Решение по дело №240/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 106
Дата: 26 септември 2024 г. (в сила от 26 септември 2024 г.)
Съдия: Десислава Стефанова Сапунджиева
Дело: 20243000600240
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 10 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Варна, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора С. Ив. К.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело
за възобновяване № 20243000600240 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.424,ал.1 от НПК.
Образувано е по искане на осъденото лице С. С. К. за възобновяване на
НОХД №172/2024г. по описа на Районен съд-Кубрат и отмяна на
постановеното определение по реда на чл.381 от НПК, с което е одобрено
споразумение за решаване на делото, като се иска да се прекрати
производството на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК.
В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат
основанията по чл.422,ал.1,т.5 във вр. с чл.348,ал.1,т.1 от НПК. Осъденото
лице оспорва законосъобразността на постановеното по НОХД №172/2024г.
по описа на Районен съд-Кубрат определение, с което е одобрено
споразумение за решаване на наказателното дело, като сочи за допуснато
нарушение на материалния закон. Счита, че са били налице основанията на
чл.24,ал.1,т.1 от НК.
С цитираното определение е одобрено споразумение между прокурор от
Районна прокуратура–Кубрат и защитника на обвиняемото лице К.-адв.М. за
решаване на наказателното дело, водено срещу обвиняемата за престъпление
по чл.343б,ал.1 от НК, за което й е наложено наказание шест месеца
„лишаване от свобода“, отложено с изпитателен срок от три години. С
определението обв.К. е лишена от право да управлява МПС за срок от
1
1г.6мес., като същата е осъдена да заплати в полза на Държавата
равностойността на МПС, на осн. чл.343б,ал.5 от НК.
Определението е влязло в законна сила на 10.06.2024г. и не подлежи на
касационна проверка.
Осъденото лице не се явява в съдебно заседание.
Представителят на Апелативна прокуратура счита искането за
неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането,
съобрази устно изразеното становище на прокурора от апелативна
прокуратура и провери материалите по делото, направи следните
констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от компетентно лице и в изискуемия от чл.421,ал.3 от НПК
шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на определението по
чл.382,ал.7 от НПК, който ден съвпада с датата на постановяване на
определението, поради липсата на законова възможност за касационно
обжалване и има за предмет съдебен акт от категорията на визираните в
чл.419,ал.1 и чл.422,ал.1,т.5 от НПК - определение за одобряване на
споразумение за решаване на наказателно дело, което не подлежи на проверка
по касационен ред.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е неоснователно.
С определение от 10.06.2024г. по НОХД№ 172/2024г., Районен съд –
Кубрат е одобрил споразумение между прокурор от Районна прокуратура–
Кубрат и защитника на обвиняемото лице К.-адв.М. за решаване на
наказателното дело, водено срещу обвиняемата за престъпление по
чл.343б,ал.1 от НК, за което й е наложено наказание „шест месеца „лишаване
от свобода“, отложено с изпитателен срок от три години. С определението
обв.К. е лишена от право да управлява МПС за срок от 1г.6мес., като същата е
осъдена да заплати в полза на Държавата равностойността на МПС, на осн.
чл.343б,ал.5 от НК.
Определението е влязло в законна сила на 10.06.2024г. и не подлежи на
касационна проверка.
Наказателното производство, предмет на искането за възобновяване, е
приключило пред първоинстанционния съд със споразумение, одобрено от
съда по реда на Глава 29 от НПК.
Отговорът на оплакванията наведени в искането предпоставят
изясняване на процедурата по глава 29 от НПК. В рамките на същата,
обвиняемото лице се отказва от разглеждане на делото в съдебната фаза по
общия ред, свързани със съответните гаранции за правата му, включително да
представя доказателства за своята невинност, или такива за намаляване на
отговорността му, респ. наказанието. Приложението на този институт цели
2
бързина на наказателното производство и предполага благоприятни
последици за обвиняемото лице, което се компенсира за това, че се е отказал от
свои основни права като страна в процеса с налагане на по-леко наказание.
Законодателят изчерпателно е изяснил въпросите по които страните постигат
съгласие, формата на същото и преценката, която дължи съдения състав по
одобряването на споразумението.
В конкретния случай следва да се направи извод, че всички императивни
изисквания са спазени. Налице е споразумение в писмен вид, подписано от
страните вкл. обвиняемото лице и неговия защитник, които изрично са
заявили, че се отказват от разглеждане на делото по общия ред. Съдържанието
на споразумението и неговите последици са били разяснени на обвиняемото
лице, като категоричната му воля и съгласие със същото е изяснена по ясен и
недвусмислен начин пред съда. Споразумението, възпроизведено в съдебния
протокол е било подписано от осъденото лице и неговия защитник. В този
смисъл твърдените мотиви на осъденото лице, да се съгласи производството
да приключи по тази диференцирана процедура са ирелевантни за настоящото
производство. Всяка страна в процеса формира сама линията на своето
процесуално поведение, като без значение за съда е мотива за възприетата
процесуална позиция. От правно значение е дали проведена от съда процедура
по реда на постигане на споразумение е съобразена със законовите
изисквания, което в настоящия казус е налице.
В практиката на ВКС е застъпено становището, че в това производство
съдът не следва да извършва обстойна проверка и да се произнася дали
постигнатото споразумение се обосновава от доказателствата по делото. В
противен случай се обезмисля неговата роля, като способ за приключване на
наказателното производство /вж Решение №534/2011г. на ВКС по н.д.
№2398/2011г. трето н.о./. Независимо от това следва да се отбележи, че в
случая съдът не е нарушил предписаната с чл.116 от НПК забрана
обвинението и присъдата да се основават само на самопризнанието на
обвиняемата. Волеизявлението на обвиняемото лице относно осъществяване
на инкриминираното деяние, неговото авторство и вината, както и относно
собствеността на превозното средство, с което е извършено престъплението е
подкрепено от събраните в досъдебната фаза на процеса гласни, писмени и
веществени доказателства. Твърдяното „незаконосъобразно“ разпореждане на
полицейски служител обвиняемото лице принудително да придвижи
автомобила остава изолирано и опровергано от свидетелските показания на
полицейските служители.
В искането не се оспорва присъждане равностойността на МПС,
послужило за извършване на престъплението. Въпроса за приложението на
чл.343б,ал.5 от НК по отношение съпуга на осъденото лице е въпрос за
прилагане на закона в друго наказателно производство и не попада в
основанията на чл.422 от НПК.
По изложените съображения съдът намира, че в конкретният случай
3
съдът е извършил прецизна проверка на съдържанието на споразумението
преди неговото одобряване за наличие на съответствие на неговите клаузи с
материалния и процесуален закон. В резултат на това правилно е
констатирал, са налице всички законови предпоставки за неговото одобрение.
Водим от горното, съдът намира, че искането за възобновяване на НОХД
№172/2024г. по описа на Районен съд-Кубрат, отмяна на постановеното
определение, с което е одобрено споразумение за решаване на наказателното
дело е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения Варненския апелативен съд

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице С. С. К. за
възобновяване на НОХД №172/2024г. по описа на Районен съд-Кубрат, отмяна
на постановеното определение по реда на чл.381 от НПК, с което е одобрено
споразумение за решаване на делото и прекратяване на производството на
основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4