№ 113
гр. Поморие, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20212160100410 по описа за 2021 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от СТ. Б. М. от гр.Поморие, със съдебен
адресат в гр.Пловдив адв.Д.П., против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД гр.София.
Ищецът твъри, че е увреден от ПТП, възникнало на 04.06.2016 г., причинено от виновното
поведение на А.К.К., водач на лек автомобил „БМВ 318Д“, с рег. № ***, в което превозно
средство ищецът пътувал на предна дясна седалка. Управляваното от виновния водач
превозно средство било застраховано по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ (ЗЗГО) при ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, който на 15.06.2021г.,
заплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от ПТП в размер 8 000 лв. Ищецът
счита, че справедливият размер на дължимото застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на настъпилото застрахователно
събитие, е в размер 20 000 лв., поради което предявява иск за осъждане на ответника да му
заплати сума в размер 12 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, смитано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените от него
разноски по делото.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1, вр. с чл.498, ал.3, предл.трето от Кодекса
за застраховането.
Исковата молба е приета за разглеждане и препис от същата е връчен на ответника, който,
чрез пълномощник, е подал отговор, с който предявената претенция е оспорена като
недопустима и неоснователна.
С протоколно определение на съда от 26.07.2021 г., в качеството на трето лице- помагач на
1
ответника е конституирано „Бул инс“ АД.
В съдебно заседание ищецът се представлява от редовно упълномощен процесуален
представител – адв.Д.П., който поддържа исковата молба.
Ответникът в съдебно заседание също се представлява от пълномощник – адв М. В., която
твърди, че на ищеца е изплатено справедливо обезщетение, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото, поради което моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и да
присъди на ответника разноските по делото.
Третото лице „Бул инс“ АД не взема становище по иска и не изпраща представител в
съдебно заседание, редовно уведомено.
За да се произнесе по така поставения за решаване правен спорове съдът намира от
фактическа страна следното.
Страните не спорят, а и се установява от доказателствата по делото, че с присъда №
49/12.06.2020 г., по НОХД № 301/2019 г., по описа на ОС – Ямбол, влязла в законна сила на
30.06.2020 г., А.К.К. от гр.Поморие, е признат за веновен в това, че на 04.06.2016 г., около
16.00 ч., на път І-7, в посока от с.Козарево към с.Окоп, обл.Ямбол, в участъка на
кръстовището, образувано с път II-53, от с.Калчево към гр.Ямбол, при управление на лек
автомобил „БМВ 318Д“, с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21,
ал.2, вр.с ал.1 от ЗДвП и чл.47, ал.3 от ППЗДвП и причинил ПТП с лек автомобил „Ауди
80“, с рег. № ***, с водач М.К.М. от гр.Ямбол, при което по непредпазливост причинил
смъртта на повече от едно лице – М.К.М. и спътника му А.А.А., както и телесни повреди на
повече от едно лице – пет средни телесни повреди на Б.А.К.в, една средна телесна повреда
на ищеца СТ. Б. М., изразяваща се в черепно-мозъчна травма, довела до пълна загуба на
съзнанието до степен на кома, представляваща разстройство на звравето, временно опасно
за живота, две средни телесни повреди на А.А.К. и три средни телесни повреди на Г.Й.Д.
поради което и на и на основание чл.343, ал.4, вр.с ал.3, б. "а", пр.1, и б. "б", пр.1, вр.с ал.1,
б. "в4, вр.с ал.1, вр.с чл.342, ал.1, вр.с чл.54, вр.с чл.58,, ал.1 от НК, подсъдимият е осъден на
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, както и на наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от 4 години.
Съгласно неоспореното от страните и прието от съда заключение на вещото лице инж.Ж.С.,
по изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза, процесното ПТП е
възникнало от нарушения на правилата за движение по пътищата, допуснати и от двамата
водачи на автомобили, участвали в ПТП, съответно от допуснатото от водача А.К.К.,
нарушение на чл.20, ал.2, вр.с ал.1 ЗДвП, а именно управление на превозното средство с
превишена скорост от 131 км/ч, при въведено ограничение на скоростта на движение с пътен
знак от 50 км/ч., и допуснато от водача М.К.М. нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП, а именно не се
съобразил с предписанието на пътен знак В 2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“ и навлязъл в път с предимство, по който се движел автомобила на Кожухаров,
т.е. при независимо съпричиняване на вредоносния резултат и от двамата водачи. В този
смисъл са и мотивите на съда, постановил горепосочената присъда.
2
Съгласно неоспореното от страните и прието от съда заключение на вещото лице д-р Г.М.,
по изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, от ПТП на ищеца са причинени
контузии по крайниците и черепно-мозъчна травма, изразваща се в контузия на мозъка,
церебрална кома и сопор, оток на мозъка, менингеален синдром, разкъсно-контузна рана в
челната област, наложила и хирургическа обработка, като черепно-мозъчната травма се
квалифицира като разстройство на здравето, временно опасно за живота, при
възстановителен период, без настъпване на усложнения на по-късен етап, от около 2-3
месеца, а разкъсно-контузната рана и травмите по крайниците са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, с период на възстановяване при обичайно
протичане на оздравителния процес от около 10-15 дни.
Също не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че във
връзка със ЗЗГО по полица № BG/06/115002315061, за МПС „БМВ 318Д“, с рег. № ***,
валидна за периода от 11.09.2015 г. до 11.09.2016 г., издадена от застрахователя и ответник,
ищецът завел щета № 43071912000017, по която с протокол № 117/02.06.2021 г., му била
определено застрахователно обезщетение в размер 8 000 лв., за претърпени неимуществени
вреди от процесното ПТП, с отчетени 60% съизвършителство от застрахования в „Бул инс“
АД водач М.К.М., което обезщетение е изплатено на ищеца на 15.06.2021 г., видно от
представеното по делото преводно нареждане от същата дата.
По делото са изслушани показанията на св. Й. Л. М.а (съпруга на ищеца) и К.Б. М.а (сестра
на ищеца).
С. Й. М.а, сочи, че е посетила съпруга си непосредствено след ПТП, като същия се намирал
в лечебно заведение в гр.Ямбол, с наранявания по главата и в кома, в неадекватно
състояние, което не му позволило да разпознае свидетелката и което продължило три дни.
Свидетелката сочи, че ищецът пребивавал в лечебното заведение девет или десет дни, след
което продължил лечението си в домашни условия, като при същите не можел да върви, да
се обслужва сам, през повечето време лежал и не искал да се вижда хора. Не познавал
близките и роднините си, страдал от постоянно главоболие, Пиеше болкоуспокояващи и
други лекарства, за да може да си възстанови паметта си, като това му състояние
продължило около два – три месеца. Твърди, че и понастоящем ищецът страда от
главоболие, както и че след ПТП е настъпила коренна промяна в характера му спрял да се
вижда с приятели, не искал да излиза от къщи и да шофира.
Св. К. М.а също сочи, че непосредствено след инцидента е посетила ищеца в болница в град
Ямбол и не била разпозната от него. Потвърждава нараняванията по главата на пострадалия
и твърди, че ищеца не я е познал, както и утвърждава, след изписването му от лечебното
заведение се оплаквал от главоболие, за лечение на което приемал лекарства. Заявява
становище, че и понастоящем ищеца не се е възстановил от преживяното.
Предвид така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо когото застрахования е отговорен, има
право да иска обезщетението, което му се дължи, пряко от застрахователя.
3
Отговорността на застрахователя/ответник произтича от сключената валидна ЗЗГО, за
автомобил „БМВ 318Д“, с рег. № ***.
Безспорно установено, на основание чл.300 от ГПК, е че вина за процесното ПТП има
водачът А.К.К. от гр.Поморие, управлявал горепосоченото застраховано от ответника
превозно средство, а в хода на настоящото производство се установи също така, че
процесното произшествие е възникнало при независимо съпричиняване на вредоносния
резултат и от страна на водача М.К.М., управлявал лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № ***,
застрахован в третото лице „БУЛ ИНС“ АД, като според съда двамата водачи са допринесли
в равна степен да настъпване на ПТП, но последно посоченото обстоятелство е без значение
в производството, тъй като ищцът претендира обезщетяване на вредите от деликта само от
водача на лекия автомобил „БМВ 318Д“, с рег. № ***, чрез насочване на пряк иск срещу
неговия застраховател за разликата над определеното и изплатеното от последния
обезщетение. Това е така, тъй като съгласно чл.499, ал.7 от КЗ, отговорността при
множество извършители на деликта е солидарна и съответно отговорността на ответника,
като застраховател също е солидарна.
Предвид безспорния факт, че ответникът е застраховател на процесния автомобил „БМВ
318Д“, с рег. № ***, по валидно сключена към момента на ПТП ЗЗГО, ищецът има право да
търси от него обезщетение за всички причинени му в резултата на катастрофата вреди,
които се изразяват в контузии по крайниците и черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
контузия на мозъка, церебрална кома и сопор, оток на мозъка, менингеален синдром,
разкъсно-контузна рана в челната област, наложила и хирургическа обработка, които
увреждания са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, при
възстановителен период от около 2-3 месеца и до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, с период на възстановяване от около 10-15 дни.
От така получените травми ищецът е претърпял болки и страдания, поради което и на
основание чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи по справедливост размера на настъпилите
за ищеца неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че сума в размер а 20 000 лв., в пълен размер
компенсира размера на болките и страданията на ищеца, като за да приеме за справедлив
този размер съдът отчита факта, че ищецът е била в болнични условия за период от десет
дни, видно от приложената по делото епикриза от болничното заведение, в което е бил
настанен, получил е контузии по крайниците, контузия на мозъка, довела до церебрална
кома и сопор, оток на мозъка и менингеален синдром, а така също и разкъсно-контузна рана
в челната област, които увреждания на здравето са причинили на ищеца интензивни болки и
страдания, като същите, ведно със стреса от болничното пребиваване, съдът остойностява на
15 000 лева. Времето за домашно лечение, свързано с установената по делото необходимост
от обгрижване от друго лице, при съобразяване на преживените от ищеца и през този
период от около 2-3 месеца, болки страдания и неудобства, съдът оценява на 5 000 лева.
При извод за основателност на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 20 000
лв., следва да бъде приспадната получената от застрахователя сума в размер 8 000 лв.,
4
поради което претенцията на ищеца се явява основателна до претендирания размер от
12 000 лв., ето защо същата следва да бъде уважена изцяло, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от предявяване на претенцията – 21.06.2021 г., до окончателното и
изплащане.
Предвид изхода от спора, с оглед направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
тежест на ответника следва да се възложат разноските на ищеца по делото в размер 1 200
лв., от които 300 лв., заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице и 900 лв. адвокатско
възнаграждение, който размер не е прекомерен предвид защитавания материален интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса, на основание чл.83, ал.1, т.4 от
ГПК, поради което и на основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимата за производството държавна
такса в размер 480 лв., следва да се възложи в тежест на ответника.
Предвид основателността на претенцията на ищеца разноски на ответника не се дължат,
поради което искането му са присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Витоша”, № 89Б, представлявано от К.Ч. и Б.В., със съдебен
адресат в гр.Бургас, бул. „Стефан Стамболов“, № 26, адв.М. В., да заплати на СТ. Б. М., ЕГН
**********, с адрес гр.Поморие, ул. „Цветница“, № 25, със съдебен адресат в гр.Пловдив,
бул. „Шести септември“, № 187, ет.3, офис 2-2, адв.Д.П., сумата 12 000 лв. (дванадесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, в резултат на настъпило на 04.06.2016 г., ПТП, причинено от А.К.К. от
гр.Поморие – водач на застрахования при ответното дружество автомобил „БМВ 318Д“, с
рег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2021 г., до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на СТ. Б. М.,
ЕГН **********, сума в размер 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на
Държавата, по сметката на РС – Поморие за държавни такси, сума в размер 480 лв.
(четиристотин и осемдесет лева), представляваща дължима за производството държавна
такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК
*********, за присъждане на разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „ЗД „Бул инс““ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джейм Баучер“, № 87, като трето лице
5
помагач на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
6