МОТИВИ
към Присъда № 56
от 03.09.2019 г. на Районен съд – Хасково, постановено по НОХД № 799 по описа
за 2019 година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу подсъдимия С.А.И. *** обвинителен акт, с който на същия му е предявено
обвинение за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1, б „б”,
вр. чл. 342, ал. 1 от Наказателния
кодекс за това, че на 19.04.2018 г. в град Хасково при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с peг. № ****** нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 40 ал. 1 от ЗДвП „Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“
и чл. 40 ал. 2 от ЗДвП „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.“, като предизвикал пътно - транспортно произшествие, вследствие на
което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ж.Д.Д. ***,
изразяваща се в счупване на челюст, което се дължи на съчетаното счупване на
лявата ябълчена кост в едно със стената на левия синус на горната челюст.
В
разпоредително заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна
прокуратура – Хасково, заявява наличието на предпоставки за разглеждане на
делото по диференцираната процедура по Глава 28 от НПК, като в хода на
съдебните прения, поддържа обвинението против подс. С.А.И. *** във вида, в
който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства то било доказано по несъмнен начин. Предлага съдът да признае
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към
отговорност, като бъде освободен от реализирането на такава с налагане на
административно наказание „глоба“ по реда на чл. 78а от НК, доколкото били
налице предпоставките за приложение на института по този текст, като изразява
становище и по възможността за налагане, наред с основното и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС”.
Защитникът на подсъдимия С.А.И. *** -
адв. А.Т. пледира при постановяване на присъдата да се вземе предвид, пълната
доказаност на повдигнатото обвинение и че подзащитният ѝ действително бил
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление, за което е
привлечен към наказателна отговорност. Изразява съгласие и относно възможността
за приложение на института по чл. 78а от НК и излага конкретни съображения при
индивидуализацията на административното наказание глоба.
Подсъдимият С.А.И. ***, редовно
призован, се явява лично и заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен
по него, след като преди това заявява, че желае да бъде допуснато предварително
изслушване в хипотезата на разглеждане на делото по реда на Глава 27 НПК и признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. След
насрочване на делото по реда на Глава 28 от НПК заявява, че ще се ползва изцяло
и само от събраните на досъдебното производство доказателства. В хода на съдебните
прения се придържа при упражняване правото си на лична защита към изложеното от
неговия защитник. В дадената му възможност за последна дума изразява съжаление
за случилото се, но разчитал на свидетелството за управление на МПС и моли да
не бъде налагано наказание, което да го лиши от това право.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в съвкупност и като взе предвид становищата и възраженията на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.А.И. е роден на *** ***,
**********.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 467, издадена от Районен съд – Хасково на 27.03.2019
г. подсъдимият не е осъждан, но има
наложено административно наказание по реда и на основание чл. 78а НК, с Решение
№ 213 от 28.03.2006 г., постановено от РС – Хасково по НАХД 127/2006 г., в сила от 26.06.2006 г. – глоба
в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година,
изтърпяно на 08.02.2007 г., видно от Писмо, рег. № 1253 – 4286 от 13.05.2019 на
Началника на СПП при ОД на МВР – Хасково. Видно от Писмо №
С190026-178-0015895/21.05.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив, офис Хасково по отношение на подс. С.А.И. няма образувано изпълнително
дело, като задължението на същия по НАХ № 127/2019 г.е погасено поради изтичане
на 10 – годишна абсолютна давност, като в тази връзка е налице Разпореждане на
прекратяване с изх. № С180026-035-0110348/12.01.2018 г., влязло в сила на
04.02.2018 г. От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява,
че същият няма регистрирани криминални прояви и заявителски материали, с
изключение на тази, касаеща деянието, за което е постановен съдебният акт по
НАХД № 127/2006 г. по описа на РС – Хасково, както и не са налице данни да е
извършител на противообществени прояви. Няма данни да поддържа контакти с
криминално проявени лица, ползва се с добро име сред жителите на квартала, в
който живее. Според данните, отразени в попълнената от него Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият притежава
тавански етаж в град Х. и лек автомобил „Деу“, регистриран на негово име.
Получава доходи единствено от трудови източници в размер на 750 лева, месечно
Установено в хода на разследването от
приложената справка за нарушител/водач и от копие от свидетелство за управление
на МПС, че подсъдимият притежава валидно свидетелство за управление на МПС за
категории „С М АМ В ТКТ“ с № № *******, издадено на 02.05.2017 г. от ОД на МВР
- Хасково със срок на валидност до 02.05.2022 г., с констатирани малко на брой
нарушения по ЗДвП, извън тези отразени в данните за съдимостта и настоящия
случай – всъщност едно такова деяние.
Установено в хода на ДП и в хода на
съдебното следствие е, че на 19.04.2018 г. подс. С.А.И.,***, трябвало да отиде
на работа в бензиностанция „****“ с лек автомобил „Фолксваген“, модел „****“ с peг. № ******. Лекият автомобил бил
паркиран пред къща, намираща се на ул. „Беласица“ с предната част посока север
в близост до ул. „Македония“ в гр. Хасково, до кръстовището между двете улици.
Така на 19.04.2018 г., в около 16:45 часа подс. С.А.И. излязъл от дома си и отишъл
до лекия автомобил, паркиран на посоченото място в гр. Хасково, качил се сам в
него, стартирал двигателя, погледнал наоколо, но без да се убеди, че пътят зад
автомобила е свободен, предприел изпълнение на маневра движение назад по ул.
„Беласица“ в посока към ул. „Македония“ в гр. Хасково. Нямало никой, който да
има видимост в зоната зад лекия автомобил и да насочва подс. С.А.И. при
движение назад. При предприемането на тази маневра, навлизайки в уширението на
ул. „Македония“, перпендикулярно на ул. „Беласица“ в гр. Хасково, подс. С.А.И.,
с управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „****“ с peг. № ******, ударил със задната
дясна част на автомобила Ж.Д.Д., разпитана в качеството на свидетел, която в
това време стояла на ул. „Македония“ и се оглеждала преди да пресече платното
за движение на ул. „Македония“. Свид. Ж.Д.Д. била ударена със задната дясна
част на лекия автомобил в дясната част на тялото си, като при удара при движение
назад от управлявания от подс. С.А.И. лек автомобил, тя паднала на терена и си
ударила лявата част на тялото. Вследствие на удара, Ж.Д.Д. получила счупване на
челюст по смисъла на чл. 129 от НК, което се дължи на съчетаното счупване на
лявата ябълчена кост в едно със стената на левия синус на горната челюст. На
място пристигнали Д. Д. Б. и св. К. З. К. - двамата на длъжност „мл.
автоконтрольор“ в Сектор „ПП“ при ОД МВР - Хасково, като подс. С.А.И. им
заявил, че той управлявал лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „****“ с
per. № ******. Междувременно, свид. Ж.Д.Д. била откарана в „Спешно отделение“ -
Хасково, а срещу водача на
превозното средство в лицето на подс. С.А.И. бил съставен от свид. Д. Д. Б., на
място, в негово присъствие, Акт за установяване на административно нарушение, серия
Д, бл. № 0374227/19.04.2018 г., който подсъдимият подписал, а с Резолюция на
наказващия орган от 22.05.2018 г. административно – наказателното производство
било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.
Според заключението на вещото лице по
назначената авто - техническа експертиза, скоростта на движение на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „****“
с peг. № ****** непосредствено преди произшествието равна на скоростта му на
движение в момента на удара е около 4,82 км/ч. Скоростта на движение на
пешеходката в посока север юг, перпендикулярно на платното за движение е на
разстояние около 8,50 м западно от MЛ е 3,2 км/час. В момента на удара
пешеходката е стояла на място и се оглеждала преди да пресече платното за
движение на ул. „Македония“ на разстояние 0,15 м южно от БЛ. Опасната зона за
спиране на лекия автомобил при скорост, с която се е движил непосредствено
преди произшествието е 2 м. Лекият автомобил навлиза в уширението на ул.
„Македония“, перпендикулярно на ул. „Беласица“ и при извършване на маневра
движение назад лекия автомобил била ударил със задна част пешеходката Ж.Д.Д.,
която се придвижила в уширението, до северния край на платното за движение на
ул. „Македония“. Пешеходката била спряла, за да се огледа преди да пресече
платното за движение на ул. „Македония“ и била ударена със задния край на
автомобила, извършващ движение назад. При създалата се ситуация движение на лек
автомобил „Фолксваген ****“ със скорост непосредствено преди произшествието и в
момента на удара около 4,82 км/ч и движение успоредно на базовата линия със
странична част на автомобила, опасната му зона за спиране, според вещото лице,
е 2 м и при отстояние на автомобила със задната част до МУ на 2.30 м,
видимостта в огледалото за обратно виждане в купето е 1,44 м и пешеходката е
попадала в зоната на видимост и ако водачът бил гледал в огледалото за обратно
виждане в купето е щял да я забележи и предотврати произшествието със
задействане на спирачната уредба на автомобила. Причината за възникване на
произшествието, изхождайки от техническа гледна точка е ненаблюдаване ситуацията
в огледалото за обратно виждане в купето от водача на автомобила при движение
назад. При конкретната пътна обстановка, вещото лице е прило в заключението си,
че подс. С.А.И. е имал техническа възможност в началото на маневрата „движение
на заден ход“ и в процеса на изпълнението й, да види пешеходката Ж.Д.Д. зад
автомобила, да наблюдава поведението й посредством огледалото за обратно
виждане и да предотврати произшествието. Преди да започне движение назад. Пътно
- транспортното произшествие е станало през светлата част на денонощието, при
сухо асфалтово покритие на платното за движението и уширението, според
отразното и в съставения протокол за оглед на местопроизшествие.
Според заключението на вещото лице по
назначената съдебномедицинска експертиза при станалото пътно - транспортно
произшествие Ж.Д.Д. получила счупване на челюст по смисъла на чл. 129 от НК,
което се дължи на съчетаното счупване на лявата ябълчена кост в едно със
стената на левия синус на горната челюст. Описаните увреждания са причинени по
механизъм на действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при
автомобилна травма.
Гореизложената фактическа обстановка
се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на
производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе,
както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл.
283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от писмените заключения на вещите
лица по назначените автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза, всички
преценени във връзка с изявленията на подсъдимия в съдебната фаза, че не
оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка и след
обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е
направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил деяние, което да
бъде субсумирано под състава на
престъпление чл. 343, ал. 1, б „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс, поради
следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на
престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било
повдигнато обвинението, респ. деянието да е довършено от обективна страна, е
необходимо деецът с деяние по 342, ал. 1 от НК по непредпазливост да причини,
т.е. в резултат на инкриминираната дейност да е настъпил някой от изброените
съставомерни резултати: значителни имуществени вреди, тежка или средна телесна
повреда на едно или повече лица или смърт на едно или повече лица. Извършеното
деяние в случая съставлява изобщо престъпление, когато и защото настъпват от обективна
гледна точка, като негов престъпен резултат квалифициращите обстоятелства на
умишленото престъпление по чл. 342, ал. 1 НК. Те са такива обстоятелства, които
сочат на реално увреждане – в случая – причиняване на средна телесна повреда,
недвусмислено установено от заключението на вещото лице, с тази разлика, че
деецът действа по непредпазливост като форма на вината. Изпълнителното деяние с
оглед препращането към разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НК се изразява в
нарушаване на правилата за движение при управление на превозно средство, които
са различни за отделните видове транспортни средства и се регулират от
разнообразни нормативни актове. Т.е. налице е бланкетна диспозиция на
наказващата норма, която обаче се запълва откъм необходимо съдържание винаги и
само от онези правила за движение, които са били в сила по време и по място на
извършване на правнорегламентираната дейност по управление на моторно превозно
средство.
Последното налага да бъде изрично
изтъкнато, че по делото се установи от обективна страна, че подсъдимият С.А.И. *** е осъществил визираната в закона
правнорегламентирана дейност - управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген”
модел „****” с рег. № *****, като се движел на посочената дата, назад в посока кръстовището с ул. „Македония“, без да се убедил,
че пътят зад превозното средство е свободен и с управлявания от него лек
автомобил, посочен по – горе, навлязъл в уширението на ул. „Македония“ в град
Хасково, перпендикулярно на ул. „Беласица“, където била застанала пострадалата Ж.Д.Д.,
подготвяйки се да пресича. Очевидно деянието е осъществено от подсъдимия при
нарушаване на правилата за движение по пътищата – в случая визирани в относимите разпоредби на чл.40,
ал. 1 от ЗДвП и чл. 40, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Първата от
цитираните разпоредби предвижда, че преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а
втората вменява задължение, по време на движението си назад водачът
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Именно предшестващото изискване не е
било изпълнено, защото, ако преди предприемане на движението назад, бе положил
усилия да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, подсъдимият
щеше да е в състояние да възприеме, готвещата се да пресича пострадала. Тогава
нямаше да предприеме съответната маневра, или щеше да я предприеме, след осигуряване
на необходимото предимство на пресичащия пешеходец. Съвсем отделен е въпросът
за законосъобразността на действията, изразяващи се в навлизане с управлявания
от подсъдимия лек автомобил в кръстовище при движение назад, но анализ, поради
липсата на обвинение, не се налага в тази насока. Не е изпълнено, при липсата
на осигурено от водача лице, което да му сигнализира за опасности, и
задължението на подсъдимия при управление на моторното превозни средство
непрекъснато да наблюдава пътя зад него, защото в противен случай, щеше да
възприеме попадащата във видимата зона при наблюдение на пътя с огледалото за
обратно виждане пострадала и при установената скорост на движение, да съумее да
спре, чрез задействане на спирачната уредба, каквато техническа възможност е
съществувала. По този начин е засегнал уязвим участник в движението, доколкото
не е съумял, при извършване на движението назад, да обезпечи безопасността на
пострадалата Ж.Д.Д., поради което правната квалификация на деянието по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е
дадена от прокурора в съответствие с установените факти и закона.
На следващо място освен деяние,
недвусмислено установено е настъпването и на съставомерния резултат –
причиняване на средна телесна повреда на пострадалото лице – Ж.Д.Д. и то в
причинно – следствена връзка с деянието и в частност с причиненото пътно –
транспортно произшествие, наличието на каквато връзка недвусмислено се
обосновава от заключението на вещите лица по назначените на досъдебното
производство автотехническа и съдебномедицинска експертизи, като по отношение
на този обективен признак от състава на престъпление не се и спори от страна на
подсъдимия или неговия защитник.
От субективна страна деянието на подсъдимия С.А.И.
*** е извършено непредпазливо. Същият не е целял и не е предвиждал
настъпването на престъпния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди.
Съставомерните последици са настъпил по причина, че деецът не е съобразил
поведението си с обстоятелствата, които в конкретния случай са оказали влияние
за причиняване на процесното пътнотранспортно произшествие, преценени от гледна
точка на релевантните за ситуацията правила за движение по пътищата. В случая
при обосноваване на вината и нейната форма е без значение дали самото
нарушаване на правилата за движение е станало умишлено или непредпазливо. Решаващ от гледна точка
въпроса за отговорността е факта, че подсъдимият не е изпълнил задължението си да бъде внимателен при управление
на пътно превозно средство като спазва установените правила за движение и
конкретно тези, обезпечаващи безопасното движение назад.
За извършеното от подсъдимия С.А.И. ***
престъпление е предвидено наказание е лишаване от свобода лишаване от свобода
до три години или пробация, предвид характера и степента на телесното
увреждане, причинено на свид. Ж.Д.Д.. С престъплението не са нанесени
съставомерни имуществени вреди.
Подсъдимият към датата на деянието и към момента не е осъждан и е реабилитиран
по отношение на наложените административни наказания, след като е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VII от НК с приложение
на разпоредбата на чл. 78а от НК, с оглед тълкувателната практика на ВКС и
изрично признатата възможност за това, предвид датата на изтърпяване на
наложеното административно наказание „лишаване от право да управлява“ МПС още
през месец януари 2007 г. и погасяването на възможността за изпълнение на
наказанието глоба, наложено наред с него, поради изтекла абсолютна погасителна
давност и влизане в сила на разпореждането на публичния изпълнител към датата
на процесното деяние. Съдът счита, че са налице предпоставките за приложението
на чл. 78а от НК, като същевременно не се установи наличието на визираните в
ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това и следва да стори това с присъдата
по делото, след като е сезиран с обвинителен акт, в рамките на разглеждане на
същото в съдебна фаза по реда на Глава 28 НПК.
При индивидуализацията на
административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца, съдът
намира, че определянето на „глоба” в размер, съобразно законовия минимум, а
именно 1000 лева, ще бъде в съответствие с данните за личността на подсъдимия.
Същият, както вече бе посочено е неосъждан, т.е. с чисто съдебно минало, за
него в съдебно заседание са събрани данни за личността, които го характеризират
в положителен план с единствено изключение предходната съставомерна проява, за
която е бил приложен института на чл. 78а НК и макар реабилитиран, следва тя да
се приеме като негатив на оценката за личността. В досъдебна фаза, подсъдимият
дава подробни обяснения по случая, без значение дали се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, като все пак признава вина, вкл. и пред съда, а
цялостното му процесуално поведение следва да бъде окачествено като
положително. От друга страна, за подсъдимия С.А.И. не са събрани доказателства
за наличие на отегчаващи вината обстоятелства. По този начин размерът на
административното наказание „глоба”, съобразно установения законов минимум от
1000 лева, бе определен изцяло с оглед на смекчаващите вината обстоятелства,
при липса на отегчаващи такива и съобразен с имущественото и материалното
състояние на подсъдимия, който е трудово ангажиран, но получава трудово
възнаграждение в нисък размер. Така наложеното административно наказание се
явява и в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения
материал по делото и житейската справедливост, както и с оглед обществената
опасност на деянието и дееца, във връзка с горепосочените смекчаващи
отговорността обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност. Същото е
обосновано и справедливо и с него в най – пълна степен биха се постигнали
целите на личната и генерална превенция заложени в закона. Целят комплекс от обстоятелства,
анализирани по – горе, като тук се добави и възрастта на подсъдимия и липсата
на установени нарушения на правилата за движение по пътищата, които да са били
санкционирани по административен ред, с изключение на тези по чл. 78а НК и на
само още един случай и аргументите за целите на наказанието в т.ч. и
административното наказание изключват наличието на основание за приложение на
разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК, предвиждаща възможност за налагане на
подсъдимия, наред с наказанието глоба, и на административно наказание „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство”.
С оглед крайния извод за виновността на лицето, привлечено към
отговорност, за описаното в депозираното постановление деяние, в тежест на подс.
С.А.И. следва да бъдат възложени и направените по делото разноски и същият бе
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 492.66
лева, представляваща направени по делото в досъдебна фаза разноски за
възнаграждение на вещи лица, а по сметка на РС – Хасково – сумата в размер на
по 5.00 лева – ДТ във всеки случай на служебно издаване на изпълнителен лист по
делото.
Мотивиран така Хасковският районен
съд постанови присъдата си.
Председател:
/п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Е.Д.