Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 93 /11.01.2013г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тринадесети декември, през
две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
при секретар Г.Ф.
и с участието на прокурор Галина Колева изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА
по КАНД № 1071/2012г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, подадена чрез
процесуален представител, против решение № 48/23.03.2012г. на Районен съд –
гр.Царево, постановено по н.а.х.д. № 337 по описа на ЦРС за 2012г., в частта, с
която е изменено издаденото от касатора на „Оникс- Хотели” ЕООД, ЕИК***,
наказателно постановление № 16-1601457/04.01.2012г., като за нарушение на
чл.152 от КТ, съдът е приложил привилегирования състав на чл.415в от КТ и е
наложил имуществена санкция в размер на 300 лева.
Касаторът оспорва
първоинстанционното решение в посочената част като неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон, за което излага подробни
съображения в касационната жалба. Иска съдът да го отмени и да потвърди изцяло
процесното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание, не
взема становище.
Ответникът по касационната
жалба, намира оспорването за неоснователно. Твърди, че са били налице
предпоставките за приложение на чл.415в от КТ, поради което моли за оставянето
й без уважение от съда.
Представителят на Бургаска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила, като обосновано и
законосъобразно.
Административен съд – гр.
Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в
срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
Наказателното
постановление, предмет на обжалване пред районния съд, е издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение № 16- 1601457/22.07.2011г.,
съставен от главен инспектор при дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив на „Оникс-
Хотели”ЕООД, за това, че за период 06.07.2011г.- 19.07.2011г. не е осигурена
междудневна почивка в размер не по- малко от 12 часа на 8 работника на
дружеството / поименно посочени/. Фактите са констатирани въз основа на
представени графици за работното време и присъствени форми за работа. След
съставяне на АУАН графици за работното време са били коригирани.
За да постанови оспореното
решение, районният съд е приел за безспорно установено, че санкционираното лице
формално е осъществило признаците на състава на посоченото в акта и в
наказателното постановление административно нарушение на чл.152 от КТ. Счел е,
че извършеното нарушение е маловажно и са налице законоустановените
предпоставки за приложимост на чл.415в от КТ, тъй като след проверката същото
може да бъде отстранено с изработване на нов график, с който да бъде осигурена,
предвидената от закона почивка на работниците. С тези мотиви съдът е изменил
обжалваното пред него наказателно постановление, като на основание чл.415в от КТ е наложил на търговеца имуществена санкция в размер на 300 лв.
Настоящият касационен
състав не споделя мотивите на районния съд относно преквалифициране като
маловажно. Счита, че в случая не са
налице кумулативно предвидените в чл.415в от КТ предпоставки, за да се приеме,
че е осъществен установеният в разпоредбата привилегирован състав на
административно нарушение. В случая санкция е наложена затова, че на
работниците фактически не е била осигурена почивка / според присъствените форми
за работа/, а не затова, че графиците за работното време са изготвени в
нарушение на закона. Очевидно е, че за работниците са настъпили вредни
последици, тъй като са били лишени от възможността да почиват.
Извън горното, касационната
жалба е неоснователна по следните съображения:
Отговорността на „Оникс-
Хотели”ЕООД, е ангажирана за нарушение на чл.152 от КТ. Като е констатирано че
нарушението е извършено по отношение на 8 работника. Административно наказващия
орган обаче, в нарушение на разпоредбата на чл.18 пр.2 от ЗАНН, е наложил едно
наказание. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените и предпоставя
извод за отмяна на наказателното постановление.
Последното не може да бъде
сторено, предвид липсата на подадена касационна жалба против потвърждаващата
наказателното постановление част от съдебното решение и с оглед правомощията по
чл.221, ал.2 от АПК, решението на Районен съд – гр.Царево следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2,
във вр. с чл. 218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен
съд гр.Бургас
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48/23.03.2012г. на Районен
съд – гр.Царево, постановено по АНД № 337 по описа на ЦРС за 2012г.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: