РЕШЕНИЕ
1916/29.10.2020г.
гр. Пловдив, 29.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІІ състав в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело
№ 617 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от М.Л.М.,
ЕГН **********,***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618005710-091-001/15.07.2019
г., издаден от екип в състав: З. Д. В. - началник сектор, в качеството й на
орган, възложил ревизията, и В.И.К. - главен инспектор
по приходите, в качеството й на ръководител на ревизията, при ТД на НАП –
Пловдив, потвърден с Решение № 570/01.10.2019 г. на Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ / Д"ОДОП"/ - Пловдив при
ЦУ на НАП, с който на жалбоподателката, в качеството й на управител на “Ма -
Арс” ООД, ЕИК *********, на основание
чл.19 от ДОПК е установена
отговорност за задължения на “Ма - Арс” ООД за ДДС за
периода 01.12.2012 г. – 31.05.2014 г., ДОО, ЗО и УПФ за периода 01.01.2014 г. –
28.02.2015 г. общо в размер на 156 224.51 лв. главница и 91 960,58
лв. лихви.
В жалбата са изложени доводи
за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на оспорения РА. Жалбоподателката
посочва, че липсват каквито и да са доказателства, че тя е лицето, което е
извършвало продажби в обекта и че тя е лицето което е укривало приходи от
продажбите в обекта или че тя е лицето, което с поведението си е укривало факти
и обстоятелства, които е било длъжно да обяви пред органа по приходите.
Изтъква, че още в РД ревизиращите са изключили, че по отношение на нея не са
установени плащания в натура или в пари от имуществото на „МА-АРС“ ООД,
представляващи скрито разпределение на печалбата/дивидент. Според
жалбоподателката в РД е посочено още, че по отношение на нея не са установени
факти, свързани с отчуждаване на имущество на „МА-АРС“ ООД безвъзмездно или на
цени по-ниски от пазарните. Изтъква, че е била управител на дружеството до
16.09.2014г., а като твърдят ревизиращите, че е налице намаление на касовата
наличност към 31.12.2014г. спрямо 31.12.2013г. не са установили кога и как е
реализирано въпросното намаление – преди или след 16.09.2014г. На следващо място
в жалбата е посочено, че след като дължимите осигурителни вноски по КСО и по
ЗЗО са обявени пред органите по приходите със съответните декларации, те нямат
качеството на укрити. Твърди се, че не е
налице втората предпоставка за реализирането на отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК, като в тази връзка е изложено, че част от определените с ревизията
задължения на „МА-АРС“ ООД и декларираните в подадените СД по ЗДДС задължения
са внесени в приход на държавния бюджет. Прави се възражение, че органите по приходите
не посочват каква е причинно-следствената връзка между поведението на
жалбоподателката и невъзможността за събиране задълженията на „МА-АРС“ ООД. Жалбоподателката
изтъква, че РА, с който са установени задълженията е издаден на 22.10.2014г. и
влязъл в сила на 20.06.2017г., а тя е била управител до 16.09.2014г. Иска от съда
да отмени изцяло РА.
В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателката адв.И. поддържа жалбата и
претендира разноски, а в постъпили по делото писмени бележки излага подробни
съображения.
Ответникът по жалбата - Директор
дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юриск. МД. оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В постъпила по
делото писмена защита излага подробни съображения за законосъобразността на РА.
Административен съд - Пловдив, ІІ състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от
директора на дирекция ОДОП - Пловдив, резултат е обжалван в предвидения за това
преклузивен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА.
Ревизионното производство е
започнало с издаване на ЗВР № Р-16001618005710-020-001 от 19.09.2018 г. (лист
1232), издадена от З. В., началник сектор при ТД на НАП Пловдив, с обхват
отговорност на М.Л.М. за задълженията на „Ма - Арс“ ЕООД за отговорност за: корпоративен
данък за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г.; данък върху добавената стойност
за периода 01.12.2012 г. – 31.12.2014 г.; ДОО – за осигурители за периода
01.01.2014 г. – 28.02.2015 г.; ЗО – за осигурители за периода 01.01.2014 г. –
28.02.2015 г. и за УПФ – за осигурители
за периода 01.01.2014 – 28.02.2015 г. Със същата е определен срок за приключване
на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчването й,
което е извършено на 02.11.2018 г. Последвало е издаването на Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16001618005710-020-002
от 30.01.2019 г. (лист 1228) и ЗВР № 16001618005710-020-003 от
27.02.2019 г. (лист 1225), с които срокът на ревизията е удължен до 02.04.2019
г.
В законоустановения срок е съставен ревизионен
доклад № Р-16001618005710-092-001/15.04.2019 г., срещу който е подадено
възражение от М.Л.М.. На 15.07.2019г. е издаден процесният Ревизионен акт №
Р-16001618005710-091-001. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от
компетентните органи по чл.119 ал.2 ДОПК. От събраните по делото доказателства
се установява, че ЗВР, ЗИЗВР и РА са подписани с валидни електронни подписи,
положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис
към момента на подписването на електронните документи.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК ревизионният акт е
обжалван пред директора на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, който с решение № 570
от 01.10.2019г., потвърдил същия изцяло.
Изложеното налага извод, че в
хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
В хода на ревизията е
установено, че М.Л.М., ЕГН ***********,
е местно ФЛ без регистрация като ЕТ, с постоянен адрес *** (по данни от ПП
„ЕСГРАОН“).От справка в ТР ревизиращите установили, че: с дружествен договор от 27.02.2006г. М.Л.М. и А.Г.са учредили дружество
„МА – АРС“ ООД, ЕИК по булстат *********; с Решение № 2448/17.04.2006г. на Окръжен съд Пловдив е
вписано в Търговския регистър „МА-АРС" ООД със седалище и адрес на
управление гр.
Пловдив, ул. Арчарица № 1. Складова база Ритон; дружеството е учредено за
неопределено време, с капитал 5000,00 лв., разпределен на 100 дяла от по 50,00
лева всеки, като дяловете са разпределени между съдружниците както следва: М.М.
– 50 дяла по 50,00 лева всеки един или на стойност 2500,00 лв. и А.Г.- 50 дяла
по 50,00 лева всеки един или на стойност 2500,00 лв.; към датата на регистрацията са внесени 3500,00
лв. или 75 % от целия капитал, а остатъка ще бъде внесен до 31.12.2006г.; според
дружествения договор дружеството ще се управлява и представлява от М.М. и А.Г.,
заедно и поотделно. М.М. /съгласно
справка в ТР/ е била управител и представляващ на "МА-АРС" ООД с ЕИК
по Булстат: *********, за времето от 17.04.2006г. до 16.09.2014г. /вкл./ със
седалище и адрес на управление на дружеството - гр. Пловдив, ул.
„Арчарица" № 1, Складова база Ритон.
По делото няма спор, че
основната дейност на "МА-АРС" ООД е търговия с месо и
месни продукти, както и че дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от
28.07.2006 г. и дерегистрирано от 28.07.2015 г.
В хода на ревизията е
установено, че на 10.09.2014 г. е извършена продажба на дружествените дялове на
купувач „Нед БГ“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, с управител Б.Г.Н., ЕГН **********.
На „Ма – Арс“ ЕООД /с предишна
правна форма ООД, считано до 16.09.2014 г./ е извършена ревизия по ЗДДС за
периода 01.01.2011 г. – 31.05.2014 г., приключила с влязъл в сила РА №
Р-16-1401042-091-001/22.10.2014 г. (лист 135 и сл.), с който на дружеството са
определени задължения по ЗДДС.
На физическото лице М.Л.М. не
е извършвана ревизия.
В
хода на ревизията са извършени следните процесуални действия:
-изпратено е искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ с №
Р-16001618005710-040-001/20.09.2018г. (лист 1213-1214), същото е връчено на
02.11.2018г. лично на М.М. при посещение на адрес обективирано с Протокол №
0705475 от 02.11.2018г. В определения срок е представено писмено обяснение, в което
е посочено, че фирма „МА-АРС“ ЕООД е продадена и всички документи са предадени
на новия собственик, с който РЛ няма връзка;
-изпратено е искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ с № Р-16001618005710-040-002/18.02.2019г.
(лист 1198-1199), същото е връчено на 19.02.2019г. с указан 7-дневен срок за представяне
на документи и писмени обяснения. Получен е отговор вх. № 2354/01.03.2019г.(лист
1197) неподписан от РЛ, в който е посочено, че РЛ не разполага с ГФО за 2012г.,
2013г. и 2014г. на „МА-АРС“ ООД, не разполага с фактури, счетоводни справки,
главна книга, хронологични регистри и други счетоводни регистри на дружеството
за тези години, тъй като с приемо-предавателен протокол от 10.09.2014г. всички
документи на дружеството са предадени на новия собственик;
-изпратено е Искане за представяне на информация от
трети лица № Р-16001618005710-041-001/11.02.2019 г. (лист 1195-1196), до С.В.З.
с EГН: **********, връчено на 11.02.2019г. Получен е отговор вх. №
2631/12.03.2019г. (лист 1192), в който е посочено, че кантората не разполага с
документи на „МА-АРС“ ООД, като предаването на счетоводните документи и
регистри е станало с приемо-предавателен протокол между новите и старите
управители. Посочено е още, че: управителите на „МА-АРС“ ООД заедно и поотделно
до момента на прехвърляне на дружествените дялове са упражнявали управленска
дейност и са подписвали документи от и за сметка на „МА-АРС“ ООД, подписвали са
всички първични счетоводни документи, договори, платежни документи и нареждания
и са били отговорни за внасянето на публични задължения. Посочено е още, че
подаването на данни към НАП и НОИ се е извършвало по електронен път, съгласно
подписано заявление за ползване на електронни услуги и подаване на документи по
електронен път от името на „МА-АРС“ ООД и подписано пълномощно на името на С.В.К.,
като държател на електронния сертификат. Изложено е, че документите за
осчетоводяване във връзка с дейността на дружеството са представяни и от
двамата управители.
-изпратено
е Искане за представяне на информация от трети лица №
Р-16001618005710-041-002/11.02.2019 г. (лист 1190), до „НЕД-БГ" ЕООД,
връчено на 20.02.2019г. на 06.03.2019г. е получена молба заудължаване на срока
за представяне на документи и писмени обяснение на електронен адрес ***@ro21.nra.bg,
вх. № 2472/06.03.2019г. (лист 1176). С Решение №
Р-16001618005710-106-001/06.03.2019г. (лист 1174) е удължен срока за
представяне на документи до 13.03.2019г., което е изпратено на декларирания електронен
адрес, но не е активирана електронната препратка за активиране на изпратеното съобщение.
Извършена е проверка в деловодството на ИРМ Смолян за наличие на входирани документи
от дружеството, във връзка с връченото Искане, от която е установено, че няма
постъпил отговор от „НЕД БГ" ЕООД, проверката е обективирана с Протокол №
0705655/22.03.2019г. (лист 1172-1173);
-С Протокол № Р-16001618005710-П73-001/24.01.2019г.
към преписката по ревизията са присъединени копие на Искане за представяне на
документи, сведения и писмени обяснения от трети лица №
Р-16001618005711-041-001/11.12.2018г. (лист 1169) до "НЕД БГ" ЕООД и
копие на невръчено писмо и известие за доставяне до НЕД БГ ЕООД с отметка на
пощенския оператор МиБм Експрес ООД "НЕПОТЪРСЕНА" от производството
на другия съдружник на „МА-АРС" ООД – А.Г./лицето на което се извършва
паралелно ревизия по същия повод/;
-С Протокол № 0705656/22.03.2019г. (лист 1084 и сл.),
към ревизионната преписка са присъединени справки, документи и информация от ИС
на НАП и Търговски регистър, имащи отношение към РЛ и "МА-АРС" ЕООД с
ЕИК по Булстат: *********, както следва: Справка от ТР - общ статус на
"МА-АРС" ЕООД; Договор за продажба на дружествени дялове от
10.09.2014г.; Протокол от 10.09.2014г.; Учредителен акт от 10.09.2014г.; Запорно
съобщение - запор на дружествен дял /изх.№3572 от 07.07.15г.; Справки за –
съдружници, управители, начин на представляване и седалище и адрес на
управление; Дружествен договор, учредителен протокол от 27.02.2006г., Решение №
2448/17.04.20016г. на Пловдивски окръжен съд по ф. д. № 1054/2006г.; Обща справка
за ЗЛ – М.М.; Протокол за извършена насрещна проверка на "МА-АРС"
ЕООД №П-16001615191271-141-001/18.12.2015г.; Протокол за извършена насрещна
проверка на "МА-АРС" ЕООД №П-16001615189248-141-001/10.11.2015г.; Протокол
за извършена насрещна проверка на "МА-АРС" ЕООД
№П-16001614022292-141-001/05.11.2014г.; Справка за подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и извършени контролни действия; ГФО за 2012г., 2013г. и 2014г., публикувани
в Търговски регистър; Справки за подавани осигурителни декларации обр. № 6 за
периода на ревизията; Справка за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ; Справка
по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 за изплатени суми; Подадени СД по ЗДДС за м. 06/2014г.,
м. 07/2014г. и м. 08/2014г.; Справка за IP адреси от които са подавани СД по
ЗДДС за периода 01.01.2012г. -28.02.2015г. и справка за КЕП; Справка за общите
задължения /е-услуга/на „МА-АРС" ЕООД към 21.03.2019г.;
-С Протокол № Р-16001618005710-П73-003/18.02.2019г.
(лист 1163), към РД е присъединена справка от Регистъра на банковите сметки и
сейфове към БНБ за налични банкови сметки на лицето М.М. (лист 1165-1166);
-С Протокол № Р-16001618005710-П73-002/25.01.2019г.
(лист 106) към преписката по ревизията са присъединени заверени копия от
досието на „МА-АРС" ЕООД, изискани от сектор архив на ТД на НАП Пловдив с
Искане изх. № 2790/06.11.2018г., както следва: Заверено копие на РА №
Р-16-1401042-091-01/22.10.2014г. и РД № 1403208/01.09.2014г., ведно с всички
приложения; Заверени копия на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2012г., 2013г. и 2014г.;
Заверено копие на Уведомление за упълномощаване за подаване на информация по
електронен път с КЕП от дружество "МА - АРС" ЕООД с ЕИК по Булстат:
*********, за периода от 01.12.2012 г. до 28.02.2015 г.
В хода на ревизионното производство
органите по приходите са установили, че орган на управление на дружеството с
ограничена отговорност „Ма – Арс“ е общото събрание. М.Л.М. е член на общото събрание
на съдружниците в дружеството и в този смисъл е член на органа на управление на
„Ма – Арс“ ООД. Установено е, че с
учредителния акт (дружествен договор) от 27.02.2006 г. е прието лицето М.Л.М. да
бъде съдружник и собственик на 50 дяла по 50.00 лв. от капитала на „Ма – Арс“
ООД. Органи на управление на дружеството са общото събрание на съдружниците и
управителите, заедно и поотделно: М.Л.М., ЕГН **********; А.Л.Г., ЕГН **********.
М.Л.М. е и управител и представляващ цитираното по-горе дружество, сама и
заедно с А.Л.Г..
Съгласно чл.13 от дружествения
договор /права и задължения на съдружниците/ всеки съдружник има правото да: а)
участва в управлението на дружеството; б) участва в разпределението на
печалбите в съответствие с неговия дял; в) получи съответна по големина квота в
случай на ликвидация; г) бъде информиран за състоянието на дружествените дела и
за дейността на дружеството, като при желания извършва проверка на неговите
счетоводни документи.
Съгласно чл.17 ал.2 от
дружествения договор /управление и представителство/, общото събрание на
съдружниците има правата по чл.137 ал.1 от ТЗ, в това число: а) да изменя и
допълва настоящия дружествен договор; б) да приема и изключва съдружници, в т.
ч. дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член;в) да взема
решения за увеличаване или намаляване на капитала; г) да одобрява перспективни
и годишни планове за стопанската дейност и развитието та дружеството; д) да
одобрява годишния отчет и баланса на дружеството; е) да взема решения по
разпределението на печалбата и т.н.
Според чл.19 ал.2 от
дружествения договор, управлението и представителството на дружеството се
осъществяват от управителя. А управителят на дружеството има следните основни
права и задължения: ръководи дружествените работи, подписва всички документи,
свързани с
дейността
на дружеството и взема решения по тази дейност, доколкото тези решения не са от
компетентността на общото събрание на съдружниците; представлява дружеството
пред трети лица и го задължава с подписа си; свиква общото събрание в
изпълнение на задълженията си по закон, по своя инициатива или по инициатива на
съдружниците; уведомява за решението на общото събрание при изключването на съдружник;
разпорежда и контролира за редовното водене на дружествените книги; уведомява
съдружниците за хода на дружествените дела.
Ревизиращите са взели предвид
ревизията, с която на „МА-АРС“ ООД са установени задължения за ДДС, приключила
с РА № Р-16-140042-091-001/22.10.2014 г.
Органите по приходите са формирали
извод, че към датата на издаване на РД № Р-16-1401042-092-001/01.09.2014 г. на
„МА-АРС“ ООД, както и през целия ревизиран период, дружеството е представлявано
и управлявано от М.М. и А.Г.– заедно и поотделно. РД е връчен лично на А.Г.на
08.09.2014 г., след което в определения срок е постъпила молба за удължаване на
срока за представяне на доказателства по РД, заведена в ТД на НАП с вх. №
760-00-14595/19.09.2014 г., и която е подадена и подписана от Б.Г.Н. –
управител на „МА – АРС“ ЕООД, в резултат на вписано ново обстоятелство –
придобиване изцяло на капитала на „МА – АРС“ ООД от „Нед БГ“ ЕООД. Към датата
на издаване на РА № Р-16-140042-091-001/22.10.2014г., представляващ дружеството
е Б.Г.Н., а самият РА е връчен на 23.10.2014 г. на декларирания електронен
адрес за кореспонденция с НАП.
Настоящата ревизия е по чл.19 от ДОПК,
за задължения на „МА – АРС“ ООД за ДДС
за периода 01.12.2012г. – 31.05.2014г. установени с РА №
Р-16-140042-091-001/22.10.2014г.
Установено е, че съгласно справка за
задълженията на „МА – АРС“ ООД, дружеството има задължения и за ДОО, ЗО и УПФ
по декларации обр.6 общо в размер на 1 080.61 лв. главница и съответната
лихва, подробно описани в РД.
С
цел установяване кое е лицето подавало за „МА – АРС“ ООД данните за
ревизираните периоди по ЗДДС и декларация обр.6, чрез КЕПР и IP адрес, от който са подавани те, в хода на
ревизията е извършена служебна проверка на информацията, налична в ИС на НАП –
ПП БИДИС и е установено, че съгласно 2 бр. заявления от 08.11 и 11.11.2013 г.,
от името на „МА – АРС“ ООД, представлявано от М.Л.М., е даден пълен достъп на „SI – VI AKAUNT„ ЕООД, ЕИК по Булстат *********,
представлявано от С.В.З. – Костанян относно подаването на декларации по ЗДДС,
декларации за осигуряване, трудови договори и др.
Ревизиращите приели, че след като по
силата на дружествения договор М.М. и А.Г., представляват и управляват заедно и
поотделно дружеството, и то до момента на прехвърлянето на дружествените дялове
на „Нед БГ“ ЕООД – 10.09.2014 г., то М.М., която е била управител на „МА – АРС“ ООД, е
позволила дейността на дружеството да бъде така организирана, че да не могат да
се установят действителните приходи, а от там и задълженията за правилното
деклариране и внасяне на ДДС.
Прието
е също така, че знаейки това, за всичките тези периоди управителката е допуснала
подаване пред орган по приходите на СД по чл.125 от ЗДДС и отчетни регистри по
чл.124 от ЗДДС с невярно съдържание, в които не са отразени облагаеми доставки
на стойност 1 656 480.00 лв., което е довело и до неначисляване на
съответния косвен данък, поради което, на дружеството е начислен допълнителен
данък в размер на 330 258.00 лв. Според ревизиращите независимо от факта,
че дружеството е имало упълномощено лице за подаване на данни с КЕП за ревизираните
периоди, управителката в лицето на М.М., като представител на дружеството, е
била длъжна да следи за коректното подаване на СД по ЗДДС, в които вярно да са
отразени извършените и получени облагаеми доставки за съответните периоди.
В хода на ревизията с цел
установяване на имущественото състояние на „МА – АРС“ ООД, въз основа на
подадени счетоводни баланси към ГФО за 2012, 2013 и 2014 г. е изготвена
сравнителна таблица (лист 84 /стр.17 от РД/), от която е установено, че е
налице намаление на ДМА на „МА – АРС“ ООД през периода 2012 – 2014 г., а относно
паричните средства е установено значително увеличение на касовата наличност към
31.12.2013 г. спрямо 31.12.2012 г. и намаление на касовата наличност към
31.12.2014 г. с над 210 000 лв. спрямо 31.12.2013 г.
Органите по приходите приели,
че субект на отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК е М.М., като член на орган на
управление и или управител на ЗЛ по чл.14 т.1 и т.2 от ДОПК. Прието е, че това
лице е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред
орган по приходите или публичен изпълнител, като в следствие поведението на
лицето по укриване на фактите и обстоятелствата, било налице състояние на
невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или ЗОВ. Прието е, че е
налице причинно-следствена връзка между поведението на РЛ и несъбраните
задължения за ДДС.
От страна на НАП са предприети
действия за събиране на задълженията на „МА – АРС“ ООД. При изследване на
имущественото и финансово състояние на дружеството, от органите на НАП е
установено, че то не притежава имущество, което да послужи за обезпечаване на
задълженията, поради което дружество „МА – АРС“ ООД е определено като ЗЛ с
трудно събираем дълг. В тази връзка и в изпълнение на писмо № 93-00-5625#4/11.05.2016 г. на ЦУ на НАП, от страна на
отдел „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив е направена справка за имущественото
състояние и категоризация на ЗЛ – „МА – АРС“ ООД. От отдел „Събиране“ са
отправени искания до държавни институции, извършени са проверки в ИС на външни
институции, извършени са проверки в ИС на НАП, наложени обезпечителни мерки –
изпратено запорно съобщение изх. № РД-11-2267 от 10.11.2014 г., изпратени с
запори до всички банки в страната, при което е установено, че дружеството няма
банкови сметки и налични авоари. В резултат на извършеното проучване и на база
събраните доказателства за имущественото състояние на ЗЛ, дългът на „МА – АРС“
ЕООД е определен като несъбираем. Изготвен е и въпросник за предпоставки за
установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК, според който е прието, че М.М. е
управител и собственик на капитала на това дружество за периода от 23.01.2009
г. до 16.09.2014 г., за което носи отговорност за задълженията по РА от 2014
г. Друго лице, към което могат да бъдат
насочени действия за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК е посочено,
че е А.Л.Г..
В хода на ревизията, М.М. не е
представила изисканата с ИПДПОЗЛ счетоводна и търговска информация, и макар да
твърди, че е предал цялата документация на дружеството на новия управител – Б.Н.,
не са представени доказателства в тази насока. Такива доказателства не са
представени и от новия управител – Б.Н..
Така органа по приходите е формирал извод, че с
действията си М.М. е допринесла за формиране на задължения на дружеството и е
наясно, че те няма да бъдат събрани, тъй като предприятието вече не осъществява
дейност, няма никакво имущество, а по сметките, които са запорирани, няма
постъпления, като е налице съзнателно
осуетяване заплащането на задължения по цитирания РА от 2014 г. и умисъл в
действията на М.М. в посока препятстване на органите по приходите за събиране
на задълженията на дружеството, предвид последващото прекратяване на дейността
му.
За да потвърди РА, решаващият
орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип. Според директора на ОДОП
Пловдив в хода на ревизията безспорно е установено, че са налице всички
кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността на РЛ по реда
на чл.19 от ДОПК. Така е направен извод за правилност и законосъобразност на РА.
По делото е допусната и приета
съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, изготвена от вещото лице Н.А.. В
заключението е посочено, че по счетоводни данни „МА – АРС“ ООД през 2012г.,
2013г., и 2014г. е притежавало дълготрайни материални активи с балансова
стойност, както следва: 2012г. – 279х. лв., 2013г. – 106х. лв., 2014г. – 42 х.
лв., като в табличен вид в заключението е описано какви точно материални активи
по видове са отразени по счетоводни сметки и по години. Според вещото лице
разликата в констатираната и осчетоводена балансова стойност на наличните
дълготрайни материални активи в края на всяка от посочените години е начислено изхабяване
и извършени продажби през 2013г.
Според заключението, по
счетоводни данни касовата наличност на „МА – АРС“ ООД или салдото по сметка 501
„Каса в левове“ към 31 декември за всяка от посочените години е както следва:
към 31.12.2012г.- 82,69 лв., към 31.12.2013г. – 260 849,53 лв., към
31.12.2014г.- 51 253,19 лв. Посочено е, че М.М. е внасяла лични средства в
касата на дружеството, които са осчетоводявани по счетоводни сметки 107 „Сметка
на собственика“, 116 „Други резерви“ и сметка 499 „Други кредитори“, като
вноските са извършвани в брой с вносни бележки и осчетоводени по дебита на
сметка 501 „Каса в левове“, а възстановяването на сумите се е извършвало в брой
от каса на дружеството с разписка /РКО/ и осчетоводено в кредита на сметка 501
„Каса в левове“. Според заключението, по счетоводни данни на жалбоподателката
не са изплащани суми от касата на дружеството различни от тези, които тя е
внесла.
В с.з. от 17.09.2020г., вещото
лице заявява, че на стр. 2 от заключението, най-долу в таблицата, в последната
колона, където е записано „балансова стойност – 2013 г.“, е допуснала
техническа грешка – да се чете „балансова стойност – 2014 г.“ Посочва още, че на
стр. 3 от заключението в таблицата, в редовете, които започват от хладилната
камера до първия хладилен шкаф, е посочила, че балансовата стойност за 2014 г.
става „0“, а на стр. 4 от заключението, е посочила, че няма изписване на
дълготрайни материални активи (ДМА), а има само отписване, като уточнява, че
така са продадени и не може да каже на кой са продадени, но има фактури за
продажби, които не е описала в заключението. Вещото лице допълва още, че на
стр. 4 от заключението, относно амортизационната норма, в момента не може да
каже по закон колко е амортизационната норма, като в тяхното счетоводство са
приложили 50% амортизационна норма и затова са начислили такова изхабяване,
така са го осчетоводили. По отношение на стр. 5 от заключението, твърди, че по
средата е посочила две вносни бележки, и двете с дата от 01.03.2012 г., но
едната вносна бележка е с № 12, а другата - с №1550, като това са номерата на
вносните бележки, които е записала, а според нея би следвало логично да са
последователни или с близки номера, щом са от една дата. Вещото лице сочи, че
не е видяла основанието за вноските, които са направени от жалбоподателката в
дружеството и уточнява, че по тези сметки, по които са осчетоводени – в случая
това е „Сметка на собственика“, по тези сметки се осчетоводяват оборотни
средства, когато се дават на собственика за работа на дружеството. Заявява, че
не е видяла основанието за вноските, а има само протоколите от общите събрания
на дружеството „МА-АРС“ ООД. Твърди, че не е имала задача и не е видяла с какви
средства е разполагала жалбоподателката през процесните периоди и не е виждала
годишна данъчна декларация за тези периоди.
В хода на съдебното
производство от страна на ответника са представени: ГДД на М.М. за 2011г.,
2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., а от страна на жалбоподателя са представени 22
броя Протоколи от проведени Общи събрания на съдружниците в „МА-АРС“ ООД.
При така установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
В разпоредбите на чл.19, чл.20
и чл.21 от ДОПК са регламентирани предпоставките и реда за ангажиране на особен
вид лична имуществена отговорност, предвидена за трети лица - членове на органи
на управление или управители на задължено лице по чл.14 ал.1 и 2 от ДОПК.
Материално-правните норми на ал.1 и ал.2 на чл.19 ДОПК регламентират
самостоятелни хипотези на тази отговорност, различни по своя фактически състав.
На първо място следва да се
отбележи, че отговорността на жалбоподателката е ангажирана по чл.19 ал.1 от ДОПК, като в ревизионния доклад на стр.18
изрично е посочено, че не са установени при ревизията факти и обстоятелства,
обуславящи наличието на която и да е от двете хипотези на чл.19 ал.2 ДОПК. В
решението си, решаващият орган не се е позовал изрично на чл.19 ал.2 ДОПК, но е
приел, че са налице счетоводни данни за извършени неправомерни плащания от
имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалба или
дивидент, тъй като е отчетено към 31.12.2014 г. изменение за сметка на
собствениците на собствения капитал на дружеството в намаление със сумата от
220 000 лв. Констатирано е въз основа на данните в ГФО намаление на ДМА, които
към 31.12.2012 г. са били на стойност 279 000 лв., а към 31.12.2014 г. – 42 000
лв. С оглед на изложеното, съдът следва да обсъди наличието или
липсата на предпоставките на лична имуществена отговорност и в двете хипотези и
на чл.19 ал.1 и на чл.19 ал.2 от ДОПК.
За ангажиране на отговорността
по чл.19 ал.1 от ДОПК е необходимо кумулативно да бъдат удовлетворени следните
условия: 1) лицето, чиято лична имуществена отговорност се ангажира, да има
качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по
чл.14, т.1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения;
2) да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и
обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите
или публичния изпълнител; 3) да съществува причинно-следствена връзка между
поведението и невъзможността за събиране на публичните вземания; 4) да е налице
обективна невъзможност за събиране на публични вземания. Отговорността в тази
хипотеза е ограничена до размера на несъбраното задължение.
Относно отговорността по чл.19
ал.2 от ДОПК е нужно кумулативното наличие на: 1) качеството на член на орган
на управление или управител на задължено лице по чл.14 т.1 и 2 от ДОПК; 2)
недобросъвестно поведение на лицето, довело до намаляване на имуществото на задълженото лице; 3)
причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на
публичните вземания; 4) да е налице обективна невъзможност за събиране на публични
вземания. Отговорността в тази хипотеза е ограничена до размера на извършените
плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Действията, с
които е засегнато имуществото са посочени в т.1 и т. 2 на правната норма:
извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди
имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по
цени, значително по-ниски от пазарните; извърши действия, свързани с
обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за
обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.
С оглед характера на
отговорността по чл.19 от ДОПК, доказателствената тежест за
установяване на елементите от фактическия състав е върху органа по приходите,
който има задължението да установи наличието на посочените по-горе предпоставки
в условията на пълно доказване.
Налице
е първата предпоставка за ангажиране отговорността на ревизираното лице за
задълженията на дружеството по чл.19, ал.1 и ал.2 ДОПК, тъй като М.М. е била управител на "МА-АРС"
ООД в периодите, за които са установени тези задължения.
В случая за съставомерни факти
и обстоятелства може да се говори само във връзка с данните по подаваните
справки-декларации и дневниците за покупки и продажби. Разминаването между
декларираното и действителното е укриване и в този смисъл може да се приеме, че
този елемент от фактическия състав е налице, но само от обективна страна, като
реално проявено действие. От субективна страна, за да е налице съставомерно
действие, е необходимо да се установи, че е налице умисъл – управителят трябва
да е бил наясно със смисъла и значението на действията си, да е предвиждал
последиците и да е искал или допускал настъпването на тези последици.
Съгласно дадените от М.М. обяснения фирмата е продадена и всички документи са предадени
на новия собственик на фирма „МА-АРС“ ЕООД, с който тя няма връзка.
В обясненията на С.В.З. дадени в хода на процесната ревизия е посочено,
че управителите на „МА-АРС“ ООД заедно и
поотделно до момента на прехвърляне на дружествените дялове са упражнявали
управленска дейност и са подписвали документи от и за сметка на „МА-АРС“ ООД,
подписвали са всички първични счетоводни документи, договори, платежни
документи и нареждания и са били отговорни за внасянето на публични задължения.
Според З. подаването на данни към НАП и НОИ се е извършвало по електронен път,
съгласно подписано заявление за ползване на електронни услуги и подаване на
документи по електронен път от името на „МА-АРС“ ООД и подписано пълномощно на
името на С.В.К., като държател на електронния сертификат. Изложено е, че
документите за осчетоводяване във връзка с дейността на дружеството са
представяни и от двамата управители. Изрично в обяснението е посочено, че не
може да твърди със сигурност кой от двамата управители я е упълномощил,
при подаване на заявление за ползване на електронни услуги, тъй като
пълномощното остава в НАП.
Следва да се отбележи, че
според приетата по делото експертиза, която съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвена, М.М. е внасяла лични средства в касата на
дружеството, които са осчетоводявани по счетоводни сметки 107 „Сметка на
собственика“, 116 „Други резерви“ и сметка 499 „Други кредитори“, като вноските
са извършвани в брой с вносни бележки и осчетоводени по дебита на сметка 501
„Каса в левове“, а възстановяването на сумите се е извършвало в брой от каса на
дружеството с разписка /РКО/ и осчетоводено в кредита на сметка 501 „Каса в
левове“ и по счетоводни данни на жалбоподателката не са изплащани суми от
касата на дружеството различни от тези, които тя е внесла.
Настоящия съдебен състав
намира, че нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното е
безспорно установено М.М. да е подписвала документи. Не е установено и тя лично
да е подавала СД и дневници за покупки и продажби. В тази връзка органите по
приходите, само коментират учредителния акт (дружествен договор) от 27.02.2006
г. на дружеството по-конкретно относно органите на управление на дружеството,
управлението и представителството и
тълкуват нормите на ТЗ (чл.53 ал.1, ал.2
и ал.3). Но от събраните в хода на ревизията доказателства се установява, че
това е сторено от лицето С.В.З., упълномощена от неизвестно от кой от двамата
съдружници – Г. или М.. От друга страна дори и да се приеме, че М.М. е подавала
СД по ЗДДС и дневниците за покупки и продажби, то същата би целяла само
получаване на данъчно предимство, но предвидимата и желана последица тук не е
данъчното предимство, а настъпването на невъзможност да се съберат задълженията
за данъци. Неправомерното намаляване на резултата на дружеството по ЗДДС, което
както вече се посочи е налице, не се свързва автоматично с невъзможността да се
съберат установените задължения.
Органите по приходите не сочат
по какъв начин с подписването на пълномощни са укрити факти и обстоятелства,
нито сочат наличието на други документи, с които е станало това. Наличието само
на влязъл в сила РА, с който е установено, че не всички продажби, за които са налице данни от използвания от
дружеството програмен продукт „Микроинвест коктейл“ са отчетени от фискалното
устройство, както и че неправомерно е ползван данъчен кредит по фактури, които
са били погрешно включени в дневниците за покупките /дублирани или неиздавани
въобще/ за данъчни периоди от 2011 г. и 2012 г., впоследствие сторниран в данъчните
периоди м. март и м. април 2014 г., не означава автоматично, че са
укрити факти и обстоятелства от органите по приходите.
Въпреки установеното по
делото, че задълженото лице не е подавало лично СД по ЗДДС и дневници за
покупки и продажби, а такива са били подавани от Светлана З. то следва да се
приеме за доказана втората
предпоставка за ангажиране отговорността на управителя по чл. 19, ал. 1 ДОПК за
задълженията за ДДС, доколкото няма как М.М. да не е знаела, че с
подадените СД по ЗДДС дружеството
декларира по-малък размер на ДДС за внасяне от реално дължимия.
Настоящия
съдебен състав обаче счита, че не е доказано наличието на пряка причинна връзка
между действията на управителя по укриване на приходи от продажби и деклариране
на по-малък размер ДДС от реално дължимия и невъзможността да бъдат събрани
установените с РА задължения на "МА-АРС" ЕООД за ДДС. Според органа
по приходите пряката причинна връзка е налице, тъй като поради неверните данни
в подадените СД по ЗДДС приходната администрация на практика е лишена от годно
изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК и в резултат на това не е могла да проведе принудително
изпълнение за събирането им. Този извод напълно се опровергава от безспорно
установения в самото ревизионно производство факт на коректно подадени
декларации обр. 6, които не са внесени и не са събрани принудително. По
отношение на тях не е образувано изпълнително производство, въпреки че тези
декларации също са изпълнително основание съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК (в
този смисъл Решение № 1832 от 23.09.2020г.
по адм.д. № 6399/2020 на ВАС, първо
отделение).
Прави
впечатление, че от страна на приходната администрация към
момента на издаване на РА от 2014 г. е налице
бездействие по събиране на установените задължения, като тук следва да
се съобрази и посоченото в закючението на вещото лице, че по счетоводни данни
„МА – АРС“ ООД през 2012г., 2013г., и 2014г. е притежавало дълготрайни
материални активи с балансова стойност, както следва: 2012г. – 279х. лв., 2013г.
– 106х. лв., 2014г. – 42 х. лв. Наличието на имущество, което би могло да бъде
осребрено при заявени претенции от страна на данъчната администрация, ако
всички факти и обстоятелства бяха декларирани от дружеството в СД по ЗДДС и ГДД
не може да бъде предполагано, а следва да бъде доказано по безспорен начин с
допустими по закон доказателствени средства. Органът по приходите не е извършил
необходимия анализ на финансовото и имуществено състояние на дружеството за
всеки от ревизираните периоди и не е извършил съпоставка със задълженията, също
по вид и периоди, които дружеството не е декларирало, когато е било длъжно да
стори това. При извършването на такъв анализ и съпоставка би се установила
възможността или невъзможността от удовлетворяване на данъчната администрация
при проявена от нейна страна активност за задължения на дружеството, ако те
бяха декларирани, но невнесени. Без такъв анализ принципно не би могло да се
отговори на въпроса, дали поведението на управителя е единствената причина за
невъзможността да бъдат събрани публичните вземания или са били налице други
причини довели до невъзможност.
А както бе посочено по-горе с
оглед характера на отговорността по чл.19 от ДОПК, доказателствената тежест за установяване на
елементите от фактическия състав е върху органа по приходите, който има
задължението да установи наличието на посочените по-горе предпоставки в
условията на пълно доказване.
Само за пълнота по отношение
на третата и четвъртата предпоставки по чл.19 ал.1 и ал.2 от ДОПК следва да се
съобрази също, че причинно-следствената връзка, представлява обусловеност на
несъбираемостта на публичните задължения като пряката последица от укриването
на фактите и обстоятелствата, респ. действията, с които преднамерено е намалено
имуществото на задълженото лице. В съдебната практика безпротиворечиво се
приема, че съставът на чл.19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка
между поведението на субекта на отговорността и несъбирането на данъчните
задължения на дружеството. Укриването на факти и обстоятелства и
разпоредителните действия предполагат наличието на умисъл с две възможни форми
– действие или бездействие. Т. е. за уникалността на връзката следва да е
налице волево недобросъвестно поведение на субекта, което цели пряко вреда към
фиска, при знание, че с това поведение ще доведе до невъзможността да се
събират публични задължения. В този смисъл укритите факти и обстоятелства,
респ. извършени действия по разпореждане, следва да бъдат пряка причина за
несъбирането на задълженията. В тази връзка е от значение имущественото
състояние на задълженото юридическо лице по чл.14 ал.1 и ал. 2 от ДОПК преди и
след твърдяното недобросъвестно поведение. А в случая от доказателствата по
делото, се установява, че „МА - АРС“ ООД към 2012, 2013 и 2014 г., в периода на
извършване на ревизията, е притежавало парични средства, предоставени именно от
жалбоподателката М.Л.М., както и, че е притежавало ДМА, с които да покрие
установените публични задължения.
Що се касае до отговорността
по чл.19 ал.2 от ДОПК, двете хипотези регламентирани в тази разпоредба изискват управител или член на орган на управление
недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на
задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение
на печалбата или дивидент, или да е отчуждил имущество на задълженото лице
безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което
имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени
данъци или задължителни осигурителни вноски. Според приетата по делото
експертиза (стр.4 от ССЕ), през 2014 г. дружеството не е извършвало продажба на
ДМА. Продажба на ДМА е извършена през 2013 г. на стойност 154 836 лв. Но
доколкото ревизионното производство на „МА-АРС“ ООД за установяване на
задължения по ЗДДС е образувано със заповед за възлагане на ревизия №
1401042/07.03.2014 г., няма как установените с РА задължения за ДДС да са
останали несъбрани в резултат на продажбите на ДМА на стойност 154 836 лв.,
извършени през 2013 г. Не е и доказано от страна на органа по приходите, че тези
ДМА са продадени на цени, значително по-ниски от пазарните. Не е налаган запор
върху тях като обезпечителна мярка и същите не са били описвани в производство
по принудително изпълнение.
Според ССЕ
към 31.12.2013 г. по счетоводни данни касовата наличност на „МА-АРС“ ООД или
салдото по сметка 501 „Каса в лева“ е с крайно салдо 260 849.35 лв. През 2014
г. са възстановени на собственика М. М. внесените от нея през 2012 г., 2013 г.
и 2014 г. средства, като според вещото лице, по счетоводни данни на
жалбоподателката не са изплащани суми от касата на дружеството различни от
тези, които тя е внесла. Нещо повече, сумите са
внасяни и възстановявани по решение на общото събрание, състоящо се от двамата
съдружници, които са и управители /чл. 136, ал. 1 ТЗ/, като протоколите от
общото събрание са представени по делото на лист 1366 и сл. В тази връзка следва
да се посочи, че в с.з. от 30.09.2020г. ответника е оспорил представените
протоколи, позовавайки се на чл.181 ал.1
от ГПК, касаещ наличието или липсата на
достоверна дата на частен документ и противопоставимостта му
по отношение на трети лица. В настоящия случай обаче представените от
жалбоподателката протоколи на общото събрание на „МА-АРС“ ООД свързани с установяване факта
на предоставяне на парични средства от съдружника М.М. и съответно връщането
им, които обстоятелства се установиха и с изготвената по делото ССЕ относно касовата
наличност по счетоводни данни на „МА-АРС“ ООД към 31.12.2012г., към
31.12.2013г. и към 31.12.2014г., както и отразяванията по сметка 116 „Други
резерви“, сметка 107 „Сметка на собственика“ и сметка 499 „Други кредитори“,
прави безпредметно обсъждането на доказателствената им
стойност.
За пълнота
следва да се отбележи, че съгласно чл. 134, ал. 1 ТЗ по решение на общото
събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства
съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски
за определен срок. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала,
ако не е предвидено друго. Според ал.3 допълнителните вноски не се отразяват в
капитала на дружеството и за тях може да се уговори дружеството да плаща лихви.
За връщането на допълнителни парични вноски чл.73в не се прилага. В случая възстановяването
на внесените суми може да бъде обяснено с предстоящата продажба на дяловете на
дружеството с договора от 10.09.2014 г. Още повече, че в решението на решаващия
орган не са изложени мотиви за това, защо според него така възстановените суми
представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на пар. 1, т. 4, б.
„в“ и т. 5, б. „а“ ЗКПО – начислени изплатени или разпределени под каквато и да
е форма суми на съдружник, които не са свързани с осъществяваната от
дружеството дейност или превишават обичайните пазарни нива, нито защо това
възстановяване според него е извършено неправомерно от единия управител.
По отношение
на задължителните осигурителни вноски, доколкото според законовия текст на чл.
19, ал. 1 ДОПК отговорността е за несъбрани задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК, а според ал.
2 за неизплатени от задълженото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК задължения за
данъци и задължителни осигурителни вноски, то отговорността може да бъде
ангажирана не само за установени с РА задължения. Неизплатени по смисъла на чл.
19, ал. 2 ДОПК са и декларираните, но невнесени в срок задължения, а те са и
подлежащи на събиране по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, тъй като съгласно чл.
209, ал. 2, т. 2 ДОПК въз основа на подадената от задълженото лице декларация с
изчислени от него задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски се
предприема принудително изпълнение.
По
отношение на задължителните осигурителни вноски в
настоящия случай не се установява, нито се твърди от приходната администрация
укриване на факти и обстоятелства от управителя М.М., които тя по закон е била
длъжна да обяви пред орган по приходите или пред публичния изпълнител, в
резултат на което укриване не са били събрани задълженията на дружеството за
тях. Поради това не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
ревизираното лице за тези задължения на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК.
От всичко гореизложено, съдът
намира, че не е установен при условията на главно пълно доказване, фактическият
състав на отговорността по чл.19 ал.1 и ал.2 ДОПК. С оглед акцесорния характер на вземането за лихва за забава,
недължимостта на главниците влече след себе си и недължимост на установените с
РА лихви.
С оглед основателността на
жалбата, на жалбоподателката ще следва да се присъдят направените в
производството разноски, които се констатираха в размер на 5210 лв., от които
5000 лв. – заплатен адвокатски хонорар, 200 лв. – заплатен депозит за вещо лице
и 10лв. внесена държавна такса.
Направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Съгласно Наредба №1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно
материалния интерес по делото, минималният адвокатски хонорар се установява в
размер на 5011 лв., а уговореното и платено в случая възнаграждение е 5000 лв.
(на лист 1262 е представен договор за правна защита и съдействие).
Предвид изложеното ответникът
следва да заплати на жалбоподателя сумата от 5 210.00 лв.,
Мотивиран от горното,
Административен съд – Пловдив, ІІ състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-16001618005710-091-001/15.07.2019 г., издаден от орган по приходите при
ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 570/01.10.2019 г. на Директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с
който на М.Л.М., с ЕГН**********, в качеството й на управител на “МА - АРС”
ООД, ЕИК *********, на основание чл.19
от ДОПК е установена
отговорност за задължения на “Ма - Арс” ООД за ДДС за
периода 01.12.2012 г. – 31.05.2014 г., ДОО, ЗО и УПФ за периода 01.01.2014 г. –
28.02.2015 г. общо в размер на 156 224,51 лв. главница и 91 960,58
лв. лихви.
ОСЪЖДА
Националната агенция по приходите да заплати на М.Л.М., ЕГН **********,***,
сумата от 5 210.00 (пет хиляди двеста и десет) лева, представляващи
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: