Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София,
05.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити
врати на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при секретаря С. Калоферова разгледа
т.д. № 646 по описа за 2019 г.
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят Т. ЕООД твърди,
че
е кредитор на А. ЕООД с непогасени изискуеми парични вземания,
произтичащи от търговска сделка (договор за продажба), които са установени с
влязло в сила съдебно решение. Поддържа, че ответникът не е в състояние да престира и - въпреки образуваното производство за
принудително изпълнение - вземанията не са погасени до настоящия момент. Ето
защо молителят моли съда да постанови решение за обявяване на
неплатежоспособността на ответника, евентуално – свърхзадължеността,
и за откриване на производство по несъстоятелност. Претендира разноски.
ОтветникътА. ЕООД
не взема становище по молбата.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Относно
активната легитимация на молителя:
Кредиторовото качество на молителя е установено по съдебен
ред с влязло в сила решение – видно от издадения на 27.05.2016 г. изпълнителен
лист, с решение от 18.05.2016 г., влязло в сила, ответникът е осъден да заплати
на молителя сумата от 4003,37 лв., представляваща цена по договор за продажба
на стоки за строителство и рекламна дейност (акрилни
и поликарбонатни плоскости), ведно със законна лихва
и съдебни разноски.
Ето защо съдът е обвързан да приеме (чл. 299,
ал. 1 ГПК), че молителят е кредитор на длъжника с вземания по чл. 608, ал. 1,
т. 1 ТЗ (възникнали от субективна търговска сделка) и е активно легитимиран да
иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо него.
Относно
неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на
чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не е временно (арг.чл.
631 ТЗ) и именно то да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на
изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е
налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на
длъжника.
Съгласно презумпциите на чл. 608, ал. 2, 3 и
4 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът не е заявил за
обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три
години преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, ако е спрял плащанията на
задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид или ако вземането на молителя, признато
с влязъл в сила съдебен акт, не е могло да бъде удовлетворено в рамките на шест
месеца от връчване поканата за доброволно изпълнение.
Предпоставките за прилагане на тези
презумпции са налице – видно от вписването в Търговския регистър, ответникът не
е обявявал ГФО за периода след 2014 г. до настоящия момент. Същевременно от
представеното от молителя удостоверение от съдебен изпълнител е видно, че
изпълнително производство срещу длъжника за вземанията на молителя е образувано
през 2016 г. и до настоящия момент те не са удовлетворени. От удостоверението
от НАП, както и от данните в СИЕ, се установява, че ответникът е спрял
плащанията и към други кредитори освен към молителя.
Ответникът не проведе обратно доказване за
оборване на презумпциите. Действително, от заключението на СИЕ се установява,
че формално коефициентите на обща ликвидност за периода, за който има подадени
ГФО, а именно 2013 г. – 2014 г., са над референтните стойности. Същевременно
обаче тези показатели са формирани на база отчетени като краткосрочни активи
вземания, които се квалифицират като несъбираеми, а също и стоково-материални
запаси, за чиято наличност няма други счетоводни данни. Вещото лице Д.
сочи, че „изхождайки от липсата на
представени актуални инвентаризационни описи на наличностите от
стоково-материални запаси и дните на обращаемост на СМЗ, които за посочените
периоди са в границите на 620-720 дни, може да поставим под съмнение дали
стойностите на СМЗ в балансите са били действителни“. При разпита в о.с.з.
на 26.06.2019 г. вещото лице потвърждава, че „би могло да се направи извод, че не е имало изписване на стоки от
баланса на дружеството или тази стокова наличност не е била реална и при
проверка би се оказало, че стоката в действителност не съществува. Това се
получава при осъществяване на продажби без фактури, т.нар. сиви продажби, за
които няма отчетен приход“.
Съдът кредитира заключението на СИЕ в
констативно-съобразителната му част и приема, че към 2014 г. коефициентът на
обща ликвидност, макар и формално над референтните стойности, в действителност
е отразявал състояние на неплатежоспособност. Този извод се подкрепя и от липсата
на данни за продължаваща към настоящия момент търговска дейност, както и от
липсата на парични средства по банкови сметки (съгласно служебно събраните
данни ответникът има открити сметки в една търговска банка, по които обаче
салдото е нулево).
Поради изложеното съдът приема, че е налице
неплатежоспособност и молбата за откриване на производство по несъстоятелност
на това основание следва да бъде уважена. Състоянието
на свръхзадълженост е ирелевантно,
доколкото е въведено като евентуално основание на молбата по чл. 625 ТЗ.
Относно
началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата
съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата
елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо
задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му,
която има траен характер.
В констативната част на СИЕ е посочено, че към 2013 г. –
2014 г. се наблюдава влошаване на коефициентите за ликвидност и дружеството е
посрещало със затруднение погасяването на текущите си задължения с наличните
краткотрайни активи. В посочения период дружеството не е разполагало с
достатъчно бързоликвидни активи, достатъчни за удовлетворяване на
краткосрочните задължения. Същевременно се установява, че непогасени задължения
датират още от 2011 г. – 2013 г. (стр. 18 от СИЕ). Това налага извод, че към
31.12.2014 г., когато е обобщено финансовото състояние за 2014 г., влошаването
е имало вече траен характер. Ето защо съдът приема, че датата, на която двата
елемента на неплатежоспобността (наличие на
непогасено задължение и трайна невъзможност за неговото погасяване) са налице, е
31.12.2014 г. Тази дата следва да бъде определена за начална.
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От представените от НАП писмени доказателства се
установява, че по отношение на дружеството са предприети мерки за обезпечаване
на публично-правни вземания чрез налагане на запор върху вземанията на длъжника
от търговски банки. Липсват доказателства за наличие на парични средства, необхванати
от така наложения запор, нещо повече - установената банкова наличност е
в размер, по-малък от обезпеченото вземане, а именно – 0,01 лв. Ето защо не са
налице парични средства по банкова сметка, *** първоначалните разноски.
Същевременно вещото лице сочи за касова наличност в размер на 1000 лв., но
данните за нея се черпят единствено от ГФО за 2014 г. (вж. обяснения на вещото
лице, дадени в о.с.з. на 26.06.2019 г.)
На следващо място, с аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на
този етап от производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства (в каса или по банкова сметка), ***,
подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване
е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага
производството да е във фаза, в която такъв орган на несъстоятелността вече
може да бъде сфомиран (т.е. в хода на вече открито производтство).
Поради изложеното съдът намира, че не са налице
достатъчно налични средства по смисъла на чл. 629б ТЗ. В указания с определение
от 26.06.2019 г. срок не е внесена определената сума за покриване на началните
разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на А. ЕООД, ЕИК ******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2014 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на А. ЕООД, ЕИК ******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на А. ЕООД, ЕИК ******.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ А. ЕООД, ЕИК ******.
ОСЪЖДА А.
ЕООД, ЕИК ******, да заплати на Т. ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1260
лв. разноски.
СПИРА производството по т.д. № 646/2019 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено при условията на чл.
632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: