№ 407
гр. Търговище , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
втори септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Валентина Ив. Войникова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530100976 по описа за 2021 година
Производството е по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.
344,ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Ищецът Н. Ц. Ш. от ***, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат
адв. НА-САК, твърди в исковата молба, че по силата на безсрочен трудов договор №
34/06.04.2016г. сключен с ответника „Драматичен театър” гр.Търговище, БУЛСТАТ
*********, представляван от ПП, работел на длъжност „актьор”. Твърди също, че на
06.04.2021г. му било връчено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовия
договор, а със Заповед № 12/06.05.2021г. на директора, трудовото му правоотношение било
прекратено на осн. чл. 328,ал.1,т.12 от КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор. Излага, че тъй като посоченото основание в заповедта е общо и в същата
липсва конкретизация на причината, поради която изпълнението на договора от негова
страна да е обективно невъзможно, то ищецът приема, че прекратяването на трудовия му
договор не е съобразено със закона, тъй като е поставен в невъзможност да защити правата
си.Сочи, че тъй като е член Съюза на артистите в България, който е страна по Браншови
КТД за бранш „Театър” и в КТД е въведено изискване за предварително съгласие на
синдикалния орган при уволнение на член поради съкращаване на щата или намаляване
обема на работа, то ищецът счита, че за да избегне тази защита, рсп. задължението за
извършване на подбор, работодателят е посочил основанието по т.12 на чл. 328,ал.1 от КТ.С
оглед на изложеното и като приема, че прекратяването на трудовия договор не е съобразено
със закона, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите
искове за признаване на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна, както и за
възстановяването му не предишната длъжност в ответния театър, претендира и обезщетение
1
за оставане без работа поради незаконно уволнение за шест месеца от 06.05.2021г. до
06.11.2021г. в размер на 4200лв.(изменен по размер по реда на чл. 214,ал.1 от ГПК до
размер от 5616лв.), претендира разноски.В съдебно заседание и в писмени бележки исковете
се поддържат от процесуалния представител на ответника адв. НА-САК, която пледира за
уважаването им, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ
чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. В.Д.-ТАК, исковете се оспорват като
неоснователни, с доводи за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение
между страните поради наличие на обективна пречка, а именно-нежелание на режисьорите
да включват ищеца в постановки на театъра; претендират се разноски. В съдебно заседание
и в писмени бележки процесуалният представител на ответника адв.В.Д.-ТАК поддържа
възраженията си, като акцентира на обстоятелството, че в случая се касае до творчески
процес и до налични доказателства за това, че за дълъг период занапред режисьорите в
театъра не предвиждат включването на ищеца в постановки и други дейности на театъра,
при което изпълнението на трудовия договор е станало невъзможно и продължаването му е
нецелесъобразно; претендира разноски като въвежда възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено от ищцовата страна, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото за това, че между ищеца и ответника е било
налице трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор №
34/06.04.2016г.(приложен по делото), по силата на който ищецът бил назначен на длъжност
„актьор” в ответния театър с място на работа Драматичен театър гр.Търговище, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 500лв. и 1% клас за прослужено време по
специалността. От Предизвестие № 2/01.04.2021г. на работодателя се установява, че същият
е уведомил ищеца, че на осн. чл. 326,ал.2 вр. чл. 328,ал.1,т.12 от КТ след изтичане на
едномесечния срок на предизвестието, трудовото правоотношение ще бъде прекратено, като
ищецът признава обстоятелството ,че предизвестието му е връчено на 06.04.2021г. От
представената заповед Заповед № 12/06.05.2021г. на директора на театъра се установява, че
трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 328,ал.1,т.12 от КТ с посочено
основание „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор”, считано от
06.05.2021г., като заповедта е връчена на ищеца с куриерска пратка на 14.05.2021г. В
съдебно заседание, проведено на 02.09.2021г. е прието за безспорно между страните, че
помежду им е съществувало и прекратено трудово правоотношение, както и че след
съобразяване на становището на режисьорите, директорът на театъра утвърждава
разпределението на ролите. От разпита на св.ГСГ-счетоводител в театъра се установява, че
когато се касае до артисти на трудов договор в театъра, кастинги за роли не са провеждани,
а само при наемане на външни артисти.Установява се също, че всеки режисьор определя
актьорите, с които ще работи, но директорът одобрява този избор. По делото са представени
2
три становища от режисьори, две от които са депозирани в периода преди прекратяване на
трудовото правоотношение, като двете от тях са с дата 25.03.2021г., но са регистрирани с
отразени №7/16.03.2021г. и № 8/24.03.2021г., а третото е от дата 24.05.2021г. и под №
6/08.03.2021г.Съдът, съобразявайки възраженията на ищцовата страна и становището на
ответника по отношение на посочените становища приема, че същите имат характер на
частни писмени документи, но не следва да ги цени както поради очевидната разлика в
датите на депозиране и на регистриране при ответника(които предхождат датите на
материализираните изявления в тях), а и защото отразяват не факти, а лично становище на
посочените лица, за които дори няма данни да са били на съотв. длъжности в процесния
период.От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като компетентно и отговарящо на поставените задачи се установява, че
обезщетението за оставане без работа на ищеца за шест месеца е в размер на 5616лв., а до
датата на съдебното заседание на 02.09.2021г. е в размер на 3695,35лв.С молба от адв.НА-
САК, депозирана след получаване на разпореждането на съда по чл. 312 от ГПК, същата е
поискала от съда да й се даде възможност в съдебно заседание да представи трудовата
книжка на ищеца за констатация, с оглед разпределената от съда доказателствена тежест.В
съдебно заседание съдът е извършил констатация на трудовата книжка на ищеца, като е
установил, че след прекратяването на трудовия договор с ответника, в същата не е отразено
ново трудово правоотношение на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
По обуславящият главен иск с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 вр. чл. 344,ал.3 от КТ:Оспорва
се прекратяване на трудов договор на осн. чл. 328,ал.1,т.12 от КТ, обосновано с доводи за
липса на предпоставките за законосъобразното му прекратяване, а именно- липса на такива
обективни обстоятелства, въз основа на които изпълнението на договора да е станало
невъзможно. Съгласно разпоредбата на чл. 328,ал.1,т.12 работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
сроковете по чл. 326, ал. 2 при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обуславя безвиновна фактическа
невъзможност за изпълнение на трудовия договор, а субективното право на уволнение е
упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при
която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън
волята на страните по договора. Обективната невъзможност може да се дължи на различни
причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, затова основанието по т. 12
е формулирано общо (в този смисъл Решение № 218 от 17.03.2010 г. по гр. д. № 984/2009 г.,
Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС).Когато работодателят се е позовал на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 12
3
КТ., съдът проверява осъществили ли са се фактите, посочени от работодателя, и подвеждат
ли се под посоченото правно основание. Цитираната разпоредба предвижда като основание
за прекратяване на трудовото правоотношение обективната невъзможност за изпълнение на
трудовия договор. В практиката на ВКС - решение от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1336/2009 г., III ГО и решение № 342 от 04.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 11/2011 г., I V ГО,
са изведени характеристиките на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ. И тъй като обективната невъзможност може
да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор,
затова основанието е формулирано общо. Такива основания могат да бъдат, когато
работникът не е получил лиценз или разрешение, от което се нуждае, за да изпълнява
работата си; когато е изтекъл срок за валидност на разрешение за работа на чужденец; когато
работникът или служителят бъде отстранен от работа по силата на наложена процесуална
мярка от прокурор или от съд и др. Общото между всички тези случаи е, че причините,
които са породили тази обективна невъзможност, трябва да бъдат непреодолими за и от
страните. Липсата на възможност на работника или служителя да престира работна сила
трябва да се дължи на обективни обстоятелства, стоящи извън волята на страните по
трудовото правоотношение.Поради това, че процесното основание за уволнение е
безвиновно, съществено изискване към съдържанието на акта на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение е той да бъде мотивиран. Последното
предпоставя задължение на работодателя да отрази конкретните обстоятелства, формирали
волята му да прекрати трудовия договор на това основание, за да може, при преценка
законосъобразността на уволнението, съдът да провери съществуват ли посочените от
работодателя факти в обективната действителност и дали правилно са квалифицирани. В
този смисъл непосочването на конкретни обстоятелства, свързани с правното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение или самото посочване на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ
и текстовото му възпроизвеждане в акта за уволнение, не представлява надлежно
мотивиране и прави невъзможен съдебния контрол на акта за уволнение, а поставя и
работника в затруднено положение с оглед защитата му. Това е така, тъй като съдът не може
да извършва проверка извън данните в този акт, както и да преценява законосъобразността
на уволнението чрез събиране на доказателства в съдебната фаза на спора, понеже той следи
за законосъобразността му само в рамките на посочените от работодателя обстоятелства. От
друга страна работникът трябва да знае конкретните факти, на които се основава
уволнението, за да може да ги обори при оспорване на законността му пред съда.(в този см.
и решение по гр. д. № 380/09 г. на ВКС, I V ГО, и определение № 1218/21.12.2015 г. по гр. д.
№ 5090/2015 г. на ВКС, III ГО).В конкретния случай, видно от съдържанието на заповедта
на работодателя, в същата е посочено единствено прекратяване на трудовото
правоотношение на осн. чл. 328,ал.1,т.12 от КТ поради обективна невъзможност за
изпълнение на договора, като липсват посочените по-горе факти и обстоятелства,
обусловили решението на работодателя и само на това основание прекратяването на
договора с ищеца е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.Само за изчерпателност следва
да се посочи, че съдът приема възраженията на ответника относно обективна невъзможност
4
за изпълнение на договора предвид творческия характер на работата в театъра и свързаната
с това преценка на режисьорите за неоснователна, тъй като именно поради творческия
характер на работата, разпределянето на ролите е обусловено от субективната преценка на
творческия екип, а не на последно място-и от преценката на самия директор на театъра,
който утвърждава това разпределение.С оглед на изложените доводи, съдът приема, че
прекратяването на трудовото правоотношение между страните със Заповед №
12/06.05.2021г. на работодателя е незаконосъобразно и следва да се отмени, на осн. чл.
344,ал.1,т.1 от КТ.
С оглед основателността на обуславящия иск по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ, съдът приема,
че и обусловеният иск за възстановяване на ищеца на предишната му длъжност „актьор” в
ответния „Драматичен театър” гр.Търговище, БУЛСТАТ *********, представляван от ПП, е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, на осн. чл. 344,ал.1,т.2 от КТ.
Относно претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл.
344,ал.1,т.3 във вр. с чл. 225,ал.1 от КТ, съдът приема следното: Видно от изложеното по-
горе, доколкото е прието, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно извършено, то
работодателят му дължи заплащане на обезщетение за оставане без работа, което се
определя по реда на чл. 225,ал.1 от КТ, предвиждащ, че при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца.От извършената от съда констатация в съдебно
заседание на 02.09.2021г. е установено, че към датата на същото, ищецът все още е бил без
работа. В тази връзка, съдът следва да се произнесе по възражението на ответника относно
представянето на трудовата книжка на ищеца в съдебно заседание и доводите за неспазване
на преклузивния процесуален срок за това, като съдът приема следното: С оглед
разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следваше за ангажира доказателства
за факта на оставане без работа, каквото указание съдът е дал с разпореждането си по чл. 312
от ГПК.Видно от депозираната молба от процесуалния представител на ответника, същата е
поискала от съда да извърши констатация по трудовата книжка на ищеца в съдебно
заседание, което е направено. В тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по тълк. дело №
6/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал
без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. В мотивите към
тълкувателното решение е разяснено и че фактът на безработица може да бъде доказан, като
се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата
книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия
период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването
на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа;
изтъкнато е, че трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в
него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Н.
5
(ДВ бр. 102/1993 г.). В решение № 707/22.12.2009 г. по гр. дело № 3164/2008 г. на ІІ-ро гр.
отд. на ВКС (постановено по реда на чл. 290 от ГПК) е прието, че работникът/служителят е
длъжен да представи пред съда трудовата си книжка за констатация, за да установи
осъществяването на факта, от който претендира да са настъпили благоприятни за него
последици, а именно, че през посочения в чл. 225, ал. 1 от КТ период не е полагал труд по
трудово правоотношение, което пък му дава правото да получи предвиденото в тази
разпоредба обезщетение. А в решение № 324/06.11.2012 г. по гр. дело № 1728/2011 г. на ІІІ-
то гр. отд. на ВКС (постановено по реда на чл. 290 от ГПК) е прието, че след като
претендира обезщетение за определен период от време, ищецът следва да установи
оставането си без работа не само в началния момент след уволнението, а и до края на
периода, който в случая е датата на съдебното заседание по делото на 02.09.2021г.Казано с
други думи, за да осъществи успешно доказването на факта на оставане без работа, ищецът е
следвало да представи относимите доказателства именно към датата на съдебното заседание,
а не по-рано, поради което съдът приема доводите на ответника за неоснователни.В тази
връзка следва да се посочи още, че цитираното решение № 312/07.01.2020г. по гр.д.№ 1083
по описа за 2019 г. на ВКС, IVг.о. е неотносимо към случая, доколкото касае представени
доказателства за пръв път пред въззивнната инстанция, а решение № 409/02.12.2014г. по
гр.д.№ 2667/2013г. на ВКС, IVг.о.(посочено от ответника) опровергава тезата му за
настъпила преклузия за представяне на доказателствата за оставане без работа.От
заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло
като безпристрастно и отговарящо на поставените задачи се установява, че обезщетението за
оставане на ищеца без работа за шест месеца от 06.05.2021г. до 06.11.2021г. е в размер на
5616лв., а от 06.05.2021г. до датата на съдебното заседание на 02.09.2021г. е в размер на
3695,35лв.При така установеното, съдът приема, че предявеният иск за заплащане на
обезщетение по чл. 225,ал.1 от КТ е основателен и доказан до размер от 3695,35лв. и следва
да се уважи до този размер, като за разликата над него и до пълния предявен размер
претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна, на осн. чл. 344,ал.1,т.3 вр. чл.
225,ал.1 от КТ.
По разноските: И двете страни са претендирали разноски, като ищецът е сторил
такива в размер на 650лв. платено адв. възнаграждение, а ответникът-500лв. платено адв.
възнаграждение, като ответникът е въвел възражение за прекомерност за пратеното от
ищеца адв. възнаграждение по чл. 78,ал.5 от ГПК, като в тази връзка съдът приема следното:
За защитата на ищеца по трите обективно съединени иска същият е платил 650лв. адв.
възнаграждение, като първите два иска са неоценяеми. Събр. чл.7,ал.1,т.1 от НМРАВ,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на МРЗ или 650лв., каквото е заплатено
от ищеца по делото, поради което съдът приема възражението за неоснователно, на осн. чл.
78,ал.5 от ГПК.Ищецът има право на разноски съобразно уважената част от исковете, на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК, а ответникът-съобразно отхвърлената част от тях, на осн. чл. 78,ал.3 от
ГПК. Доколкото липсват данни каква сума е определена за защита на ищеца по всеки иск,
съдът приема, че адвокатското възнаграждение е определено по равно за всеки иск-по
6
216,67лв., при което има право на разноски по уважените искове по чл. 344,ал.1,т. и т.2 в
размер общо на 433,34лв., а по иска за обезщетение – в размер на 142,57лв., или общо
575,91лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.Аналогично, ответникът не е уточнил размера на адв.
възнаграждение по всеки иск, при което съдът приема, че и то е определено по равно-по
166,67лв. за всеки, при което ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената
част от иска по чл. 225,ал.1 от КТ в размер на 57лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК, при което и
след извършена служебна компенсация, ответникът дължи на ищцата разноски в размер на
518,91лв., на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РСТ държавна такса върху уважените искове в размер на по 50лв.по чл. 344,ал.1,т.1 и т.2 от
КТ и 147,81лв. по иска с пр. осн. чл. 225,ал.1 от КТ, или общо 247,81лв., както и
възнаграждение на вещото лице, определено по съразмерност в размер на 98,70лв., на осн.
чл. 78,ал.6 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО прекратяването на трудов договор №
34/06.04.2016г., сключен между Н. Ц. Ш. с ЕГН ********** от ***, ***********, и
„Драматичен театър” гр.Търговище, БУЛСТАТ *********, извършено със Заповед №
12/06.05.2021г. на директора на „Драматичен театър” гр.Търговище, БУЛСТАТ *********,
представляван от ПП, на основание чл. 328,ал.1,т.12 от КТ и го отменя, на осн. чл.
344,ал.1,т.1 от КТ, КАТО
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. Ц. Ш. с ЕГН ********** от ***, ***********, на предишната
му длъжност „актьор” в „Драматичен театър” гр.Търговище, БУЛСТАТ *********,
представляван от ПП, на осн. чл. 344,ал.1,т.2 от КТ.
ОСЪЖДА „Драматичен театър” гр.Търговище, БУЛСТАТ *********, представляван
от ПП, да заплати на Н. Ц. Ш. с ЕГН ********** от ***, ***********, обезщетение за
оставане без работа за периода от 06.05.2021г. до датата на съдебното заседание на
02.09.2021г. в размер на 3695,35лв., като за разликата до пълния предявен размер от 5616лв.
отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 344,ал.1,т.3 вр. чл. 225,ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Драматичен театър” гр.Търговище, БУЛСТАТ *********, представляван
от ПП, да заплати на Н. Ц. Ш. с ЕГН ********** от ***, ***********, разноските по делото
в размер на 518,91лв., определени по съразмерност и след компенсация, на осн. чл.78,ал.1 и
ал.3 от ГПК, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за прекомерност на
платеното от ищеца адв. възнаграждение, като неоснователно, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
7
ОСЪЖДА „Драматичен театър” гр.Търговище, БУЛСТАТ *********, представляван
от ПП, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РСТ държавна такса
върху уважените искове в размер общо на 247,81лв. и възнаграждение за вещо лице,
определено по съразмерност в размер на 98,70лв., на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му на страните
- 16.09.2021г., пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8