Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Плевен, 01. 11. 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в
публичното заседание на 04.10.2017година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова като разгледа докладваното
от съдия Видолова гр. д. № 3833 по описа за 2017 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба
от „Б.П.Б.“ АД, срещу К.Г.К. и Ю.С.Г. ***, за признаване на установено на осн. чл. 422 от ГПК, съществуването на вземането на ищеца
от ответника сумата от общо 1614.85 лв.,
от които: 936.60 лв., представляваща изискуема и непогасена главница по
Рамков Договор за издаване на международна кредитна карта, издадена от
27.12.2010 г. и Договор за солидарна отговорност № 20101014006, сключен на дата
27.12.2010 г., Тарифа и общи условия на банката, 138.23 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 20.01.2016 год. до 16.01.2017 год., 246.46 лв.,
представляваща наказателна лихва за забава за периода от 20.01.2016 год. до
15.02.2017 год., 154,36 лв., представляваща дължими такси за периода 20.01.2016
г. до 15.02.2017 г., 139.20 лв., представляващи нотариални такси, съгласно
Общите условия на Банката, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 16.02.2017год. до изплащане на сумата, както и разноски по ч.гр.д. 1246/17г.
на ПлРС. Твърди, че е налице неизпълнение на
задължение по рамков договор за издаване на международна кредитна карта от
27.12.2010г., от страна на кредитополучателя К.Г.К. и от страна на солидарния
длъжник Ю.С.Г., като крайният срок за изпълнение на всички задължения е бил
28.02.2017г. Твърди, че поради неизпълнението на задълженията по договора,
кредита е бил обявен за предсрочно изискуем, на ответниците
били изпратени нотариални покани за обявяването ѝ, и тя е настъпила на 17.01.2017г.,
и в указания срок на длъжниците да погасят дълга,
отново не е настъпило плащане. Сочи, че предвид неизпълнението е проведено
заповедното производство по ч.гр.д. 1246/17г. на ПлРС,
по което и двамата длъжници са възразили. Това
поражда правния интерес на банката да предяви установителните
искове по настоящето производство. Претендират се разноските по делото.
Ответникът К.Г.К. счита, че искът е неоснователен и недоказан. Прави възражение
за нищожност на договора, като
сключен в нарушение на добрите нрави
и противоречие на закона, предвид прекомерно високия размер на договорената
лихва и годишния процент на разходите.
Сочат, че към момента на
сключване на договора са действали
ЗПК и ЗЗК, и договорът попада
в тяхната регулация, като считат, че
съдържанието му не отговаря на
изискванията на чл. 13 от ЗПК. Сочи
и че е нарушен чл. 19 ал. 4 от
ЗПК, т.к. ГПР е над 5 пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения.
Твърди,
че налице липса на еквивалентност
в насрещните престации. Моли
съда да отхвърли
иска и възразява за прекомерност на двете юрк.възнаграждения в исковото и в заповедното производство. Въпреки, че по
делото е постъпил отговор от ответника Ю.С.Г., то той е подписан от името на
другия ответник, не представено пълномощно за това действие, и ответникът не е
се е явил в съдебно заседание да потвърди действията си. Поради горното, съдът
е приел, че отговор от този ответник по делото липсва.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното: Претенцията на ищеца е с правно основание чл.
422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта
на вземането по издадена в полза на ищеца Заповед по ч. гр. д. № 1246/2017г. по
описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като по
издадената заповед са постъпили възражения от длъжниците - поръчители в
установения двуседмичен срок, а заявителят е предявил претенцията по чл. 422 от ГПК в указания едномесечен срок.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1246/2017г., ищецът е подал на 16.02.2017г. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу солидарните длъжници К.Г.К. и Ю.С.Г., по Рамков Договор за издаване на международна кредитна карта, издадена от
27.12.2010 г. и Договор за солидарна отговорност № 20101014006, сключен на
27.12.2010 г., срещу която е постъпило възражение от двамата длъжника. Приложено
е извлечение от счетоводните книги на ищеца л. 8 от заповедното производство,
съгласно което кредита е станал предсрочно изискуем, считано от 17.01.2017 г.,
като главницата е в размер на 936.60 лв., договорната лихва е 138.23 лв. за периода 20.01.2016
г. – 16.01.2017 г., наказателната лихва е в размер на
246.46 лв. за периода 20.01.2016 г. – 15.02.2017 г.,
а таксите за периода 20.01.2016 г. – 15.02.2017 г. са в размер на 154.36 лв. Посочени са и нотариални
такси, съгласно Общите условия
на банката в размер на 139.20 лв.
Също така е посочено, че последната издадена по договора кредитна
карта /пластика/ е с изтичане на срок на валидност 31.12.2016 г. като крайния срок за издължаване на всички задължения по кредитната карта е следвало да бъде 28.02.2017 г. Предсрочната изискуемост обаче е била претендирана, тъй като с нотариални покани до двамата солидарни длъжници банката-кредитор е претендирала дължимите просрочени суми към 02.12.2016 г. в 7 – дневен срок, и е предупредила, че ако
не получи в срок плащане на дължимите
просрочени суми, прекратява договорните отношения
и обявява цялата сума по
кредита за предсрочно и незабавно
изискуема. Нотариалните покани са връчени
на длъжника К.Г.К. – на 12.10.2016 г., а чрез залепване на обявление - на длъжника Ю.С.Г. на 10.01.2017 г., както
е приел с оглед празничните дни връчващия
нотариус.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че при преглед на движението по договора за кредитна
карта, лимитът по договора, който по дефиниция може да бъде усвояван и
погасяван многократно, е бил ползван именно по този начин. През периода на
действия на кредитната карта картодържателя не е
ползвал картата за покупки, а е теглил единствено парични суми в брой, които
възлизат общо на 7 849.42 лв. За теглените суми в брой е начислявана
годишна лихва в размер на 18%, а при
неплащане на вноските – по 28% годишно, като за целия период начислената лихва е
в размер на 972.17 лв. Начислени са и такси, съгласно уговорените в договора - по
3% при теглене в брой, както и уговорената такса от 50.00 лв. годишно за
обслужване, като общия им размер е 734.06 лв. Нотариалните такси, заплатени от
банката във връзка с установените задължения по процесните
договори възлизат на сумата от 139.20 лв. За целия период на действие на
кредитната карта кредитополучателя е заплатил в банката обща сума от
8 080.00 лв. като последното му плащане е било на 04.12.2015 г. на сума в
размер на 60.00 лв., и след погасяване на различните видове начисления и
съгласно месечните извлечения, са останали непогасени задължения в размер на
размера на посочените суми в извлечението на банкова сметка ***.02.2017 г.
/лист 8 от заповедното производство/. Предсрочната изискуемост е била обявена поради незаплащане в срок на
главница от 270.71 лв. за периода 20.01.2016 г. – 16.01.2017 г., както и лихвите,
таксите и нотариалните такси. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че
след като е обявил кредита за предсрочно изискуем, банката вече е претендирала
не само просрочието на главница от 270.71 лв., а
цялата непогасена главница до този момент в размер на общо 936.60 лв. Реално
кредитополучателят е спрял да плаща ежемесечните си задължения още през януари
2016 г. и през цялата 2016 г. няма плащане по картата, като за този период са
се трупали задължения и са се начислявали лихви върху кредитния лимит.
Договорната лихва е начислена до обявяване на договора за предсрочно изискуем.
По отношение на лихвите вещото лице е посочило, че лихвите са договорени
конкретно в сключения договор и са определени на 18% и 28% - наказателна, като
обичайно лихвите на кредитните карти са по-големи от тези на потребителските
кредити. Обичайно има разлика между лихвите по двата вида кредити, което е
характерно при теглене на суми от кредитни карти. Именно и само такова теглене
е констатирало вещото лице при прегледа на движението по кредитната карта на
кредитополучателя К.Г.К..
При тези данни, съдът намира от правна страна
следното: В случая ответникът К.К. се явява
кредитополучател по рамковия договор от 14.10.2010г., а съгласно сключения
отделен договор за солидарна отговорност от 27.12.2010 г., ответникът Ю.С.Г. се
явява солидарен длъжник, което им качество не се оспорва, не се оспорват и подписите им в двата договора. Солидарната отговорност в случая е договорна и
обхваща всяка дължима сума по отпуснатия кредит включително главница, лихви и
разноски и всякакви други суми възникнали поради неизпълнение на договора от
страна на длъжника /чл.2 от Договора за солидарна отговорност/. Безспорно е, че
в случая банката е обявила кредита за предсрочно изискуем поради неизпълнение
на договора в продължение на 11 месеца от страна на който и да е от солидарните
длъжници. От приложените по делото доказателства се установява, че за предсрочната изискуемост
двамата длъжника са били по отделно уведомени чрез нотариални покани, като им е
бил даден срок за доброволно изпълнение, след изтичане на последния от които,
кредитът е станал предсрочно изискуем. Размерът на задълженията е безспорно
установен по делото от неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза и
съобразно всички уговорки в двата договора и общите условия за издаване,
предоставяне и използване на международни кредитни карти VISA/MASTERCARD, издавани от б. „П.Б.“ АД. Тези условия са налице
както задължения за връщане на сумите, така и такси, разноски и размер на
лихви. Независимо, че ответникът К.Г.К. е заявила, че счита, че договорът е
недействителен, по делото не се доказаха твърденията ѝ за такава
недействителност. Посоченият в отговора на ответника чл. 13 от ЗПК е неприложим
в случая, доколкото не се твърди или претендира по делото превишаване на
наличността на сметката по кредитната карта. По делото не се доказа и
твърдението, че е нарушен чл.19, ал.1 от ЗПК, т.к. възразилият ответник не
представи никакви доказателства и не направи доказателствени
искания за аргументиране на своята теза, че ГПР е бил по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Твърдяната
значителна липса на еквивалентност в насрещните престации
също не бе доказана. По делото се установи, че реалния размер на ползвания
кредит за периода 2011-2016 г. е бил в размер на 7 849.42 лв., а претенцията
на ищеца за главница е в размер под уговорения лимит от 1 000.00 лв. по процесната кредитна карта.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че
вземането на ищеца за задълженията на
кредитополучателя и солидарния длъжник по Рамков Договор за издаване на международна кредитна карта от 27.12.2010 г. и Договор за солидарна отговорност № 20101014006, сключен
на 27.12.2010 г. е било предсрочно изискуемо към
датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 1246/2017 г. в съда - 16.02.2017 г., и искът
за съществуване на вземането, който е
обвързан именно с момента на подаване на заявлението /който се счита и за дата
на подаване на исковата молба/, следва да
се уважи изцяло във всеки един от посочените му
елементи.
При този
изход на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца направените по делото разноски. Налице е възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, посочен първо като юрисконсултско възнаграждение, а в последствие общо като
прекомерност на разноските на ищеца. В случая е налице представляване на ищеца
от адвокат, а не от юрисконсулт, както в заповедното, така и в исковото
производство. И в двата случая адвокатското възнаграждение е под минимума,
предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – чл.7, ал.2 т. 2 /за исковото/ и ал.7/за заповедното
производство/, поради което възнаграждението за прекомерност на основание
чл.78, ал.5 от ГПК се явява неоснователно и не следва да бъде уважено. Поради
горното, съдът намира, че ответниците дължат на ищеца
разноски в общ размер на 537.70 лв. за исковото производство, както и разноски
в общ размер на 152.30 лв. за производството по ч.гр.д.№ 1246/2017 г. на ПлРС.
По изложените
съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн.
чл. 422 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, че К.Г.К., ЕГН **********,***
– като кредитополучател по Рамков Договор за издаване на международна кредитна
карта от 27.12.2010 г. и Ю.С.Г., ЕГН **********,*** – като солидарен длъжник по
Договор за солидарна отговорност № 20101014006, сключен на дата 27.12.2010 г., ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на “Б.П.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, сумите
от 936,60 лв., представляваща
изискуема и непогасена главница, 138,23 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 20.01.2016 год. до 16.01.2017 год., 246,46 лв.,
представляваща наказателна
лихва за забава за периода от 20.01.2016 год. до 15.02.2017 год., 154,36 лв., представляваща дължими такси за периода 20.01.2016 г. до 15.02.2017 г.,
139,20 лв., представляващи нотариални такси, съгласно Общите условия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.02.2017год. до изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 810/17.2.2017г. по ч.гр.д.№ 1246/2017 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА К.Г.К., ЕГН **********,***
и Ю.С.Г., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на “Б.П.Б.“
АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, разноски в общ размер на 537.70 лв. за
исковото производство, и разноски в общ размер на 152.30 лв. за производството
по ч.гр.д.№ 1246/2017 г. на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: