Р Е Ш Е Н
И Е
№ 2313/14.12.2020г.
гр. Пловдив,14
декември 2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив,
ХХ касационен състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, и с участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев КАНД
№ 2688 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63, ал.1 пр.2 ЗАНН във връзка
с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от З.Д.К.,
ЕГН **********, чрез адв.И.С., против Решение № 109/28.07.2020г. на
Асеновградския районен съд, II наказателен състав, постановено по
АНД № 131/2020г., с което е потвърдено наказателно постановление № 19-1030-009324/02.10.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР
–Пловдив, с-р „Пътна полиция$, с което
на касатора, са наложени административни наказания „глоба“, на основание чл. 175 ал.3
пр.1 от ЗДвП в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183
ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100 ал.1
т.1 от ЗДвП. Искането е обжалваното решение да
бъде отменено и с това отменено изцяло и наказателното постановление. Поддържа
се теза, че деянието покрива състава на маловажен случай.
Ответникът по касационната жалба- ОДМВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не
взема становище по касационната жалба.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура-Пловдив по съществото на спора изразява становище за
неоснователност на жалбата, като предлага да се остави в сила решението на
въззивния съд.
Пловдивският административен съд, в настоящия
касационен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери
следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1
от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Решението на АРС е правилно и законосъобразно. Районният съд, въз основа на събрани по
предвидения в процесуалния закон ред доказателства, е достигнал до правилния
извод, че касаторът на 07.04.2019г.
около 10.10 часа в с.Болярци на ул. „24-та “ до № 3, управлявал МПС-
Трактор 425 рама.№ ***** с прикачено
товарно ремарке, което не е имало регистрационна табела и не е било
регистрирано по надлежния ред, както и, че не носи и съответно не представя на
проверяващите СУМПС за съответната категория и контролен талон към него, поради
което бил съставен и предявен АУАН № 199226 от 07.04.2019г. и въз основа на
него било издадено наказателно постановление № 19-1030-009324
от 02.10.2019г.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че становището на районния съд, че наложеното
наказание следва да бъде потвърдено е подкрепено от фактическата обстановка по
делото и след задълбочен анализ на обстоятелствата, формиращи
административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Касационната
инстанция счита, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства, като по
делото са налични данни, че лицето е управлявало посоченото МПС без регистрация
от органите на Пътна полиция. Текстът на чл. 140, ал.1 от ЗДвП гласи, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места въвежда императивно правило за
поведение на водачите на моторни превозни средства и тяхното неизпълнение винаги
е въздигнато в административно нарушение без значение от формата на вината.
Правилно в мотивната част на обжалваното решение районният съд е счел, че при
определяне размера на наложеното наказание трябва да са в минимално предвидения
им размер – съответно 200 лева и 6 месеца.
С нормата на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП е въведено императивно задължение за водачите
на моторни превозни средства да носят свидетелство за управление от съответната
категория и контролния талон към него. В процесния случай със събраните писмени
и гласни доказателства е било безспорно установено, че към датата на проверката
касаторът не носи и не представя СУМПС за съответната категория и Контролен
талон към СУМПС.
Касационната
инстанция намира за законосъобразни изводите на районния съд по отношение на
законосъобразността на наказателното постановление както от фактическа, така и
от правна страна. Въззивната инстанция е изградила вътрешното си убеждение въз
основа на събрани доказателства по предвидения за това процесуален ред. Следва
да се отбележи, че Районен съд-Пловдив е
изследвал всички релевантни за спора обстоятелства и по този начин е изпълнил
задължението, визирано в чл. 13 от НПК, а именно, че съдът в пределите на
своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването
на обективната истина по делото. Във връзка с направените констатации и
разсъждения, настоящият съдебен състав
намира, че извършването на административното нарушение по чл.140, ал.1 и
чл.100, ал.1, т. 1 от Закон за движение по пътищата от З.К. е доказано по
категоричен и безспорен начин. При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление и при свеждането им до
знанието на наказания не са допуснати пороци, касаещи
административнопроизводствените правила при издаването им и които да засягат
тяхната законосъобразност.
По отношение и на последния довод за
незаконосъобразност на НП, изтъкнат в жалбата, а именно, че процесното деяние
съставлявало маловажен случай, предвид установените по делото факти подобно
заключение не би могло да бъде направено. Критериите за отграничаването на
маловажните случаи по см. на чл. 28 от ЗАНН, се извеждат от определението на
този институт в чл. 93 т. 9 то НК, която се явява приложима на основание чл. 11
от ЗАНН, предвид липсата на дефиниция на коментираното понятие в основния
административнонаказателен закон. Съгласно посочената дефиниция, маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение/ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други
смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от
съответния вид. В случая коментираното противоправно деяние не съставлява
маловажен случай именно предвид липсата на основание за приемане на по- ниската
му степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението
по чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1, т. 1 от Закон за движение по пътищата.
По тези съображения, обжалваното решение следва да
бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение.
Водим от горното Административен съд-Пловдив, ХХ
касационен състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109/28.07.2020г. на Асеновградския районен
съд, II наказателен
състав, постановено по АНД № 131/2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :