Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1735
09.11.2015 г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІ-ви граждански
състав
На девети октомври през две хиляди и петнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
Секретар:Ж.С.
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №7844 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба на „С.Ж.Е.” АД, ЕИК ..............., седалище и адрес на управление в гр.В.,
бул.”В. В.” №...., представлявано от Изпълнителния
Директор Е.П.Б. и Прокуриста
Д.Д.Х., подадена чрез пълномощник – юк.И.Д. и
входирана под №........ на 10.11.2014 г., против
ответниците Х.Д.И., ЕГН ********** и
В.К.И., ЕГН **********,***, с
която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответниците солидарно дължат на банката следните суми: 21 975,12 лева,
представляваща главница, дължима по договор за кредит „Е.” №............/14.02.2008
г., обявен за предсрочно изискуем на 24.03.2010 г., ведно с дължимото по
договора за кредит обезщетение за забавено плащане в размер на 19,6 процента
върху неплатената главница, считано от 10.05.2013 г. до окончателното
погасяване на главницата, както и дължимата по договора за кредит наказателна
договорна лихва за забава за периода от 24.03.2010 г. до 09.05.2013 г. в размер
на 10 125,46 лева.
В исковата си молба ищецът - „С.Ж.Е.” АД, ЕИК ............., заявява
следните факти:
На 14.02.2008 г., между „С.Ж.Е.” АД, ЕИК ........... - кредитор,
Х.Д.И. – кредитополучател и В.К.И.
– съдлъжник, е сключен Договор за банков кредит „Е.” №........, по силата, на който на 14.02.2008 г. банката
предоставила за потребителски нужди по разплащателната сметка на
кредитополучателя Х.И. кредит в размер на 26 500 лева. Погасяването е следвало
да става по погасителен план, неразделна част от договора, на 84 равни
ежемесечни вноски, всяка в размер на 499,51 лева и падеж – всяко 30-то число на
месеца, считано от 30.03.2008 г. Кредитът е погасяван редовно до 30.06.2009 г., като при
настъпване на падежа на 17-та вноска по погасителния план – 30.07.2009 г., по
разплащателната сметка на кредитополучателя не е имало достатъчно наличност и
неплатени останали 217,93 лева от лихвата и 224,49 лева за главницата.
Кредитополучателят Х.И. и съдлъжникът
В.И. изпаднали в забава от 237 дни, а банката обявила предсрочна изискуемост на вземането, произтичащо от договора за кредит
„Е.”, като с покана, изх.№10408/08.03.2010 г.,
получена от ответниците на 10.03.2010 г., ги уведомила за просрочените
задължения, техния размер и обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
На 10.05.2013 г., банката подава заявление до Районен съд Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за задълженията на кредитополучателя и съдлъжника, по което е образувано ч.гр.д.№3669/2013 г. по описа на БРС, по което съдът издава Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №2386/13.05.2013 г. и изпълнителен лист, въз основа на която ответниците били осъдени да заплатят солидарно на банката следните суми: 21 975,12 лева
- главница по Договор за кредит „Е.” №........../14.02.2008 г., 12 159,02 лева
-договорна
лихва за периода от 24.03.2010 г. до 09.05.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението на 09.05.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 682,68 лева – разноски
по делото.
Въз основа на изпълнителния лист,
на 12.08.2013 г. е образувано изпълнително дело №00075/2013 г. по описа на ЧСИ Т.К. *** действие – ОС-гр.Бургас.
Междувременно, ответниците подават
частна жалба срещу разпореждането от 13.05.2013 г., постановено по ч.гр.д.№3669/2013 г. по описа на БРС, по която е образувано в.ч.гр.д.№4/2014 г. по описа на БОС, който със свое
определение №62/09.01.2014 г. отменя разпореждането за незабавно изпълнение на
заповедта и обезсилва издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Издадената
заповед за изпълнение №2386/13.05.2013 г. придобива характер на заповед,
постановена по чл.410 от ГПК, а подадената от
ответниците, на 29.11.2013 г., частна жалба - такава на възражение по чл.414 от ГПК, за което банката е уведомена на 09.10.2014 г.
Настоящият иск е входиран в РС-гр.Бургас на 10.11.2014 г., като е изпратен по пощата на 07.11.2014 г. и чрез него и
щецът отправя искане да бъде прието за
установено, че ответниците солидарно дължат на банката следните суми:
21 975,12 лева, представляваща главница, дължима по договор за кредит „Е.”
№............/14.02.2008 г., обявен за предсрочно изискуем на 24.03.2010 г.,
ведно с дължимото по договора за кредит обезщетение за забавено плащане в
размер на 19,6 процента върху неплатената главница, считано от 10.05.2013 г. до
окончателното погасяване на главницата, както и дължимата по договора за кредит
наказателна договорна лихва за забава за периода от 24.03.2010 г. до 09.05.2013
г. в размер на 10 125,46 лева. Разликата от 2033,56 лева в наказателна договорна
лихва, претендирана посредством заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д.№3669/2013
г. по описа на БРС и издадена заповед за изпълнение №2386/13.05.2013 г., ищецът
аргументира с погасяване на основание извършено прихващане.
С определение №1661 от 24.02.2015
г., л.105, на основание чл.213 от ГПК, настоящият иск
е съединен с иска на „С.Ж.Е.” АД, ЕИК
............., седалище и адрес на управление в гр.В., бул.”В.В.” №....., представлявано от Изпълнителния Директор Е.П.Б. и Прокуриста Д.Д.Х., подадена чрез пълномощник – юк.С.Й. и
входиран под №6722 на 20.02.2015 г., против
ответниците Х.Д.И., ЕГН ********** и
В.К.И., ЕГН **********,***, с
който се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответниците солидарно дължат на банката сумата от 2033,56 лева, представляваща
наказателна лихва, начислена за периода от 24.03.2010 г. до 01.09.2010 г. върху
предсрочно изискуема главница от 23 245,12 лева, дължима по договор за
кредит „Е.” №.........../14.02.2008 г.
В исковата си молба ищецът - „С.Ж.Е.” АД, ЕИК ................., преповтаря част от заявените с искова молба, рег.№43162/10.11.2014 факти, като наред с тях посочва още, че за претендираната сума има подадено от банката заявление до Районен съд Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за задълженията на кредитополучателя и съдлъжника, по което е образувано ч.гр.д.№7480/2014 г. по описа на БРС, по което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №4386/27.10.2014 г. и изпълнителен лист, въз основа на която ответниците били осъдени да заплатят солидарно на банката сумата от 2033,56 лева
- наказателна лихва за периода
от 24.03.2010 г. до 01.09.2010 г., начислена върху неплатена предсрочно
изискуема главница в размер на 23 245,12 лева, дължима по Договор за
кредит „Е.” №............./14.02.2008 г., както и сумата от 340,67 лева –
разноски по делото.
Въз основа на изпълнителния лист, на 03.11.2014 г., е
образувано изпълнително дело №00096/2014 г. по описа на ЧСИ Т.К.
*** действие – ОС-гр.Бургас.
По повод на постъпили възражения
от страна на длъжниците Х.И. и В.И.,
със съдебно разпореждане №1064 от 14.01.2014 г., на заявителя са дадени
указания за предявяване на иск, на основание чл.415 от ГПК. Същият е входиран на 20.02.2015 г. под №6722,
като е изпратен по куриер на 19.02.105 г.
По повод на постановено по делото
съдебно разпореждане №6325 от 16.03.2015 г., л.131, банката-ищец,
с уточняваща молба от 31.03.2015 г., л.141, конкретизира петитума на
съединените искове досежно претендираните суми, като го заявява по следния
начин: сумата от 21 975,12 лева, представляваща главница, дължима по
договор за кредит „Е.” №............./14.02.2008 г., обявен за предсрочно
изискуем на 24.03.2010 г., ведно с дължимото по договора за кредит обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от
10.05.2013 г. до окончателното
погасяване на главницата, както и дължимата по договора за кредит наказателна
договорна лихва за забава за периода от 24.03.2010 г. до 09.05.2013 г. в размер
на 12 159,02 лева, представляваща сбор от лихвата, предявена с първата
искова молба и лихвата, предявена с втората искова молба. В тази връзка, по
първата искова молба, рег.№43162/10.11.2014 г., претендираната от ищеца наказателна договорна лихва е в
размер на 10 125,46 лева, а по втората искова молба, рег.№6722 на 20.02.2015 г. - в размер на 2033,56 лева, а сборът им се
равнява на 12 159,02 лева.
И по двете искови молби, съединени
за разглеждане в едно общо производство, се твърди, че съдлъжникът
В.К.И. е встъпила в дълга на кредитополучателя на
основание част ІІ, чл.17 от договора и отговаря за
изпълнението на всички задължения по него, поради което и дължи същото, за
което се е задължил кредитополучателя и в същия обем.
В срока по чл.131
от ГПК ответниците – Х.Д.И. и В.К.И.,
чрез пълномощника си – адв.П.М., депозират писмен
отговор на подадената искова молба, рег.№43162/10.11.2014
г., в който изразяват становище за: недопустимост на исковата претенция,
заявена с искова молба, рег.№43162/10.11.2014 г.,
поради липса на правен интерес, като считат, че издадената Заповед
№2386/13.05.2013 г. е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт –определение
№62/09.01.2014 г., постановено по в.гр.д.№4/2014 г. по
описа на БОС, поради което и защитата на заявителя може да бъде осъществена
единствено с осъдителен иск за вземанията му против длъжника, а не с
установителен иск, какъвто е предявен, поради което и се претендира
прекратяване на производството. Прекратяване на производството се претендира и
на основание настъпила преклузия, която се
аргументира със становище, че искова молба, рег.№43162/10.11.2014
г. е подадена след изтичане на едномесечния срок по
чл.415 от ГПК; нередовност на искова
молба, рег.№43162/10.11.2014 г., поради това, че
заявените с нея претенции не са идентични с тези, за които има издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№3669/2013 г. по описа на БРС; неоснователност на исковата претенция по основание и размер, тъй
като липсват доказателства за отправено към длъжниците изявление от страна на
банката, че последната счита кредита за предсрочно изискуем, както и поради
липса на погасителен план към сключения между страните договор за кредит „Е.” №.........../14.02.2018
г. Претендират се разноски и издаване на обратен изпълнителен лист.
В срока по чл.131
от ГПК ответниците – Х.Д.И. и В.К.И.,
чрез пълномощника си – адв.П.М. депозират писмен
отговор и на подадената искова молба, рег.№6722/20.02.2015
г., в който изразяват становище за: недопустимост на исковата претенция,
тъй като заявената с искова молба, рег.№6722/20.02.2015 г.
претенция за лихви в размер на 2033,56 лева по Договор за банков кредит „Е.” №............./14.02.2010
г. за периода 24.03.2010 г. – 01.09.2010 г. е част от заявената вече в пълен
размер искова претенция, обективирана в искова молба, вх.№43162/10.11.2014 г.,
поради което и се претендира прекратяване на производството. Прекратяване на
производството се претендира и на основание настъпила преклузия,
която се аргументира със становище, че искова молба, рег.№6722/20.02.2015
г. е подадена след изтичане на едномесечния срок по
чл.415 от ГПК; нередовност на искова
молба, рег.№6722/20.02.2015 г., поради противоречие
между обстоятелствена част и петитум на иска, който считат за предявен като
осъдителен, като в същото време изразяват становище за недопустимост на исковата претенция, тъй като считат, че издадената
по ч.гр.д.№7480/2014 г. по описа на БРС Заповед №4386/27.10.2014 г., е
обезсилена с влязъл в сила съдебен акт –определение №578/05.03.2015 г.,
постановено по в.гр.д.№188/2015 г. по описа на БОС,
поради което и защитата на заявителя може да бъде осъществена единствено с
осъдителен иск за вземанията му против длъжника, а не с установителен иск,
какъвто е предявен; неоснователност
на исковата претенция по основание и размер, тъй като липсват доказателства за
отправено към длъжника изявление от страна на банката, че последната счита
кредита за предсрочно изискуем. С отговора се навеждат и възражения за: изтекла
давност по ЗЗД; за възникване на солидарна отговорност на длъжниците; за
подсъдност на делото пред ОС-гр.Бургас; срещу
съединяването на гр.д.№7844/2014 г. по описа на БРС с
гр.д.№1013/2015 г. по описа на същия съд за разглеждането им в едно общо
производство. Претендират се разноски и издаване на обратен изпълнителен лист.
С определение от 08.04.2015 г., л.192, постановено по реда на чл.140 от ГПК, съдът е
възприел възражението на ответниците за недопустимост на производството по
предявения с искова молба, рег.№6722/20.02.2015 г.,
иск за основателно и е прекратил
производството в тази му част, като е обезсилил издадената Заповед за
изпълнение №4386/27.10.2014 г. по ч.гр.д.№7480/2014 г. по описа на БРС.
Определението не е било обжалвано от страните и е влязло в сила, поради което и
претенцията на ответниците Х.И. и В.И.,
депозирана чрез пълномощника им – адв.П.М. в отговора
на искова молба, рег.№6722/20.02.2015 г. и поддържана в съдебно заседание и писмени бележки, за
издаване на обратен изпълнителен лист, се явява допустима. Разгледана по
същество обаче е неоснователна по мотиви, които съдът ще обсъди подробно по-нататък
в решението си.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – юк.С.Й., която поддържа иска срещу ответниците Х.И. и В.И. и ангажира доказателства. В писмени бележки излага правни
доводи за неоснователност на възраженията на ответниците, направени чрез
пълномощника им и по същество се иска от съда да уважи иска на банката-ищец,
като съдът постанови решение, с което приеме за установено, че двамата
ответника Х.Д.И. и В.К.И.
солидарно дължат на банката сумата от 21 975,12 лева, представляваща
главница, дължима по договор за кредит „Е.” №............../14.02.2008
г., обявен за предсрочно изискуем на 24.03.2010 г., ведно с дължимото по
договора за кредит обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху неплатената главница, считано от 10.05.2013 г. до окончателното
погасяване на главницата, както и дължимата по договора за кредит наказателна
договорна лихва за забава за периода от 24.03.2010 г. до 09.05.2013 г. в размер
на 10 125,46 лева, присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение №2386/13.05.2013 г., издадена по ч.гр.д.№3669/2013 г. по описа на
БРС; претендира се присъждането на направените по делото разноски, за които се представя
списък по чл.80 от ГПК и се възразява за прекомерност на претендирания от
ответниците адвокатски хонорар.
В съдебно заседание, ответниците Х.И. и В.И., чрез пълномощника си –
адв.П.М. от САК, поддържат отговора на искова молба, рег.№43162/10.11.2014 г., въведените
в него и в отговора на искова молба, рег.№6722/20.02.2015 г.
възражения, ангажират доказателства и молят за отхвърляне на исковете по
подробно изложени в писмени бележки аргументи. Претендират за присъждане на
направените по делото разноски, включително и тези по прекратеното такова с
определение на съда от 08.04.2015 г., както и тези по водените изпълнителни производства.
От съда се иска да издаде и обратен изпълнителен лист по „направени прихващания
и присъдени суми в полза на заявителя по образувано заповедно производство”.
Наред с горното се възразява срещу искането на ищеца за присъждане на разноски
по представен с писмени бележки списък. Прави се и възражение за прекомерност
на търсеното юрисконсултско възнаграждение.
Правната квалификация на
предявените обективно кумулативно съединени искове е по чл.422, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Бургаският районен съд като
обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна:
По делото е приет като
доказателство Договор за кредит „Е.” №.............. от
14.02.2008 г., от който действително се установява, че б анката-ищец – „С.Ж.Е.”
АД е предоставила на ответника Х.Д.И. кредит в размер
на 26 500 лева за потребителски нужди; че договорът е подписан и от втория
ответник по делото - В.К.И., като съдлъжник,
поел задълженията да отговаря солидарно с кредитополучателя – Х.Д.И. за всички негови задължения, произтичащи от договора
и да дължи същото, за което се е задължил и кредитополучателя, и в същия обем;
че кредитът е усвоен
изцяло от кредитополучателя и е следвало да се погасява по погасителния план от
13.02.2008 г.; че същият е неразделна част от сключения договор за кредит „Е.” №............./14.02.2008 г. и от съдържанието им действително
се установява, че страните са договорили период за погасяване от 84 месеца,
размер на погасителната вноска /месечна анюитетна/ -
499,51 лева, падеж – 30-то число на съответния месец; че е следвало да бъде
върнат в уговорените срокове, ведно с дължимите такси, разноски, лихви, а ако е
сключена застраховка – и със застрахователните премии. В чл.11,
б.”а” от договора, страните са договорили възможността банката да изиска
предсрочно погасяване на предоставения кредит, ведно с начислените лихви с
първи предстоящ падеж, като обяви кредита за предсрочно изискуем при
неизпълнение на задължение на кредитополучателя по договора, като от момента на
настъпване на изискуемостта, задължението на
кредитополучателя се състои от сумата на просрочените застраховки, дължимите на
банката такси, комисиони, разноски и извънредни разходи свързани с отпускането,
обезпечаването, управлението и събирането на кредита /до окончателното
погасяване на дълга/, начислените лихви /до окончателното погасяване на дълга/
и неиздължения остатък от главницата, които се
погасяват в посочената поредност. Съобразно
постигнатите между страните договорености, от момента на настъпване или
обявяване от банката на предварителна /предсрочна/ изискуемост,
главницата по кредита се дължи ведно с лихва в размер на сбора от договорената
лихва и наказателната надбавка до окончателното погасяване на задължението,
като номиналната лихва е в размер на 13,6 %, формирана от БЛПSGEB, увеличен с надбавка от 7,1
пункта на година, а наказателната надбавка върху цялата главница след
настъпване на предсрочна изискуемост е 6 пункта над
номиналната лихва. В чл.17, ал.3 от
договора, страните са договорили, че веднага след настъпване на изискуемостта на съответното задължение, банката има право
да иска изпълнение директно от съдлъжника на цялото
задължение или на всяка негова част.
От приложената и приета като доказателство
покана, изх.№10408/08.03.2010 г., л.291, действително се установява, че банката-ищец е обявила
на длъжниците предсрочната изискуемост на вземанията си
по договора за кредит – договор за кредит „Е.” №.............../14.02.2008 г. поради
забава в плащанията, като ги е поканила, в седмодневен срок от получаването й, да
заплатят доброволно дължимата сума от 25 410,65 лева, формирана от главница в
размер на 23 245,12 лева, неплатени лихви в размер на 2087,70 лева и
неплатени застраховки и такси в размер на 77,83 лева. Поканата е изпратена до кредитополучателя
и съдлъжника по пощата, с известия за доставяне – 2
броя, л.291, получени на 10.03.2010 г. от ответницата В.И..
На 10.05.2013 г., банката-ищец подава до РС-гр.Бургас заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК
въз основа на извлечение от счетоводните си книги, по което била издадена
заповед за изпълнение №2386/13.05.2013 г. по ч.гр.д.№3669/2013 г. по описа на
същия съд, ведно с изпълнителен лист за солидарно осъждане на ответниците да
платят на кредитора сумата от 21975,12 лева – изискуема главница по Договор за
кредит „Е.” №.........../14.02.2008 г., 12 159,02 лева – договорна лихва
за периода 24.03.2010 г. – 09.05.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението на 09.05.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 682,68 лева – разноски
по делото за заплатена държавна такса.
С определение
№62/09.01.2014 г., постановено по в.ч.гр.д.№4/2014 г.
по описа на БОС, разпореждането за допуснато незабавно изпълнение на издадената
от БРС заповед №2386/13.05.2013 г. е отменено, а издаденият въз основа на нея
изпълнителен лист – обезсилен.
Междувременно е
било образувано изп.д.№00075/2013 г. по описа на ЧСИ Т.К. ***
действие – ОС-гр.Бургас, приложено в копие и прието като доказателство
по делото, от което става ясно, че с Постановление от 16.10.2014 г. на ЧСИ Т.К., в сила от 28.10.2014 г., изпълнителното производство
по изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.3 от ГПК, като по същото няма осъществено
реално принудително изпълнение.
По делото са
представени и приети като доказателство и изп.д.№00096/2014 г. и изп.д.№00089/2014 г., и двете по описа на ЧСИ Т.К. *** действие – ОС-гр.Бургас, от които става ясно, че и по
второто образувано по молба на банката ищец изпълнително дело №00096/2014 г. по
изпълнителен лист от 29.10.2014 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение
№4386/27.10.2014 г. по ч.гр.д.№7480/2014 г. по описа
на БРС, обезсилен на основание влязло в законна сила определение от 05.03.2014
г., постановено по в.ч.гр.д.№188/2015 г. по описа на
БОС, също няма осъществено реално принудително изпълнение, както и че е било
прекратено с Постановление на ЧСИ от 13.03.2015 г., в сила от 26.03.2015 г., на
основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК, л.552.
Изпълнително
дело №00089/2014 г. по описа на ЧСИ Т.К.,*** действие
ОС-гр.Бургас, е било образувано по молба на ответниците в настоящето
производство – Х.Д.И. и В.К.И.
по изпълнителен лист от 02.10.2014 г., издаден въз основа на определение №62/09.01.2014
г., постановено по в.ч.гр.д.№4/2014 г. по описа на
БОС, с което банката – ищец е била осъдена да заплати на ответниците
направените от тях разноски по обжалване на разпореждането от 13.05.2013 г. по
ч.гр.д.№3669/2013 г. по описа на БРС за издаване на Заповед №2386 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист срещу жалбоподателите – взискатели по
изпълнителното дело, в размер на 1465 лева, от които 15,00 лева – разноски за
платена държавна такса и 1450,00 лева – разноски за платен адвокатски хонорар и
по същото има извършено с Протокол от 04.11.2014 г. прихващане на взаимно
дължими суми с взискателите Х.Д.И.
и В.К.И. и последващо образувано изп.д.№00096/2014 г. по
описа на ЧСИ Т.К. с взискател
„С.Ж.Е.” АД, прекратено впоследствие на 13.03.2015 г.,
до размера на по-малкото задължение, съгласно чл.104
от ЗЗД, а именно в размер на 1997,56 лева, в който размер освен сумата от 1465
лева по изпълнителния лист от 02.10.2014 г., л.217, е включена и сумата от
532,56 лева – адвокатско възнаграждение, определено от ЧСИ съобразно
материалния интерес на изпълнителния лист. По това изпълнително дело са налице
данни, че срещу Протокола за прихващане има подадена от взискателите
жалба до Окръжен съд Бургас, л.256, както и че с
Протокол от 01.12.2014 г. на помощник съдебен изпълнител при ЧСИ Т.К., същата е
върната на жалбоподателите, ведно с приложенията, на основание чл.262, ал.2, т.1 и 2 от ГПК, л.250.
При така
установените правнорелевантни факти се налагат
следните правни изводи:
При условията на чл.422, вр.чл.124, ал.1 от ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване на
вземания на банката-ищец, предмет на издадена по ч.гр.д.№3669/2013 г. по описа
на БРС заповед за изпълнение №2386/13.05.2013 г. Размерът на всеки един от
обективно кумулативно съединените искове е под 25 000 лева, поради което и
родово компетентен да се произнесе по тях е настоящият съд. Обстоятелството, че
сборът на заявените от банката-ищец суми надхвърля прага от 25 000 лева,
не води до извод, че се касае за един иск, поради което и възражението на
ответниците Х.И. и В.И.,
изразено чрез пълномощника им – адв.П.М. от САК, за
неподсъдност на делото пред РС-гр.Бургас, е
неоснователно.
Неоснователно е и възражението
на ответниците Х.И. и В.И.,
изразено чрез пълномощника им – адв.П.М. от САК,
касаещо правното действие на обжалваната в производството по в.ч.гр.д.№4/2014
г. по описа на БОС заповед за изпълнение №2386/13.05.2013 г. по
ч.гр.д.№3669/2013 г. по описа на БРС, тъй като в хипотезата на отмяна на
разпореждане за незабавно изпълнение по чл.419 от ГПК, заповедта по чл.417 от ГПК ще подлежи на принудително изпълнение след влизането й в сила, по отношение
на което се приравнява на заповед по чл.410 от ГПК. Това е така, тъй като
предмет на произнасяне в производството по чл.419 от ГПК е разпореждането за незабавно изпълнение, обусловило издаването на изпълнителния
лист, а не самата заповед за изпълнение. Ето защо, обезсилването на издаден въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение изпълнителен лист, като
последица от отмяна на разпореждането в производството по чл.419
от ГПК, не обуславя отпаднал правен интерес от водене на иск по чл.422 от ГПК,
в каквато насока са доводите на пълномощника на ответниците. Правният интерес
на Банката от завеждане на установителен иск е продиктуван от развило се пред
районния съд заповедно производство по чл.417 от ГПК
по образувано ч.гр.д.№3669/2013 г. по описа на БРС, издаденото по което
разпореждане е било отменено, а изпълнителният лист - обезсилен.
На следващо място,
неоснователно е и възражението на ответниците Х.И. и В.И. за настъпила преклузия, която
се аргументира от пълномощника им – адв.П.М. от САК с
предявяване на иска след изтичане на едномесечния срок по чл.415 от ГПК и това
е така, тъй като разпореждане №25286/30.09.2014 г., постановено по
ч.гр.д.№3669/2013 г., л.30 от приложеното ч.гр.д., е получено от банката на 09.10.2014 г.,
исковата молба е входирана на 10.11.2014 г. под №43162, като е била изпратена
по пощата, за което свидетелства приложения на л.42 от ч.гр.д.№3669/2014 г. по
описа на БРС плик, видно от който пощенското клеймо е с дата 07.11.2014 г.,
поради което и искът е приет като предявен в срок.
Предвид на изложеното, изводът,
който се налага е, че искът е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК,
надлежно депозирано възражение от солидарните длъжници Х.И. и В.И. по реда на чл.414, ал.1 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК, което го прави допустим. За ищеца
съществува интерес от установяване на оспореното вземане със сила на присъдено
нещо по отношение на длъжниците, като такъв интерес не е налице само в
хипотезата, когато заповедта за изпълнение е влязла в сила, тъй като разполага
с правната възможност направо да пристъпи към принудителното му събиране, а настоящият
случай не е такъв. В този смисъл е и задължителното тълкувание, дадено от ОСГТК
на ВКС в т.10а от ТР №4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.: "Процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск,
предявен по реда на чл.422, респ.415,
ал.1 от ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.414 от ГПК
не е подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК
или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл.422,
респ. чл.415, ал.1 от ГПК,
извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални
предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното
производство."
Предявеният с правно
основание иск по чл.422 от ГПК е за вземане, което
произтича от нормата на чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, съгласно която с договора
за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят
плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Договорът за банков
кредит се сключва в писмена форма и съгласно разпределената доказателствена
тежест, ищецът следва да докаже възникването на спорното право, а ответникът -
всички факти, които изключват, унищожават или погасяват това право.
От събраните по
делото доказателства безспорно се доказа наличието на валиден, неоспорван от
ответниците Х.И. и В.И. писмен
договор за кредит „Е.” №............../14.02.2008 г.,
с усвоена от кредитополучателя Х.И. сума по него в размер на 26 500 лева. Приложен
като доказателство е и погасителен план, без номер на договора, към който се
отнася, но носещ неоспорени от ответниците Х.И. и В.И. техни подписи, поради
което и възраженията на пълномощника им, в насока, че между страните липсва
приет погасителен план, не се споделят от настоящия съдебен състав, който възприема
заключението на вещото лице Г.Г., депозирано устно в
проведеното на 16.07.2015 г. съдебно заседание, стр.566,
а именно, че приложеният погасителен план, л.289, 290, е неразделна част именно
от процесния договор за кредит „Е.” №................. от 14.02.2008 г., тъй
като по параметри – размер на анюитетна вноска и
плащане за срок от 84 месеца, цифрите съвпадат математически. Съдът намира, че
няма основание да не възприеме този извод на вещото лице Г., който след
обстойно и всестранно запознаване с материалите по делото и детайлно
проследяване на възникналите между страните отношения по процесния договор на
фона на тяхното финансово изражение, дава заключение, че приложеният
погасителен план без номер на договора за кредит, се отнася именно за процесния
слючен между страните договор за кредит „Е.” №........./14.02.2008 г.
На следващо
място, от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза, което се състои от три части, и което процесуалният представител на
ответниците необосновано оспорва, действително се установява, че в периода
30.03.2008 г. – 30.06.2009 г., кредитът е бил обслужван редовно от
кредитополучателя Х.И., като са платени суми по
счетоводни пера, съгласно договорения погасителен план, както следва: 210,98
лева – платена застраховка, 4583,39 лева – платена договорна лихва и
3 254,88 лева – платена главница. Твърдението на ищеца, че първото просрочие настъпва на падеж 30.07.2009 г. се потвърждава и от
заключението на вещото лице Г., който в неговата първа част сочи, че на падеж
30.07.2009 г. са останали дължими следните суми по пера: 217,93 лева – дължима
неплатена договорна лихва, 224,49 лева – дължима неплатена редовна главница и
17,11 лева – дължима наказателна лихва върху главницата. От заключението в цялост
се доказва съществуването на вземането съобразно извлечението от счетоводните
книги на банката за следните суми: 21 975,12 лева – неплатена и дължима
главница и 12 159,02 лева – наказателна лихва за периода 09.05.2010 г. –
09.05.2013 г., които суми са формирани след погасяване на вземането със сумата
от 5530,78 лева, представляваща сбор от извършени от ответниците след
30.06.2009 г. плащания по разплащателната сметка на кредитополучателя, т.е. в
заключението са взети предвид всички относими към договора
погасителни плащания.
Както се приема
и от задължителната съдебна практика, уговорената с договора за кредит
предсрочна изискуемост на задължението не настъпва
автоматично с факта на неплащане на договорения брой
последователни анюитетни вноски с настъпил падеж, а с
упражняване правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем, чрез
съобщаване на длъжника, че се възползва от това свое право. С оглед мотивите на
т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, именно в този смисъл следва да се тълкува разпоредбата
на чл.10, ал.2 от сключения между страните договор.
Настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита следователно е
обусловено от два елемента – обективен, изразяващ се в забава в плащанията над
90 дни и субективен – предполагащ възможност и избор на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Видно от чл.10, ал.2 от договора за кредит, вземането на банката за
възстановяване на целия кредит става предсрочно изискуемо при възникване на
просрочено плащане на задължение по договора със забава над 90 дни, като в този
случай изискуемостта настъпва без да е необходимо
каквото и да е волеизявление на страните. От тълкуването на тази разпоредба
следва извод, че с неплащане на три и повече анюитетни вноски, за банката възниква основание да упражни
правото по чл.10, ал.2 от
договора и да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем. С преустановяване
на плащанията на 30.06.2009 г. до 30.09.2009 г., като следващото плащане по
кредита, съгласно част трета от заключението на в.л.Г.,
л.428, е на 03.11.2009 г., са настъпили фактическите
основания, уговорени в чл.10, ал.2 от договора, за
упражняване от страна на банката да направи кредита предсрочно изискуем.
В хипотезата на
предявен иск по чл.422, ал.1 от
ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но не
автоматично, а едва след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила пред длъжника настъпилата предсрочна изискуемост, като това право на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
С писмо, изх.№10408/08.03.2010 г., л.291,
банката успешно удостовери, че на 10.03.2010 г., до длъжниците Х.Д.И. и В.К.И. – обикновени другари
в настоящето производство, е достигнало волеизявлението й, че прави кредита
предсрочно изискуем. В тази връзка съдът кредитира заключението на в.л.С.Ж. по изготвената от него
съдебно-графологическа експертиза, отново необосновано оспорвано от
пълномощника на ответниците – адв.П.М., съгласно което
подписите от името на Х.Д.И. и В.К.И.
в известия за доставяне, стр.292, са изпълнени от
ответника В.И..
С подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 10.05.2013 г. следователно, кредиторът
е упражнил правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното
си вземане, като волеизявлението му, че счита кредита за предсрочно изискуем е било
съобщено на солидарните длъжници Х.И. и В.И., поради което вземанията на банката са редовно обявени
за предсрочно изискуеми и изискуеми към момента на подаване на заявлението. В
допълнение, съдът счита за необходимо да отбележи, че
въпреки, че в изпратените до ответниците покани банката не е посочила ясно
на коя дата е настъпила предсрочната изискуемост и с неплащането на кои анюитетни
вноски се обосновава тя, предвид конкретизиране на размера на задължението за
главница - 23 245,12 лева, който съгласно погасителния план се отнася за
16-та погасителна вноска, банката надлежно е обявила предсрочната изискуемост на кредита.
В същото време, от
ответната страна, върху която лежи
доказателствената тежест за това, че е изпълнила изцяло поетите по създадената
облигационна връзка задължения, като плати на ищеца дължимите суми по напълно
усвоения от нея кредит, не бяха ангажирани доказателства. Действително, за да е
налице обективния факт на неплащане, е необходимо
страните да са подписали погасителен план, какъвто се предвижда като приложение
№1 към договора за кредит „Е.”, който обвързва страните в настоящия процес, в
който следва да са посочени месечните погасителни вноски и техния падеж.
Безспорно, приложения по делото погасителен план не съдържа падежа на
погасителните вноски, а само техния брой и размер, но това обстоятелство не игнорира
съществуването му, тъй като в самия договор, освен размер на месечна
погасителна вноска, е инкорпорирана и падежната дата – 30-то число на месеца.
Това от своя страна е допълнителен аргумент към изложените по-горе доводи,
поради които съдът възприема заключението на вещото лице Г., че приложения
погасителен план се отнася именно за процесния сключен между страните договор
за кредит „Е.” №............../14.02.2008 г. Ето защо
възраженията на пълномощника на ответниците – адв.П.М.
за липса на погасителен план, не се споделят от съда като основателни, тъй като
в самия договор страните са уговорили падежна дата, а в приложения погасителен
план е посочен размера на всяка една от 84-те анюитни
вноски, който размер е постоянна величина, както и данни какво се погасява от
главницата и лихвите.
Според
установеното от експерта в цялостното му заключение, към момента на подаване на
заявлението на 10.05.2013 г., дължимите суми са: 21 975,12 лева – главница
и 12 159,02 лева – наказателна лихва, дължима за периода 09.05.2010 г. –
09.05.2013 г.
По повод
възражението на ответниците, депозирано чрез пълномощника им – адв.П.М., за приложение на кратката тригодишна давност,
съдът без да възпроизвежда дословно дадените с ТР №3/18.05.2012 г. по т.д.№3/2011 г. на ОСГТК на ВКС разяснения досежно понятието „периодични
плащания”, ще отбележи, че след настъпване на предсрочната изискуемост,
главното вземане по договора за кредит е престанало да бъде периодично, поради
което и се погасява с общата петгодишна давност, т.е. същата, считано от
24.03.2010 г. изтича на 24.03.2015 г. и изводът, който се налага е, че към
датата на входиране на заявлението по чл.417 от ГПК – 10.05.2013 г., общата
петгодишна давност не е изтекла, поради което и по отношение на главното
вземане, възражението е неоснователно.
Същото е частично
основателно по отношение на договорната наказателна лихва, която съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД е кратка, тригодишна и в конкретния
казус изтича на 09.05.2010 г., т.е. за
времето от 24.03.2010 г. до 08.05.2010 г., исковата претенция е неоснователна
като погасена по давност и следва да се отхвърли за визирания период, но без
това да се отразява върху претендирания размер.
В тази връзка,
не се споделя от настоящия съдебен състав становището на пълномощника на ответниците
за противоречие в заключението на в.л.Г.Г. относно размера на наказателната договорна лихва, която
съгласно част първа и втора е в един и същ размер - 12 159,02 лева, но при
различен период от време – по част първа периодът обхваща 24.03.2010 г. – 08.05.2013
г., а по част втора - 09.05.2010 г. до 09.05.2013 г. Видно е, при изчисляване на
наказателната договорна лихва в различните периоди е съобразено от вещото лице
Г. и извършените последващи плащания от страна на кредитополучателя Х.И., които са в общ размер на 5 530,00 лева и с които са
били погасени следните суми: неоторизиран овърдрафт
по разплащателната сметка в размер на 6,99 лева, неплатени застрахователни
премии в размер на 34,05 лева, наказателна лихва по погасителен план в размер
на 117,98 лева, договорна лихва по погасителен план в размер на 2182,88 лева,
чийто сбор е равен на 2341,90 лева, а с разликата от 3188,88 лева, са били
погасени лихви в размер на 1918,88 лева и главница в размер на 1270,00 лева.
При това
положение, дължимата за периода 24.03.2010 г. до 09.05.2013 г. лихва се равнява
на 12 159,02 лева и се получава след приспадане на сумата от 1918,88 лева
от общо дължимата за този период лихва в размер на 14 077,90 лева. За периода от 46 дни, по отношение на който
претенцията е погасена по давност, т.е. за времето от 24.03.2010 г. до
08.05.2013 г., наказателната договорна лихва по изчисление на вещото лице
възлиза на сума в размер на 582,16 лева.
Ето защо, при
изчисляване на дължимата за периода 09.05.2010 г. – 09.05.2013 г. наказателна
договорна лихва, чийто размер възлиза на 13 495,74
лева, е била приспадната сума в размер на 1336,72 лева, при зачитане на
дължимата за периода 24.03.2010 г. – 08.05.2013 г., по отношение на който
претенцията е погасена по давност, сума в размер на 582,16 лева.
Изложеното обосновава като
краен извод, че исковата претенция е основателна /с изключение на търсената за
времето от 24.03.2010 г. до 08.05.2013 г. наказателна договорна лихва/, тъй
като с неплащането на повече от три последователни
месечни вноски, кредитополучателят Х.И. е изпаднал в
забава, надлежно обявена му с покана, изх.№10408/08.03.2010
г., надлежно връчена му на 10.03.2010 г., с която
кредитът е обявен за предсрочно изискуем и установителният
иск е доказан в претендираните размери от банката-ищец по отношение и на
двамата ответника Х.И. и В.И., тъй като с подписването
на договора, в който е посочено изрично качеството й на съдлъжник,
ответникът В.И. се е съгласила с договорното му
съдържание и факта на солидарното задължение от нейна страна.
Съдът не следва
да се произнася по направеното от ищеца в искова молба, рег.№43162/10.11.2014
г. негово възражение за прихващане, тъй като не се поддържа
от пълномощника му в първото проведено по делото на 05.05.2015 г. съдебно
заседание, стр.364.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че са налице елементите от фактическия състав на чл.422, ал.1 от ГПК и предявеният
иск за признаване на дължимост от страна на солидарните
длъжници – ответниците Х.И. и В.И., на вземания в
полза на банката – ищец в претендираните размери, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда на 10.05.2013 г. до окончателното й
изплащане, предмет на заповед за изпълнение №2386/13.05.2013 г. по ч.гр.д.№3669/2013
г. по описа на БРС, следва да се уважи като основателен и доказан по отношение
на главница в размер на 21 975,12 лева и наказателна договорна лихва в размер
на 10 125,46 лева за периода от 09.05.2010 г. до 09.05.2013 г., като се
отхвърли за претендирания с исковата молба период от 24.03.2010 г. до
08.05.2013 г., относим към търсената наказателна
договорна лихва.
Що се отнася до
заявените от пълномощника на ответниците претенции за издаване на обратен
изпълнителен лист, съдът намира следното:
Съгласно нормата
на чл.245 от ГПК, длъжникът, срещу когото е допуснато
предварително изпълнение, може, освен в случаите на чл.242, ал.1,
да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл.180 и
181 от Закона за задълженията и договорите. Изпълнението се спира и когато
обжалваното решение бъде отменено. Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло
в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е
постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз
основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение.
Обратен изпълнителен
лист следователно се издава за връщане на суми, получени въз основа на
допуснато предварително изпълнение, като компетентен да го издаде е съдът
постановил решението. Предмет на обратния изпълнителен лист са сумите, събрани
в изпълнителното производство и предадени на кредитора, като върху тях се дължи
и законна лихва, считано от момента на плащането им на кредитора до
окончателното им изплащане, което вземане е безспорно и не се налага установяването
му в отделен исков процес.
В настоящия случай, искането
за издаване на обратен изпълнителен лист е допустимо по отношение на
прекратената с определение от 08.04.2015 г. съединена претенция на банката-ищец
против ответниците Х.Д.И. и В.К.И.
за приемане за установено, че длъжниците солидарно дължат на банката сумата от
2033,56 лева, представляваща наказателна лихва, начислена за периода от
24.03.2010 г. до 01.09.2010 г. върху предсрочно изискуемата главница от
23 245,12 лева, дължима по договор за кредит „Е.” №................./14.02.2008
г. и обезсилената въз основа на това Заповед за парично изпълнение
№4386/27.10.2014 г. по ч.гр.д.№7480/2014 г. по описа на БРС, във връзка с която
е било образувано изпълнително дело №00096/2014 г. по описа на ЧСИ Т.К..
Същото е неоснователно и
като такова следва да се остави без уважение, тъй като от доказателствата по
делото се установи, че няма реално принудително изпълнение по образуваното по
молба на банката изпълнително дело №00096/2014 г. по описа на ЧСИ Т.К., касаещо изпълнителен лист от 29.10.2014 г. по ч.гр.д.№7480/2014 г., обезсилен с определение №578/05.03.2015 г.,
постановено по в.гр.д.№188/2015 г. по описа на БОС,
л.546 и въз основа на което изпълнителното производство впоследствие е било
прекратено с постановление на ЧСИ от 13.03.2015 г.
