Решение по дело №10069/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№86

гр. Велико Търново, 23.6.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на деветнадесети юни     две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                            

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА КОСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ПАВЛИНА ТОНЕВА                                                                                                          ЕВТИМ БАНЕВ                  

                                              

При секретаря Д.С.и  в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова  касационно НАХД № 10 069/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон  за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

           

Същото е образувано по касационна жалба на А.Р.Ц. чрез ***Л.М. против Решение № 5/13.1.2020г. по НАХД 264/2019г. по описа на Районен съд Свищов, с което е изменено Наказателно постановление –НП № 6245/25.7.2019г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол „ при Агенция пътна инфраструктура София с което за извършено нарушение на чл. 26, ал.2,т.1 б“а“ от ЗП вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/3.7.2001г. на МРРБ е наложено на основание чл.53, ал.1 т.2 от ЗП наказание „Глоба“ в размер  на 1000 лева.

В жалбата се  прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон-  касационно основание по чл. 348,ал.2 във вр. с чл. 348, ал.1 т.1 от НПК.  Съдът е формирал погрешното убеждение, че управляваното от касатора ППС е тежко такова по смисъла на чл.6 от Наредбата, доколкото същото нито има посочените законови характерстики за това – неговото максимално тегло е 40 тена, а извършено претегляне с кантарна бележка е 14,42 т., което е много под максимума да бъде третирано ППС като тежко. Касае се за претоварване на ППС, който не е тежък по смисъла на закона. Превратно е даденото от СвРС тълкуване, че самото претоварване прави ППС тежко. На следващо място касаторът намира, че не е налице твърдяното специално ползване на пътя, а е осъществил обществено ползване на пътищата, поради като същият не се е нуждаел от разрешение да се движи по републиканската мрежа. Налице е съответното на §1,т.7 от ПЗР на ЗП обществено ползване на пътя, доколкото е използвано за превоз на товар- пшеница , което само по себе си не може да бъде нарушение на чл. 26, ал.2, т.1,б“а“ от ЗПуреждаща специалното ползване на пята. Следва да се посочи, че разпоредбата на §1, т. 8 от ПЗР на ЗП посочва легалното определение за специално ползване на пътя, каквото в дадения казус не е налице. На следващо място след като касаторът нито е извършвал дейност от специално ползване на пътищата, нито е управлявал тежко или извънгабаритно ППС, то за него и за неговия работодател не възниква задължение за заплащане на разрешение от ответната администрация. Следователно не е осъществен от обективна страна съставът на чл.53, ал.1 от ЗП. Но дори да се приеме, че е налице такова, касаторът не е наказателно отговорно лице, доколкото при точното тълкуване на горепосочената норма, чл.53 от ЗП под физически лица се имат предвид не водачите на ППС, за които има предвидена административно наказателна отговорност по чл.177, ал.3 от ЗДвП, а регистрираните превозвачи респ. Техните управителни органи. С оглед на така изложеното намира ,че процесното решение е порочно и като такова следва да бъде отменено като се постанови друго, с което се отмени и обжалваното пред въззивната инстанция НП.

В съдебно заседание не се представлява, а от ***М.  е постъпило подробно писмено становище.

 

Ответник касационна жалба Агенция „Пътна инфраструктура“ Областен отдел Велико Търново се представлява от Е. Кавръкова, която поддържа депозирания по делото писмен отговор на касационната жалба и представя допълнително подробно писмено становище.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Всички развити в нея доводи за незаконосъобразност на НП са били изложени пред Районния съд.Той ги е обсъдил подробно и е изложил мотиви защо не ги приема. Съображенията за това намирам съответни с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. Считам, че съдът правилно е приел, че касаторът е извършил вмененото му нарушение, поради което предлага да бъде оставено в сила оспорваното решение.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Предмет на настоящото производство е Решение № 5/13.1.2020г. по НАХД 264/2019г. по описа на Районен съд Свищов, с което е изменено Наказателно постановление –НП № 6245/25.7.2019г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол „ при Агенция пътна инфраструктура Софияс което за извършено нарушение на чл. 26, ал.2,т.1 б“а“ от ЗП вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/3.7.2001г. на МРРБ е наложено на основание чл.53, ал.1 т.2 от ЗП наказание Глоба в размер  на 1000 лева.

 

 

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд: На 1.7.2019г. на път  III-405 км.73+500 м. след началото на с. Царевец, в посока Свищов – Полски Тръмбеш , касаторът е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси- МПС с две оси марка „Волво“ модел ФХ12 с рег. № ВТ 1607 ВТ и полуремарке с три оси с рег.№ ВТ 9177 ЕВ, собственост на „Госи „ ЕООД, с което имал сключен трудов договор. При извършена проверка и измерване на натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е установено 11 760 т. при максимално допустимо натоварване от 11,5 т. съгласно чл. 7, ал 1, т.4 б“а“ от Наредбата. При измерено разстояние между осите от 1,32 м. сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето е 25,480 т. при максимално допустимо натоварване от 24 т. съгласно чл. 7, ал .1, т. 3 б“б“ от Наредбата. В НП е посочено и техническото средство- електронна везна и ролетка, които са използвани за установяване на горните показатели, като от стр.32 – 42 от въззивното дело са представени доказателства за техническа изправност на посочените технически средства. След като за ППС не е представено разрешение за специално ползване на пътя е съставен от компетентните за това органи, съгласно представена Заповед на Председател УС на  АПИ, АУАН  № 006779/1.7.2019г. подписан от дееца без възражения. След като такива не са подадени в законоустановения срок е издадено процесното пред СвРС НП, в което е прието, че ППС е тежко по смисъла на чл. 3, т.2 от Наредбата при превишаване на нормите по чл.7 , а освен това същото е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредбата, поради което за движението му по републиканската мрежа се изиска специално разрешение, издадено при заплащане на дължимата държавна такса. Преценил е, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,а е типичното за такъв вид нарушения и е наложил наказание „Глоба „ в размер на 2000 лева. В срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН е постъпила въззивна жалба против НП пред СвРС.

При така установеното от фактическа страна, СвРС е направил следните правни изводи: При извършена служебна проверка се установява, че АУАН и НП са издадени от  компетентни органи, в законоустановените за това срокове и притежават необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

СвРС е намерил, че правилно е приложен материалния закон, като възражението на касатора, че не есе касае за тежко ППС е намерил за неоснователно. След като в конкретния случай се касае за ППС с разстояние между осите поведе от 1,3 м. или 1,32 м. при което сумата от натоварванията на една ос съгласно чл. 7, ал 1 т. 3 б „б“ следва да е 24 т., а в контретния казус това е 25,480 т. като измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е 11 700 т. при максимално допустимо от закона натоварване от 11,5 т. Макар общото тегло на управляваното ППС да не надвишава 40 т. след като е налице горепосоченото надвишаване на максималните стойности, определени в чл. 7 от Наредбата , то съдът е счел, че правилно АНО е приел, че се касае за тежко ППС. Освен това съдът е намерил, че съгласно разпоредбата на чл.8, ал 5 от Наредбата посочените тежки ППС следва да движат по пътищата след заплащане на дължимата държавна такса, което по делото не е спорно, че не е сторено нито към момента на издаване на АУАН, нито към този  на НП. СвРС е намерил, че правилно е приложен материалния закон, като е посочена вярната правна квалификация на нарушението чл. 26, ал.2, т.1 б“а“ от ЗП във вр. с чл. 37, ал.3 от Наредбата. СвРС е изложил мотиви , че са налице предпоставките за носене на административно- наказателна отговорност по чл. 53, ал .1 т.2 от ЗП, като деянието е осъществено от обективна и субективна страна. Съдът е намерил за неоснователни доводите на касатора, че субект на соченото нарушение са само ФЛ, регистрирани като превозвачи, а не е ФЛ, управлявали ППС, за които отговорността следва да се търси по реда на чл.177, ал. 3 от ЗДвП. Изрично в нормата на чл. 37, ал 1 т.1 и т.2 от Наредбата е посочено, че актове могат да се съставят на водачите на ППС. Освен това различни са съответните длъжностни лица, които могат да съставят АУАН и да издават НП- в конкретния случай при нарушение на ЗП компетентна е администрацията ,управляваща пътната мрежа , а по ЗДвП съответните контролни органи към ОД на МВР.

СвРС обаче е намерил, че наложеното наказание е в завишен размер и не отговаря на целите на чл.12 от ЗАНН, поради което е изменил НП в частта за наложеното наказание и е определил такова на минимума от 1000 лева.

 

Постановеното от Районен съд Свищов решение е правилно и законосъобразно, а така подадената касационна жалба  е неоснователна.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. СвРС е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по  всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Не се констатират  съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство, които сами по себе си да водят до отмяна на обжалваното решение.

 По приложението на материалния закон съдът намира следното: Според настоящия съдебен състав, правилно е била ангажирана отговорността на виновното лице по реда на Закон за пътищата за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от този закон, норма, изискваща за дейности от специалното ползване на пътищата, при движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни извън допустимите натоварвания и габарити, движението да става след издадено специално разрешение за това. Липсата на такова, дава възможност на компетентните лица, ако деянието не представлява престъпление, да ангажират административно-наказателната отговорност по реда на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП както на водача на ППС, така и на лицата, които са наредили превоза. В настоящия казус е ангажирана отговорността на водача на ППС. Неоснователно е и възражението на касатора, че отговорността му следва да бъде ангажирана по реда на ЗДвП, а не по реда на ЗП. В разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП се предвижда санкция за лицата, които управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазват установения за това ред, като в случая обаче компетентността за установяване на административните нарушения и санкционирането на нарушителите е на лицата по чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, а не на длъжностните лица от администрацията, която управлява пътя, съгласно чл. 19 от ЗП. Административнонаказателната отговорност на водача е реализирана по реда и на основание ЗП, регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. ЗДвП има за основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Целите на тези нормативни актове са изрично регламентирани в самите тях по този начин, съобразно тези дефиниции. При движение на извънгабаритно и/или тежко ППС без разрешение по пътищата несъмнено се нарушават правните норми на ЗП, тъй като пътищата са застрашени от увреждане. След като се нарушават негови правила, то логично и в съответствие със закона е и отговорността да се търси на основание на същите, от органите, контролиращи неговото изпълнение. В случая се изисква или преценка от страна на оправомощените за целта органи дали едно ППС може да се движи по пътищата в определена хипотеза или заплащането на такса, която се набира във фонд, финансиращ ремонта на тези пътища, по аргумент на чл. 44, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 18, ал. 3 и чл. 44, ал. 2 от ЗП.

Неоснователно намира съдът възражението за липсата на тежко ППС по смисъла на чл. 3 от Наредбата  и посочването на друга практика на Административен съд Велико Търново. Горепосочената разпоредба има две хипотези, а именно тежко е както ППС с обща маса над 40 т., каквото в настоящия случай няма, а втората- на ППС с натоварване на осите извън регламентираните в чл. 7 от Наредбата, каквато е настоящия казус.

Предвид изложеното, според настоящия касационен състав процесното деяние е съставомерно, осъществяването му е установено по безспорен начин от обективна и субективна страна. Правилно въззивният съд е преценил, че няма причини то да се счита за маловажен случай, тъй като не се отличава от описанието на общото деяние от този вид по чл. 26, ал. 2 от ЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1 от 03.07.2001 г. на МРРБ отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС носят лицата, които извършват превозите. Тези лица са определени в чл. 15, ал. 3 от Наредбата и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите. Разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата, вменена на жалбоподателя не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП е и лицето, което фактически извършва дейността по ползване на пътя, в случая водачът на ППС.

Отговорността, която се следва на основание на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за лицето което управлява процесното ППС без изискуемото разрешително не игнорира изискването на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. След като безспорно е доказан факта на движение на тежко пътно превозно средство без разрешение, то попада в кръга на субектите на нарушението и правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за извършеното.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на  районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, а наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във  връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че същите са несъответни на събраните доказателства в хода на първоинстанционното производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.

Или в обобщение с оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

              Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори  касационен състав, 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5/13.1.2020г. по НАХД 264/2019г. по описа на Районен съд Свищов, с което е изменено Наказателно постановление –НП № 6245/25.7.2019г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол „ при Агенция пътна инфраструктура Софияс което за извършено нарушение на чл. 26, ал.2,т.1 б“а“ от ЗП вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/3.7.2001г. на МРРБ на А.Р.Ц. *** е наложено на основание чл.53, ал.1 т.2 от ЗП наказание „ Глоба“ в размер  на 1000 лева.

 

 

    РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ :  1.

                                                                                     

 

                                                                                         2.