Р Е Ш Е Н И Е
София, 28.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание
на седемнадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 13711/2016 г., за да се произнесе
взе пред вид следното:
Предявен е иск от „К.Т.Б.“
АД /КТБ АД/ /в несъстоятелност/, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***
чрез юрисконсулт Е. Георгиева М. - Б. против З.С.М., ЕГН ********** с адрес: ***, с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че З.С.М. дължи на „К.Т.Б.“ АД /КТБ АД/
/в несъстоятелност/, сумата 17 239,90 евро - общо просрочени задължения към 14.01.2016 г.,
произтичащи от неизпълнен Договор за кредит по картова сметка на физическо лице
от 04.02.2013 г., формирана, както следва: - 10 000 евро - просрочена главница, ведно
със законната лихва за периода от 24.03.2016 г. до изплащане на вземането, -
1 605,22 евро - просрочени лихви върху
редовна главница за периода от 25.02.2013 г. до 25.03.2014 г., - 4 874,96
евро - просрочени лихви върху просрочена
главница за периода от 25.03.2013 г. до 25.02.2016 г., - 159, 72 евро - текущи лихви върху просрочена главница
за периода от 25.02.2016 г. до 18.03.2016 г., - 600 евро - такса
за периода от 05.05.2013 г. до 05.02.2016 г. и - 1035,77 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за което
вземане по образуваното образувано ч.гр.д. № 16467 по описа на
СРС за 2016 г., I ГО, 40 състав на 31.03.2016 г. са издадени заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Претендират се разноски.
В исковата си молба ищецът твърди, че на
04.02.2013 г. е сключен Договор за кредит по картова сметка на физическо лице
между „К.Т.Б.“ АД и кредитополучателя З.С.М.. По силата на договора, Банката
отпуска на кредитополучателя кредит в евро по картова разплащателна сметка в
размер на 10 000 евро при условия на усвояване, ползване и погасяване,
определени в договора.
Съгласно
чл. 2 от Договора за кредит, средствата по кредита се предоставят за ползване,
с използване на платежна карта Visa Classic по посочена картова разплащателна
сметка на кредитополучателя в банката, където се осъществява счетоводното
отчитане на усвояваните средства, както и доброволното издължаване на кредита.
Съгласно
чл. 4 от Договора, кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката
годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 15 %,
като същата се начислявала ежедневно по заемната сметка и е платима ежемесечно
на датата на олихвяване – 25-то число на съответния месец. Съгласно чл. 5, ал.
3 от Договора кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката неустойка
в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена лихва по кредита до окончателното
й издължаване.
Съобразно
договореното в чл. 8, ал. 1 от Договора, кредитополучателят е следвало да
погаси изцяло дълга си по кредита в срок до 04.02.2014 г., като, в случай, че в
посочения срок кредитополучателят не погаси напълно своите задължения, банката
начислява и събира, освен договорената лихва и наказателна надбавка в размер на
10 пункта, съгласно чл. 10 от Договора.
Ищцовото
дружество твърди, че е изпълнило своето задължение, като е предоставило на
Кредитополучателя договорените средства в размер на 10 000 евро.
Кредитополучателят е в забава относно изпълнението на свои изискуеми и парични
задължения, като кредитът е падежирал на 04.02.2014 г. Последното направено
плащане по кредитното задължение е извършено на 25.02.2013 г.
По
молба на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение от 31.03.2016 г. на
основание чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 16467 по описа на СРС за 2016 г., I ГО,
40 състав и изпълнителен лист от 31.03.2016 г., с който длъжникът З.С.М. е
осъден да заплати на кредитора „К.Т.Б.“ АД
сумата от на 17 239,90 евро -
общо просрочени задължения към 14.01.2016 г., произтичащи от неизпълнен Договор
за кредит по картова сметка на физическо лице от 04.02.2013 г., представляващи
както следва: сума в размер на 10 000 евро - просрочена главница, ведно със
законната лихва за периода от 24.03.2016 г. до изплащане на вземането,
просрочени лихви върху редовна главница в размер на 1 605,22 евро за периода от
25.02.2013 г. до 25.03.2014 г., просрочени лихви върху просрочена главница в
размер на 4 874,96 евро за периода от 25.03.2013 г. до 25.02.2016 г., текущи
лихви върху просрочена главница в размер на 159, 72 евро за периода от
25.02.2016 г. до 18.03.2016 г., такса в размер на 600 евро за периода от 05.05.2013г.
