Решение по дело №566/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Н. С. Н. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против Решение №92/08.05.2024г., постановено по АНД №124/2024г. по описа на Районен съд Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът намира, че вмененото му административно нарушение се явява несъставомерно. Неправилен бил изводът на съда, че с поведението си Н. „саботирал“ тестването за наркотични вещества и по двата възможни начина – чрез полеви тест и чрез даване на кръвна проба. По делото били събрани гласни доказателства, от които ставало ясно защо Н. предпочел да даде кръвна проба, но в решението тези показания не били обсъдени, нито причината, поради която в крайна сметка не била взета кръвна проба. Въпреки, че Н. се явил, макар и в края на посоченото в талона време, вместо полицаите да го съпроводят до лекарския кабинет, му заявили, че е закъснял и напуснали болничното заведение, като по този начин възпрепятствали даването на кръвна проба. Поради това не можело да се обоснове категоричен извод за виновно поведение от страна на Н.. Навеждат се доводи, че нарушението предполагало изцяло липса на воля за съдействие на контролните органи, каквото в случая не било установено. Сочи се, че събраните по делото доказателства не установявали по категоричен начин умишлено възпрепятстване на проверката за употреба на наркотици. На следващо място се твърди, че при съставянето на АУАН и последващото издаване на наказателното постановление са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя, като в тази връзка се навеждат доводи, че в конкретния случай бил нарушен чл.103 от ЗДвП, а в АУАН и в НП като нарушена разпоредба бил посочен чл.174 ал.3 от ЗДвП, без дори да се уточнява коя точно хипотеза. Освен това, последната норма била санкционна. Наред с това, в НП било посочено, че на нарушителя се налага наказание по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, а текстовото описание на нарушението съответствало на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата, с оглед на което счита, че съдебното решение като правилно, законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С решението, предмет на касационна проверка, Районен съд - Хасково е потвърдил Наказателно постановление №23-1253-001824/01.11.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР Хасково, сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на Н. С. Н., за нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 02.10.2023г., около 14.45 часа, в [населено място], на [улица]до хотел „Вертикал“ в посока на движение към бул. „България“, жалбоподателят Н. С. Н. управлявал товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. №[рег. номер], собственост на фирма „Формапро“ О., като автомобилът бил спрян за проверка от Л. И. А. и П. Г. Н. – полицейски служители, автопатрул. В. Н. С. Н. отказал да бъде тестван за употреба на наркотици с „Дръг Тест 5000“ ARJM-0048. Издаден му бил и връчен Талон за медицинско изследване №116913. В. Н. С. Н. отишъл в ЦСМП – [населено място], но не дал кръвна проба. След това бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, серия GA №849010 за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение, а в съответната предвидена за това графа е вписал, че няма възражения и на същата дата получил екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка. На 01.11.2023г. от Началник група в ОДМВР- Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, е издадено процесното наказателно постановление.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство са спазени всички процесуални правила. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат изискуемите от закона реквизити, като извършеното от Н. С. Н. нарушение е безспорно установено и доказано, както от приобщените по делото писмени доказателства, така и от събраните гласни доказателства. Административните наказания са правилно и законосъобразно определени както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на извършеното нарушение, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Правилно въззивният съд е приел, че издаденото наказателно постановление е издадено в необходимата форма и реквизити, нарушението и правната му квалификация са правилно установени. От доказателствата по делото е безспорно, че на установената дата и място на извършване, административно наказаното лице е осъществило фактическия състав на нарушението. Следва да се посочи, че съгласно нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

От цитираната разпоредба е видно, че за съставомерността на санкционираното деяние по второто предложение на нормата е достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, какъвто безспорно е описан и в АУАН и в НП. Налице е и отказ от страна на водача да даде материал за медицинско изследване. Посочените релевантни обстоятелства се установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – както от разпита на свидетелите, така и от писмените доказателства.

С оглед правилно установената от районния съд фактическа обстановка и липсата на ангажирани доказателства, които да оборят същата, от страна на наказаното лице, правилен е изводът на районния съд, че се доказва извършването на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП, за което законосъобразно на лицето са били наложени административните наказания, предвидени в посочената разпоредба.

Наведените в касационната жалба съображения са неоснователни. Идентични възражения са били посочени и пред районния съд, който е обсъдил същите, като изложените в тази насока мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо преповтарянето им, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК, настоящият състав препраща към тях. В допълнение следва да се посочи, че в случая и в АУАН, и в НП се съдържа точна конкретизация на осъщественото от фактическа страна и точната нарушена разпоредба. Нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП предвижда санкция за създаване на пречки от страна на извършителя да бъде проверено и установено наличието на употреба на наркотични вещества, като предвижда два способа за това - отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози ИЛИ – неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, в условията на алтернативност. В този смисъл, при реализирането на който и да било от двата способа, регламентирани с нормата, ще бъде осъществен състава на нарушението. От субективна страна, деянието е извършено виновно, доколкото лицето, за което не се спори, че е правоспособен водач на МПС, със самия отказ да се подложи на проверка с посоченото техническо средство е осъществил признаците на визираното в правната норма административно нарушение. Безспорно е установено също, че на лицето е издаден и талон за медицинско изследване, но той не е изпълнил даденото му предписание. От горното следва, че Н. С. Н. виновно е осуетил опита да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози по предвидения в закона ред, поради което законосъобразно административнонаказателната му отговорност е ангажирана на основание чл.174 ал.3, предл. второ от ЗДвП. Деянието е квалифицирано правилно и са наложени съответни на него наказания, както по вид, така и по размер.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция приема, че Районен съд Хасково е изследвал и обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства, изпълнявайки задълженията си, посочени в чл. 13 от НПК, а именно - че съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Доказателствата, представени и събрани в хода на проведеното административнонаказателно производство, са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и така въззивният съд е достигнал до крайния правилен и законосъобразен извод, че нарушението, за което на касатора Н. е съставен АУАН и съответно е издадено наказателно постановление, е извършено от него.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Хасково намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е потвърдено НП е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №92/08.05.2024год., постановено по АНД №124/2024год. по описа на Районен съд Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.