№ 63
гр. Сливен , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20212200500247 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е жалба на длъжника А.. В. П. срещу действия на ЧСИ М.М. по изп.
дело №20217680400683 по нейния опис, изразяващи се в отказ за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК; отказ да извърши
прихващане на основание чл.103 от ЗЗД; неяснота по пълномощното за образуване на
изпълнителното дело; неяснота и необоснованост на разноските по делото; налагане на
запор на банкови сметки с възражение за несеквестируемост на средствата по тях и
несъразмерност на тази обезпечителна мярка.
В жалбата си жалбоподателят А.П. посочва, че вземането, за което е образувано
изпълнителното дело е за разноски в размер на 1200лв. по адм. дело №380/2017г., като
окончателния съдебен акт – Определение №6819/23.05.2018г. на ВАС е влязъл в
законна сила на 23.05.2018г., а изпълнителният лист е издаден на 09.11.2018г. Поради
това счита, че е налице основанието на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство, тъй като взискателката Б. не е поискала извършване на
изпълнителни действия в продължение на повече от две години. На следващо място
посочва, че при получаване ПДИ поискала от ЧСИ М. да приложи чл.103 от ЗЗД, като
извърши прихващане с нейно насрещно вземане за разноски по решения на СлОС и
ВКС за общата сума от 1069,05лв., но получила отказ от ЧСИ. На следващо място
1
посочва, че Б. е напуснала България на 06.10.2018г. и повече не се е връщала. При това
положение с какво пълномощно бил издаден изпълнителният лист и с какво
пълномощно било образувано настоящото изпълнителното производство. Налице била
неяснота и необоснованост относно начислените й разноски, посочени в ПДИ.
Жалбоподателката посочва, че с ПДИ е наложен запор на банковите й сметки в ЦКБ и
по този начин не разполага с никакви средства за водене на нормален живот. По
сметките получавала заплата и обезщетения от НОИ, поради което намира сумите за
несеквестируеми. Още в срока за доброволно изпълнение било налице прехвърляне по
сметката на ЧСИ М. на сумата от 85лв. и дори и да искала да заплати доброволно не
можела. Посочва, че ЧСИ М. била съдебен изпълнител и по делото за изнасяне на имот
на майка й на публична продан и против нейните действия тогава е подавала жалба.
Въз основа на изложеното моли съда да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
образуваното изпълнително производство, евентуално да приложи разпоредбата на
чл.103 от ЗЗД и да приеме, че вземанията на взискателката са погасени до размера от
1069,05лв.; да изиска обяснения от ЧСИ за начислените разноски. Моли съда да спре
изпълнението и да вдигне запора върху банковите й сметки.
В допълнение към жалбата от 20.05.2021г. длъжникът А.П. прави искане до съда
да установи несъразмерност на наложените й обезпечителни мерки спрямо размера на
задължението й и моли съда на основание чл.441, ал.2 от ГПК да обяви
принудителното изпълнение за незаконосъобразно и да наложи деликтна отговорност
на ЧСИ М. по чл.45 от ЗЗД за непозволено увреждане.
По делото в законоустановения срок е постъпило възражение от другата страна
– взискателя М. ХР. Б. чрез пълномощника адв. Г.М., който оспорва жалбата като
неоснователна. Посочва, че не е налице основанието за перемиране на изпълнителното
дело, тъй като същото е образувано през настоящата година. Жалбоподателката не е
искала от ЧСИ извършване на прихващане по чл.103 от ЗЗД, а да се приложи нормата
на чл.90 от ЗЗД и не е представила изпълнителен титул за удостоверяване на вземането
си. По отношение на пълномощното посочва, че са изпълнени изискванията на чл.33 от
ГПК. Таксите, определени от ЧСИ са изчислени съгласно Тарифата за такси и разноски
по ЗЧСИ. Останалите оплаквания в жалбата също намира за неоснователни.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ М. е изложила писмени мотиви по
обжалваните действия. Намира жалбата за неоснователна, като посочва, че стриктно е
спазила разпоредбите на ГПК и е уведомила длъжника за всички извършени
изпълнителни действия. Посочва, че прекратителният ефект по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
настъпва само ако са минали 2 години след образуване на изпълнителното дело и няма
извършени валидни изпълнителни действия. По отношение на прихващането посочва,
че такова искане не е постъпвало от длъжника и няма постановен отказ. Посочва, че
2
дължимите суми са точно и ясно описани в ПДИ. Посочва как е начислена таксата по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като същата е изчислена върху материален интерес от
1402,50лв. /сумата по изп. лист 1200лв., 200лв. други разходи и 2,50лв. допълнителни
разноски/. С оглед възраженията за несеквестируемост на сумите по запорираните
банкови сметки посочва, че ЦКБ е посочила, че няма да изпълнява запора при
постъпления с основание възнаграждение за труд до размера на МРЗ, а преведената
сума от 84,09лв. били от минал период и придобила характера на спестявания.
Посочва, че преведената сума не представлява несеквестируем доход.
От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство по изп. дело №20217680400683 на ЧСИ М.М.,
рег. №768 и район на действие СлОС при СлРС е образувано по молба от 29.04.2021г.
на взискателя М. ХР. Б. чрез адв. М. въз основа на изпълнителен лист от 09.11.2018г.,
издаден по адм. дело №380/2017г. на АС – Сливен въз основа на влезли в сила
определения на АС – Сливен и ВАС за осъждането на А.. В. П. да заплати на М. ХР. Б.
съдебни разноски в размер общо на 1200лв.
С молбата са посочени като изпълнителни действия: налагане на запор върху
трудовите възнаграждения на длъжника; запор върху възнаграждения от служебни
отношения или участие в юридически лица; запор на МПС; запор на банкови сметки,
установени след справка в БНБ и евентуално изпълнение върху движими вещи и
недвижим имот на длъжника.
Към молбата е представено пълномощно и договор за правна помощ и
съдействие от 08.10.2020г., надлежно подписани от клиента М. ХР. Б. и адв. М..
Пълномощното съдържа изрично упълномощаване за предприемане на действия по
изпълнение на изп. лист от 09.11.2018г., изд. по адм.д.№380/2017г. на АС – Сливен. В
пълномощното е отбелязано, че е издаден на посочената дата в Лас Вегас.
С протокол от 03.05.2021г. ЧСИ М. е образувала изпълнително дело; приела е
като разноски адвокатски хонорар в размер на 200лв.; приела е като разноски авансови
такси по ТТРЗЧСИ в размер на 104,50лв.
На 03.05.2021г. ЧСИ М. е изпратила до длъжника П. ПДИ, в която е посочено
вземането на взискателя по издадения изп. лист, както и останалите суми, дължими по
изпълнителното дело към него момент – 2,50лв. допълнителни разноски; 246лв.
разноски по изп. дело; такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ с ДДС в размер на 158,64лв. и
200лв. адв. възнаграждение. В поканата е посочено и налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника в ЦКБ АД. ПДИ е получена от длъжника лично на
3
12.05.2021г.
На 03.05.2021г. е изпратено запорно съобщение до ЦКБ АД, като е посочено
налагането на запор на банковите сметки на длъжника до размера на дълга с
посочването му. Съобщението е получено на 12.05.2021г.
С писмо от 17.05.2021г. ЦКБ Ад е уведомила ЧСИ М., че блокира сметките на
длъжника до посочения размер, като по тях П. получава преводи с произход
обезщетения и помощи по КСО и трудово възнаграждение. Посочва, че банката няма да
изпълнява запора при постъпления с основание възнаграждение за труд до размера на
МРЗ, ще обследва и определя размера на несеквестируемите суми, постъпващи по
сметките. Посочено е че прави превод на сума от 84,09лв., която е от преводи с
характер възнаграждения за труд за минал период, неизползвани в рамките на месеца,
за който са отпуснати, поради което са придобили характер на спестявания.
Жалбата е подадена до СлОС на 13.05.2021г. и е изпратена на ЧСИ М. за
администриране.
На 26.05.2021г. А.. В. П. е подала до ЧСИ М. заявление, с което представя копие
от изпълнителен лист от 14.05.2021г., издаден от СлРС по гр.д.№3526/2018г. за
осъждането на М. ХР. Б. да заплати на А.. В. П. разноски по делото пред трите
инстанции в общ размер от 1069,05лв. Със заявлението П. заявява, че отказва на
основание чл.90 от ЗЗД да изпълни задължението си по изпълнителното дело, докато
Б. не изпълни своето задължение спрямо нея. Моли прекратяване на изпълнителното
дело и отмяна на запора. С разпореждане от 26.05.2021г. ЧСИ М. отказва прекратяване
на изпълнителното дело, поради липса на основанията на чл.433 от ГПК.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Подадената от длъжника А.. В. П. жалба против действия на ЧСИ М. по
№20217680400683 е частично недопустима по отношение на отказа да бъде
извършено прихващане на две насрещни вземания на основание чл.103 от ЗЗД и по
отношение на направеното с допълнението към жалба от 20.05.2021г. искане за
установяване на несъразмерност на наложените обезпечителни мерки.
Жалбата в тази й част е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, чието
обжалване не е предвидено в изрично посочените от закона случаи.
Действията на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва са
императивно посочени в разпоредбата на чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК, като измежду тях
не е въпросния отказ на ЧСИ да извърши прихващане между вземането на взискателя
4
по делото и насрещно вземане на длъжника. Преценката за зачитане действието на
прихващане е изцяло в правомощията на съдебния изпълнител и е извън съдебния
контрол по реда на чл.435 от ГПК.
Следва се отбележи, че в съдебната практика и в тази на съдебните изпълнители
има противоречиви становища относно възможността за извършване на прихващане в
изпълнителното производство, при какви случаи и дали може съдебният изпълнител да
зачете последиците на такова действие. Освен това в конкретния случай надлежно
направено искане за зачитане действието на извършено от длъжника прихващане няма
направено – заявлението от 26.05.2021г. е за упражняване право на задържане по чл.90
от ЗЗД, но не и за направено прихващане по чл.103 от ЗЗД.
По отношение на направеното с допълнителната жалба от 20.05.2021г. искане за
установяване на несъразмерност на наложените обезпечителни мерки, следва да се
посочи следното:
Действително със ЗИДГПК /ДВ, бр.86 от 27.10.2017г./ и приетата нова
разпоредба на чл. 442а, ал.1 от ГПК е въведено изрично изискване за съразмерност на
наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на
задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води
до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал.2 от
ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу процесуално
незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност. На същия е
предоставена възможността по чл.442а, ал.2 от ГПК да релевира несъразмерността чрез
възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига
съответните обезпечителни мерки. Длъжникът може и по исков ред да ангажира
отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно поради явна
несъразмерност принудително изпълнение, съгласно чл. 441, ал.2 от ГПК. Това обаче
не е редът по чл. 435 и сл. от ГПК чрез обжалване на действията на съдебния
изпълнител. Длъжникът следва да заведе самостоятелно исково производство.
За да е налице допустима жалба, предявена от длъжника при позоваване от
същия на незаконосъобразност действието на съдебния изпълнител, насочено и върху
имущество, съставляващо свръхобезпечение, следва обаче това възражение да е
направено най-напред пред съдебния изпълнител и същият да се е произнесъл по него.
Едва при евентуален отказ на последния да вдигне съответните обезпечителни мерки
поради несъразмерност, жалбата на длъжника срещу този отказ би могла да се обсъжда
като да е насочена против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.
В конкретния случай обаче такава хипотеза не е налице. Възражението е
направено в допълнение към жалбата до съда, без да е заявявано пред ЧСИ М. и
5
последната да е имала възможност да се произнесе по него. По възражението за
прекомерност единствено компетентен е да се произнесе съответния съдебен
изпълнител, като следва да съобрази всички, посочени в разпоредбата на чл.442а, ал.1
от ГПК, обстоятелства. Преди произнасянето на съдебния изпълнител по възражението
за съда липсва годен на съдебен контрол, респ. подлежащ на обжалване, акт. Съдът
няма правомощия да извършва преценката по чл.442а от ГПК преди съдебният
изпълнител да е упражнил правомощията си, а такова възражение пред него не е
заявявано.
Поради това в тази й част – относно възражението за прихващане и за
несъразмерност, жалбата се явява недопустима и като такава следва да се остави без
разглеждане.
По отношение на останалата част, съдът намира жалбата на длъжника А.П. за
допустима, тъй като касае действия, измежду визираните в чл.435, ал.2, т.2, т.6 и т.7 от
ГПК.
Разгледана по същество, жалбата в тази й част е неоснователна.
На първо място, по отношение на отказа на ЧСИ да прекрати производството на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съдът намира изложените в жалбата съображения за
изцяло неоснователни. Цитираната от жалбоподателката разпоредба визира
прекратяване на изпълнителното производство поради т.нар. „перемция” - когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години. Това прекратително основание предполага образувано и висящо изпълнително
производство, по което именно е налице бездействие на взикателя, който следва да
поддържа жизнеността на изпълнителния процес. Предприемането на изпълнителни
действия касае активност на съдебния изпълнител, а поискването на такива е акт на
взискателя, иницииращ предприемането на действията от страна на съдебния
изпълнител. Взискателят има процесуалната функция със своите действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски, както
и като иска извършване на изпълнителни действия, повтаряне на неуспешните такива и
прилагането на нови изпълнителни способи. Неосъществяването на тази активност е
риск, който той понася, тъй като е застрашен от прекратяване на изпълнителното
производство ако се забави повече от две години и чрез своето бездействие поддържа и
бездействието на съдебния изпълнител. В случая обаче самото изпълнително
производство е образувано въз основа на молба от 29.04.2021г. и по него категорично
не може да се говори за бездействие на взискателя, още по-малко за изтекъл
двегодишен срок на такова. Прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е
изцяло неприложимо в случая. Ирелевантно е соченото от жалбоподателката
обстоятелство, че изпълнителния лист, представен на ЧСИ М. с молбата от
6
29.04.2021г. е издаден преди повече от две години. Преценка на взискателя е кога да
инициира образуване на изпълнително производство, като той носи съответния риск от
погасяване по давност на вземането си по него, но погасителната давност няма общо с
перемцията. Двата правни института са напълно различни и имат различни правни
последици. Както посочихме перемцията предполага висящ изпълнителен процес и
непредприемане на изпълнителни действия по него в продължение на повече от две
години, каквато хипотеза в случая не е налице. Искането за прекратяване на
изпълнителното производство на посоченото основание се явява изцяло
неоснователно.
По отношение на твърдението за нередовност на пълномощното на адв.М.,
подал молбата за образуване на изпълнителното дело, във връзка всъщност с
възражение относно незаконосъобразното образуване на делото, следва да се посочи,
че възраженията са неоснователни. Към молбата за образуване на изп. производство е
представено надлежно пълномощно на адв. М., отговарящо на законовите изисквания,
като същото е надлежно подписано от взискателя М.Б.. Без значение е факта къде е
издадено това пълномощно – видно от него то е издадено в САЩ, Лас Вегас. От
значение е факта, че то учредява надлежно представителна власт на пълномощника за
предприемане на действия по принудително изпълнение на вземанията на Б. по
процесния изп. лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.
Преценката относно наличието на пълномощно за издаване на самия изпълнителен
лист е изцяло в компетентността на издаващия го съдебен орган и не подлежи на
съдебен контрол по реда на чл.435 от ГПК.
По отношение на разноските, следва да е отбележи, че същите са подробно,
точно и ясно посочени в ПДИ. Неяснота по отношение на тях не е налице. В ПДИ е
посочено вземането на взискателя по изпълнителния лист, както подробно и по
отделни пера разноските по изпълнителното производство до този момент, в т.ч.
направените по изпълнителното дело разноски, които на основание чл.79 от ГПК са за
сметка на длъжника, в т.ч. и авансово направените от взискателя разноски; приетия
като разноски адвокатски хонорар /приет като разноски с нарочно разпореждане по
протокол от 03.05.2021г./, както и дължимата към него момент такса по т.26 от ТТР по
ЗЧСИ. В обясненията си ЧСИ М. подробно посочва как е изчислила таксата върху
материален интерес от 1402,50лв. /1200лв.+200лв. приети други разходи и доп.
разноски от 2,50лв./.
Съдът счита, че описаните разноски са ясни и отговарят на законовите
изисквания не е налице твърдяната им необоснованост.
По отношение на наложения запор върху сметките на длъжника в ЦКБ АД и
възраженията за несеквестируемост на средствата по сметките, както и на преведената
7
по сметка на ЧСИ сума от 84лв., следва да се посочи следното:
Съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК трудовото
възнаграждение и въобще всяко /“каквото и да е“/ възнаграждение за труд, както и
пенсията са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само
секвестируемата част. Съгласно трайно установената практика от частичната
несеквестируемост по чл.446 от ГПК се ползва не само заплатата, но и всички други
вземания по трудовото правоотношение, на които работникът има право, в т.ч. и
различните видове обезщетения, заплащани от работодателя. За разлика от тези
вземания, вземанията от социални плащания са абсолютно несеквестируеми.
По принцип, секвестируемата част се определя по различен начин според
величината на дохода (след приспадане на дължимите върху него данъци и
задължителни осигурителни вноски) и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които
той издържа. Постановената от закона несеквестируемост отпада спрямо редица
притезания.
Във връзка с възраженията в жалбата, следва да се посочи, че банката изрично е
уведомила съдебния изпълнител, че по запорираната сметка постъпват вземания по
трудово правоотношение на длъжника. Следва да се отбележи, че банката не изпълнява
запора до размера на МРЗ - чл.446а, ал.3 от ГПК. Банката изрично е посочила, че ще
определя размера на несеквестируемите суми и ще превежда само секвестируемите
такива, като сметките са блокирани до размера на дължимата сума, посочен в
запорното съобщение. Следва изрично да се посочи, че ЧСИ М. изрично е наложила
запор върху сметките само до размера на дълга по делото, посочен в запорното
съобщение /чл.507а, ал.1 от ГПК/. В тази връзка възраженията за лишаване от средства
за водене на нормален живот са неоснователни. Секвестируемият, респ.
несеквестируемият размер на средствата от възнаграждение за труд е нормативно
установен /446, ал.1 от ГПК/ и безспорно съобразен от Банката, изпълняваща
наложения запор.
По отношение на преведената от Банката по сметката на ЧСИ сума от 84,09лв.,
съдът намира, че същата е секветируема, съгласно разпоредбата на чл.446а, ал.1, предл.
последно от ГПК, тъй като, макар и постъпила като възнаграждение за труд е за минал
период – преди повече от месец преди налагане на запора, не е използвана в рамките
на месеца, за който е отпусната и е придобила характера на спестявания.
По отношение на процедирането на ЧСИ по налагане на запора на банковите
сметки – с изпращане на ПДИ и в срока за доброволно изпълнение, следва да се
посочи, че същото е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.507, ал.1 от ГПК,
запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с
8
изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника.
Съображенията, изложени от жалбоподателката във връзка с друго
изпълнително производство по п.7 от жалбата й, са изцяло ирелевантни и съдът не
следва да се спира на тях.
С оглед изложеното, жалбата, в нейната допустима част, е неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от длъжника А.. В. П. с
ЕГН ********** от гр. Сливен, ****** в частта й срещу отказа на ЧСИ М.М. да
извърши прихващане с нейно насрещно вземане на основание чл.104 от ЗЗД и в
частта й относно искане за установяване на несъразмерност на наложените
обезпечителни мерки – запор на банкови сметки в ЦКБ АД, по изп. дело
№20217680400683 по описа на ЧСИ М.М., рег. №768, район на действие СлОС,
като НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№247/2021г. по описа на Сливенски
окръжен съд в тази му част, като недопустимо.
Решението в тази част, имащо характер на определение, може да бъде
обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски
апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника А.. В. П. с ЕГН **********
от гр. Сливен, ****** в останалата й частта срещу действия на съдебния изпълнител
по изп. дело №20217680400683 по описа на ЧСИ М.М., рег. №768, район на действие
СлОС, изразяващи се в отказ за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК; незаконосъобразно образуване на изпълнителното
производство, поради неяснота по пълномощното на процесуалния представител на
взискателя; неяснота и необоснованост на разноските по делото; налагане на запор на
банкови сметки, с възражение за несеквестируемост на средствата по тях, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението в тази му част е окончателно и не подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10