до 05.02.2016г.и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1035,77 лв.
На
основание цитираните Заповед за незабавно изпълнение от 31.03.2016 г. по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист от 31.03.2016 г., по молба на КТБ АД с изх.№
2571/09.05.2016г. е образувано изпълнително дело 20168500401055 при ЧСИ А.Б.,
per. № 850 на КЧСИ.
В процедурата
по връчване на процесната Заповед за незабавно изпълнение, ответникът е подал
на 31.03.2016 г. възражение, поради което и е образувано настоящото производство.
Ищецът е
представил и изискал да бъдат приложени писмени доказателства.
Поискал
е назначаване на ССЕ.
Поискал
е също прилагане на делото по заповедното производство, образувано пред СРС.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира
разноски по списък.
Ответникът З.С.М.
оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски.
Не
оспорва факта, че на 04.02.2013 г. между ищцовото дружество, в качеството му на
Банка и З.М., в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за кредит
по картова сметка на физическо лице от 04.02.2013 г.
Твърди,
че с Решение № 138, т. 3 от дневния ред по
Протокол № 27 от заседанието на Управителния съвет на БНБ, проведено на
06.11.2014 г., „КТБ ” АД е загубила
качеството си на банка. В тази връзка намира, че начисляването на лихви,
неустойки, разноски по кредитите е недопустимо след тази дата, тъй като след
отнемането на лиценза, банката се превръща в обикновено акционерно дружество.
Заявява,
че в исковата молба липсва индивидуализация на съответните периоди и основания
на претендираните вземания, и не може да се направи извод кога част от тях са
възникнали - преди или след отнемане на лиценза на банката, поради което счита,
че част от претенциите са изцяло неоснователни и недоказани.
Твърди,
че Банката не е предоставила никакви доказателства, че ответникът е получил
действително и физически цитираната в процесния договор Visa Classic карта.
Оспорва
твърдението на Банката, че същата му е предоставила средства в размер на 10 000
евро. Отделно от това, счита, че Банката не е представила доказателства на коя
дата или дати и с каква сума/суми е заверила процесната картова разплащателна
сметка. Оспорил е и твърдението, че е усвоил цялата сума от 10 000 евро в деня
на подписване на процесния договор, както и че същата е била предоставена по
сметката му в този ден и на един път.
Твърди,
че представеното към заявлението в заповедното производство извлечение от
счетоводни книги на ищеца към 18.03.2016 г. е нередовен документ, тъй като е
подписан от лица без надлежно учредена представителна власт. В тази връзка,
оспорва истинността, достоверността и съдържанието на представеното в
настоящото производство извлечение от счетоводни книги на Банката.
Твърди
също така, че част от претендираните вземания са вече погасени, като сумите са
постъпили по сметките на частния съдебен изпълнител по изпълнително дело №
20168500401055.
В
отговора прави и възражение, че клаузата на чл. 10 от процесния договор е нищожна по смисъла на чл. 146 ал. 1 ЗЗП
и чл. 26 ал. 1 ЗЗД, тъй като нарушава основните принципи за равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на
потребителите. В тази връзка, счита, че претенцията за наказателна надбавка не
следва да бъде уважавана, а искът следва да бъде отхвърлен в тази му част, тъй
като не е налице изискуемо вземане, произтичащо от валидно правоотношение.
Представил е
и е изискал от съда прилагане на писмени доказателства.
В хода по същество
моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан,
като му присъди разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, а и това се доказва от
събраните по делото доказателства, че по силата на Договор
за кредит по картова сметка на физическо лице, сключен на
04.02.2013 г. между „К.Т.Б.“ АД и кредитополучателя З.С.М., Банката е
предоставила на ищеца кредит в размер 10 000 евро при
условия на усвояване, ползване и погасяване, определени в договора, като,
според договореното в ч. 2 от Договора за кредит, средствата по кредита се
предоставят за ползване, с използване на платежна карта Visa Classic по
посочена картова разплащателна сметка на кредитополучателя в банката, където се
осъществява счетоводното отчитане на усвояваните средства, както и доброволното
издължаване на кредита.
Договорената, съгласно чл. 4 от
Договора годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер 15
%, като тя следва да се начислява ежедневно по заемната сметка и е платима
ежемесечно на датата на олихвяване – 25-то число на съответния месец. Съгласно
чл. 5, ал. 3 от Договора е договорена и неустойка в размер на 10 % годишно
върху начислената, но неплатена лихва по кредита до окончателното й
издължаване.
Според
чл. 8, ал. 1 от Договора, крайният срок за издължаване на кредита е бил до
04.02.2014 г., като, в противен случай, чл. 10 е договорена и наказателна
надбавка в размер на 10 пункта.
Не
се спори, че кредитът е изцяло усвоен и че от страна на ищеца не е налице
плащане, свързано с връщане на суми по Договора.
Не се спори също така, че,
във връзка с подадено от Банката на 24.03.2016 г. Заявление
по чл. 417 ГПК, е било образувано ч.гр.д. № 16467 по
описа на СРС за 2016 г., I ГО, 40 с - в, по което в нейна полза на 31.03.2016
г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като ответникът
З.С.М. е бил осъден да заплати на ищеца сумата 17 239,90 евро
- общо просрочени задължения към 14.01.2016 г., произтичащи от неизпълнен
Договор за кредит по картова сметка на физическо лице от 04.02.2013 г.,
представляващи както следва: сума в размер на 10 000 евро - просрочена
главница, ведно със законната лихва за периода от 24.03.2016 г. до изплащане на
вземането, просрочени лихви върху редовна главница в размер на 1 605,22 евро за
периода от 25.02.2013 г. до 25.03.2014 г., просрочени лихви върху просрочена
главница в размер на 4 874,96 евро за периода от 25.03.2013 г. до 25.02.2016
г., текущи лихви върху просрочена главница в размер на 159, 72 евро за периода
от 25.02.2016 г. до 18.03.2016 г., такса в размер на 600 евро за периода от
05.05.2013 г. до 05.02.2016 г.и юрисконсултско възнаграждение в размер на
1035,77 лв.
За събиране на посочените
суми въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 20168500401055 при ЧСИ А.Б., per.
№ 850 на КЧСИ.
След уведомяване
в законовия срок, длъжникът и настоящ ответник З.М. е подал възражение срещу
издадената Заповед за незабавно изпълнение, като заявил, че не дължи сумите по нея
и, съобразно дадената му възможност, ищецът е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си.
По настоящото производство е
приложено копие от образуваното ч.гр.д. № 16467 по
описа на СРС за 2016 г., I ГО, 40 с – в, по което срещу длъжника са издадени Заповед
за изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми.
По искане на
страните съдът назначи съдебно –
икономически експертизи, като при постановяване на съдебния акт и при
преценка на събраните в хода на производството доказателства съдът възприе заключението на повторната
експертиза.
На поставените от ищеца въпроси експертът даде следното заключение: След проучване на представените в исковата молба документи и след проверка
на счетоводните записвания при кредитодателя „КТБ” АД (н), отразяващи
осъществените операции по усвояване на суми по Договор за кредит по картова
сметка на физическо лице от 04.02.2013 г., се установява, че за периода от 04.02.2013 г. до 25.02.2013 г. по
картова сметка на физическо лице е усвоен кредит в размер на 10 000,00
евро и е изразходван за касово изтеглени суми, плащане на терминали в страната
и чужбина и банкови такси, свързани с операциите, наредени от титуляра на
сметката З.С.М., с общ рамер 9 975,00 евро. Остатъкът по сметката към
25.02.2013 г. е в размер на 25,00 евро.
Ответникът е усвоил кредит в размер
на 10 000,00 евро за периода от 04.02.2013 г. до 25.02.2013 г., по картова разплащателна сметка VISA с IBAN ***.
Общо осчетоводеното към 24.03.2016
г. по счетоводните книги на КТБ АД (н)
вземане на ищеца, съответно задължение на ответника, е в размер на
17 281,57 евро.
Начислената и отнесена в просрочие
лихва по сметка 4966 978 04654001 2013 9 за периода от 25.02.2013 г. до
25.07.2013 г., в размер на 655,21 евро,
е отнесена като начално салдо по сметка ************* на
26.08.2013 г.
Общият размер на начислените и отнесени в
просрочие лихви върху редовна главница в размер на 10 000,00 евро, за периода от 25.02.2013 г. до 13.03.2014 г., е 1 605,22 евро, представляващи сума от начислените лихви за
съответния месец.
Пред вид клаузите в Договор за кредит по картова сметка, общо начислените и отнесени в просрочие лихви върху просрочена
главница за периода от 25.03.2013 г. до 25.02.2016 г., са в размер на
4 874,96 евро. Текущите лихви върху просрочена
главница за периода от 25.02.2016 г. до 18.03.2016 г. са в размер на 159,72
евро.
Начислената такса на основание чл. 6
ал. 2 от Договор за кредит по картова сметка на физическо лице от
04.02.2013 г., за периода от 05.02.2013 г. до 05.02.2016 г., е в размер на
600,00 евро.
От Извлечение от
картова сметка VISA с аналитичен номер ***************и
IBAN ***, с титуляр З.С.М., за
период от 04.02.2013 г. до 18.08.2019 г., е видно, че суми за погасяването й не
са постъпвали. Начислената сума за такса, за периода от 05.02.2013 г. до
05.02.2016 г., в общ размер на 600,00 евро, се явява дължима.
От извлечение от картова сметка VISA с аналитичен номер ***************и IBAN ***, с титуляр З.С.М., за
периода от 04.02.2013 г. до 18.08.2019 г., е видно, че по сметката няма
постъпления за погасяване на дълга.
След датата на образуване на цитираното по – горе изпълнително дело - 09.05.2016
г., по сметка на синдика на КТБ АД (н) е постъпила сума в размер на
1 229,40 лв., с която сума са погасени авансово платена такса в размер на
228,00 лева и частично е платено юрисконсултско възнаграждение, в размер на
991,40 лева.
От
страна на ответника в отговора на исковата молба и в
допълнителна молба също бяха поставени въпроси на експертизата.
Констатирано бе, че в процесния
договор, в Раздел III.
ЛИХВИ И КОМИСИОННИ, са описани размерите на лихвите, таксите и комисионите като постоянни
величини за целия период на кредита, като през процесния
период лихви такси и комисионни не са променяни. Начислените суми за лихви,
такси и комисионни отговарят на записаните лихвени проценти в договора.
Картовата
сметка на ответника е заверявана 29 (двадесет и девет) пъти за периода от
04.02.2013 г. до 25.02.2013 г., от които двадесет и осем пъти - по нареждане на
титуляра и един път служебно, за погасяване на лихви на основание на чл. 5 ал.
2 от договора. Картата е използвана 26 пъти, като за някои дати картата е
използвана многократно. В основанията за ползване на картата са посочени кратки
данни за терминалите, от които са извършвани операциите и сумите, които са
теглени в оригинална валута.
В
чл. 1, ал. 1 на сключения между страните договор е посочен IBAN ***,
по която се усвоява и издължава кредита. Вещото лице е констатирало, че,
съгласно Извлечение от картова сметка VISA с аналитичен номер ***************и IBAN ***, с титуляр З.С.М., за
периода от 04.02.2013 г. до 18.08.2019 г., кредитополучателят не е внасял суми
за погасяване на задълженията си по кредита.
Просрочието на главница по процесния
договор е обявено от Банката на 13.03.2014 г., като за периода от 25.03.2013 г.
до 25.03.2014 г. Банката не е начислявала лихви за просрочена главница. Общо
дължимата просрочената лихва върху просрочена главница за периода от 25.03.2014
г. до 06.11.2014 г. е в размер 1 624,98 евро, представляваща сума от
начислените лихви за съответните лихвени периоди на база на бордера,
представляващи първични счетоводни документи, а за периода от 25.03.2015 г. до
25.02.2016 г., тази лихва е в размер 2 499,88 евро, също представляваща сума
от начислените лихви за съответните лихвени периоди на база на бордера,
представляващи първични счетоводни документи.
Начислените такси до 06.11.2014 г. са
в размер на 350,00 евро, а ответникът не е внасял суми за погасяване на
задълженията по кредита, т.е. тези такси са дължими.
Вещото лице е изследвало и въпроса: досежно актуалният размер на дълга по
образуваното изпълнително дела №
20168500401055, по описа на ЧСИБ., Рег.№ 850 на ответника към ищеца към момента
на депозиране и изслушване на заключението в съда и е констатирало, че от ЧСИ А.Б. е представена справка по посоченото изп.д., изх. № 35244/02.10.2019
г. и е дало заключение, че общо постъпилите суми по специалната сметка на ЧСИ
са 5 604,00 лв.,, от които по сметка на НАП са преведени 2 201,48 лв.
и остатъкът по дълга към 02.10.2019 г. - 43 494,25 лв.
Изложеното се доказва
от приетите по делото и неспорени писмени доказателства и експертизи.
Други релевантни по делото
доказателства не са представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с. чл.124 ГПК за признаване за установено по
отношение на З.С.М., че той дължат на ищеца сумите,
визирини в издадената заповед за
незабавно изпълнение, респ. изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка
една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения, а, съобразно характера на
предявения иск - положителен установителен, и правилото, че на пълно доказване
в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, ищецът следваше да
докаже в процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната сума. Ищецът, като кредитор, следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, респ. наличието на неизпълнение, а ответникът
-длъжник - възраженията си срещу вземането.
Производството
по чл.422 от ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и
размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за
провеждане на заповедно производство.
Настоящият съдебен състав счита, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на
валидeн
Договор за кредит по картова сметка на физическо лице, сключен на
04.02.2013 г. между „К.Т.Б.“ АД и кредитополучателя З.С.М. за сумата 10 000 евро, средствата
по кредита се предоставят за ползване, с използване на платежна карта Visa
Classic по посочена картова разплащателна сметка на кредитополучателя в банката.
С подписване на договора страните са се съгласили да поемат посочените в него
задължения. Доказа се, че за периода от 04.02.2013 г. до
25.02.2013 г. средитът е усвоен изцяло по картовата сметка на ищеца, като е
изразходван за касово изтеглени суми, плащане на терминали в страната и чужбина
и банкови такси, свързани с операциите, наредени от титуляра на сметката З.С.М.
в общ рамер 9 975,00 евро, а остатъкът по сметката към 25.02.2013 г. са
налични 25,00 евро.
В хода на
производството се установи, че изискуемостта на договора за банков кредит е
настъпила предсрочно поради липса на плащания от страна на ответника –
кредитополучател и за това по инициатива на ищеца – Банката е образувано
заповедно производство пред СРС, издадена е цитираната заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за посочените по – горе суми. – главница, лихви и разноски.
От Извлечение от
картова сметка VISA с, цитирана по -
горе, с титуляр З.С.М., че през периода 04.02.2013
г. - 18.08.2019 г. и през периода 04.02.2013 г. до 18.08.2019 г. суми за
погасяването й не са постъпвали.
Установи се, че след
датата на образуване на цитираното по – горе изпълнително дело - 09.05.2016 г.,
по сметка на синдика на КТБ АД (н) е постъпила сума 1 229,40 лв., с която
са погасени авансово платена такса в размер на 228,00 лв. и частично е платено
юрисконсултско възнаграждение от 991,40 лв.
От
ответната страна в хода на производството бе оспорена валидността на договора,
поради наличие в него на неравноправни клаузи и съдът дължи
произнасяне по тези възражения, преди да се произнесе относно наличието на дълг
и неговия размер.
Относно наведеното възражение за
неравноправност на клаузата на чл. 10 от процесния договор, съобразно чл. 143,
ал. 5 ЗЗП, което води до нейната
нищожност по смисъла на чл. 146 ал. 1 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 ЗЗД:
Ответникът
заявява, че цитираната клауза, предвиждаща възможност на банката за събиране на
наказателна надбавка в размер 10 пункта при неизпълнение, нарушава основните
принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за
защита на интересите на потребителите, поради което тя е нищожна и счита, че
претенцията за наказателна надбавка не следва да бъде уважавана, а искът следва
да бъде отхвърлен в тази му част, тъй като не е налице изискуемо вземане,
произтичащо от валидно правоотношение.
Според нормата на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
Съдът
приема, че не е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
пред вид факта, че ответникът не доказа възраженията си за наличие на уговорки
в негова вреда, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, а отделно от това, бе установено, че от страна на
ответника, след усвояването на кредита по картовата сметка, не е извършено нито
едно плащане, свързано с погасяване на тези задължения в предвидените срокове
или извън тях.
С оглед на това, пред вид обстоятелството, че
разпоредбата на чл. 10 от Договора за кредит не е неравноправнаа клауза по смисъла на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, тя не е нишожна такава, съобразно чл. 146 ЗЗП и чл. 26 ЗЗД и съдт
намира възражението на ответника за неоснователно.
На
база всички представени доказателства и на база заключението на приетата и
неоспорена експертиза на вещото лице, съдът намира, че ответникът дължи на
ищеца посочените в заповедта за изпълнение суми.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за основателен и и
доказан и счита, че той следва да бъде уважен, като бъде признато, че ответникът
дължи на ищеца посочените в заповедта за изпълнение и изпълнителен лист суми,
произтичаща от неизпълнено задължение по описания по – горе Договор за кредит.
С оглед изхода на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски по
списък, както следва: 150 лв. депозит за вещо лице и 300 лв. ю.к.
възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за
установено по иска,
предявен от „К.Т.Б.“ АД /КТБ АД/ /в несъстоятелност/, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** против З.С.М.,
ЕГН ********** с адрес: *** с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, че З.С.М., дължи на „К.Т.Б.“ АД /КТБ АД/
/в несъстоятелност/, сумата 17 239,90 евро - общо просрочени задължения към 14.01.2016 г.,
произтичащи от неизпълнен Договор за кредит по картова сметка на физическо лице
от 04.02.2013 г., формирана, както следва: - 10 000 евро - просрочена главница, ведно
със законната лихва за периода от 24.03.2016 г. до изплащане на вземането, -
1 605,22 евро - просрочени лихви върху
редовна главница за периода от 25.02.2013 г. до 25.03.2014 г., - 4 874,96
евро - просрочени лихви върху просрочена
главница за периода от 25.03.2013 г. до 25.02.2016 г., - 159, 72 евро - текущи лихви върху просрочена главница
за периода от 25.02.2016 г. до 18.03.2016 г., - 600 евро - такса
за периода от 05.05.2013 г. до 05.02.2016 г. и - 1035,77 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за което
вземане по образуваното образувано ч.гр.д. № 16467 по описа на
СРС за 2016 г., I ГО, 40 състав на 31.03.2016 г. са издадени заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА З.С.М.
да заплати на „К.Т.Б.“ АД /КТБ АД/ /в несъстоятелност/сторените по делото разноски по списък,
както следва: 150 лв. депозит за вещо лице и 300 лв. ю.к. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: