Решение по КНАХД №1769/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „ДИСТАН 63“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представляван от Д. П. С. – управител, е оспорил решение № 626/13.08.2025 г., постановено по АНД № 2210/2025 г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №02-2500358/12.06.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас.

В касационната жалба се твърди, че според касатора по делото е доказано отсъствието на състав на административно нарушение, тъй като от свидетелските показания се установява, че Правилникът за вътрешния трудов ред е бил в обекта в деня на проверката. Освен това се твърди наличието на процесуални нарушения в АУАН и наказателното постановление като липса на дата на установяване на нарушението, неправилно посочване на името на магазина, което според касатора води до вътрешно противоречие в изложението на фактическата обстановка, създаващо съмнение за неговата правилност, а това според касатора е основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като представлява разминаване между факти и право, и затруднява организирането на защитата на санкционираното лице. На следващо място касаторът счита, че в случая са налице предпоставките на чл.415в от Кодекса на труда, тъй като нарушението е отстранено веднага и от него не са произтекли вредни последици за служителите. На последно място се твърди в касационната жалба, че районният съд неправилно е обосновал решението си върху факта, че преди време дружеството-жалбоподател е било предупредено за същото по вид нарушение. Според касатора това твърдение не е подкрепено с доказателства и не е посочено като аргумент в наказателното постановление. Твърди, че неправилно районния съд приема, че жалбоподателят е вменил задължение на контролния орган да извърши последваща проверка в обекта, докато всъщност контролният орган е съставил АУАН преди да изчака да изтече срокът за отстраняване на нарушението. Счита, че в случая се касае за недоразумение, а не за нарушение, което е отстранено веднага, а съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля, от които се установяват тези доказателства. По този начин районният съд е постановил неправилен съдебен акт, обоснован на предположения, който касаторът иска настоящата инстанция да отмени, а по съществото на спора - да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. След съдебно заседание по делото са постъпили писмени бележки от адвокат В. В. – процесуален представител на касатора, в които се поддържа възражението за наличие на предпоставки за приложение на чл.415в от КТ, но освен това се иска съдът да съобрази мотивите си с решение от 03.07.2025 г., постановено по дело С-733/2023 на СЕС, тъй като наложената санкция е прекомерна и не е спазен принципът на пропорционалност, визиран в чл.49, § от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Ответникът по касация – директор на дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт Н., оспорва касационната жалба и пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Счита, че обжалваното решение на Районен съд Бургас е правилно и предлага да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Отговорността на касатора е ангажирана за това, че в качеството му на работодател на 07.04.2025 г. в 12:15 часа, в обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], община Бургас, [улица], не държи на разположение на контролния орган – Инспекция по труда, Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството и с това е нарушил чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда.

Районният съд в обжалваното решение е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени при спазване на всички процесуални правила, регламентирани в ЗАНН, съдържат необходимите реквизити, не е нарушен чл.34 от ЗАНН. Затова съдът е направил извод, че отсъстват съществени нарушения на процедурата, които да обосноват отмяна на наказателното постановление на това основание. От представените доказателства съдът е направил извод, че са налице всички елементи от състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора. Подробно е обсъдил свидетелските показания и мотивирано е изложил аргументи защо частично не дава вяра на показанията на свидетелката Н. С.. В решението е отговорено на възражението за приложение на чл.415в, ал.1 от КТ, като съдът е приел, че не са налице двете кумулативни предпоставки, които тази разпоредба изисква, за да бъде приложена. С тези мотиви съдът е потвърдил наказателното постановление.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Обратно на касационното възражение, в конкретния случай съдът правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на касатора. Свидетелските показания на свидетелката Н. С. не обосновават извод, какъвто касаторът е направил, освен поради мотивите, които е изложил районният съд, и които се подкрепят от настоящия състав и поради обстоятелството, че съставът на нарушението на чл.403а, ал.1 от КТ изисква правилникът за вътрешния трудов ред да се държи на разположение на контролния орган, което означава не просто правилникът да се намира в съответния обект, но и да бъде представен на контролния орган всеки път, когато бъде поискан. В конкретния случай дори да се възприемат изцяло показанията на тази свидетелка, те сочат, че правилникът е бил в обекта. Факт е обаче, че той не е бил предоставен на контролните органи, т.е. не е бил на тяхно разположение. Целта на разпоредбата, регламентирана по този начин, е всеки работодател действително да има изготвени всички документи, които са изчерпателно изброени в тази разпоредба, между които и правилникът за вътрешния трудов ред. Затова е абсолютно ирелевантно представянето му в по-късен момент, защото тогава не може да бъде установено кога той е бил съставен действително. Затова колкото и да се твърди, че този правилник в конкретния случай се е намирал в обекта, след като не е бил предоставен на контролния орган, означава, че той не е бил на разположение на контролния орган. Следва да се подчертае, че по време на проверката в конкретния случай е присъствал именно управителят на дружеството-работодател, а не просто лице, което е наето на трудов договор, т.е. проверката е извършена в присъствието на субект, който би следвало да е наясно с цялата организация в съответния търговски обект, където се извършва проверката.

От друга страна правилно районният съд е отбелязал, че са налице противоречиви твърдения, защото от една страна управителят Д. С. в жалбата, с която е сезирал районния съд, твърди на практика, че всички документи са били предоставен на търговско дружество, с което смятат да сключат договор за трудова медицина, т.е. твърдението практически означава, че правилникът не се е намирал в магазина. Същевременно свидетелката С. твърди, че правилникът и графикът са били в търговския обект. Тези две твърдения взаимно се изключват, както правилно е отбелязал и районният съд.

Съдът споделя мотивите на районния съд за отсъствие на предпоставки за приложение на чл.415в, ал.1 от КТ. Конкретното нарушение е от такова естество, че по-късното представяне на документа, който не се е намирал на разположение на контролните органи, не води до саниране на нарушението, т.е. не може да бъде отстранено веднага такова нарушение.

От протокола за извършената проверка № ПР 2514445/29.04.2025 г. се установява, че по време на същата проверка в същия търговски обект, освен правилникът за вътрешния трудов ред, са били изискани и документи, свързани с разпределение на работното време – поименен график за работа за м.април 2025 г., който също следва да се съхранява в обекта и да е на разположение на контролните органи. Този график, както и правилникът не е бил представен. При служебна справка в деловодната система на съда се установи, че за непредставянето на графика е съставено друго наказателно постановление № 02-2500359/12.06.2025г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, което е второ по ред. Процесното е предхождащо. Затова в конкретния случай настоящият състав счита, че не е нарушен принципът на пропорционалност по отношение на процесното нарушение и то правилно е санкционирано, като е наложен размер на имуществената санкция в минималния предвиден размер. Този съдебен състав прие, че е нарушен принципът на пропорционалност при друг случай на такова нарушение, но от една страна конкретните факти по този случай се различават с фактите по казуса, разгледан в КАНД № 1447/2025 г. по описа на Административен съд Бургас и освен това в настоящото производство наказанието е първо по ред наложено, докато в производството, разгледано в горецитираното дело, случаят беше санкциониран с последващо наказателно постановление, т.е. в случая по КАНД №1447/2025 г. дружеството-работодател вече беше санкционирано за друго нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ, установено по едно и също време, чиято законосъобразност беше разгледана в производството по АНД № 1614/2025 г. на Районен съд Бургас и съответно КАНД №1423/2025 г. на Административен съд Бургас. В тези производства е разгледана законосъобразността на първото издадено по ред наказателно постановление и то е потвърдено. Настоящият съдебен състав разгледа следващото издадено наказателно постановление, с което е наложено наказание за идентично нарушение, установено при същата проверка и затова прие, че след като при една и съща проверка са установени няколко идентични нарушения на чл.403а, ал.1 от КТ, всяко от които се санкционира [рег. номер]. имуществена санкция, това води до нарушаване на принципа на пропорционалност, защото сумарно наложената санкция, макар и формално да е за различни нарушения, но установени по едно и също време и нарушаващи един и същ състав на административно нарушение, надхвърля границите на най-необходимото за постигане на легитимно преследваната от законодателя цел чрез инкриминирането на деянията, визирани в чл.403а, ал.1 от КТ. Тази несъразмерност не може да бъде поправена с наличните законодателни средства, тъй като чл.27, ал.5 от ЗАНН забранява съдът да налага по-нисък размер на имуществената санкция от най-ниския, предвиден в санкционната норма.

По изложените съображения в конкретния случай съдът приема, че няма нарушение на принципа на пропорционалност, визиран в чл.49, §3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

На последно място не е основателно възражението на касатора за наличието на процесуални нарушения в АУАН и наказателното постановление, изразяващи се в липса на дата на установяване на нарушението, неправилно посочване на името на магазина. Както в АУАН, така и в НП е посочена датата на проверката – 07.04.2025 г., която е и дата на нарушението. А грешното изписване на името на магазина не е съществено нарушение, защото обекта е индивидуализиран и с местоположението му, т.е. няма съмнение за кой търговски обект се отнася проверката.

Поради неоснователност на касационната жалба, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Такива са претендирани своевременно в съдебно заседание за юрисконсултско възнаграждение и се дължат от касатора, в размер на 130 лв. на основание чл.27ж от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 626/13.08.2025 г., постановено по АНД № 2210/2025 г. на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА „ДИСТАН 63“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представляван от Д. П. С. – управител да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв. за процесуално представителство пред Административен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.