Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на втори юли през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 10120 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе пред
вид:
Предявен е иск от П.Т.Т.,
ЕГН ********** *** с пр. основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания, получени в резултат от ПТП на 24.10.2017 г. в размер на
сумата от 40 000 лв., ведно със законна лихва върху нея от 10.01.2018 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 лв. – обезщетение за
имуществени вреди в резултат от същото
ПТП.
Според ищецът вина за настъплавето му носи Д.Н.Д., който при управление на лек автомобил
„Фолксваген", модел „Голф" с peг. №
*******/застрахован по застраховка за ГО при ответното
дружество/ е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил
катастрофата с автовоз марка „Рено", модел „Премиум" с
per. № *******ВХ и ремарке „Ролфо Арктик" с per. № *******
Твърди,че в следствие на катастрофата е получил телесни
увреждания-
счупване
на дясната ключица,кръвонасядане и оток на меките тъкани
на дясното рамо ,
множество малки порезни рани по главата
,натъртване на меките тъкани на гръдния
кош и корема ,
контузия на дясната колянна става,
охлузна рана на лявата колянна става и травма
на дясното око;
Чрез своя процесуален представител ищецът поддържа иска
за обезщетяване на неимуществени вреди, които търпи в следствие на посочените телесни
увреждания настъпили при ПТП на 24.10.2017 год. и законната лихва върху главницата считано от 10.01.2018 год. до окончателното й изплащане. Лихва върху обезщетението за
имуществените вреди претендира от 28.11.2017 г. до окончателното
изплащане.
Моли съда да уважи предявеният иск , тъй като е
основателен и доказан ведно със законните последици - разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД, гр. София оспорва
предявения иск като неоснователен,а по
размер като прекомерно завишен с оглед на представената медицинска
документация, като в тази връзка излага, че дължимото обезщетение следва да
бъде в размер на 10 000 лв., в случай, че искът се докаже по основание и
без съпричиняване.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради
това, че е бил без поставен предпазен колан, с което сам се е поставил в
превишен риск.Претендира разноски.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
от приложените
по делото Констативен
протокол с пострадали лица № 1187/727 от 24.10.2017
г. , огледен протокол с фотоалбум и Постановление за
прекратяване на ДП № 2321/2017г. на ОД на МВР гр. Русе от 28.01.2020 год. по пр.пр.№ 5483/2017 год. на Районна прокуратура
гр.Русе
, се установява,че на 24.10.2017
г. около 15:25 ч. на път 1-5 (между Русе и Бяла), в района на км. ц+10° след
разклона за с. Пиргово в близост до кантон „Долапите” е настъпило ПТП между тежкотоварен автомобил Рено Премиум с per. № *******ВХ
(автовоз) и ремарке Ролфо Арктик с per. № *******движещ се в посока към гр. Бяла
и лек автомобил Фолксваген Голф с peг. №
*******управляван от Д.Н.Д. в
обратната посока - към гр. Русе. В
резултат при произшествието е пострадал П.Т., пътник на предната дясна седалка в лек автомобил Фолксваген Голф.
По делото е прието за безспорно,че за лек
автомобил Фолксваген Голф с peг. № *******е имало сключена
застраховка “Гражданска отговорност” при
ЗД „Б.И.“ АД, гр. София - застрахователна полица № 02117002501134,
валидна от 18.09.2017 г. до 17.09.2018 г.
От заключението на комплексната автотехническа и
медицинска експертиза,което съдът възприема като обективно и професионално
изготвено, се установява ,че катастрофата е настъпила в следствие на това,че
лекия автомобил е навлязъл в лентата за
насрещно движение, ударил се е в крайпътната мантинела ,след което се е върнал
обратно на пътното платно.Водачът на товарния автомобил е видял завъртането на
лекия автомобил и за да избегне удара се е отклонил вляво и е навлязъл също в
лентата за насрещно движение,в която обаче се е върнал въртейки се и лекия
автомобил.Ударът е настъпил в лентата за движение на Фолксвагена,като товарния
автомобил го е ударил от дясната страна в областта между двете врати.
Установено е, че преди мястото
на процесното ПТП, за движещите се в посока Русе е наличен знак В26 - ограничение
на скоростта до 70км/ч. Според експертите факта,че с изключение на контузията на
ключицата, пострадалия няма други по-сериозни наранявания говори ,че вероятно е
бил с поставен предпазен колан.В подкрепа на този извод е и факта,че въпреки
преобръщането на лекия автомобил пострадалия не е изпаднал от него.
Според експертизата ищецът е получил следните
наранявания- счупване
на дясната ключица , кръвонасядане и оток на меките тъкани
на дясното рамо /странично-задна повърхност/,множество
малки порезни рани по главата отдясно /теменно-слепоочна и челна области на
главата/ и по лицето отдясно /чело, нос,
брадичка/, с полепнали на места парченца счупено стъкло , контузия
/натъртване/ на меките тъкани на гръдния кош и корема /отдясно/,
контузия /болка и ограничени движения/
на дясната колянна става и
охлузна рана /охлузване/ на лявата
колянна става.
Приет е за лечение в УМБАЛ - гр.
Русе, където е престоял две денонощия и е изписан по негово
желание. Най-сериозната установена травма е счупването на ключицата, но пострадалият
е отказал имобилизация на дясното рамо. Според медика-експерт, възстановителния
период при въпросната травма при липса на усложнения е около 3 месеца, като
по-сериозни болки и неудобства са налице през първия месец. Останалите
наранявания са по-леки и повърхностни и от тях ищецът се е възстановил за около
10-20 дни.
Свидетелят М.Т./майка на ищеца/ установява,че
непосредствено след катастрофата ищецът бил в лошо състояние, по него имало
кръв и изпитвал силни болки. В болницата отказали да го оперират за наместване
на счупената ключица,тъй като нямали специфичен препарат необходим при
опериране на хемолифик, какъвто е сина й и това наложило доста време/около 3
месеца/ да ходи с ортеза, през което време не можел да се обслужва. Понастоящем
има дефицит в движенията на дясното рамо,изпитва спорадични болки и има белези
от порязванията от счупените стъкла. Психически изпитва страх да шофира,но му
се налага да го прави,тъй като бързо се уморява да ходи пеш.
По делото е представена фактура №1409/28.11.2017 год. за
сума от 50 лв. с издател УМБАЛ
- гр. Русе и основание-препис на документи по история на заболяване
№ 23159.
С оглед
доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму.
С оглед на валидното застрахователно правоотношение отговорността
на ответното дружество е установена.
В настоящия случай се установи, че са налице предвидените
и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат,
вина и причинна връзка между тях.
произшествието
е настъпило по вина на водача на Фолксваген Голф с peг
№ *******,
който неправомерно в нарушение на чл.16,ал.1
т.2 ЗДвП е навлязъл в лентата за насрещно движение, тъй като е
загубил контрол върху управлението му- нарушение на чл.20,ал.1 ЗДвП и по този
начин е предизвикал катастрофата с насрещодвижещият се товарен автомобил. Това,че
ударът е настъпил в лентата за движение на лекия автомобил не оневинява водача
му, тъй като този автомобил се е въртял по цялото пътно платно и водачът на
автовоза е направил опит да избегне удара,като е отклонил автомобила се в ляво.
Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е
в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние- на същата дата 23.04.2017
г. пострадалия е приет в УМБАЛ - гр.
Русе с констатираните наранявания.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е основателен.
По отношение на размера:
Неговият размер следва да бъде определен съгласно
правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
следва да вземе пред вид характера и степента на увреждането, претърпените болки и страдания в началния период след
злополуката - около 10-20 дни,както и продължилите такива придружени и с
неудобства до около три месеца. следва
да се отчете и факта, че и понастоящем изпитва болки в областта на дясното
рамо,а също и липса на пълен обем на движението на ставата.В тази връзка следва
да се отбележи,че ищецът по свое желание е напуснал преждевременно болничното
заведение и е отказал предложеното му консервативно лечение,като същевременно
няма твърдения или доказателства да е предприел друго в по-късен момент,нито да
е извършвал каквато и да е рехабилитация под лекарски контрол.Дори да е
вярно,че в болничното заведение неправомерно е отказана адекватна медицинска
услуга на пострадалия,отговорност за това не може да се вменява на ответника.
На основание изложеното, съдът намира, че искът за
неимуществените вреди е основателен в размер от 10 000 лв. със законната лихва 08.04.2018
г. по правилото на чл.497,ал.1,т.2 КЗ до окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените
от ищеца болки и страдания , тяхната продължителност и интензитет и отговаря на
принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в
страната.
Над уважения размер до претендирания такъв от 40 000
лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Изцяло основателна е претенцията за имуществените вреди
от 50 лв.-това е документиран разход на ищеца,за снабдяване с необходимата
медицинска документация,необходима за представянето й през застрахователя при
опита да уредят извънсъдебно отношенията си. Ето защо следва да се уважи изцяло
ведно със законна лихва от 08.04.2018 г. до окончателното й изплащане
Съобразно този
изход на и при направени разноски от
ответника 2700 лв. последният има право да получи от ищеца 2025 лв. Възражението на ищеца за прекомерност
не се споделя от съда,тъй като при цена на иска от 40 050 лв., събиране и
представяне на писмени и гласни доказателства в две открити съдебни заседания, възнаграждение
от 2400 лв. с ДДС не носи белега на прекомерност.
Ответникът следва да заплати на адвокат Ц.В.
от САК възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 832 лв.,а по
сметка на СГС държавна такса от 403 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК *******, гр. София, бул. „************да заплати на П.Т.Т., ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител адв. Ц.В., със съдебен адрес:***, офис № 5 на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД сумата в размер на 10 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП на 24.10.2017г.
и имуществени вреди от 50 лв. ведно със законната лихва
върху горните суми считано от 08.04.2018 г. до окончателното им
изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер за неимуществените
вреди до претендирания такъв от 40 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на адвокат Ц.В. от
САК възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 832 лв.,а по
сметка на СГС държавна такса от 403 лв.
ОСЪЖДА П.Т.Т.,
ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК ******* разноски по делото от 2055 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянетому пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: