№ 174
гр. Ловеч, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20234310100183 по описа за 2023 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от КТ.
Постъпила е искова молба /уточнена с молба вх.№ 1465/15.02.2023 г./ от О. Н. П. от гр.
Ловеч, чрез пълномощник адвокат М. Б., против СУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ – гр.
Угърчин, на основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от КТ.
Ищцата твърди в исковата си молба, че работила при ответника на длъжност
„Земестник-директор“, като със Заповед № 283/31.01.2023 г. на директора на училището,
трудовият й договор бил прекратен на основание чл. 328 ал. 1, т. 10 от КТ, поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че така издадената
заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на процедурата за
прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като работодателят не е отправил писмено
предизвестие за прекратяване на правоотношението в сроковете по чл. 326 ал. 2 от КТ.
Ищцата посочва, че е навършила възраст за пенсиониране през 2021 година. С
предходна Заповед № РД-12-321/05.07.2021 г., на основание чл. 328 ал. 1, т. 10 от КТ,
твърди, че от РУО-Ловеч е прекратено трудовото й правоотношение като директор на
училището – ответник, като на същата дата е сключила трудов договор № 499 за длъжността
„Заместник директор по учебната дейност“ на училището, за неопределено време. Счита, че
когато при сключване на трудовия договор вече е навършена възрастта и упражнено правото
на пенсиониране, последващо прекратяване трябва да се извърши на основание чл. 328 ал. 1,
т. 10б във връзка с чл. 326 ал. 2 от КТ, а не както в случая е прекратен трудовия й договор,
1
на основание чл. 328 ал. 1, т. 10 от КТ, без предизвестие.
Като друго основание за незаконност на уволнението ищцата посочва, че по
отношение на нея е допусната дискриминационна преценка с оглед оставането на работа на
лица с упражнено право на пенсия по общия ред.
С оглед на изложеното, ищцата моли да бъде признато уволнението й за незаконно, да
бъде възстановена на длъжността „Заместник-директор“, да й бъде присъдено обезщетение
в размер на 15.65 лева за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за
периода от издаване на заповед № 283/31.01.2023 г. до датата на завеждане на делото –
08.02.2023 г., ведно със законната лихва, както и да се извърши поправка на основанието за
уволнението й.
Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок, е постъпил писмен отговор от ответника СУ
„Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Угърчин, чрез пълномощник адвокат Д. П., с който е
изразено становище за неоснователност на исковете, като са изложени аргументи, с оглед на
които, моли да бъде отхвърлена исковата претенция. Счита, че при издаването на
оспорваната Заповед № 283/31.01.2023 г. е изпълнена разпоредбата на чл. 328 ал. 1, т. 10 от
КТ, съобразно която придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст дава
право на работодателя да прекрати трудовия договор, като за законността на уволнението е
от значение дали посоченото в заповедта основание съществува към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение. Навежда доводи, че няма законово ограничение трудовото
правоотношение да бъде прекратено на същото правно основание, на което е било
прекратено предходното трудово правоотношение на ищцата с работодателя РУО – Ловеч.
Относно неотправянето на предизвестие по чл. 326 ал. 2 от КТ, ответникът счита, че
разпоредбата на чл. 220 ал. 1 от КТ дава възможност на всяка от страните по трудовото
правоотношение да прекрати трудовия договор и без да отправя писмено предизвестие до
другата страна, като в този случай дължи обезщетение за неспазването на целия срок на
предизвестието. В тази връзка се позовава на съдебна практика на ВКС. Изтъква, че в случая
работодателят е спазил закона, като изрично е посочил в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, че на служителя се дължи обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ и
същото е изплатено на ищцата с два броя платежни нареждания от 09.02.2023 г. и
24.02.2023 г. Счита, че е неоснователно и оплакването на ищцата за проявена по отношение
на нея дискриминация. С отговора се претендира присъждане на направените от страна на
ответника разноски по делото.
В съдебно заседание, ищцата лично и с процесуалния си представител адвокат Б., поддържа
исковата молба и моли да бъдат уважени предявените искове, като се присъдят на ищцата и
направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. В писмени бележки на
процесуалния представител са доразвити съображения по основателността на претенцията.
Ответникът СУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ – гр. Угърчин се представлява от
адвокат П., който моли за отхвърляне на исковете по съображения, изложени в отговора на
2
исковата молба, като е доразвил същите в писмена защита. Моли и за присъждане на
направените разноски по делото съгласно представен списък.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от доводите на страните, всички
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Ищцата О. Н. П. е заемала длъжността „директор“, с място на работа: Средно
училище „Свети Свети Кирил и Методий“ – гр. Угърчин.
Със Заповед № РД-12-321/05.07.2021 г. на Началника на РУО-Ловеч, трудовият
договор с ищцата бил прекратен, считано от 05.07.2021 г., с предизвестие, поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На същата дата ищцата сключила трудов договор, на основание чл. 67 ал. 1, т. 1 от КТ,
със СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Угърчин, по силата на който приела да изпълнява
длъжността „Заместник-директор по учебната дейност“ на училището, считано от
05.07.2021 г.
Със Заповед № 283/31.01.2023 г. на Директора на училището, трудовият договор с
ищцата, на длъжност „Заместник-директор по учебната дейност“, е прекратен, считано от
01.02.2023 г., на основание чл. 328 ал. 1, т. 10 от КТ, поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
В Заповедта е разпоредено на служителя да се изплатят обезщетения по чл. 220 ал. 1
от КТ /за срока на недаденото или неспазено предизвестие/ и по чл. 224 ал. 1 от КТ в
посочени размери за всяко от тях.
Не се спори, че посочените обезщетения, в частност относимото в случая обезщетение
по чл. 220 ал. 1 от КТ, са изплатени на ищцата, като това е видно от представените с
отговора на ответника два броя преводни нареждания от 09.02.2023 г. и 24.02.2023 г.
От постъпилата справка от ТП на НОИ-Ловеч изх.№ 1013-10-5#1/11.04.2023 г. се
установява, че на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от дата –
11.07.2022 г. В този смисъл е и представеното от ищцата копие от Разпореждане от
15.07.2022 г. на ТП на НОИ-Ловеч.
Видно от представена справка на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Угърчин,
работещите пенсионери в училището към 31.01.2023 г. са пет лица, от които трима учители,
един педагогически съветник и един касиер-домакин.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от КТ, за
признаване на уволнението на ищцата по Заповед № 283/31.01.2023 г. на Директора на СУ
„Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Угърчин, за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на ищцата на предишната работа – „заместник-директор по учебната
дейност“, за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ, за времето, през което е
останала без работа, но за не повече от 6 месеца, като в случая се претендира за периода от
издаване на заповед № 283/31.01.2023 г. до датата на завеждане на делото /08.02.2023 г./ в
3
размер на 15.65 лева, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата
книжка на ищцата.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ:
В разпоредбата на чл. 328 ал. 1 КТ е регламентирано субективното преобразуващо право на
работодателя за едностранно прекратяване на трудовия договор със служителя, при
наличието на определените в посочената разпоредба основания, като отправи до него
писмено предизвестие в сроковете по чл. 326 ал. 2 от КТ. Едно от тези основания е по чл.
328, ал. 1, т. 10 от КТ – придобиване от служителя на право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Именно на това основание е прекратен трудовия договор с ищцата като
„заместник-директор по учебната дейност“ с оспорваната Заповед № 283/31.01.2023 г.
Ищцата оспорва законността на уволнението си на формално основание – неотправено
писмено предизвестие от работодателя, че трудовото й правоотношение ще бъде
прекратено.
Безспорно, писмено предизвестие не е отправено до ищцата в сроковете по чл. 326 ал. 2 от
КТ преди да бъде издадена процесната заповед за прекратяване на трудовия й договор.
Съдът счита, че отправянето на предизвестие не е задължителен елемент от фактическия
състав на уволнението, тъй като разпоредбата на чл. 220 ал. 1 от КТ дава възможност на
всяка от страните по трудовото правоотношение, която дължи предизвестие, да прекрати
трудовия договор и без да отправя предизвестие до другата страна, при която хипотеза
дължи обезщетение за неспазването на целия срок на предизвестието. Последицата от
липсата на предизвестие е задължението на работодателя да плати обезщетение на
уволнения работник/служител по чл. 220 ал. 1 от КТ, а не незаконност на уволнението. В
този смисъл съдът споделя утвърдената съдебна практика на ВКС, цитирана от ответника, в
която е дадено разрешение по сходни казуси /Решение № 320/05.02.2018 г. по гр.дело №
1630/2017 г., четвърто г.о., Решение №137/23.06.2021 г. по гр.дело № 551/2018 г., трето г.о./.
В случая се установи, че работодателят е изпълнил задължението си да заплати на ищцата
обезщетение на основание чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазеното предизвестие, поради което
липсата на отправено писмено такова само по себе си не води до незаконност на
уволнението.
Този извод е относим за всяко от основанията, предвидени в чл. 328 ал. 1 от КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение. В случая, посоченото в уволнителната заповед
основание е това по чл. 328 ал. 1, т. 10 от КТ – придобиване от ищцата право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Безспорно това основание е съществувало към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, като към този момент вече е било и упражнено,
както се установи от справката на ТП на НОИ-Ловеч, което е самостоятелно основание за
уволнение, предвидено в чл. 328 ал. 1, т. 10б от КТ. С оглед на това, съдът намира че няма
правно значение обстоятелството на кое от двете законови основания се е позовал
4
работодателя, за да прекрати трудовото правоотношение, след като и двете са налице към
момента на прекратяването му – както основанието по чл. 328 ал. 1, т. 10 от КТ /придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/, така и това по чл. 328 ал. 1, т. 10б от КТ
/придобито и упражнено такова право/.
В обобщение съдът подчертава, че и при двете основания за уволнение, фактът на
неотправянето на писмено предизвестие до служителя не води до незаконност на
уволнението, тъй като същият е получил от работодателя дължимото по чл. 220 ал. 1 от КТ
обезщетение за неспазеното предизвестие.
На самостоятелно основание, ищцата счита, че процесната заповед за уволнение е
незаконосъобразна, поради проявена от работодателя дискриминация спрямо нея, тъй като в
ответното училище са останали да работят и други лица с придобито право на пенсия.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./,
работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно
прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на
труда.
Ищцата е заемала длъжността „заместник-директор“ и няма данни каква
преподавателска работа е извършвала. Такива данни няма и за останалите на работа трима
учители с придобито право на пенсия. Ищцата обосновава възражението си за проявена
спрямо нея дискриминация единствено на факта, че в училището са останали и други
работещи пенсионери. Тя не сочи по-неблагоприятно третиране на основата на признаците
по чл. 4 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, отколкото се третира, било е третирано
или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Следва да се
отбележи, че при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито и
упражнено от работника право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят не е
длъжен да извършва подбор, каквото задължение той има при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата /чл.
329 от КТ/.
С оглед на изложеното и след като ищцата не сочи конкретни факти за осъществена
пряка дискриминация на основата на признаците по чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. /пол, раса,
народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение,
увреждане, възраст и др./, съдът намира, че възражението й за проявена от страна на
работодателя дискриминация при прекратяване на трудовото й правоотношение, е
неоснователно.
По така изложените съображения съдът приема, че уволнението на ищцата е
законосъобразно извършено, поради което искът с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ
за отмяната му като незаконно, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора по главния иск с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 КТ,
неоснователни се явяват и акцесорните искове по чл. 344 ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл.
5
225 ал. 1 от КТ, за възстановяване на ищцата на заемната преди уволнението длъжност и
присъждане на обезщетение за оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение,
поради което следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Относно четвъртия обективно съединен иск с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 4 от КТ, за
допускане на поправка в основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищцата,
съдът намира, че същият е недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването
му, тъй като за да се предяви този иск, следва да се твърди, че в трудовата книжка е вписано
неправилно погрешно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а такова в
случая не се твърди, още повече, че при извършената констатация по трудовата книжка на
ищцата се установи, че няма вписано основание за прекратяване на трудовото й
правоотношение.
С оглед на изложеното, искът с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 4 от КТ следва да
бъде оставен без разглеждане, като недопустим, и производството по делото се прекрати в
частта относно този иск.
Предвид разпоредбите на чл. 359 от КТ и чл. 83 ал. 1, т. 1 от ГПК, ищцата не дължи
заплащане на разноски по производството. Същата обаче не е освободена от заплащането на
адвокатско възнаграждение, поради което, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, с оглед
отхвърлянето на исковете й изцяло, следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата
1300.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения
списък на разноски и договор за правна защита и съдействие от 28.02.2023 г.
С оглед изхода на процеса, искането на ищцата за присъждане на направените от нея
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от О. Н. П., ЕГН **********, с адрес: ***, против СУ „СВ. СВ.
КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ – гр. Угърчин, с адрес: ***, представлявано от Я.Ц-А – директор,
ИСК по чл. 344 ал.1, т. 1 от КТ, за признаване на уволнението й, обективирано в Заповед №
283/31.01.2023 г. на Директора на училището, за незаконно и неговата отмяна, ИСК по чл.
344 ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на предишната работа - „заместник-директор по
учебната дейност“ при СУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ – гр. Угърчин, и ИСК по чл. 344
ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ, за заплащане на обезщетение в размер на 15.65
лева за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за периода от
издаване на заповед № 283/31.01.2023 г. до датата на завеждане на делото – 08.02.2023 г.,
ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА О. Н. П., с горните данни, да заплати на СУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ –
гр. Угърчин, с горните данни, сумата 1300.00 /хиляда и триста/ лева, представляваща
6
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на О. Н. П. за присъждане на направените от нея разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от О. Н. П., с горните данни, против СУ „СВ.
СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ – гр. Угърчин, с горните данни, иск с правно основание чл. 344
ал. 1, т. 4 от КТ, за допускане на поправка в основанието за уволнение, вписано в трудовата
й книжка, като недопустим, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в ЧАСТТА
относно този иск.
Решението в прекратената част е с характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Ловешкия окръжен съд в едноседмичен срок, считано от датата на
обявяването му – 12.05.2023 г. В останалата част, решението подлежи на обжалване пред
Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 12.05.2023 година.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7