Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

   гр. София, 22.02.2019г.

 

 

                                           В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 4912 по описа за 2015г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба на М.Д.М. против П.М.Д., М.В.С. и Е.Т.Р. с предявени следните искове:

1. иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за прогласяване  недействителността на договор за дарение на недвижим имот с идентификатор 68134.1105.52.10.18, сключен с нотариален акт № 141, т.І-1, рег.№ 3403, дело № 106/2014г. на нотариус с рег. № 003 на НК, поради липса на представителна власт на пълномощника П.М.Д. да сключи договора от името на Д.М.Д., произтичаща от обстоятелството, че представеното пред нотариуса пълномощно от името на Д.М.Д. за П.М.Д. не е подписано от Д.М.Д.;

2. евентуален иск с правно основание чл.31, ал.1, вр. чл.44 ЗЗД за унищожаване на упълномощителното изявление в посоченото пълномощно поради невъзможност на Д.М.Д. да ръководи действията си и да  разбира значението на изявлението в пълномощното, кумулативно съединен с иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за прогласяване недействителността на договора за дарение поради липса на представителна власт на П.М.Д. да сключи договора от името на упълномощителя, произтичаща от унищожаване на упълномощителното изявление;

3. евентуален иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на Д.М.Д., накърнена с договора за дарение;

4. иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот и осъждане на М.В. С.-Р.и Е.Т.Р. да предадат владението върху него;

5. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплащат на ищеца по 300лв. месечно обезщетение за лишаването му от възможността да ползва имота в периода след датата на подаване на исковата молба.

Независимо, че исковете за прогласяване на недействителността на договора за дарение са с предявен петитум за прогласяване на договора за нищожен поради липса на съгласие, фактите, на които са основани обусловят именно правна квалификация по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а не квалификация по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД /в този смисъл т. 2 от ТР № 5/12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014г. на ВКС, ОСГТК/.

Ответниците оспорват предявените искове.

Като част от фактическото основание на исковете са заявени следните обстоятелства, които не са предмет между страните по делото и съгласно чл. 153 ГПК не се нуждаят от доказване:

-ищецът е син и единствен наследник на Д.М.Д., който е починал на 02.12.2014г.;

-преди смъртта си Д.М.Д. придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 18 в сграда на адрес гр. **********, с идентификатор 68134.1105.52.10.18;

- на 23.10.2014г. с нотариален акт № 141, т. І-1, рег. № 3403, дело № 106/2014г. на нотариус с рег. № 003 е сключен договор за дарение на процесния недвижим имот между Д.М.Д. като дарител чрез пълномощник ответника П.М.Д. и П.М.Д. като дарен;

- на 29.12.2014г. с нотариален акт № 53, т. ІІ, рег. № 3541, дело № 228/2014г. на нотариус с рег. № 236 е сключен договор за продажба на процесния недвижим имот между ответника П.М.Д. и ответницата М.В.С., с който ответникът Д. прехвърлил на ответницата Р. правото на собственост върху процесния имот;

- към датата на сключване на договора за продажба ответницата М.В.С. е в граждански брак с ответника Е.Т.Р..

 

По иска с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД:

 

Процесуалната легитимация на ищеца за предявяване на иска произтича от качеството му на универсален наследник на Д.М.Д.. Правото на универсалните наследници да предявяват иск за прогласяване на недействителност на договор, сключен от името на наследодателя им без представителна власт, изрично е признато с т. 2 от ТР № 5/12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014г. на ВКС, ОСГТК.

Като основание на иска са заявени твърдения, че пълномощното от името на Д.М.Д. за ответника П.М.Д., въз основа на което е сключен договора за дарение от 23.10.2014г., не е подписано от Д.М.Д..

Въпросното пълномощно е прието като писмено доказателство /стр. 138/ и обективира изявление от името Д.М.Д., че упълномощава П.М.Д. да го представлява и да се разпорежда, включително  прехвърля, дарява, продава, заменя, ипотекира процесния недвижим имот, включително с право да договаря сам със себе си, като вместо подпис на упълномощителя върху пълномощното е положен отпечатък от палец. Пълномощното обективира и удостоверявания от нотариус на авторството и съдържанието на изявлението в него, включително удостоверяване на обстоятелството, че отпечатъкът от палец е снет от дясната ръка на Д.М.Д..

В противовес на съображенията на пълномощника на ищеца, изложени в писмената защита по делото, съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да установи неистинността на оспореното пълномощно, тъй като на първо място нотариално завереното пълномощно представлява официален документ по чл. 179, ал. 1 ГПК в частта му, с която нотариусът е удостоверил авторството на документа /изрично в този смисъл решение № 205/13.10.2014г. по гр.д. № 2308/2014г. на ВКС, ІІІ г.о./, а на следващо място оспорването от страна на подпис на наследодателя й е приравнено на оспорване на подпис на самата страна.

По делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че отпечатъкът по чл.579, ал.2, вр. чл.189, ал. 1 ГПК в процесното нотариално заверено пълномощно в действителност не е положен от наследодателя на ищеца, поради което по изложените съображения и в приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 193, ал. 3 и чл. 154, ал. 1 ГПК съдът следва да приеме, че оспорването авторството на пълномощното не е доказано, което предпоставя  неоснователност на предявения иск за прогласяване недействителността на договора за дарение, сключен от името на Д.М.Д. въз основа на въпросното пълномощно.

 

По иска с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД:

 

Предвиденото с разпоредбата основание за унищожаване на сделка съгласно чл.44 ЗЗД е приложимо и по отношение на едностранните сделки, каквато представлява процесното пълномощно, но тъй като искът е предявен след смъртта на лицето, от чието име е направено изявлението в пълномощното, основателността на иска съгласно чл.31, ал. 2 ЗЗД се предпоставя на първо място от искане за поставяне на лицето под запрещение, направено преди смъртта му.

Доказателства, но и твърдения за поискано поставяне под запрещение на наследодателя на ищеца не са ангажирани в производството по делото, което е достатъчно предявения иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД да се приеме за неоснователен. Тук следва да се отбележи, че събраните в производството доказателства, включително и най-вече изслушаното заключение на съдебно-психиатрична експертиза, не установяват, а опровергават твърденията на ищеца, че към датата процесното пълномощно наследодателят му Д.М.Д. е бил в невъзможност да ръководи и разбира значението на действията си.

 

По иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН:

 

Ищецът е единствен наследник на Д.М.Д., поради което и съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН приемането на наследството по опис представлява материална предпоставка за реализиране на правото му да иска възстановяване на запазената част от наследството от лица, които не са призовани към наследяване /т. 4 от ТР № 3/19.12.2013г. по тълк.д. № 3/2013г. на ВКС, ОСГК/.

В производството по делото не са ангажирани доказателства, но и твърдения за приемане от ищеца на наследството на Д.М.Д. по опис, поради което и при последици на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, но и при съобразяване на цитираното тълкувателно решение, предявеният конститутивен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН се явява неоснователен и също подлежи на отхвърляне.

Следва да се посочи, че правилото на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в случаите, при което с дарен от наследодателя имот се изчерпва наследствената маса /Решение № 55/26.04.2016г. по гр.д. № 6020/2015г. на ВКС, ІІ г.о./, но установяването на посоченото обстоятелство също е в доказателствена тежест на ищеца чрез ангажиране на доказателства относно размера на наследствената маса /Решение № 209/04.11.2016г. по гр.д. № 1539/2016г. на ВКС, Іг.о./, а доказателствени искания на ищеца относно действителния обем на наследствената маса също не са ангажирани в производството по делото.

 

По иска с правно основание чл. 108 ЗС

 

Според съдържанието на исковата молба, която определя обективните и субективни предели на търсената съдебна защита от ищеца, ревандикационният иск е кумулативно съединен с исковете с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, чл.31, ал.1 ЗЗД и чл.30, ал.1 ЗН, но и обусловен от изхода на тези искове, доколкото твърденията в исковата молба за право на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот, което напълно или частично /до размера на накърнената запазена част на ищеца от наследството на Д.М.Д./ изключва правата на ответниците Рускови върху имота, придобити в режим на СИО с договора за продажба от 29.12.2014г., сключен с ответника П.М.Д., са основани именно и само на твърденията в исковата молба за висяща недействителност по чл.42, ал.2 ЗЗД на договора за дарение от 23.10.2014г., въз основа на който ответникът П.М.Д. е придобил собствеността върху имота, респ. на твърденията, че ищецът има право на възстановяване на запазена част от наследството на Д.М.Д., накърнена с договора за дарение.

Отхвърлянето на исковете с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, чл. 31, ал. 1 ЗЗД и чл. 30, ал. 1 ЗН предпоставя за неизбежна последица отхвърляне и на обусловения иск за собственост по чл. 108 ЗС. 

 

По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:

 

Искът е недопустим, тъй като е предявен за присъждане на вземания на ищеца, които не са възникнали към датата на подаване на исковата молба.

Правораздавателната компетентност на съда по граждански дела се обуславя от наличието на правен спор между страните-ищецът твърди възникнало субективно право, което ответникът отрича или не изпълнява. За да признае или отрече със сила на пресъдено нещо съдебно предявеното право, съдът изследва наличието или липсата на обстоятелствата, които законът е уредил като фактически състав, при който се поражда това право. Ето защо е недопустимо разглеждането по реда на общото исково производство на искове, с които се претендират бъдещи права. Единственото изключение, при което процесуалният закон допуска предявяване на иск за бъдещо вземане, е предвидено с разпоредбата на чл.124, ал.2 ГПК и се отнася само за случаите, при които фактите, от които произтича вземането са вече възникнали, а неговата периодична изискуемост е обусловена единствено от изтичане на бъдещ период от време.

Съдебно предявеното вземане на ищеца за обезщетяване на ползите, от които е лишен поради ползването на процесния недвижим имот от ответниците в периода след подаване на исковата молба,  няма такъв характер, защото освен изтичането на определен период от време съдържа в основанието си факти, които не са настъпили към датата на подаване на исковата молба.

Разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, която предвижда възможност за съобразяване на факти, настъпили в хода на образувано исково производство, не обусловя различни на горните изводи. Регулативният потенциал на цитираната разпоредба се изчерпва до регламентиране на правомощията на съда по изграждане на доказателствени изводи по фактите от значение за основателността на предявен иск и не включва регламентиране на предпоставките за допустимост на иска.

По изложените съображения и в приложение на чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане в частта й, с която от името на ищеца е предявен иск за вземания по чл. 59 ЗЗД.

 

По разноските:

 

С оглед изхода на производството по исковете и съгласно чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК в тежест на ищеца е да възстанови разноските, които ответниците П.М.Д. и М.В.С. са направили за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита срещу предявените искове, в претендираните със списъците по чл. 80 ГПК и доказани с представените договори за правна помощ размери.

Водим от горното съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, против П.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, М.В.С.,  ЕГН **********, и Е.Т.Р., ЕГН **********, двамата с адрес ***, иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за дарение от 23.10.2014г., сключен с нотариален акт № 141, т. І-1, рег. № 3403, дело № 106/2014г. на нотариус с рег. № 003 на НК, иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожаване на изявлението в пълномощното, издадено от името на Д.М.Д. в полза на П.М.Д., въз основа на което е сключен нотариален акт № 141, том І-1, рег. № 3403, дело № 106/2014г., иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част на М.Д.М. от наследството на Д.М.Д., накърнена с договора за дарение от 23.10.2014г., сключен с нотариален акт № 141, том  І-1, рег. № 3403, дело № 106/2014г., иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване на М.Д.М. за собственик на недвижим имот с идентификатор 68134.1105.52.10.18 и осъждане на М.В.С. и Е.Т.Р. да предадат владението върху недвижимия имот.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от М.Д.М., против П.М.Д., М.В. С.-Р.и Е.Т.Р. осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

ОСЪЖДА М.Д.М., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на П.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.78, ал.3 и 4 ГПК сумата 2 800лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК сумата 4 000лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва от страните пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                      

                                                                                  СЪДИЯ: