Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 22.03.2010 г. град Стара
Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският районен съд V
граждански състав
На двадесет и втори февруари година две хиляди и десета
В публичното заседание в следния
състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.Г.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Г. гражданско дело № 4102 по
описа за 2009 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Ищцата Д.И.М. твърди в исковата си
молба, че е собственик на следния недвижим имот: …………………………Твърди, че за
установяване на собствеността върху така описания недвижим имот е издаден
Нотариален акт №…, том …, рег.№…, дело №… от ……. г. на нотариус Елка Тенчева с
рег.№364 и с район на действие Районен съд - Стара Загора. Като собственичка на
имота е вписана по плана на селото. Сочи още, че е регистрирала имота по реда
на ЗМДТ и съответно е заплатила изискуемия се данък за недвижим имот и такса за
битовите отпадъци. С писмо, изх.№00363/16.02.2009 г., на ЧСИ Ивелина Биволова с
рег.№869 по описа на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на
действие Окръжен съд - гр.Стара Загора, е направено искане за вписване на
възбрана върху описания по-горе недвижим имот като се сочи, че същият е
собственост на Д.И.Г.. Твърди, че видно от положения печат от Службата по
вписвания – Стара Загора и подпис на длъжностно лице, действително тази
възбрана е била вписана. Твърди още, че по молба на Д.Д.Б. е било образувано
частно гражданско дело №1017/2005 г. по описа на Районен съд - гр.Стара Загора.
Тази молба е била уважена и на 08.09.2005 г. е издаден изпълнителен лист, с
който са осъдени заемополучателят „ДАН-ИВ” ЕООД – Стара Загора и поръчителите
по договора за заем – Ц.И.Г. и Д.И.Г. като физически лица, солидарно да
заплатят на заемодателя Д.Д.Б. сумата от 32 370,00 лева, представляваща
главница по нотариално заверен договор за заем ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на исковата молба. Сочи, че по това дело
ищцата не била страна. На основание издадения изпълнителен лист Д.Д.Б. подал
молба за образуване на изпълнително дело №20088690400148 по описа на ЧСИ
Ивелина Биволова. И по това изпълнително дело тя не била конституирана като
страна – длъжник, тъй като нямала солидарно задължение да изплаща съответния
дълг към взискателя Д.Б.. Сочи още, че с наложената възбрана се обезпечава
чуждо за нея задължение. Обект на изпълнението е недвижим имот, нейна
собственост, находящ се в с. ……….., обл. …………. Следователно, изпълнението е
насочено към имот, който не е собственост на длъжниците по изпълнителното дело.
Твърди, че длъжниците по изпълнителното дело - Ц.И.Г. и Д.И.Г., не са
собственици на недвижимия имот в с. ………… и с тях тя не е имала и няма спорни
вещни права спрямо този имот, които да са предмет на решаване по доброволен или
по съдебен път. С така започналото принудително изпълнение, за което научила
сега, се засяга нейното лично вещно право. Това обстоятелство обосновава
правния й интерес за установяване, че тя е собственик на имота, поради което
моли съда да постанови решение на основание чл.440 от ГПК, с което да приеме за
установено, че ищцата е собственик на недвижимия имот в с. …………, обл. …………, и
че длъжникът Д.И.Г. не е собственик на този имот. Моли също така да й се
присъдят всички съдебни и деловодни разноски по делото. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от адвокат Т. п.. Подробни съображения излага в
писмена защита. Претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил подробен писмен отговор от
ответника Д.Д.Б., в който заявява, че предявения иск е неоснователен Счита, че
не е налице каквото и да било засягане на лични вещни права на ищцата Д.И.М., в
т.ч. не е налице засягане на вещното й
право на собственост върху съответните идеални части от процесния недвижим
имот, притежавани от същата. Твърди, че от представените с настоящия писмен
отговор доказателства, недвусмислено се установило, че спрямо процесния имот не
е предприето каквото и да било принудително изпълнение, както твърди ищцата,
като спрямо процесния имот са предприети единствено действия по обезпечение
правата на взискателя, чрез налагане на възбрана на притежаваните от длъжника Д.Г.
1/6 ид. ч. от процесния имот, с оглед установяване факта, че същият има и втори имот и оттам
изключване на несеквестируемостта по ГПК на другия имот, собственост на
длъжника Д.И.Г.,***, представляващ дворно
място с жилищна сграда, спрямо който действително се водят действия по
принудително изпълнение. Същевременно ищцата
се домогвала да черпи права от представения от нея констативен
нотариален акт от ………… г. на нотариус Елка Тенчева, съставен след вписването по
надлежния ред на наложената възбрана в Агенция по вписванията върху
притежаваните от втория ответник Д.И.Г., 1/6 идеална част от процесния недвижим
имот, което изцяло противоречи на разпоредбата на чл.453 от ГПК, и поради това
не може да се противопостави на взискателя по изпълнителното дело. Сочи още, че
съставения констативен нотариален акт, с който ищцата се признава за собственик
по наследство и давност владение на целия процесен имот, отразява неверни факти
и обстоятелства, поради което не следва да се кредитира като достоверна
удостоверителната му доказателствена сила. Твърди, че същият не поражда вещни
права за ищцата, с оглед на което за последната се обуславя липсата на правен
интерес за завеждане на настоящия иск. С оглед на това счита, че не е налице
доказано основание за претенциите на ищеца, заявени с иска, предмет на делото. Ето защо, счита предявеният против него иск с
правно основание чл.440 от ГПК във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК иск за недопустим,
а разгледан по същество същия се явява неоснователен и недоказан, и като такъв
моли да се остави без уважение. В съдебно заседание ответникът Д.Д.Б., чрез процесуалния
си представител адвокат С. А. моли съда
да отхвърли иска като неоснователен. Претендира за направените по делото
разноски.
Ответниците Д.И.Г. и Ц.И.Г. молят
съда да уважи предявения иск. Представят писмена защита по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
От представения по делото нотариален
акт № ……, том …., рег. № ………,
дело № … от ……….. г. по описа на нотариус Е. Тенчева се установява,
че на основание постановление от 09.03.2009г издадено, въз основа на
обстоятелствена проверка, извършена по нотариална дело №21/2009г. и на
основание чл.578, ал.2 от ГПК ищцата е призната за собственик по наследство и
давностно владение на процесния недвижим имот.
По делото е представен нотариален
акт № ……, том …., рег. № ………,
дело № … от ……….. г. на нотариус Ф. Бангьозова, нотариус при
Районен съд – Стара Загора, от които се установява, че процесния недвижим имот
находящ се в с. ……….., представляващ дворно място е собственост на И. Г.И. /л.28 от делото/.
От представеното по делото
удостоверение за наследници №1481/19.03.1999г.
се установява, че след смъртта и И.Г.И. на ……… г.
същия е оставил за свои законни наследници Д.П.И. – съпруга, Д.И.М. –
дъщеря и Д.И.Г. – син /л. 34 от делото/.
По делото е представена и данъчна
декларация вх.№**********/11.11.2008г. ответника по делото Д.И.Г. е декларирал,
придобитите от него по наследство след смъртта на баща си И.Г.И. 1/6 ид.ч. от
процесния недвижим имот, 1/6 ид.ч. за ищцата Д.
И.М. и 4/6 ид. ч. за Д.П.И..
По настоящото производство е
приложено изпълнително дело №148/2008г. по описа на ЧСИ И. Биволова, с рег.
№869, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора. Изпълнителното дело е образувано на 29.08.2009г. по молба
на Д.Д.Б. против солидарните длъжници
„Дан – ИВ” ЕООД - Стара Загора, Ц.И.Г. и Д.И.Г. на основание изпълнителен лист от
08.09.2005г., издаден по ч. гр. дело №1017/2005г. по описа на Районен съд – Стара Загора, по
силата на който „Дан – ИВ” ЕООД - Стара
Загора, Ц.И.Г. и Д.И.Г. са осъдени
да заплатят солидарно на Д.Д.Б. сумата от 32 370 лева, дължима
по договор с нотариална заверка на подписите на страните от 08.01.2004г., рег.
№156 по описа на нотариус с рег.№394 на
Нотариалната камара с район на действие
Районен съд – Стара Загора, ведно със законната лихва считано от 31.08.2005г.,
както и сумата от 17 600 лева, представляваща дължима неустойка за
забавено плащане до 176 – тия ден след датата на падежа – 09.02.2004г, както и
направените съдебни и деловодни разноски в размер на 2 500 лева.
На 17.02.2009г. в Службата по
вписванията – Стара Загора е вписан възбрана върху процесния недвижим имот,
собственост на ответника Д.И.Г., представляващ 1/6 идеална част от дворна място
с площ от 1360 кв.м., придадени от дере
260 кв.м., съставляваща УПИ …….., в кв. … по плана на с. …………, ведно с находящите се в
него 1/6 ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда и подобрения в имота, при
граници на дворното място : улица; УПИ ……..; УПИ …….; УПИ ……; УПИ ……. и УПИ ……. За наложената възбрана на ответника по делото Д.Г. е изпратено съобщение, но тъй като същия не е намеран
на адреса , съгласно чл.47, ал.1 от ГПК
на 19.02.2009г. е залепена уведомление. В двуседмичния срок длъжникът не се е явил да получи
книжата, поради което и на основание чл.47, ал.5 от ГПК съобщението се счита за
редовно връчено на 05.03.2009г.
По делото са събрани и гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите Н.Т.Д., Д.П.И. , М.К.Ф. и Д.С.Р..
От показанията на свидетеля Н.Д. се установява, че познава Д.Г. като член
на ловната дружинка в с. ………. Свидетелят твърди, че той като кметски наместник
отговаря за жителите на селото, тези които имали вили не го интересували. Когато имали график идвали на лов в селото,
но не знаел къде пребивава Д.. Твърди
още, че не знае дали Д. и сестра му Д. имали имот в селото. Знаел, че това дело
е за някакъв имот, който се намирал в с. …………, но не му било известно за какъв
имот става въпрос. Твърди още, че знаел къде се намира имота, защото през първата година от „кметуването” му
станало обир в една от къщите. Не знаел на кога била вилата, от жителите на селото
разбрал, че това е вилата на Г..
От
показанията на свидетелката Д.П.И.
/майка на ищцата и на ответника Д.И.Г./ твърди, че със съпруга си имали къща в ………..
Твърди, че къщата била прехвърлена на дъщеря им преди десет години. Сочи, че за
построяване на къщата им помагали дъщеря им и зет им и така решили къщата да
остане на Д.И.М.. Свидетелката твърди, че Д. нямал ключове за къщата, ходил
рядко в село ………. – само на лов. Твърди още, че ключ от къщата имала само
дъщеря й, като тя плащала тока, водата и данъците. Свидетелката твърди, че от
единадесет години живее в град Стара Загора, като синът й и снаха й си грижели
за нея.
От
показанията на свидетеля М.Ф. *** имал
ниви, които не били поделили със сестра си. От пет шест – шест години ходил на
лов всяка седмица през ловния сезон. От 2001 –
От показанията на свидетелката Д.Р.
се установява, че живее в с. ……….. от 1985г., познавала страните по делото,
защото й били комшии. Д.М. има вила и празно дворно място, като вилата била на
два етажа. Твърди, че Д.Г. *** и не ходи в тази къща. Свидетелката твърди, че
вилата била на Д., тя си е заключвала и плащала тока, водата и данъците. Твърди
още, че откакто бащата на ищцата починал преди единадесет години само Д.
стопанисвала къщата. Майка им живеела в град Стар Загора при сина си. Последно
била виждала Д., когато идвал на лов. Твърди,
че не била виждала „никой друг да отсяда
в къщата”. Сочи, че къщите им са на
половин километър разстояние, не са преки съседи „моята къща е на другия Ред.
Тяхната е вляво, нашата е вдясно”.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.124 във връзка с чл.430 от ГПК.
От представен нотариален акт № ……, том …., рег. № ………, дело № … от ……….. г. на нотариус
Ф. Бангьозова, нотариус при Районен съд – Стара Загора, от които се установява,
че процесния недвижим имот находящ се в с. ………, представляващ дворно място е
собственост на И.Г.И. баща на ищцата Д.М.
и на ответника Д.Г.. След смъртта му на 22.01.1999г. имота е останал съсобствен,
между наследниците по закон, при квоти :
4/6 ид.ч. за преживялата съпруга Д.П.И.,
1/6 ид. ч. за Д.И.М. и 1/6 ид. ч. за Д.Г.И..
Следва да се отбележи, че признаването на правото на собственост от нотариус е
извършено на 09.03.2209г., видно от представения нотариален акт № ……, том …., рег. № ………, дело № … от ……….. г. по описа на нотариус Е. Тенчева, като към този
момент върху процесния недвижим имот върху притежаваната от ответника Д.Г.И.
1/6 ид.ч. от имота е била вписана възбрана в Агенцията по вписвания. Видно от представеното писмо /л.46 от делото/
на 17.02.2009г. в Служба по вписвания – Стара Загора е вписана възбрана върху
процесния недвижим имот, собственост на ответника представляващ 1/ ид. ч. от
имота.
За да се признае на едно лице право
на изключителна собственост на един от части чужд имот, нормата на чл.79, ал.1
от Закона за собствеността установява, че претендиращият следва да е упражнявал
в период по-дълъг от десет години фактическата власт по отношение на конкретна
вещ без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както
и да е демонстрирал по отношение на невладеещият собственик на веща поведение
на пълноправен собственик, т.е. поведение, без съмнение сочещо, че упражнява
собственически правомощия в пълен обем. От събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпит на ангажираните от страните свидетели Н.Т.Д., Д.П.И.,
М.К.Ф. и Д.С.Р. се установява следното:
От показанията на свидетеля Н.Т.Д.,***
се установява, че не знае дали ответника Д.Г. има имот в селото, нито дали
ищцата Д.М. притежава имот. Знаел къде се намира имота, тъй като в една от къщите станало обир. По този повод,
„от жителите на село ……….. разбрах за тази вила – вилата на Г.”. Твърди, че не
му е известно Д.Г. да е стопанисвал тази вила.
Показанията на свидетелката Д.И. следва
да бъдат обсъдени с оглед всички останали доказателства по делото съгласно
разпоредбата на чл.172 от ГПК. След тази преценка съдът намира, че нейните
показания не са непосредствени и като такива не следва да бъдат кредитирани. От
показанията и се установява, че същата не живее в село ………. от единадесет
години. В тази смисъл същата не би могла да установи фактът дали ответника Д.Г.
притежава или не ключ от вилата, както и че ключ има само дъщеря й. Нейните
показания са в противоречие с показанията на останалите свидетели по делото Н.Т.Д.,
М.К.Ф. и Д.С.Р., които твърдят, че ответника Д.Г. ***. Твърдението на
свидетелката, че със съпруга й са „къщата да остане на дъщеря ми Д.И.М.” е
неотносимо към установяване на фактът на владението и упражняването на
фактическа власт върху имота.
От показанията на свидетеля М.Ф. се
установява, че познава ищцата от 2003г. Свидетелят заявява, че от 2001 - 2002г.
„много по – рядко съм си ходил на ……….”. С брат и Д. разговаряли по много въпроси
на ловна тематика, но когато ставало въпрос за неговите имоти и „той ми е казвал,
че и той е в същото положение”. Заявява, че само веднъж се е срещал с ищцата,
когато ходили при нотариус, „при нотариус сме ходили миналата година”. Показанията на този свидетел също не са
непосредствени, същия от 2001 – 2002г. изключително рядко пребивава в село
Казанка. От неговите показания не се установява и фактическата власт, която
ищцата Д.М. е упражнявала върху имота.
От показанията на свидетелката Д.Р. се установява, се установява Д.М. има
вила и празно дворно място в село …………. Твърди, че Д.Г. няма имот в селото и че
не ходи в тази къща.Свидетелката твърди, че от единадесет години Д. стопанисва
вилата – заключва я, плащала ток, вода, данъци. Твърди, че е виждала Д.,
„когато е идвал на лов”.
Фактическия състав на придобиването
по давност включва два елемента: владение и определен период от време. За да се
признае на едно лице правото на собственост по отношение на чужд имот, то
претендиращият следва да е упражнявал фактическа власт повече от десет години
без противопоставяне на собственика и без прекъсване за период по-дълъг от шест
месеца, както и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта
поведение на пълноправен собственик, т.е. да упражнява собственически
правомощия единствено за себе си. . От представените по делото писмени
доказателства копие от данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№**********/11.2008
г., подадена от Д.И.Г., същият е
декларирал, придобитите от него по наследство след смъртта на баща си И.Г.И.
идеална част от процесния недвижим имот. В декларацията е посочена и идеалната
част на всеки от наследниците 1/6 ид.ч. за Д.И.Г., 1/6 ид.част за Д.И.М. и 4/6 ид.
ч. за Д.П.И.. Това действие на ответника Д.И. следва да бъде тълкувано, като противопоставяне
на намерението на ищцата да свои целия процесен
имот като свой.
Дори и да се приеме, че ищцата Д.И.М.
е ползвала имота, съдът намира, че не е налице субективният признак на
владението – намерението. С чл.69 от ЗС се въвежда презумпцията „предполага се,
че владелецът държи вещта, като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. Владението също така трябва да постоянно, непрекъснато, несъмнено и
явно.” От данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№**********/11.2008 г., се
установява, че е налице оспорване от страна на ответника Д.И.Г. за собствената
му 1/6 ид.ч. от процесния имот и противопоставяне на намерението на ищцата да
свои цялата вещ. От друга страна от събраните по делото свидетелски показания
не се установява по какъв начин е осъществявано владението.
Владението е постоянно, когато владелецът изразява да
държи вещта за себе си, като се
противопоставя и търси защита срещу всяко действие на друго лице, т.е. намерението
на владелеца да свои вещта за себе си, да е противопоставено на собствениците.
Намерението трябва да бъде упражнявано така, че всеки заинтересован да може да
научи за него и това да е достигнало до собствениците. По делото липсват
доказателства, че ответницата е демонстрирала намерението си за своене по ясен
и категоричен начин пред собствениците на процесния недвижим имот, видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели. В подкрепа на този си извод е
и, че ищцата Д.М.К. е декларирала процесния имот, едва с данъчна декларация по
14 от ЗМДТ с вх.№ **********/12.03.2009г. По делото липсват доказателства след
откриване на наследството на И.Г.И. същата да е предявяла каквито и да било
претенции по отношение идеалната си част, от наследствения имот. По делото
липсват и доказателства ищцата да се е противопоставила на ползването и
владеенето на процесния имот от други лица. Подобни намерения се установяват
единствено от факта на съставяне на нотариален акт № ……, том …., рег. № ………, дело № … от ……….. г. по описа на нотариус Е. Тенчева, от който се установява, че на основание
постановление от 09.03.2009г издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършено по нотариално дело № …/………г. на основание чл.578, ал.2 от ГПК ищцата е
призната за собственик по наследство и давностно владение на процесния недвижим
имот, но за да се придобие правото на
собственост по давност, не е достатъчно само съставянето на нотариален акт,
който да удостоверява това обстоятелство,
въз основа на представените писмени доказателства на основание чл.483,
ал.1 от ГПК (отм.). Както бе посочено по-горе следва да се докаже явно,
необезпокоявано и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху имота, с
намерението да бъде придобита собствеността. По делото липсват както писмени,
така и гласни доказателства ищцата да е упражнявала необезпокоявано и
непрекъснато фактическа власт върху имота за предвидения период от време.
В тази връзка съдът, че следва да
отбележи, че съгласна чл.453 от ГПК извършеното на 09.03.2009г. признаване на
правото на собственост върху целия имот в полза на ищцата Д.И.М., не може да се
противопостави на взискателя, тъй като възбраната върху собствената на
ответника идеална част от имота е вписана в Службата по вписванията – Стара Загора на
17.02.2009г.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.440 от ГПК се
явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата
Д.И.М. следва да бъде осъдена да заплати на ответника Д.Д.Б. направените по делото разноски в размер
на 400 лева представляващи възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане
на разноски представя на съда списък на
разноските най късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като в настоящия
случай нито ищецът, нито ответникът е представил списък. В този случай страните
нямат право да обжалват решението в тази му част – чл.80 изр.2 от ГПК
Воден от горните мотиви, съдът
р е
ш и :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И. ***, ЕГН ********** против Д.Д.
*** ЕГН **********, Д.И.Г. ***, ЕГН ********** и Ц.И. ***, ЕГН ********** иск с
правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.440 от ГПК за признаване правото
на собственост върху имот поземлен имот, находящ се в с. ……….., общ. …………., с
площ от …….. квадратни метра, представляващ имот планоснимачен номер …….. в
квартал ……. по плана на селото при граници: от север ***; от изток – …….., ……… и
………..; от юг – ……… и от запад – ………., за който имот са отделени УПИ ……… в кв. ……….
по плана на селото с площ 708 кв.м. (седемстотин и осем квадратни метра), от
които 330 кв.м (триста и тридесет квадратни метра) са придаваеми от дере, при
граници: от север …….., от изток УПИ ……. и УПИ …….., от юг – УПИ ……. и от запад
– дере и УПИ ……….. в кв. …….. по плана на селото с площ 1 360 кв.м. ( хиляда
триста и шестдесет квадратни метра) са придаваеми от дере, при граници: от
север – УПИ ………, от изток УПИ …….. и УПИ ……..; от юг – УПИ ……. и ……… и от запад
– дере, заедно с построената в УПИ …….. двуетажна жилищна сграда, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК Д.И. ***, ЕГН ********** да заплати на Д.Д. ***
ЕГН ********** сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Стара Загора с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия :