№ 465
гр. Варна, 25.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500513 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от процесуален представител на Д. Й. В., упълномощен от
„Адвокатско дружество В. и Б.“, гр.София, пълномощник на Д.В., против
определение №1036/12.08.2021г., постановено по т.д.№1317/20г. по описа на
ВОС, т.о., с което е оставено без уважение искането на „Адвокатско
дружество В. и Б.“ за изменение на постановеното по делото решение
№176/18.06.2021г. в частта за разноските.В жалбата се твърди, че
определението е неправилно по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което се уважи подадената молба с пр.осн. чл.248 от ГПК, като на
дружеството се присъди дължимото адвокатско възнаграждение в пълен
размер, а именно до сумата от 2 298, 18лв.
Въззиваемата страна „Гаранционен фонд“, гр.София, редовно уведомена,
не е депозирала отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
Производството по т.д.№1317/20г. по описа на ВОС, т.о. е образувано по
предявените от Д. Й. В. против „Гаранционен фонд“ обективно съединени
искове с пр.осн. чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за осъждане на ответника да й заплати
1
сумата от 35 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и сумата 1502, 20лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, които вреди са вследствие на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.07.2019г. в гр.Варна по
вина на неизвестен водач на неидентифицирано МПС, както и законната
лихва върху претендираните суми считано от 27.08.2020г. до окончателното
им изплащане.
С решение №176/18.06.2021г., постановено по т.д.№1317/20г. по описа на
ВОС, т.о., така предявените искове са изцяло уважени.
С пълномощно от 02.08.2019г. Д. Й. В. е упълномощила надлежно
„Адвокатско дружество В. и Б.“, гр.София да я представлява, вкл. пред
съдилища, до окончателното приключване на делата пред всички инстанции,
по повод защита и реализация на правата й като пострадало лице от ПТП,
настъпило на 23.07.2019г. в гр.Варна, вкл. според пълномощното и по реда на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА като материално затруднено лице.В производството
ищцата е представлявана от адвокати, преупълномощавани от управителя на
„Адвокатско дружество В. и Б.“ в хипотезата на чл.71, ал.1, изр.2 от ЗА да
представляват страната по делото.В срок е претендирано заплащането на
адв.възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие в
хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА с представен списък на разноските по
чл.80 от ГПК в о.с.з. на 26.05.2021г.Възнаграждението се претендира с
включен ДДС като са представени доказателства за регистрацията на
„Адвокатско дружество В. и Б.“ по ЗДДС.
При уважаване на исковата претенция ВОС е определил и присъдил
възнаграждение в размерите по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС,
изчислено съобразно сбора от цената на двата иска/материален интерес/, а
именно 35 000+1502, 20лв., т.е. сумата от 36 502, 20лв., за която
възнаграждението е в размер от 1 625лв. без ДДС и съответно 1 950лв. с ДДС,
като е осъдил ответникът да заплати сумата от 1 950лв. на „Адвокатско
дружество В. и Б.“ на осн. чл.38, ал.1, т.2, вр. ал.2 от ЗА.
В срока по чл.248, ал.1 от ГПК е подадена молба от адв.В. като
процесуален представител на Д.В. за изменение на решението в частта му
относно разноските чрез присъждане и на сумата, представляваща разликата
2
над 1 950лв. до 2 298, 18лв., т.е. още на 348, 18лв.В молбата се твърди, че
общо дължимото се възнаграждение на дружеството следва да бъде
определено като сбор от възнагражденията, дължими за представителството
по всеки от двата иска на осн. чл.2, ал.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, т.е.
сумата от 1 896лв. с включен ДДС по иска за неимуществени вреди и сумата
от 402, 18лв. с включен ДДС по иска за имуществените вреди, или общо
сумата от 2 298, 18лв.“Гаранционен фонд“ в депозирания отговор по молбата
в срока по 248, ал.2 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност
и моли да бъде оставена без уважение.
В производството са предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване два отделни иска, съответно за присъждане обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 35 000лв. и за присъждане
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 502, 20лв.
Действително исковете са предявени от един ищец и против един ответник,
но се касае за два отделни иска, защото се претендира обезщетение за
търпени различни видове вреди, засягащи съответно различни видове блага,
макар и настъпили в резултат от едно вредоносно деяние.На осн. чл.5, ал.2 от
Наредба №1/04г. на ВАдвС, приета с изменението на наредбата с ДВ,
бр.84/16г., за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно.Предвид така посочената
норма и следва да се приеме, че при предявени различни искове от един ищец
при уважаването им се следва възнаграждение за всеки от тях поотделно.В
този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, която се споделя от
настоящия състав на ВАпС, а именно: Определение №90/07.02.2019г. по гр.д.
№3870/18г., IV гр.о.; Определение №178/05.03.2019г. по гр.д.№3320/18г., IV
гр.о.; Определение №43/23.02.2021г. по т.д.№2967/19г., I т.о.; Определение
№118/ 15.03.2021г. по ч.т.д.№1469/20г., I т. о.; Определение
№165/22.04.2021г. по ч.гр.д. №125/21г., III гр.о.; Определение
№60309/02.08.2021г. по ч.т.д.№2005/20г., II т.о.; Определение
№60453/02.08.2021г. по т.д.№2006/20г., II т.о. и др.В настоящия случай
възнаграждението за първия иск се следва в размерите по чл.7, ал.2, т.4 от
посочената наредба и възлиза на сумата от 1 896лв. с включен ДДС, а за
втория в размерите по чл.7, ал.2, т.2 и възлиза на 402, 18лв., също с включен
3
ДДС, или общо сумата от 2 298, 18лв.Молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК е
основателна и следва да бъде уважена.Обжалваното определение следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което решението на ВОС
се измени в частта за разноските, като на адв.дружество се присъди още
сумата от 348, 18лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №1036/12.08.2021г., постановено по т.д.№1317/20г.
по описа на ВОС, т.о., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на осн. чл.248 от ГПК решение №176/18.06.2021г., постановено
по т.д.№1317/20г. по описа на ВОС, т.о., в частта му относно разноските, с
която „Гаранционен фонд“ е осъден да заплати на „Адвокатско дружество В.
и Б.“ сумата от 1 950лв. на осн. чл.38, ал.1, т.2, вр. ал.2 от ЗА, като
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, да заплати на
„Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК *********, още и сумата,
представляваща разликата над 1 950лв. до 2 298, 18лв., т.е. още 348, 18лв.,
представляваща адв.възнаграждение/с включен ДДС/ на осн. чл.38, ал.1, т.2,
вр. ал.2 от ЗА.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5