№ 188
гр. Пазарджик, 06.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500487 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се Решение № 260071 постановено на 23.04.2021г. по гр.дело № 783 по описа на
Панагюрския районен съд за 2020г., с което предявения от М. Д. К. ЕГН: ********** от гр.
П., ул. „С. № 10 срещу М. Д. К. ЕГН: ********** от гр. П., ул. „С. № 10 иск с правно
основание чл. 109 ЗС, с който се иска да се осъди ответникът да преустанови действията, с
които пречи на ищеца да ползва съсобствения недвижим имот представляващ втори етаж от
сграда с идентификатор: 55302.501.3622.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18- 39/17.07.2012г. на изпълнителния директор на
АГКК, изградена в поземлен имот: 55302.501.3622 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., с площ по графични данни на поземления имот 420 кв.м., с адрес на
поземления имот: гр. П., ул. „С.” № 8- 10, като предаде на ищеца ключ от входната врата и
го допусне до общите части на сградата- стълбище и преддверие преди мазета, заедно със
специалист по „ВиК“ с цел изграждане на самостоятелен водопровод с отделен водомер до
втори жилищен етаж, включително ако се наложи при необходимост да му осигури достъп
до първи жилищен етаж с цел полагане на вертикални водопроводи,е отхвърлен като
неоснователен.В полза на ответника са присъдени сторените от него в производството
съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът-ищец в първоинстанционното производство, чрез пълномощника си-адв. П. -
ПАК с въззивната си жалба твърди,че обжалваното решение е изцяло неправилно и
1
незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила,и е необосновано.
Решението е необосновано, тъй като от една страна съдът приема,че двата имота са
захранени с един общ водопровод и потреблението се отчита с един общ водомер,а от друга
страна напълно необосновано и в разрез със събраните доказателства, приема, че в обекта на
ищеца е поставен индивидуален контролен водомер с аб. № ********* и това се
установявало от събраните по делото доказателства представени от „В и К - П” ЕООД и от
гласните доказателствени средства - показанията на св. К.а. Съдът неправилно е ценил
писмото на „В и К - П” - гр. П., тъй като видно от същото посочения от съда водомер е
контролен, поставен в самата шахта, в която се намира и основния водомер.Твърди
въззивникът,че съдът необосновано в разрез със събраните по делото доказателства е
мотивирал от правна страна едно несъществуващо обстоятелство или по-точно
правнорелевантен факт - наличие на контролен водомер на втория жилищен етаж, ползван
от ищеца, при което неправилно и необосновано след това съдът е направил заключение,че
не са налице неоснователни действия извършени от ответника, които да накърняват правото
му на собственост.Въззивникът твърди,че необосновани са и мотивите на съда и по
отношение искането на ищеца за задължаване на ответника да му предостави ключ от
входната врата към стълбищната клетка. Необосновано съдът е приел,че стълбището не се
явява обща част по естеството си, тъй като неговата функция е невъзможно да се изпълнява,
и на това основание претенцията на ищеца е неоснователна. Излага подробни съображения,
в подкрепа на твърденията си.
Въззивникът твърди,че решението е постановено при съществени процесуални
нарушения.Налице е неяснота в съображенията на съда, изложени в съдебния акт.Съдът е
следвало да провери, включително и чрез допълнителен разпит на вещото лице, дали на
втория жилищен етаж има или няма поставен контролен водомер, преди да постанови
съдебния си акт.
Твърди,че решението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил факта, че има
неоснователни действия от страна на ответника по смисъла на чл.109 от ЗС.Установено
било по делото,че е налице активно поведение от страна на ответника - смяна на патрона на
входната врата и впоследствие косвено бездействие - отказ да снабди ищеца с ключ от
входната врата, от която се осъществява достъпа до общите части и така реално
възпрепятства достъпа му до общите части - стълбище и преддверие пред ползваните от
ответника мазета, което също е обща част и откъдето почва стълбището и до водопроводна
инсталация.
Искането е решението да бъде отменено, а въззивната инстанция реши спора по
същество и уважи предявения от въззивника иск с правно основание чл. 109 ЗС, като осъди
ответника да му предаде ключ от входната врата и го допусне до общите части на сградата-
стълбище и преддверие преди мазета, заедно със специалист по „ВиК“ с цел изграждане на
самостоятелен водопровод с отделен водомер до втори жилищен етаж, включително ако се
наложи при необходимост да му осигури достъп до първи жилищен етаж с цел полагане на
2
вертикален водопровод.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна,в който излага съображения за неоснователност на твърденията на въззивника. На
първо място, твърди,че предявения иск е недопустим и като такъв следва да се остави без
разглеждане от съда. Посочва,че в случая става дума за неразбирателство между двама
съсобственика за начина на ползване на вещта (недвижим имот) като ищецът иска промяна
на тази вещ. Редът за защита при такива разногласия между съсобствениците, твърди,че не е
по реда на чл. 109 от ЗС. Опитите на ищцовата страна да насочи твърденията си за
неоснователно създаване на пречки за упражняване на правото на собственост не могат да
формират фактическия състав на чл. 109 от ЗС. Искането за предаване на ключ от входната
врата и допускане до стълбището пък също сочи на друг фактически състав, а не на този по
чл. 109 от ЗС. Евентуално, твърди,че искът е неоснователен и по следните
съображения,освен изложените от съда в обжалваното решение: В процеса не са се
установили неоснователни действия, които да създават пречки за ползването на имота в сега
съществуващия му вид. Страните като съсобственици са постигнали съгласие за
разпределяне на реалното ползване във вида, в който е бил към момента на подписване на
договора за разпределение на реално ползване, без в този договор да е залегнало съгласие за
каквато и да е промяна във вещта. Въззиваемата страна твърди,че на практика ищецът иска
извършване на промяна в имота, което не може да стане по принудителен път. Към
настоящия момент имотът има съществуваща и действаща водопроводна инсталация и
нейната промяна е въпрос, който може да бъде решен само по общо решение на двамата
съсобственици. Отказът на когото и да е от тях да се извършват промени в сьсобствения
имот не е неоснователно действие, а упражняване на суверенно право. По тази причина
несъгласието на ответника да предоговаря за промяна на вещта и да допусне ищеца до части
от сградата, които по договора за реално ползване са дадени изключително за негово
ползване, не може да се квалифицира като неоснователно действие, с което се създават
пречки за ползване на собствеността на ищеца. Въззиваемата страна твърди, че решението е
правилно и относно стълбището. Към настоящия момент това стълбище е загубило
предназначението си на обща част, тъй като не обслужва по никакъв начин втория етаж и
това е станало в резултат на незаконните действия на ищеца - извършил е незаконно
строителство като е отлял бетонова плоча, с която е преградил стълбището и то води само и
единствено до тези части от съсобствената сграда, които се ползват от ответника. Искането е
решението да бъде потвърдено.
Съдът след като обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства ,от фактическа и правна страна установи следното:
Първоинстанционният съд е определил правната квалификация на иска като такъв по чл.109
от ЗС.
Формулирания петитум от ищеца с исковата е молба е да бъде осъден ответника на
основание чл.109 от ЗС да преустанови действията, с които пречи на ищеца да ползва
собствения си имот, като му предаде ключ от входната врата и го допусне до общите части
3
на сградата- стълбище и преддверие преди мазета, заедно със специалист по „ВиК“ с цел
изграждане на самостоятелен водопровод с отделен водомер до втори жилищен етаж,
включително ако се наложи при необходимост да му осигури достъп до първи жилищен
етаж с цел полагане на вертикални водопроводи.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно между страните,че са съсобственици на
поземлен имот с идентификатор 55302.501.3622 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-39/17.07.2012г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ по графични данни 420 кв.м., с адрес на поземления имот: гр. П.,
ул. „С.” № 8- 10, ведно с построените в същия поземлен имот сграда с идентификатор
55302.501.3622.1 със застроена площ от 61 кв. метра, брой етажи 2, с предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна и сграда с идентификатор 55302.501.3622.5 в същия имот
със застроена площ от 13 кв. метра, брой етажи 1, с предназначение - гараж, при квоти по 1/2
ид.ч. за всеки от тях.
Установено по делото е,че с договор за разпределение на ползването на съсобствения
недвижим имот от 17.06.2015 г., М.К. и М.К. са разпределили реалното ползване на
съсобствения им недвижим имот и жилищна сграда. Между страните е постигната уговорка
М.Д. да ползва избените помещения и първи жилищен етаж, а М.К. - втори жилищен етаж и
гараж. Посочено е, че вътрешното стълбище ще се ползва общо от съсобствениците.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието по делото се установява
следното: жилищната сграда ,чието ползване е разпределено, съобразно договора от
17.06.2015г. е водоснабдена по следния начин: от съществуващата външна шахта,
разположена под нивото на прилежащия терен извън сградата е изградена еднокръгова
сградна водопроводна инсталация на водоснабдителната мрежа състояща се от една
поцинкована тръба ¾ цола. Присъединяването към водоснабдителната система в шахтата е
извършено чрез водопроводно отклонение с водомерен възел- водомер за отчитане на
изразходваната вода. След водомерния възел с отклонение през външната ограждаща стена
на избеното помещение е изграден вътрешен открит хоризонтален щранг от
полипропиленова тръба, като в дъното на избеното помещение с вертикален закрит в
стената щранг от една тръба се извършва захранването на санитарното помещение - баня с
тоалетна на първия етаж и на баня с тоалетна на втория етаж - двете разположени едно над
друго.Вещото лице е посочило ,че към момента на изготвяне на експертизата водата за
първи и втори жилищен етаж се отчита с един водомер и един абонаментен номер,като
съществува техническа възможност за разделяне на водоподаването и отчитането на
изразходената вода, за което се налага да се изгради допълнително водопроводно
отклонение от съществуващата водопроводна система с още една тръба с дължина до 8,0
м.л. и на това отклонение да се монтира втори водомер с нов абонатен номер.
Вещото лице е посочило,че при разделяне на водоподаването и отчитането на
изразходваната вода се налага извършването на СМР в избеното помещение, където е
разположен хоризонталния открит щранг, включен към външното отклонение, като
преминаването на новото вертикално отклонение към първи етаж трябва се извърши до
4
съществуващата тръба през направеният досега отвор.В съдебно заседание вещото лице
посочва, че в избеното помещение тръбите са външни, но стават скрити след като преминат
пода на първия етаж, като може да се ползва дупката, която съществува, за да се прокара и
втора тръба. Тръбата, която сега съществува ще остане за захранване на втория етаж, а
новата тръба ще захранва първия етаж. Вещото лице уточнява, че е налице и втора
възможност за поставяне на втора тръба, но във втория случай, тръбата ще е по-дълга и ще е
извън сградата. В заключението е посочено, че обслужването на самостоятелните обекти в
сградата се осъществява от обща вътрешна стълбищна клетка, с начин на достъп от общ
външен вход. В съдено заседание вещото лице уточнява, че стълбището не обслужва втория
етаж, тъй като има преграждане и ищецът, който ползва втория етаж не може да стигне до
него,в който смисъл е и писмо от Община П. от 21.01.2021 г.
В мотивите на обжалваното решение, съдът е приел следното: отношенията, свързани с
доставката и отвеждането на вода за битови нужди е съществена част от съдържанието на
правото на собственост и съобразно правната теория неоснователният отказ на трето лице за
предоставяне на достъп с оглед предоставяне от съответното ВиК дружество услугите по
пречистване, подаване и отвеждане на води от даден имот следва да се квалифицира като
неоснователно смущаване на собственическите права по отношение на имота и обуславя
интерес от защитата, която предоставя негаторния иск по чл.109 ЗС. Първоинстанционният
съд е приел,че иска по чл.109 от ЗС е неоснователен, тъй като не са налице неоснователни
действия извършени от ответника, които да накърняват правото на собственост, респ. на
ползване на ищеца, тъй като имотът на ищеца е водоснабден, защитено му е правото за
достъп до вода, респ. неговото право на собственост не е накърнено. Наред с това, съдът е
посочил, че дори и да са налице проявления, респ. въздействия в резултат от недопускането
от страна на ответника на трети лица до ползваните от него обекти, респ. непоставянето на
втора водоснабдителна тръба с отделен водомер,то те са неоснователни, тъй като нямат
отражение върху правната сфера на ищеца като ползвател на намиращия се над ответника
апартамент, поради обективния факт на местоположението му, в хипотезата на чл.109 от ЗС.
На следващо място, съдът е приел за неоснователно искането на ищеца за задължаване на
ответника да му предостави ключ от входната врата към стълбищната клетка. Съдът
,предвид събраните по делото доказателства е установил, че ищецът е излял стоманобетонна
плоча на стълбището, като по този начин от него не може да се достига до обекта ползван от
ищеца находящ се на втория етаж, като ищецът е изградил друг вход за достъп до обекта, и
въз основа на така установеното е приел,че стълбището не се явява обща част по
предназначението си, тъй като неговата функция е невъзможно да се изпълнява - да служи за
достъп до отделните обекти изградени в съсобствената сграда,и на това основание тази
претенция се явява неоснователна.
Решението като краен резултат е правилно.
Установи се по делото,че страните по спора са съсобственици с равни права на следния
недвижим имот : поземлен имот с площ от 420 кв.м. , еднофамилна жилищна сграда със
застроена площ от 61 кв.м. и гараж със застроена площ от 13 кв.м.
5
От данните по делото се установява,че съсобствеността е възникнала на основание :
наследствено правоприемство и сделка.
Съгласно чл.32,ал.1 от ЗС „общата вещ се използва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ”. Следователно
въпросите относно ползването и управлението на съсобствената вещ се решават от
мнозинството съсобственици, изчислявано не според броя им, а според притежаваните от
тях идеални части.
В конкретният казус ползването на съсобствената вещ е определено с договор между
страните ,сключен на 17.06.2015г. Съобразно този договор ищецът е приел да ползва втори
жилищен етаж от сградата и гараж, ответникът -първи жилищен етаж от сградата и избените
помещения, а вътрешното стълбище на сградата да се ползва от двамата.
Безспорно негаторния иск по чл.109 от ЗС може да се предявява между съсобственици.При
осъществяване на неоснователни действия от страна на един от съсобствениците на
определена вещ, които действия пречат на друг съсобственик да упражнява правата си върху
последната, съсобственикът, чиито права са нарушени, може да се защити като предяви
негаторен иск по чл. 109 ЗС. Възможност за предявяване на негаторен иск е призната и в
полза на етажния собственик в случаите, когато с решение на общото събрание на етажната
собственост или с неоснователни действия на нейните органи последните пречат на етажния
собственик да упражнява правото си на собственост върху общите части на сградата.
Въпреки,не достатъчно прецизно формулирания петитум ,ищецът иска защита от съда от
действията на другия съсобственик-ответника в производството по отношение на
поставената в общо ползване част от съсобсотвената вещ, а именно : вътрешно стълбище. И
в този смисъл правната квалификация на спорното право определена от
първоинстанционния съд е правилна.
Но, неправилни както в исковата молба, така и във въззивната жалба са съжденията на
въззивника относно наименуваното в договора от 17.06.2015г. вътрешно стълбище на
сградата ,че същото представлява обща част на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС.
И това е така ,защото : на първо място -Този въпрос не е изследван в процеса,както и
въпроса ,доколко отделните етажи биха могли да бъдат отделни обекти на собственост. От
нотариалния акт, договора от 17.06.2015г. се установява,че страните по спора са
съсобственици на еднофамилна жилищна сграда. Въззивникът развива своята защитна
теза,твърдейки, че ответникът е длъжен да предостави достъп до собствения си недвижим
имот, за да бъдат извършени работи в обща част на сградата в режим на етажна собственост,
без извършването на които той не би могъл да упражнява пълноценно индивидуалното си
право си на собственост върху притежавания от него самостоятелен обект в сградата.
Принципно тази теза би намерила опора в закона, но само хипотеза на предявен иск по
чл.109 от ЗС за достъп до обща част на сграда в режим на етажна собственост, каквото
хипотеза в конкретния правен спор не е налице. В конкретният казус е налице обикновена
съсобственост на сграда, по отношение на която съсобствениците доброволно са
6
разпределили ползването й. На следващо място: макар и в т.6 от заключението на вещото
лице да е посочено следното : „ обслужването на самостоятелните обекти в сградата се
осъществява от обща вътрешна стълбищна клетка .. и същата представлява обща част на
сградата съобразно предназначението си „,при разпита на вещото лице , то заявява : „
стълбището не обслужва втория етаж, има преграждане ,няма обслужващо значение за
втория етаж“. При така възприетото, настоящият съдебен състав не цени заключението на
вещото лице в т.6 досежно отговора на въпроса: „ Стълбищната клетка отговоря ли на
изискванията за обща част на сградата съобразно предназначението му?“ и приема ,че
ищецът не е доказал твърденията си в този смисъл.
Както се посочи по-горе ,съобразно чл.32,ал.1 от ЗС „общата вещ се използва и управлява
съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата
вещ”. Според ал. 2 на същия член, когато не може да се образува мнозинство или ако
решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да
е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава
управител на общата вещ.
В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не се решават спорове за собственост между страните, а
само им се оказва съдействие за определяне начина на ползването на общата вещ, с оглед на
което производството не се определя като спорно и исково, а като спорна съдебна
администрация. В него съдът не осъществява правораздаване и не решава правен спор, а
замества липсващото мнозинство от съсобственици и постановява това, което то е следвало
да реши с оглед най-целесъобразното използване на общата вещ. Разпределението на
ползването на процесната вещ между страните е предоставено на безспорното установяване
на съсобствеността между тях. По реда на чл. 32, ал. 2 ЗС може да се разпредели ползването
на две или повече съсобствени вещи, при което е възможно всеки съсобственик да получи за
изключително ползване отделна вещ. Предоставеното по този ред ползване представлява
реализация на правото на съсобственика да ползва общата вещ съобразно предназначението
й, а не самостоятелно вещно право на ползване по чл. 56 от ЗС. Следователно е недопустимо
съсобственикът да придобие по давност правото на ползване върху частта, предоставена му
по силата на съдебното решение, тъй като той си остава владелец на своята идеална част и
държател на идеалните части на останалите съсобственици.
Веднъж решен въпросът за начина на използване на общата вещ от съсобствениците или от
съда по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС, този въпрос може да бъде пререшаван при настъпило
изменение на фактическото положение. Настоящият съдебен състав, с оглед данните по
делото ,намира че ищецът би могъл да реализира правата си посредством иска по чл.32,ал.2
от ЗС ,тъй като е налице изменение на обстоятелствата, съобразно които е определено
ползването с Договора от 17.06.2015г. Въпросът с изграждането на самостоятелен
водопровод до втория жилищен етаж, ще бъде решен с осъществяване на преценката от съда
в производството по чл.32,ал.2 от ЗС за най-целесъобразно ползване на съсобствената вещ.
Настоящият съдебен състав ,приема,че правилно с оглед изложените обстоятелства и заявен
петитум е определил надлежната правна квалификация на иск по чл.109 от ЗС.
7
Действително както ищецът , така и съдът в мотивите си обсъжда обстоятелства относими
към хипотезата на чл.51 от ЗС.Разпоредбата на чл. 51 от ЗС гласи, че когато за извършването
на работи в един недвижим имот е необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на
този имот е длъжен да даде достъп за това. Разпоредбите на чл. 109 ЗС и чл. 51 от ЗС не са
взаимоизключващи се, като хипотезите им може да са налице едновременно, т.е преченето
по смисъла на чл. 109 от ЗС може да се изразява в непредоставяне на дължимия достъп
съгласно чл. 51 от ЗС. Ищецът е изложил обстоятелства за необходимостта от извършването
на работи в общите части на сграда в режим на етажна собственост ,за което е необходимо
да се влезе в самостоятелния обект на ответника,но последния не дава достъп за това,с което
извършва неоснователно действие, пречещо на ищеца да упражнява своето право на
собственост върху неговия самостоятелен обект, тъй като неизвършването на работите
създава за ищеца пречки за използването на имота му, по-големи от обикновените. Но, както
се посочи по-горе така въведените твърдения не се доказаха. Искът като неоснователен
правилно е отхвърлен от първоинстанционният съд. По изложените съображения
,решението като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от
нея съдебно-деловодни разноски в размер на 400,00 лева.
По изложените съображения,Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260071 постановено на 23.04.2021г. по гр.дело № 783 по
описа на Панагюрския районен съд за 2020г.
ОСЪЖДА М. Д. К. ЕГН: ********** от гр. П., ул. „С. № 10 да заплати на М. Д. К. ЕГН:
********** от гр. П., ул. „С. № 10 иск сумата в размер на 400,00 /четиристотин /лева -
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8