Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
25.07.2019
година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 09.07. 2019
година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА
ТАНЕВА
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1249 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 383/21.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 5902/2018
г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е осъден „З.Д.“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ***, район И., ж.к. ***, ЕИК ***,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К.
да заплати на С.К.Й., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
офис2, чрез адвокат Ж.З. *** сумата от 3 000,00 лева, представляваща
обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД за причинени от Ю.С.Ф.,
управлявал застрахования лек автомобил „Ф.П.“
с рег.№ СТ *** ВХ, неимуществени вреди от непозволено увреждане при
пътно-транспортно произшествие на 30.03.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 15.08.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 870 лева, представляваща разноски по делото.
Въззивникът Д.“ АД обжалва изцяло
решението, с искане да се отмени и да се постанови ново, с което да се отхвърли
предявения иск. Претендира за разноските пред двете инстанции. Направено е
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановеният срок е постъпил отговор
от С.К.Й., с който оспорва жалбата. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в
настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е
предявен иск, с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането във
връзка с чл.45 от ЗЗД и за обезщетение за забавено плащане, с правно основание
чл.86 ал.1 във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД.
От протокол за ПТП №
1670349/30.03.2018 г. се установява, че на 30.03.2018 г. в 20,15 ч. в гр.
Казанлък на кръстовището на бул. „23 Пехотен Шипченски Полк“ и ул.Александър
Стамболийски е настъпило ПТП между лек автомобил „Ф.П.“, с рег.№ СТ *** ВХ и
лек автомобил „М.“ с рег.№ СТ***ВС.
От акт за установяване на
административно нарушение № 577144/30.03.2018 г. се установява, че че водача на
лек автомобил „Ф.П.“ с рег.№ СТ *** ВХ при завиване на ляво е отнел
предимството на лек автомобил „М.“ с рег.№ СТ***ВС.
С наказателно постановление №
18-0284-001103/04.05.2018 г. на Ю.С.Ф. е наложена глоба в размер на 220 лева.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява, че в резултат на ПТП ищецът е
получил контузия на лявото стъпало, което е причинило на същия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.Според вещото лице, контузията на
лявото стъпало /без увреда на ставния апарат и костните структури/ е с период
на възстановяване от 7 до 14 дни. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че поради факта, че крайникът е
натоварен с цялото тяло, оплакванията за по-продължителен период. Тъй като
ищецът не е загубил съзнание след ПТП, същият е преживял психотравма, от където
се появвила натрапчива фобийност, което се изразявало в страх, че може да се
повтори инцидента. От интензитета на удара можело да се направи извода, че
водача и пътуващия с него, са били с предпазни колани.
От показанията на свидетеля Т.С.Д.
/майка на ищеца/ се установява, че след ПТП докарали ищеца с линейка в дома му,
като вечерта пил успокоителни. Грижила се за него 5 дни, през които бил в
болнични. След тези пет дни ищецът започнал да ходи на работа, но не се
чувствал добре, тъй като започнал да повръща и се налагало да почива и да се
прибира с такси. Свидетелката твърди, че ищецът отслабнал много след
катастрофата, като преди нея тежал 70 кг., а в момента – 40кг., тъй като
продължавал проблема му с повръщането. Около месец-два накуцвал и избягвал да шофира.
От показанията на свидетеля Р.З.Ж./без
родство със страните/ се установява, че същият е бил в колата заедно с ищеца
при ПТП. Сочи, че ищецът бил много изплашен и след инцидент куцал. Около една
или две седмици бил в болнични и се страхувал да шофира.Твърди, че към момента
вече шофирал, но нямал много чест контакт с него, тъй като не били приятели.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380
от КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП – 30.03.2018 г., по силата на което
ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването
на застрахования автомобил трети лица.
Съдът намира, че следва да приложи законовата
разпоредба на чл. 498, ал.
3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при
ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите. Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ ищецът е
отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по която е не спорно, че
застрахователят е заплатил на ищеца обезщетение за претърпените имуществени
вреди от процесното ПТП в размер на 100,00 лева. По делото, обаче не е
представено споразумение между страните, в което увреденият да е заявил, че е напълно
обезщетен за съответната вреда. Ето защо, съдът намира, че застрахователят
отговаря спрямо увредения за разликата между действително претърпените вреди и
изплатеното обезщетение./В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/30.01.2016г.
по т.д. № 1/2016г. на ОСГТК/.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че
травматичните увреждания на ищеца се намират в пряка и непосредствена причинна
връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил.
Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква
претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания
и др.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: от заключението на назначената по делото съдебно- медицинска експертиза и
свидетелските показания се установява, че ищецът е получил контузията на лявото
стъпало /без увреда на ставния апарат и костните структури/ с период на
възстановяване от 7 до 14 дни.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
отчетена преживяната от ищеца остра стресова реакция, която е довело до
негативна промяна в психо – емоционалното му състояние. Ноторно известно е
обстоятелството, че претърпяването на ПТП представлява значителен стресогенен
фактор.
Съдът приема, че за справедливото възмездяване на
неблагоприятното засягане на здравето, резултат от настъпилото ПТП, следва да
бъде престирана сума в размер 1 500 лева, която би била адекватна на претърпените
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1
от ЗЗД ищците в качеството си на кредитори не могат да бъдат задължени да
получат частично плащане. Въпреки това доброволно изплатената от застрахователя
сума, следва да бъде приспадната от определеното от съда обезщетение в размер
от 1500 лв. за претърпените от ищцеща неимуществени вреди.
Трайната съдебна практика приема, че изплатената от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” извънсъдебно сума, внесена от
него по банкова сметка ***, когато последното не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, но не го е върнало на застрахователя, следва да бъде
отчетена /приспадната/ от съда. Поради това съдът намира, че след като от
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 1 500 лева се приспадне
заплатената от ответното дружество сума в размер от 100 лева, то на ищеца
следва да бъде присъдено обезщетение в размер от 1 400 лв.
При сега
действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При
това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда
задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да
предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил
в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице липсваше в КЗ (отм.). В
конкретния случай по делото е изложено, че ищецът е уведомил застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие на 15.08.2018 г., поради което при
липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна
следва да бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователя е бил
уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща
лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на
това лихва за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 15.08.2018
г., до датата на окончателното плащане.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта над 1400 лв. до
претендираните 3000 лева.
По отговорността за разноските:
По гр. д. №
5902/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора:
Ищецът е направил разноски в размер на 870 лева.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в
размер на 100 лева,, съгласно чл. 25 от Наредба за заплащане на правна помощ.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 406 лева,
съразмерно уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 53,33 лева,
съразмерно отхвърлената част от иска.
По в.т.д. № 1249/2019 по описа на ОС – Стара Загора:
Въззивникът претендира
юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 100 лева,,
съгласно чл. 25 от Наредба за заплащане на правна помощ.
Въззиваемият претендира
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, което
предвид възражението п о чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът определя в размер на 440
лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Въззивникът следва да
заплати на въззиваемия разноски в размер на 233,33 лева с оглед изхода на
спора.
Въззиваемият следва да
заплати на въззивника разноски в размер на 53,33 лева с оглед изхода на спора.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 383/21.03.2019 г., постановено по гр.
д. №5902/2018 г. по описа
на Районен съд – Стара Загора в частта, с която е осъдено „З.Д.“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ***, район И., ж.к. ***, ЕИК ***,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К.
да заплати на С.К.Й., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
офис2, чрез адвокат Ж.З. *** сумата над 1 400 лева /хиляда и
четиристотин лева/ до претендираните 3 000 лева /три хиляди лева,
ведно със законната лихва върху тази сума от 15.08.2018г. до окончателното й
изплащане, като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.К.Й., с ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, офис2, чрез адвокат Ж.З. *** против „З.Д.“ АД, със седалище
и адрес на управление: гр.С., п.к. ***, район И., ж.к. ***, ЕИК ***,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. иск за сумата над 1 400 лева
/хиляда и четиристотин лева/ до претендираните 3 000 лева /три хиляди лева/,
представляваща обезщетение по чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД за причинени от Ю.С.Ф., управлявал
застрахования лек автомобил „Ф.П.“ с
рег.№ СТ *** ВХ, неимуществени вреди от непозволено увреждане при
пътно-транспортно произшествие на 30.03.2018г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 15.08.2018г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
„З.Д.“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., п.к. ***, район И., ж.к. ***, ЕИК ***, представлявано от Б.Г.И.,
Р.В.М. и Ж.С.К. да заплати на С.К.Й., с
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис2, чрез адвокат Ж.З. *** сумата
от 406 лева, представляваща разноски по гр. д. № 5902/2018 г.
по описа на Районен съд – Стара Загора, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.К.Й., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
офис2, чрез адвокат Ж.З. *** да заплати на „З.Д.“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., п.к. ***, район И., ж.к. ***, ЕИК ***, представлявано от Б.Г.И.,
Р.В.М. и Ж.С.К. сумата от 53,33
лева, представляваща разноски по гр. д. № 5902/2018 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.Д.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
п.к. ***, район И., ж.к. ***, ЕИК ***, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. да заплати на С.К.Й., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, офис2, чрез адвокат Ж.З. *** сумата от 233,33 лева,
представляваща разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА
С.К.Й., с ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, офис2, чрез адвокат Ж.З. *** да заплати на „З.Д.“ АД, със седалище
и адрес на управление: гр.С., п.к. ***, район И., ж.к. ***, ЕИК ***,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. сумата от 53,33 лева,
представляваща разноски пред настоящата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 383/21.03.2019 г., постановено по гр.
д. №5902/2018 г. по описа
на Районен съд – Стара Загора в останалата му част.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.