№…………
гр.
Варна, 08.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на двадесет и втори октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело
№1862/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 92, ал. 14
от Закон за гражданската регистрация /ЗГР/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от П.С.П. – И. ЕГН ********** и В.И.И. ЕГН **********, със
съгласието на своята майка П.С.П. – И., чрез адв. Р.Д. срещу Отказ обективиран
в писмо изх. № ИАО 19000608ВН-001ВН-005ОД/27.05.2019 г. издаден от кмет на
район „Одесос“ при Община Варна, като е отказано заличаване на адресните
регистрации по постоянен и настоящ адрес на Р.С.М., регистриран на
административен адрес: гр. Варна, ***
Жалбоподателите сочат, че Р.С.М. никога не
е живял на адреса, формално е бил регистриран там, те не желаят това лице да
продължава да е регистрирано на адреса им. Налично е
удостоверение за постоянен и настоящ адрес на родителите на Р.С.М., чрез което е
установено, че живеят в гр. Варна, ж.к. Вл. В., т.е. лицето има живи родители,
на чийто адрес няма пречка да бъде регистриран, в случай че бъде
отписан от адреса на жалбоподателите. Отправено е искане за отмяна на оспорения
отказ и присъждане на сторени разноски съобразно представен списък.
Ответникът
– кмет на район „Одесос“ при Община Варна, чрез процесуален представител –
юрисконсулт оспорва жалбата и моли да се отхвърли. Сочи, че когато Р.С.М. е
подал адресна карта за настоящ и постоянен адрес през 2016 г., към нея е била
приложена и декларация собственоръчно подписана от П.С. П., в която същата
изразява съгласие за регистрацията на лицето. Спазена е и процедурата по чл.99б
от ЗГР. Отправено е искане за отхвърляне
на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В писмени бележки са изложени подробни съображения за неоснователност на
жалбата.
Заинтересована
страна – Р.С.М. не е изразил становище по спора.
Съдът установява следното от фактическа
страна:
Съгласно
н. а. № 86, том VІІІ, дело № 2372/1972 г. П.С.П. е придобила, чрез дарение 1/6
ид. ч. от апартамент в гр. Варна, ул. Б. М. № **, ап.4, 1/6 ид. ч. от изба № 8,
1/6 ид. ч. от таван № 9.
П.С.П.
– И. е вдовица, нейна дъщеря е В.И.И..
От Р.С.М.
ЕГН ********** е
подадена адресна карта за настоящ адрес и заявление за постоянен адрес и двете
от 14.09.2016 г., заявен е настоящ и постоянен адрес:***. Подадена е на
14.09.2016 г. Декларация по чл.92, ал.3 от ЗГР от П.С.П. за съгласие Р.С.М. да
бъде адресно регистриран по постоянен и настоящ адрес ***. М. № 61, ет.2, ап.4.
П.С.П.-И.,
В.И.И. и Р.С.М. към момента са с настоящ и постоянен адрес:***. М. № 61, ет.2,
ап.4.
От П.С.П.-И.
и В.И.И. е подадена молба рег. № ИАО19000608ВН/09.05.2019 г. по описа на Община
Варна, да се заличи адресната регистрация на всички лица освен молителите от
адрес: гр. Варна, ул. Б. М. № **, ет.*, ап.*. Молбата е изпратена по компетентност
на кмет на район „Одесос“, Община Варна.
Със
Заповед № 86/15.05.2019 г. издадена от кмет на район „Одесос“, Община Варна е
назначена комисия по чл. 99б от ЗГР, определен е председател и пет члена.
От полицейски
инспектор в Първо РУ при ОД – МВР – Варна е издадена Докладна записка №
433р-12387/20.05.2019 г., в която е посочено, че Р.С.М. не живее и не е живял
на адрес: гр. Варна, ул. Б. М. № **, ет.*, ап.*, към момента живее и работи в
Англия.
Съставен
е Протокол № 8/22.05.2019 г. от комисия назначена със Заповед №86/15.05.2019 г.
на кмет на район „Одесос“, Община Варна, която е установила, че адресните
регистрации по постоянен и настоящ адрес на Р.С.М. са извършени съобразно
разпоредбите на чл. 92, ал.3 от ЗГР, поради което комисията е взела решение, че
извършената регистрация отговаря на нормативноустановените предпоставки,
необходими към момента на възникването им, поради което счита, че не са налице
основания за заличаване на адресната регистрация.
Последвало
е издаване на оспореният Отказ обективиран в писмо изх. № ИАО 19000608ВН-001ВН-005ОД/27.05.2019 г. от кмет на район
„Одесос“ при Община Варна. Същият е съобщен
само на П.С.П. – И. на 29.05.2019 г., подадена е жалба от П.С.П. – И. и В.И.И.
рег. № ИАО19000608ВН_002ВН/04.06.2019 г. до директор на Отдел адресни
регистрации в Община Варна. С Молба рег. № ИАО19000608ВН_004ВН/27.06.2019 г. жалбоподателите
са посочили, че жалбата им от 04.06.2019 г. е относно отказа за заличаване на
адресна регистрация и молят същата да се отнесе за разглеждане от
Административен съд – Варна.
С оглед установеното съдът прави следните
правни изводи:
Жалбоподателите
са отправили искане за заличаване адресната регистрация на Р.С.М., поради което
същите имат правен интерес от оспорването на издадения отказ. Същият е съобщен
на 29.05.2019 г., жалбата е подадена на 04.06.2019 г., в срока по чл. 149, ал.1
от АПК, от надлежни страни с правен интерес от оспорването, поради което
жалбата е допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Със
Заповед № 1581/23.04.2019 г. кмет на Община Варна е възложил на кметовете на
райони, сред които и район „Одесос“ да подписват отказите за заличаване на
адресна регистрация на физически лица.
Нормата на чл. 99б, ал.3 от
ЗГР, предвижда, че в тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на
протокола по ал. 2 кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни
регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл.
92
или на чл.
99а,
и изпраща обобщена информация чрез съответното териториално звено
"Гражданска регистрация и административно обслужване" на Главна
дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в
Министерството на регионалното развитие и благоустройството за автоматизираното
им заличаване в регистъра на населението. Съгласно чл. 46, ал.4 от ЗМСМА, на
кметовете на райони и кметства могат да бъдат възлагани
и други функции със закон или друг нормативен акт, както и с правилника по чл. 21, ал. 3 в
зависимост от конкретните особености на общината, районите или кметствата.
Въпреки, че нормата на чл.99б, ал.3 от ЗГР не предвижда изрично право на кмета на
Община да предостави правомощията си на друг орган, с оглед нормата на чл.46,
ал.4 от ЗМСМА, която допуска да се възлагат на кметове на райони други функции в
зависимост от особеностите на общината, съдът приема, че постановения отказ е
издаден от компетентен орган при делегирани правомощия.
В съответствие с чл.99б,
ал.1 от ЗГР е определена комисия с надлежен състав, в която са включени
представители на общинската администрация, областна администрация, на
териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи и на
Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване"
в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Извършена е
проверка и е съставен протокол на 22.05.2019 г. съобразно чл. 99б, ал.2 от ЗГР.
Кметът на район „Одесос“, Община Варна е издал процесния отказ на 27.05.2019
г., извън предвидения тридневен срок с чл. 99б, ал.3 от ЗГР, но поради това че
срокът е инструктивен не е допуснато съществено процесуално нарушение.
Актът е издаден в изискуемата писмена
форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Обстоятелството, че
отказът не е оформен във вид на заповед, не представлява съществен порок във
формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност. Видно от съдържанието
на писмото, в същото се сочи какви са мотивите административния орган да
приеме, че не следва да се заличава адресната регистрация.
Ответникът не е представил доказателства
за уведомяване на Р.С.М. за започналото производство по реда на чл. 26, ал.1 от АПК, въпреки даденото указание от съда. Неуведомяване на заинтересованата
страна за започналото административно производство, в случая е съществено
процесуално нарушение, поради това, че при липсата на такова нарушение,
административния орган би стигнал до друг правен резултат, тай като щеше да
установи, че лицето не живее на процесния адрес. Допуснатото нарушение е
самостоятелно отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.
Като основание за постановяване на
оспорения отказ, ответникът е посочил, че към момента на извършване на
адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на Р.С.М. не е допуснато
нарушение на ЗГР. Съдът намира, че отказът за заличаване на адресната
регистрация, постановен на посоченото основание е незаконосъобразен.
Съгласно чл.91 от ЗГР, адресната
регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в
регистъра на населението.
Целта на закона е да се поддържа регистър
на населението за постоянния и настоящ адрес на гражданите в актуално
състояние, съответстващо на действителното фактическо положение. Това е видно
от чл. 90, ал. 1 вр. чл. 89 от ЗГР. Адресът е един от правноиндивидуализиращите
белези на физическите лица и им е необходим за получаване на кореспонденцията
от органите на държавна и местна власт, а също е и предпоставка за упражняване
на редица права, включително и избирателни. Затова законът не допуска
произволно посочване и регистриране на какъвто и да е адрес, а е въвел
изискване за наличие на правна и фактическа връзка на гражданина с адреса (постоянен
и/или настоящ), на който е вписан в регистъра на населението.
От доказателствата по делото се установява, че Р.С.М. е регистриран на адреса на жилището на жалбоподателите в гр. Варна, ул. Б. М. № **, ет.*, ап.*, но към настоящия момент няма никаква правна и фактическа връзка с този адрес и никога не е живял на адреса. Този факт е потвърден в Докладна записка от полицейски инспектор в Първо РУ, ОД – МВР – Варна и не се оспорва от ответника.При издаване на административен акт по чл.99б, ал.3 от ЗГР, относно искане за заличаване на адресна регистрация следва да се съблюдава от административния орган налице ли са някой от предвидените документи с чл.92, ал.2, т.1-3 от ЗГР и налице ли е валидно съгласие по чл.92, ал.3 от ЗГР.
По отношение на искането за заличаване на
постоянния адрес:
Съгласно чл.93, ал.5 от ЗГР, постоянният
адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и
органите на местното самоуправление.
Застъпената от ответника теза, че при
липса на установени нарушения при извършване на адресната регистрация съобразно
разпоредбите, действали към онзи момент, води до липса на основание за
заличаването й, дори ако в момента не е налице съгласието на собственика на
жилището, нарушава принципа на неприкосновеност на частната собственост,
разписан в чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България.
Разпоредбата на чл. 99б, ал.1 от ЗГР
предвижда заличаване на всяка регистрация, направена в нарушение на
изискванията по чл. 92, чл. 99, ал. 1 и 4 или чл. 99а от закона. Р.С.М. не
отговаря на изискванията на чл.92, ал.1, т.1 -3, поради това, че не е
собственик на имота и не го ползва на валидно правно основание.
Несъмнено изричното съгласие на
собственика на жилището /чл.92, ал.3 от ЗГР/ е определено като главно условие
за законосъобразна адресна регистрация на трето лице. Съгласието на собственика
на жилището е предвидено в ЗГР, с оглед задължението на централните и местните
власти да зачитат регламентираното в чл.8 от Европейската конвенция за правата
на човека право на несмущавано ползване на личното жилище и ненамеса на
държавата в ползването на това право. Такова съгласие е било налице към
14.09.2016 г., от която дата е подписаната от П.С.П. – И. декларация по чл.92,
ал.3 от ЗГР. С подаване на искане за заличаване на адресната регистрация от П.С.П.
– И., тя безспорно е оттеглила съгласието си. Наличието на регистрация на
третото лице на адреса на жалбоподателите, несъмнено им създава трудности, като
ги лишава от несмущавано ползване на
жилището му. Към момента адресната регистрация на Р.С.М. не отговаря и на
чл.92, ал.3 от ЗГР.
От изложеното следва, че са били налице
предпоставки за заличаване на настоящия адрес на Р.С.М., поради това, че той не
е собственик на имота, не го ползва на валидно правно основание и собственика
на имота е оттеглил съгласието си.
По отношение на искането за заличаване на
настоящия адрес:
На основание чл.94, ал.1 от ЗГР, настоящ
адрес е адресът, на който лицето живее. Съгласно чл.99, ал.1 от ЗГР, всяко лице
е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Последиците от
неизпълнение на това задължение са уредени в чл.99б, ал.1 от ЗГР, съгласно
който при писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до орган
по чл. 92, ал. 1 или до областния управител за нарушение на чл. 92, чл. 99, ал.
1 и 4 или чл. 99а, както и по собствена инициатива кметът на общината или на
района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за
спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на
адрес.
При анализа на тези разпоредби се налага
извода, че в случай на установяване от комисията, че лицето не живее на адреса,
компетентният орган е длъжен да постанови заличаване на регистрацията по
настоящ адресq по
арг. на чл.99, ал.1 от ЗГР.
Не се оспорва от ответника, че Р.С.М. не е
живял и не живее на процесния адрес и в момента по данни на Първо РУ при ОД –
МВР – Варна живее и работи в Англия. Това е установил и съдът, чрез призоваване
на Р.С.М. на адреса на родителите му в гр. Варна, ж.к. В. В., бл.***, вх.*, ет.*,
ап.**. Призовкар е отбелязал на 31.07.2019 г. в призовката, че баща му – С.Л. М.
е заявил, че синът му от м.09.2018 г. живее в Англия.
Административния орган е следвало, с оглед
получената информация от органите на МВР, че лицето живее и работи в Англия, да
заличи адресната регистрация по настоящ адрес, при спазване на чл. 99, ал.1 от
ЗГР.
В обобщение съдът намира, че при подаден
сигнал от собственика на жилище по реда на чл.99б, ал.1 от ЗГР, какъвто е
настоящият случай, административния орган следва да провери не само дали са
били спазени изискванията за адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес
към миналия момент на извършването й, но и да провери дали към настоящия момент
са налице предпоставките определен гражданин да има адресна регистрация на
точно определен адрес.
Допуснатите нарушения на материалния закон
при издаване на оспорения отказ, са основание за отмяната му, съгласно чл.146,
т. 4 от АПК.
В случая с отказа да се заличи адресната
регистрация по постоянен и настоящ адрес на Р.С.М. се извършва и неправомерна
намеса в правото на собственичката на жилището и дъщеря й да го ползват
необезпокоявани, която е непропорционална на целта на Закона за гражданската
регистрация, всеки български гражданин да разполага с настоящ и постоянен адрес
на територията на РБ, поради което е нарушение на чл.6 от АПК и същото е
основание за отмяна на процесния отказ предвид нормата на чл. 146, т. 5 от АПК.
Следва да се има предвид, че законът е
уредил последиците от заличаването на адресната регистрация на трето лице в
съответствие с правото на всеки български гражданин да разполага с постоянен
адрес на територията на РБ. Това се изразява в задължението на администрацията
при заличаване на адресната регистрация на гражданин служебно да възстанови предходния
му постоянен адрес, видно от § 1, т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗГР.
Съгласно цитираната норма, "Заличаване на адресна
регистрация" е автоматизирано възстановяване на предходния постоянен и/или
настоящ адрес на лицето. В случай, че такъв няма, чл.93, ал.4 от ЗГР предвижда,
че български граждани, живеещи в чужбина, които не са вписани в регистъра на
населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се
вписват служебно в регистъра на населението от район "Средец" на гр.
София.
Предвид изложеното, съдът намира, че са
налице материалноправните предпоставки за заличаване на адресната регистрация
по постоянен и настоящ адрес на Р.С.М.,***. Това налага отмяна на отказът на
кмет на район „Одесос“ и преписката следва да се върне с указания в 7 - дневен
срок да издаде заповед за заличаване на извършената адресна регистрация.
С оглед изхода на спора и по аргумент на
противното на чл. 143, ал.4 от АПК, искането на ответника за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно, поради което се отхвърля от
съда.
Всеки от жалбоподателите е заплатил по 10
лева държавна такса. Видно договор за правна защита и съдействие от 01.08.2019
г. П.С.П.-И. е заплатила възнаграждение за адвокат 500 лева, което е в
предвидения минимален размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изхода на спора и на основание
чл. 143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателите за присъждане на сторени
разноски и възнаграждение за един адвокат е основателно и следва да се уважи,
като администрацията към която се числи ответника – Район „Одесос“ при Община
Варна, по арг. на чл.46, ал.1, т.1 от ЗМСМА, следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 10 лева на В.И.И. и сумата от 510 лева на П.С.П. – И..
Оспорения
административен акт е издаден на основание чл.
99б, ал. 3 от ЗГР по искане за заличаване на адресна
регистрация, с нормата на чл.
92, ал. 14 от ЗГР е предвидено, че актовете на органите по ал.
1 за заличаване на адресна регистрация подлежат на оспорване пред съответния
административен съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на
административния съд е окончателно. От изложеното следва, че настоящото решение
е окончателно.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл.174 АПК, Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата от П.С.П. – И. ЕГН ********** и В.И.И. ЕГН **********, Отказ
обективиран в писмо изх. № ИАО 19000608ВН-001ВН-005ОД/27.05.2019 г. издаден от
кмет на район „Одесос“ при Община Варна за заличаване на адресните регистрации
по постоянен и настоящ адрес на Р.С.М., регистриран на административен адрес:
гр. Варна, ***
ИЗПРАЩА административна преписа на кмета на район
„Одесос“ при Община Варна за произнасяне в 7 - дневен срок от влизане на
решението в сила, по молба рег. № ИАО19000608ВН/09.05.2019 г. по описа на
Община Варна от П.С.П. – И. и В.И.И., при спазване указанията по тълкуването и
прилагането на закона дадени с решението.
ОСЪЖДА район „Одесос“ при Община Варна да заплати
на П.С.П. – И. ЕГН ********** сумата
в размер на 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по
производството за държавна такса и възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА район „Одесос“ при Община Варна да
заплати на В.И.И. ЕГН ********** сумата в размер на 10 /десет/ лева,
представляваща разноски по производството за държавна такса.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: