№ 228
гр. Плевен, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20234430200707 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 15-2300016/02.03.2023год.
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Плевен , с което
на „САН СУСИ СП” ЕООД ЕИК**** представлявано от С. Н. И. ЕГН
**********,със седалище : с. *** , на основание чл.416, ал.5 във връзка с
чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ/е наложено административно наказание
- ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева
за нарушение на разпоредбата на чл.10 ал1т6 от Наредба №5 за реда,начина и
периодичността за извършване оценка на риска.
Жалбоподателят„САН СУСИ СП” ЕООД ЕИК**** представлявано от С. Н.
И. ЕГН *** , със седалище и адрес на управление: с. *** в жалбата си излага
доводи за издадено НП в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения,не се явява и се представлява от адв.
Д.Н. –АК-гр.Плевен.
Моли Съда да отмени атакувания административен акт.
Въззиваемата страна – Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Плевен /Дирекция
„ИТ“ гр.Плевен/, редовно призована се представлява от юрк.П.Ч. , която
предлага на съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
При извършване проверка на място на 21.12.2023 г. в обект „магазин
хранителни стоки" намиращ се на адрес с. ***, стопанисван от „Сан Суси СП"
1
ЕООД с. *** и на 17.01.2023 г. по документи в Д „ИТ' със седалище Плевен,
установих, че работодателят „Сан Суси СП" ЕООД с. *** не е извършил
задължителните периодични измервания на микроклимата (температура,
скорост на движение и влажност на въздуха) на работната среда в магазина.
С това е нарушен: чл.10 ал. 1 т. 6 от Наредба № 5 за реда, начина и
периодичността за извършване на оценка на риска
Описаното нарушение се потвърди и от събраните писмени доказателства:
1. Идентификационна карта от 23.12.2022 г.;
2. Призовка с Изх.№ 22097817/21.12.2022 г.;
3. Протокол с Изх.№ ПР2242729/17.01.2023 г.;
Предвид изложеното и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл.
413, ал. 2 от КТ
Въз основа на съставения АУАН било изготвено атакуваното НП, в което
административно наказващият орган е възприел залегналата в акта
фактическа обстановка и е подвел нарушението също под разпоредбата на
чл.10, ал.1 т.6 от Наредба №5 за реда начина и периодичността за извършване
оценка на риска, като е постановил налагане на имуществената санкция в
размер на 1 500лв. на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ.
В съдебно заседание актосъставителят Б. А. Н. потвърждава авторството на
АУАН, реда за съставянето му, както и направените в него констатации. В
допълнение заявява, че към момента на съставяне на акта, при посещение в
обекта ,работодателят не е извършил измервания на микроклимата в обекта.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Д. И. Й. , които намира за
обективни, последователни, достоверни и съответстващи на събраните по
делото писмените доказателства. Гореизложеното се установява от
посочените писмени доказателствени средства, приобщени към делото по
реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира тези писмени доказателства, тъй като са издадени преди и
по време на проверката и отразяват реално констатираните факти.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – директор на Дирекция Инспекция на труда-Плевен
съгласно чл.416 ал.5 от Кодекса на труда и съгласно представената
длъжностна характеристика за длъжност Директор на Дирекция „Инспекция
на труда“.
Съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно
на няколко основания:
С наказателното постановление на жалбоподателят е наложено
адм.наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв ., за нарушение по
чл.10 ал.1 т. 6 от Наредба № 5 за реда , начина и периодичността за
извършване на оценка на риска . Налице е опорочена процедурата по даване
2
на задължителните предписания, за неизпълнението на които е наложена
имуществена санкция, до степен, при която липсват издадени такива в
надлежната форма и ред.
Налице е нарушение по чл. 57. ал.1. т. 5 ЗАНН,. тъй като в наказателното
постановление не се съдържало пълно, точно и ясно описание
обстоятелствата от състава на нарушението, което нарушава правото на
защита на жалбопадателят Съдът намира ,че е била определена неправилна
правна квалификация на нарушението и неправилно е наложено наказание по
чл. 416. ал. 5 КТ. във връзка с чл.413 ал.2 от КТ.
В случая отговорността на дружеството за неизпълнение на принудителна
административна мярка, от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, е предвидена самостоятелен състав на нарушението
съгласно закона .Посочените за нарушени разпоредби са регулативни,
оправомощаващи, а не задължаващи такива, насочени към визирания субект
на нарушението. В този смисъл описаните в АУАН и НП обстоятелства не
кореспондират с дадената правна квалификация на нарушението като по този
начин не е спазен принципът за съответствие на установената фактическа
обстановка, нейната юридическа обосновка и наложената санкция. В този
смисъл е Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на
ВАС, според което принципът на законоустановеността на
административното наказание е несъвместим с неточности и грешки в
квалификацията на административното нарушение, доколкото има за
последица прилагането на незаконни административни санкции.
Квалификацията на административното нарушение е подвеждането на
фактическия състав на нарушението /деянието с неговите фактически
белези/ под съответно нарушената административно наказателна норма.
Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без
правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в
наказателното постановление. Осуетено е правото на жалбоподателят на
адекватна защита в процеса като му е наложена санкция без да е посочен
законовия текст, вменяващ му определено правомерно поведение.
В тази връзка съдът намира,че не е спазено изискванията на чл.42 т.5 и 42 т.6
и чл.57 т.6 от ЗАНН, обосноваващо незаконосъобразност на НП. Това
нарушение не се санира от факта, че съобразно закона административно
наказателната отговорност по този член се извършва по друг ред, тъй като
препращането е досежно организиране на отговорността за нарушението, но
не и за самото нарушение. Посочената разпоредба на чл. 10, ал. 1, т. 6 от
Наредба № 5 за реда, начина и периодичността за извършване на оценка на
риска в дадения Протокол № ПР 2242729/17.01. 2023 г. за задължително
изпълнение предписание, не съдържала правило за поведение, което да
съблюдавам и с неизпълнението на което да извършвам състав на
нарушението описано в Наказателното постановление .
На второ място видно е ,че е неясно на коя дата жалбоподателят е
извършил нарушението , тъй като в акта и НП е посочена дата 21.12.2023г . и
на 17.01.2023 г.
3
Съдът намира че е допуснато нарушение , което е съществено, като в случая
има допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административно-наказателното производство и явяващи се самостоятелно
основание за отмяната на акта на административно наказващия орган и то
именно в частта на чл.42, т.З от ЗАНН, относно визиране на датата на
извършване на нарушението, тъй като тя, макар и посочена, е неправилно
определена. Това нарушение е пренесено и в наказателното постановление,
което, макар формално да съдържа всички необходими реквизити, визирани в
чл.57 от ЗАНН, то и в него е налице неправилно визиране на датата на
нарушението.Посочена е както в АУАН ,така и в НП като дата на
нарушението 21.12.2023г,дата която все още не е настъпила.
Датата на извършване е съставомерен признак на административното
нарушение, относно който следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране
правото на защита на наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на
съда по същество в рамките на осъществения контрол за законосъобразност, и
за това тя следва не само да се сочи безпротиворечиво в АУАН и в НП, но и
да е правилно определена от наказващия орган. Точното и недвусмислено
посочване на датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим
реквизит на АУАН, съответно на НП, тъй като чрез него се описва и
индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради
което не изясняването му не може да бъде отстранено в процеса на
обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на
правото на защита на наказаното лице да разбере за какво конкретно
нарушение е наказано по административно правен ред. От друга страна,
точното посочване на датата на извършване на нарушението безспорно е от
значение за проверката относно спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и в
този смисъл липсата или неточното й посочване препятства извършването на
тази проверка. Следва да се посочи, че предвид правораздавателния характер
на наказателните постановления, тези реквизити не могат да бъдат извличани
по пътя на формалната или правна логика, още по-малко, да бъдат извличани
по тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката.В
този смисъл е кантантната практика на административните съдилища –
решение № 387 от 12.06. 2019 г. по кан дело № 193 / 2019г. на
Административен съд - Хасково./
Обсъждания реквизит на акта за нарушение и на наказателното
постановление не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна
логика или по тълкувателен път от съдържанието на други документи по
преписката. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и
в твърде сериозна степен би ограничило правото на защита на привлеченото
към отговорност лице. Правоприлагането не може да почива на
предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Все в
обсъжданата насока, в случая следва да се отбележи, че датата на извършване
на административното нарушение има съществено значение, с оглед
правилната преценката за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН за
4
образуване на административно-наказателно производство, и при липса на
точно и правилно посочена дата на извършване на нарушението, не е
възможно да се извърши и преценка, с оглед спазване на сроковете по чл.34
от ЗАНН. Нормата на чл.53 ал.2 от ЗАНН предвижда, че наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. ЗАНН не съдържа аналогична разпоредба за
наказателното постановление. В случая наказателното постановление е
официален документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК и има удостоверяваща
сила относно датата на установяване на нарушението.
Датата на извършване на нарушението е не само задължителен реквизит от
съдържанието на наказателното постановление, но и очертава фактическата
рамка на повдигнатото обвинение.
Предвид на всичко по-горе казано, съдът не приема становището на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Плевен, че е допуснал техническа грешка при
изписване на датата на нарушението, както в АУАН, така и в НП.
Погрешно посочената дата опорочава издаденото наказателно постановление
и е основание за неговата отмяна, тъй като е нарушено правото на защита на
жалбоподателя. С оглед на това съдът приема, че наказателното
постановление е опорочено в резултата на същественото процесуално
нарушение до степен на незаконосъобразност.
По разноските:При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния му представител.
Размер се определя от съда, като следва да бъде справедлив и обоснован. За
определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази следните
обстоятелства:
- към момента на сключване на договора 21.03.2023 г. и към момента на
провеждане на откритото съдебно заседание, в което е оказана адвокатска
защита и съдействие -на 04.05.2023Г е в сила нова редакция на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в чл. 18, ал. 2
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 предвижда минимален размер на дължимото
възнаграждение при дела с материален интерес до 1000 лева равен на 100
лева;
- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие – представителство в едно
открито съдебно заседание.
- фактическата и правна сложност на делото. Констатира се, че процесния
случай не поставя за обсъждане непознати въпроси по приложението на
материалния и процесуалния закон. По делото е проведено едно открито
съдебно заседание.
Изложени са доводи от адвоката в жалбата която е доста подробна и която
той подържа за отмяна на процесното наказателно постановление.
5
- материалният интерес. В случая наложената административна санкция е
глоба в размер на 1500 лева.
С оглед гореизложеното, справедливият и обоснован размер на адвокатското
възнаграждение, който следва да се присъди е 300,00 /триста/ лева,като за
горницата до 600лв както е уговорен в договорът за правна помощ ,съдът
счита че следва да се отхвърли.
Този размер на възнаграждението е законосъобразно определен и
същевременно представлява достойно заплащане за доказано положения от
адвоката труд, без същевременно да се допуска неоснователно обогатяване за
сметка на държавен орган.
Мотивиран от гореизложеното Съдът и на осн.чл.63 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 15-2300016/02.03.2023год.
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Плевен , с което
на „САН СУСИ СП” ЕООД ЕИК**** представлявано от С. Н. И. ЕГН
**********, със седалище : с. *** , на основание чл.416, ал.5 във връзка с
чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ/е наложено административно наказание
- ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева
за нарушение на разпоредбата на чл.10 ал.1, т.6 от Наредба №5 за реда,начина
и периодичността за извършване оценка на риска, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция „Испекция по труда „ –гр. Плевен на основание
чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 38 от ЗАдв. да ЗАПЛАТИ „САН СУСИ СП” ЕООД
ЕИК**** представлявано от С. Н. И. ЕГН **********,със седалище : с. ***
сумата от 300,00 /сто/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана защита и съдействие.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6