеца и на Д. – 12 месеца, които наказания подсъдимите следва да изтърпят
ефективно, предвид неприложимостта на чл. 66 от НК (осъждани са на
наказание „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер към
датата на деянията) и тъй като за постигане на целите на наказанието и за
поправянето на посочените подсъдими е необходимо да изтърпят наказанията
ефективно. По-нататъшно намаляване на тези размери се явява неоправдано
от гледна точка на защитата на обществения интерес. Наказанията следва да
бъдат изтърпяни при първоначален „строг” режим на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, тъй като става дума за умишлени престъпления, като не
са изтекли 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание
„Лишаване от свобода”, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК.
Както вече бе посочено, Съдът в настоящия си състав намира, че не
са налице предпоставките за налагане на наказания при условията на чл. 58а,
ал. 4, вр.чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за да преценява дали приложението му е по-
благоприятно за дейците, тъй като не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, когато и най–лекото
предвидено в чл. 346, ал. 2 от НК и чл. 196, ал. 1 от НК наказание („Лишаване
от свобода” в размер от 1 година до 10 години, респ. от 2 години до 10
години) е несъразмерно тежко, предвид наличието на квилифициращи
признаци на престъпленията и завищената обществена опасност на дейците.
Съгласно чл. 346, ал. 4 от НК в случаите на предходните алинеи
16
Съдът постановява и Лишаване от право да се управлява МПС. Подсъдимите
А. и Д. не притежават такова право обаче, поради което същото наказание не
следва да им се налага – в този смисъл е Постановление № 1 от 17.01.1983
година по н.д.№ 8/1982 година, Пленум на ВС.
Наказанието „Конфискация до една втора от имуществото”,
предвидено за престъплението кражба, не следва да се налага на подсъдимия
АТ. К. АРН., тъй като видно от събраните по делото доказателства той не
притежава имущество, което може да бъде предмет на това наказание.
По отношение на подсъдимия М. К. Д. следва да се приспадне
времето, през което е бил задържан със Заповед по ЗМВР, с Постановление за
задържане и с Определение, с което е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража” до привеждане на Присъдата в изпълнение, като 1
ден задържане следва да се зачите на 1 ден Лишаване от свобода.
В случая по отношение на А., предвид съотношението на идеална
съвкупност между двете престъпления, налице са основанията, предвидени в
чл. 23 от НК, поради което Съдът определи на този подсъдим едно общо за
изтърпяване наказание, явяващо се най-тежкото измежду наложените му, а
именно „Лишаване от свобода” за срок от 18 месеца. Съдът счита, че така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” е достатъчно досежно
размера и по отношение на този подсъдим не следва да се прилага
разпоредбата на чл. 24 от НК, съобразявайки установените смекчаващи
отговорността обстоятелства. От друга страна няма такова искане от страна
на Районна прокуратура – Х., Териториално отделение - Свиленград. На
следващо място Съдът намира, че не следва да увеличи така определеното
общо наказание по реда на чл. 24 от НК, тъй като имайки предвид целите на
наказанието и водейки се от принципните правила за най-благоприятното за
подсъдимия съчетание, счита че така определеното общо наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 18 месеца ще е достатъчно, с оглед
постигане целите на наказанието в чл. 36 от НК, поради което не следва да
бъде приложена разпоредбата на чл. 24 от НК. Отделно от това следва да се
посочи, че константната съдебна практика приема, че при кумулиране само на
две наказания „Лишаване от свобода” не следва да се прилага нормата на чл.
24 от НК и не следва да се увеличава определеното общо наказание, тъй като
по този начин се лишава от смисъл института на „определяне на общо
наказание” и практически се стига до резултат, равнозначен на поотделно
изтърпяване на всяко от двете кумулирани наказания. Така определеното
общо наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, тъй като става дума за
умишлени престъпления, като не са изтекли 5 години от изтърпяване на
предходно наложено наказание „Лишаване от свобода”, което не е било
отложено на основание чл. 66 от НК.
На основание чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 от НК, следва да се зачете
времето, през което А. е бил задържан със Заповед по ЗМВР, с Постановление
17
за задържане и с Определение, с което е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано до привеждане на Присъдата в изпълнение,
като 1 ден задържане следва да се зачите на 1 ден Лишаване от свобода.
Така индивидуализираното по вид и размер общо наказание на А.,
респ. наказание на Д., ще въздейства в достатъчна степен върху личността на
всеки от двамата подсъдими като предизвика положителни промени в
съзнанието им и ги мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази
по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на наказателната
репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция. В случая
наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него всеки един от двамата подсъдими ще бъде
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще му даде възможност да преосмисли
напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството им за
отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допускат занапред подобни
престъпления на законовия ред. От друга страна определеното при
горепосочените съображения наказание на всеки един от двамата подсъдими,
Съдът намира за една адекватна на извършените престъпления санкция и
прецени за необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите на
наказателната репресия и преди всичко с оглед превъзпитанието и
подготвянето за общественополезен труд на всеки от тях, както и за
постигане на генералната превенция, а именно: да се поправи и превъзпита
всеки от двамата подсъдими към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху тях и да им се отнеме възможността да
вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
По предявените обвинения подсъдимите бяха признати за виновни,
като при този изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, Съдът ги осъди да заплатят направените по делото разноски от ДП, от
които по Републиканския бюджет, вносими по сметка на ОДМВР - Х. – А.
сумата от 223.65 лв. – представляващи половината от направените такива за
изготвяне на Оценъчна автотехническа експертиза и изцяло от направените за
изготвяне на Оценъчна експертиза и Д. сумата от 138.45 лв. -
представляващи половината от направените такива за изготвяне на Оценъчна
автотехническа експертиза, съответно и по Бюджета на съдебната власт –
държавна такса от по 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителни
листи, вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.
Относно веществените доказателства:
По делото следва да остане приложен компакт диска, съдържащ
записи от охранителни камери, който да се унищожи след изтичане на срока
на съхранение на делото; а еластичните въжета следва да се отнемат в полза
на Държавата и да се унищожат поради ниската им стойност, което да стане
18
съгласно чл. 133 от ПАС.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)

19
Съобщи за изтекли лични данни