№ 87
гр. Раднево, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Иванка Д. С.а
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100773 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Производството е образувано по искова молба на „ЗАД ОЗК-
Застраховане” АД против Д. Н. К. с правната квалификация на предявения
иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Ищецът твърди, че на 24.09.2019 г. около 14,45
часа в гр. Стара Загора, по ул. „Васил Левски” се е движило МПС марка Опел,
модел Вектра, рег. № ****, управлявано от ответника Д. Н. К.. Твърди, че при
навлизане в кръстовището с ул. „Хаджи Димитър Асенов” и при наличие на
пътен знак Б1 /път без предимство/ не е пропуснал движещото се по пътя с
предимство МПС марка Мерцедес, модел ГЛЦ 250, с рег. № ****,
управлявано от М. П. Т., вследствие на което настъпва ПТП с материални
щети. Твърди, че по повод ПТП е съставен протокол за ПТП № 1749405 от
20.01.2020 г. по описа на СПП при ОД на МВР-Стара Загора, от който било
видно, че водачът Д. Н. К. бил виновен за настъпване на ПТП, който напуснал
ПТП преди идване на органите на МВР. Твърди, че спрямо ответника бил
съставен АУАН серия АА № 025478/2019 г. Твърди, че на 27.09.2019 г.
водачът на МПС Мерцедес ГЛЦ 250 имал валидна застраховка имуществена
отговорност КАСКО на МПС, като подал заявление за настъпване на
застрахователно събитие в ДЗИ-Общо застраховане, била образувана там
щета № 44012311906571, извършени оглед и оценка, а с възлагателно писмо
от 15.11.2019 г. „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД извършило ремонт на МПС, за
1
който била издадена фактура № ********** от 21.11.2019 г., ведно с
калкулация на ремонт. Твърди, че били издадени и ликвидационен акт по
щетата и определено застрахователно обезщетение в размер на 3536,42 лв.
Твърди, че с платежно нареждане от 17.12.2019 г. за масов превод ДЗИ Общо
застраховане заплатило сумата на „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД. Твърди, че
към датата на ПТП лекият автомобил Опел Вектра, управляван от ответника,
имал валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите,
сключена при ищеца с полица № BG/23/118003258469/16.11.2018 г., валидна
от 16.11.2018 г. до 15.11.2019 г. Твърди, че с оглед на този факт на основание
чл. 411 КЗ ДЗИ Общо застраховане предявило пред ищеца претенция за
заплащане на заплатеното застрахователно обезщетение от 3536,42 лв. и 15
лв. ликвидационни разноски. Твърди, че с едностранно прихващане на
дължими суми между двете застрахователни дружества, сумата от общо
3551,42 лв. била прихваната от ДЗИ Общо застраховане с платежно
нареждане с референция от 23.07.2020 г. Твърди, че съгласно чл. 500, ал. 1, т.
3 КЗ има право да получи от ответника заплатеното застрахователно
обезщетение, тъй като ответникът е напуснал мястото на ПТП, поради което
пратили покана на ответника да заплати сумата, но до момента не била
изплатена. Поради това иска от съда да осъди ответника да им заплати сумата
от 3551,42 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение в
размер на 3536,42 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. Н.
К., чрез особения представител адв. Евгения Евтимова, с който взема
становище за неоснователност на иска. Твърди, че оспорва ПТП да е
настъпило по вина на ответника, който да не е бил пропуснал движещ се по
път с предимство увреден лек автомобил. Твърди, че няма доказателства за
вината на ответника, нито пък той да е напуснал ПТП преди идване на
органите по контрол на пътищата. Твърди, че не във всички случаи се
предвижда посещение на органите на МВР при наличие на ПТП. Твърди, че в
случая разногласие между страните относно обстоятелствата за настъпване на
ПТП не е имало, поради което не е било задължително идване на органите на
МВР. Твърди, че поради това не е налице напускане на ПТП при
задължително идване на органи на МВР съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, което
2
изключва регресна отговорност от прекия причинител на вредите на това
основание. Твърди, че оспорва размера на вредите, претендирани от ищеца,
както и същите да са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Твърди, че
оспорва ищецът да е заплатил на ДЗИ Общо застраховане застрахователното
обезщетение по образуваната щета. Твърди, че оспорва ДЗИ Общо
застраховане да е заплатило на „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД сумата от 3536,42
лв. Не оспорва обстоятелството, че за МПС Опел Вектра е била сключена
валидна застраховка Гражданска отговорност при ищеца. Иска отхвърляне на
иска като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
достигна до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 14.06.2022 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад, обективиран в определение № 186 от 04.05.2022 г. по чл.
140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за
признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че за МПС
марка Опел, модел Вектра, рег. № **** е имало валидно сключена
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена при
ищеца „ЗАД ОЗК-Застраховане” АД с полица №
BG/23/118003258469/16.11.2018 г., валидна от 16.11.2018 г. до 15.11.2019 г.
Със същия доклад е възложено в тежест на ищеца на основание чл. 146,
ал. 1, т. 5 ГПК да докаже настъпилото ПТП като механизъм; че ответникът е
виновен за настъпване на ПТП; ответникът е напуснал ПТП при
задължителното му посещаване от страна на органите по контрол на пътя;
размер на щетите върху увреденото МПС; заплатено застрахователно
обезщетение от застраховател по Каско; заплатена между застрахователите
сума за обезщетението.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, освен в случаите по чл. 433, т. 1,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
3
по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи
виновният водач.
Както е прието в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение по т.д.
№ 768/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., което настоящият съдебен състав напълно
споделя, задължението на застрахователя да обезщети третото лице за
нанесените му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по
силата на закона и са в корелативна връзка. Регресното притезание е
изискуемо от момента на плащането на застрахователното обезщетение на
третото увредено лице.
От приетия по делото протокол за ПТП № 1749405 от 20.01.2020 г. /л.7/,
събраните гласни доказателства чрез разпит на св. М.Т. и приетото
заключение на САТЕ се установява категорично механизма на ПТП. Той се
състои в следното: на 24.09.2019 г. около 14,45 часа в гр. Стара Загора, по ул.
„Васил Левски” се е движил лек автомобил Опел Вектра с рег. № ****,
управляван от ответника Д. Н. К.. При достигане и навлизане в кръстовището
с ул. „Хаджи Димитър Асенов”, при наличие на пътен знак Б1 – път без
предимство, не е пропуснал движещото се МПС по пътя с предимство, а
именно лек автомобил Мерцедес ГЛЦ250 с рег. № ****, управляван от св. М.
П. Т., след което е настъпил удар между двете МПС, вследствие на което са
нанесени материални щети по двата автомобила. От показанията на свидетеля
очевидец, управляващата едното МПС М.Т., се установява, че другият водач
Д.Н. не спрял на знак „Стоп“, отнел й предимството и я ударил в предната
част, след което слезнал от колата си, а тя го питала дали е видял знака
„стоп“, но той не й отвърнал нищо. Св. Т. посочва, че в другата кола пътували
още 2 жени, като след удара водачът Д.Н. се разменил с едната жена, която се
качила в автомобила да го кара, напуснали местопроизшествието и избягали.
Св. Т. посочва, че видяла в гръб номера на автомобила и се обадила по
телефона, за да съобщи за инцидента. Св. Т. предполага, че смяната на
шофьора Д.Н. с една от возещите се в колата жени води на извод за наличие
на вероятна причина да се случи това, да се скрие нещо от Д.Н., тъй като и
никакви обяснения не бил дал, а само гледал странно. Освен това за
достоверността на показанията на св. Т. и точните й спомени за ПТП говори и
обстоятелството, че това е било единственото й ПТП, друго не е
претърпявала. Поради това и съдът намира, че всички доказателства по
делото еднозначно водят на извод за един единствен механизъм на ПТП,
4
посочен в началото на абзаца. От този механизъм на ПТП виновен за
настъпването му е ответникът Д. Н. К., който е нарушил правилата за
движение, отнел е предимството на св. Т. и след това е настъпил удар между
двете МПС.
От писмените доказателства /писмото на началник сектор ПП на л.43/ и
гласните доказателства от разпита на свидетеля очевидец М.Т. се установява,
че ответникът Д. Н. К. след ПТП се е разменил с една от пътничките в
автомобила му Опел Вектра и са напуснали ПТП без да посочат причина и
основание за това. Според св. Т. видима основателна причина за напускането
не е имало, поради което изрази съмнения, че ответникът е напуснал ПТП, за
да скрие нещо. От посоченото писмо /л.43/ е видно, че ответникът напуснал
ПТП, била образувана преписка и бил установен на 20.01.2020 г., след което
били съставени протокол за ПТП и АУАН. От тези доказателства се установи,
че ответникът Д.К. освен да е бил виновен за настъпване на ПТП, същият е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а тяхното
посещаване на местопроизшествието е задължително по закон в този случай,
поради наличието на материални щети. Няма никакви доказателства по
делото да е било наложително напускането на ПТП от ответника, за да му
бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, а в тези
случаи тежестта на доказване носи виновният водач съгласно чл. 500, ал. 1, т.
3 КЗ.
Св. Т. посочва в показанията си, че уврежданията по нейния автомобил
били в предната част, предната броня. За уврежданията по автомобила
Мерцедес ГЛЦ250 са приети по делото множество писмени доказателства,
които констатират наличието на увреждания на автомобила в предната му
част, където е бил ударът между двете МПС. Констатиращ и отремонтиращ
уврежданията е Силвър Стар Ритейл ЕАД, официален представител на
Мерцедес, като всички части и дейности и отремонтиране на автомобила са
описани във фактура № ********** от 21.11.2019 г. /л.33-35/, който ремонт,
включващ части и услуги, е на обща стойност 3536,50 лв. По ликвидационен
лист на ДЗИ-общо застраховане /л.36/, който е бил застраховател по
застраховка Каско на увреденото МПС по застрахователен договор №
440119213090830, с покритие към датата на ПТП, размера на щетата и
съответно на застрахователното обезщетение е бил определен на сумата от
5
3536,42 лв., колкото е по фактурата на официалния сервиз на Мерцедес,
отстранил щетата. От заключението на САТЕ е видно, че приложената
калкулация на щетите за вида и степента на увреждане на МПС Мерцедес
ГЛЦ250 като увредени елементи, степен на увреждане, труд за монтаж-
демонтаж, за боядисване, вкл. боя и бояджийски материали, еднозначно
съответства на приложения по делото фотоматериал и средни пазарни цени за
изпълнение на съответните дейности. Също вещото лице по САТЕ е посочил
еднозначно, че е налице причинно-следствена връзка между установения
механизъм на ПТП и щетите, които са нанесени на МПС Мерцедес ГЛЦ250.
Като заключение вещото лице по САТЕ е посочил, че заплатеното
обезщетение от застрахователя по застраховка КАСКО е в рамките на
средните пазарни цени за дейностите по калкулация към момента на ПТП.
От писмените доказателства и заключението на СИЕ е видно, че с
ликвидационен акт по щета № 20701282902 от 27.09.2019 г. „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД е одобрило да се изплати сумата от 3536,42 лв. на
отстранилия щетата сервиз „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, а с платежно
нареждане от 17.12.2019 г. сумата била платена с основание щета №
44012311906571, тоест процесната щета. След това за уреждане на
взаимоотношенията между ищеца „ОЗК-Застраховане“ АД и „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД сумата била заплатена на ДЗИ от ОЗК чрез прихващане на
насрещни задължения за част от сумата и била доплатена сумата от 2458,18
лв. с превод на дата 23.07.2020 г., като в резултат на това било погасено
вземане в размер на 3551,42 лв., представляваща платено застрахователно
обезщетение от 3536,42 лв. и 15 лева ликвидационни разноски.
С оглед на всички тези установени обстоятелства и предвид отделените
безспорни обстоятелства, съдът намира, че е консумиран съставът на
регресното право на застрахователя по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ да иска
възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение от делинквента
в лицето на ответника.
Тъй като се установи да е заплатено застрахователно обезщетение от
3536,42 лв., то тази сума ответникът Д. Н. К. дължи на застрахователя по
Задължителна застраховка Гражданска отговорност в лицето на ищеца, на
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, ведно с ликвидационните разноски от 15 лв.,
по щета № 44012311906571.
6
С оглед така установените факти вземането на ищеца в размер на
3551,42 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение в размер
на 3536,42 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, е основателно като дължимо
от ответника и следва искът да се уважи, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба.
Относно разноските:
При този изход на спора на ищеца се дължат разноските на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в пълен размер. Доказани разноски са в размер на 142,06 лв.
държавна такса, 720 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие № 233 от 01.06.2022 г., 620 лв. възнаграждения за вещи
лица по САТЕ и СИЕ, сумата от 478,60 лв. платено възнаграждение за особен
представител на ответника, сумата от 40 лв. за държавна такса за
производство по обезпечение на бъдещ иск и сумата от 720 лв. адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 233/26.10.2021
г. за процесуално представителство в производството по обезпечение на
бъдещ иск /Разноските в обезпечителното производство се присъждат от
исковия съд съгласно т.5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Ищецът е внесъл общо депозит за експертизи 700 лв., но са платени
възнаграждения от 620 лв., поради което е налична по набирателната сметка
на съда сумата от 80 лв., както и сумата от 30 лв. внесен депозит за свидетел,
тъй като не беше поискана, съответно платено възнаграждение на свидетеля.
За тези две суми за ищеца на разположение е възможността да поиска
тяхното връщане с молба до съда, но не и да му се присъдят като разноски за
производството.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. *****, да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД,
вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК
*********, с адрес на управление гр. София, ул. „Света София” № 7, ет. 5, на
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ сумата от 3551,42 лв. (три хиляди петстотин
петдесет и един лева и 42 ст.), представляваща регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 3536,42 лв. и 15 лв. ликвидационни
7
разноски по щета № 44012311906571 по полица № BG/23/118003258469 за
сключена гражданска отговорност, във връзка с ПТП на 24.09.2019 г., за
нанесени имуществени вреди върху МПС марка Мерцедес, модел ГЛЦ 250, с
рег. № ****, управлявано от М. П. Т., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба /18.11.2021 г./ до
окончателното погасяване на дълга, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 2720,66 лв. (две хиляди седемстотин и двадесет лева и 66 ст.) разноски за
исковото и обезпечителното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8