РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Силистра, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря Т. В. Д.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20253420100031 по описа за 2025 година
Ищцата И. М. М. твърди, че чрез запис на заповед от 24.10.2023 г. ответницата се
задължила да заплати сумата от 5500 лв. на 30.12.2023 г., а чрез запис на заповед от
25.10.2023 г. тя се задължила да заплати сумата от 5500 лв. отново на 30.12.2023 г. Тъй
като ответницата не изпълнила задълженията си, ищцата моли съда да я осъди да заплати
сумите по двата записа, както и законна лихва върху всяка от главниците за периода от
31.12.2023 г. до 07.01.2025 г. в размер на 783,17 лв., както и законна лихва от 08.01.2025 г. до
окончателното им плащане.
При отхвърляне на горните искове поради давност или неизвършване на
необходимите действия за запазване на правата по записите на заповед, ищцата моли съда да
осъди ответницата да заплати сумите по записите, както и законната лихва под формата
на суми, с които ответницата в качеството си на издател на ценните книги се е обогатила в
нейна (на ищцата) вреда.
При отхвърляне на горните искове, моли сумите по тях ( главници и лихви) да
бъдат присъдени като дължими по два договора за заем, сключени съответно на 24.10.2023 г.
и на 25.10.2023 г., чийто падеж настъпил на 30.12.2023 г.
При отхвърляне на горните искове, моли главниците по тях да бъдат присъдени
като под формата на дадени без основание суми, ведно с законна лихва върху всяка от
главниците за периода от 31.12.2023 г. до 07.01.2025 г. в размер на 783,17 лв., както и
законна лихва от 08.01.2025 г. до окончателното им плащане.
Претендира направените по делото разноски.
1
Ответницата К. Е. М. оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като
неоснователни. Счита, че и двата записа на заповед съдържат информация за каузално
правоотношение между страните, което обосновавало недействителност на абстрактните
правни сделки поради лишаването им от годен предмет. Намира за неоснователни и исковете
с правно основание чл. 534 ТЗ, считайки, че тези искове принадлежат на приносителя на
менителница, каквото качество ищцата не притежавала поради нищожността на
абстрактните сделки, обективирани в процесните записи на заповед.
Счита, че исковете, основани на заемно правоотношение между страните, също са
неоснователни и недоказани, тъй като липсвали разписки за предаване на заетите суми на
ответницата. Прави възражение за унищожаемост на евентуално сключени от ищцата сделки
в края на м. октомври 2023 г. поради неспособността през този период да разбира и
ръководи действията си - след м. юни 2023 г. тя постъпила на лечение в психиатрична
клиника, а с определение № 401 от 12.09.2023 г. по ч.н.д. № 522/2023 г. по описа на СРС
била възприета за невменяема. Престоят на ищцата за лечение също така препятствал и
реалното предаване на сумите по договорите за заем. Счита, че при недействителност на
договорите за заем, основание за връщане на даденото по тях се явява разпоредбата на чл.
34 ЗЗД.
При отхвърляне на исковете претендира направените по делото разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 535 ТЗ, чл. 534 ТЗ, чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
Като доказателство по делото са представени два записа на заповед – издадени на
24.10.2023 г. и на 25.10.2023 г., с всеки от които ответницата – техен издател, се е задължила
безусловно, неотменимо и без протест и разноски да заплати на ищцата сумата от 5500 лв.,
представляваща „получен в брой от мен паричен заем“ с падеж на 30.12.2023 г. с място на
плащане адреса на поемателя в гр. С.. Според преценката на съда представените актове се
явяват редовни от външна страна документи със съдържание, съответстващо на
изискванията на чл.535 от ТЗ, които в кумулативната си даденост им придават правното
естество на запис на заповед. Посочването на каузалното правоотношение, от което
произтича задължението по ценната книга, не опорочава формата на сделката, нито я
лишава от предмет, доколкото сторената добавка не отрича безусловния характер на
задължението – по този начин абстрактния характер на сделката не се променя, а единствено
се удостоверява връзката с конкретното каузално правоотношение, което така или иначе е
послужило като основание за издаването на менителничния ефект, макар и същото да
ирелевантно за неговата валидност – в този смисъл т. 4д от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В тази връзка и с оглед предприетото от ответницата
оспорване на исковете следва да се отбележи, че самите записи на заповед установяват и
сключените между страните два договора за заем, всеки за сумата от 5500 лв., тъй като от
тях става ясно, че тези суми са били предадени на посочените дати и на посоченото
2
основание на заемателката, както и че тя се е задължила да ги върне на уговорения в
документа падеж, а именно 30.12.2023 г.
Чл. 31, ал. 1 ЗЗД определя като унищожаем договора, сключен от дееспособно
лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, като
според разрешението, дадено ТР 5/2020 от 30.05.2022 г. по тълк.д. № 5/2020 г. на ВКС,
ОСГТК договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в
състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем
на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Чл. 32, ал. 1 ЗЗД гласи, че унищожение може да иска само
страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Казаното сочи, че правото да
иска унищожаването на договора е признато единствено на лицето, което при сключването
му е действало в състояние на временна или трайна неспособност да разбира и ръководи
действията си, а не на насрещната страна, чиято воля не е била опорочена и която
съзнателно е взела участие в договора, разбирайки последиците от неговото възникване.
При това положение възраженията на ответницата за унищожаемост на договорите за заем,
обезпечени чрез процесните записи на заповед, поради неспособността на насрещната
страна да изрази валидна воля за сключването им с оглед наличието на психично заболяване,
не следва да бъдат разглеждани, тъй като страната, чиято воля се твърди, че е опорочена,
признава тяхната валидност и желае да се ползва от възникналите в резултат на сключването
им правни последици. В записите на заповед ответницата е удостоверила с подписа си
получаването на сумите по договорите за заем, поради което съдът приема, че този факт е
реално осъществен; евентуалното пребиваване на ищцата в болнично заведение на
24.10.2023 г. и на 25.10.2023 г. (в каквато насока освен това не бяха представени
доказателства) не представлява обстоятелство, което би могло да опровергае получаването
на сумите, тъй като не е необходимо предаването им да се извърши лично от заемодателя,
нито е необходимо то да се е случило на посочената дата (например е възможно на
посочените в записите на заповед дати страните да са се споразумели, че суми, които
ответницата държи на друго основание и следва да върне на ищцата, ще бъдат
предоставени в заем). В крайна сметка в отговора си ответницата дори не дава обяснение
поради какви причини се е задължила привидно по записите на заповед,служещи
едновременно като разписки за получаване на сумите по договорите за заем от 24.10.2023 г.
и от 25.10.2023 г., при положение че не е получила сумите по тях, което е допълнителен
довод за неоснователността на възраженията за неполучаването на сумите и съответно
невъзникване на каузалните сделки, по които те се дължат. Следва да се добави, че в
записите на заповед ответницата изрично е потвърдила получаването на сумите по
договорите за заем в брой, поради което възражението за липсата на разписки в тази
насока също се явява неоснователно.
Поради изложените причини съдът счита, че предявените главни искове за
присъждане на сумите по двата записа на заповед са основателни и следва да се уважат, като
на основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ сумите следва да се присъдят заедно със законната лихва за
периода от 31.12.2023 г. (датата, следваща датата на падежа) до 07.01.2025 г. в размер на
3
783,17 лв. (определен от съда чрез онлайн калкулатор), както и със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда - 08.01.2025 г., до окончателното им плащане. Поради
уважаването на главните искове, евентуалните такива не следва да се разглеждат;
същевременно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 502 лв. за държавна такса и 1400 лв. за
адвокатски хонорар, а искането на ответницата за присъждане на разноски следва да се
остави без уважение. Поради изложените причини и на основание чл. 235 ГПК, С. районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Е. М. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ю. В.“ № ......, ет. ....., ап. ......да
заплати на И. М. М. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ф.Т.“ № ......
-сумата от 5500 лв. (пет хиляди и петстотин лв.), представляваща задължение по
запис на заповед, издаден на 24.10.2023 г., с падеж 30.12.2023 г., законна лихва върху тази
сума за периода от 31.12.2023 г. до 07.01.2025 г. в размер на 783,17 лв. (седемстотин
осемдесет и три лв. и 17 ст.), както и законна лихва върху главницата от 08.01.2025 г. до
окончателното плащане;
-сумата от 5500 лв. (пет хиляди и петстотин лв.), представляваща задължение по
запис на заповед, издаден на 25.10.2023 г., с падеж 30.12.2023 г., законна лихва върху тази
сума за периода от 31.12.2023 г. до 07.01.2025 г. в размер на 783,17 лв. (седемстотин
осемдесет и три лв. и 17 ст.), както и законна лихва върху главницата от 08.01.2025 г. до
окончателното плащане;
-направените по делото разноски в размер на 502 лв. (петстотин и два лв.) за
държавна такса и 1400 лв. (хиляда и четиристотин лв.) за адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ искането на К. Е. М. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ю. В.“ № ....., ет.
....., ап. ......за присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4