Обстоятелството, че по
образувано по молба на ответниците изп.дело №00089/2014 г. по описа на ЧСИ Т.К., има извършено от
последния прихващане на взаимно дължими суми между взискателите
по изп.д.№00089/2014
г. - Х.Д.И. и В.К.И. и взискателя „С.Ж.Е.” АД по
последващо образувано изп.д.№00096/2014 г. по описа на ЧСИ Т.К., прекратено
впоследствие на 13.03.2015 г., до размера на по-малкото задължение, не е
предпоставка за издаване на обратен изпълнителен лист, тъй като не удостоверява
прихванатата сума да е била получена от Банката. За да бъде уважена молба за издаване
на обратен изпълнителен лист следователно, е необходимо по изпълнителното дело
да има реално получени от взискателя суми, т.е. да са
били събрани от длъжника в изпълнителното производство и платени на взискателя, което се установява със съответно
удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, а настоящият случай не е такъв.
Доколко постановлението
за прихващане е правилно и законосъобразно, въпросът подлежи на разглеждане в
друго производство.
И двете страни са поискали присъждане на разноски и имат
право на такива съобразно изхода на спора.
С оглед изхода
на делото на ищеца се следват направените от него разноски в общ размер на
1892,78 лева, като при изчисляването им съдът уважи възражението за
прекомерност на търсеното от ищеца юрисконсултско възнаграждение, за
изчисляването, на което съобрази Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес.
Ответниците Х.И. и В.И., чрез пълномощника си също
са заявили претенция за заплащане на сторените по делото разноски, която е
основателна с оглед частичното прекратяване на производството по делото – по
аргумент от чл.78, ал.4 от
ГПК, като им се следват разноски в размер на 979,93 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, като при изчисляването им съдът уважи възражението за
прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение за
съединените производства, а за изчисляването му съобрази Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно материалния
интерес от 34 134,14 лева общо по двете съединени искови производства,
фактическата и правна сложност на делото, го намали.
Съдът съобразява
тълкувателната практика на ВКС, че дължи осъдителен диспозитив
и за разноските по заповедното производство.
В заповедното
производство по ч.гр.д.№3669/2013 г. по описа на БРС,
ищецът е направил разноски в размер на 682,68 лева, представляващи внесена държавна
такса. Тези разноски се отнасят и за вземания, които не са станали предмет на
иска по чл.422 от ГПК, като общият размер на
вземанията, за които е поискано издаване на заповед по чл.417 от ГПК
възлиза на 34134,14 лева. Цената на иска по чл.422 от ГПК е 32 100,58 лева. Следователно е допустимо в настоящия процес ищецът
да претендира разноски по заповедното производство, намалени по съразмерност до
642,00 лева.
Предвид гореизложеното, съдът присъжда в полза на ищеца
разноски, както следва: 642,00 лева - за заповедното производство; 1892,78 лева
- по исковия процес, които следва да се възложат в тежест на ответниците.
По аргумент от чл.78, ал.6 от ГПК, върху ищеца следва да се възложи частично
заплатените от бюджета на съда разходи за възнаграждение на вещи лица в размер
на 141,06 лева.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение на ответниците Х.Д.И., ЕГН ********** и В.К.И., ЕГН **********,***, че същите
солидарно дължат на „С.Ж.Е.” АД, ЕИК
.................., седалище и адрес на управление в гр.В., бул.”В.В.” №......, представлявано от Изпълнителния Директор Е.П.Б. и Прокуриста Д. Д. Х.,
следните суми: 21 975,12 /двадесет
и една хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и дванадесет стотинки/ лева,
представляваща главница, дължима по договор за кредит „Е.” №........./14.02.2008
г., обявен за предсрочно изискуем на 24.03.2010 г., ведно със законната лихва, начиная
от 10.05.20103 г. до окончателно й изплащане, както и наказателна договорна
лихва за забава за периода от 09.05.2010 г. до 09.05.2013 г. в размер на 10 125,46 /десет хиляди сто двадесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/ лева,
за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3669/2013
г. по описа на РС-гр.Бургас, като в частта за претендирания период на
наказателната договорна лихва 24.03.2010 г. – 08.05.2013 г., ОТХВЪРЛЯ иска поради погасяване по
давност.
ОСЪЖДА ответниците Х.Д.И., ЕГН ********** и В.К.И., ЕГН **********,***, да заплатят на „С.Ж.Е.”
АД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление в
гр.В., бул.”В.В.” №...., представлявано от
Изпълнителния Директор Е.П.Б. и Прокуриста
Д.Д.Х., съдебноделоводни
разноски в исковото производство в размер на 1892,78 лева /хиляда осемстотин
деветдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/ и в заповедното
производство в размер на 642,00 лева /шестстотин четиридесет и два лева/.
ОСЪЖДА „С.Ж.Е.” АД, ЕИК
..........., седалище и адрес на управление в гр.В., бул.”В.В.” №....., представлявано от Изпълнителния Директор Е.П.Б. и Прокуриста Д.Д.Х., да заплати на ответниците Х.Д.И.,
ЕГН ********** и В.К.И., ЕГН **********,***, сумата от 979,93 /деветстотин седемдесет
и девет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „С.Ж.Е.” АД, ЕИК
............, седалище и адрес на управление в гр.В., бул.”В.В.” №...., представлявано от Изпълнителния Директор Е. П.Б. и Прокуриста Д.Д.Х., да заплати по сметка на РС-гр.Бургас
сумата от 141,06 /сто четиридесет и един лева и шест стотинки/, представляваща
направени от съда разноски за възнаграждение на вещи лица.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.Д.И., ЕГН ********** и В.К.И., ЕГН **********,***, ответници в настоящото производство за
издаване на обратен изпълнителен лист по гр.дело №1013/2015 г. по описа на
Районен съд – Бургас, съединено за съвместно
разглеждане в настоящето производство и прекратено с определение от 08.04.2015 г.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – гр.Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните, а само в частта, в която
искането за издаване на обратен изпълнителен лист е оставено без уважение – в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред БОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.