Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 108 /17.5.2019г. 2019 г. Град Варна
Варненският окръжен съд
Наказателно отделение
На осемнадесети април Година две хиляди и
деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Светлозар Георгиев
Членове: Иваничка Славкова
Яна Панева
Секретар Родина
Петкова
Прокурор Силвиян И.
като разгледа докладваното от съдия Панева
ВНОХД № 319 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда по
НОХД № 5461/2017 г. на РС- Варна, 45 състав, постановена на 10.12.2018
г., с което подс. Б.Д.Ю. е признат за виновен в извършване на
престъпление по смисъла на чл.325
ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че на 17.09.2017 г. в гр. Варна, в условията на
опасен рецидив и продължавано престъпление извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
отправяне на псувни и опит за нанасяне на удар с чук на П. К. Й., като деянието
е извършено при управлението на МПС - лек автомобил „Опел Корса" с peг. №
В3043НК, собственост на Б.Д.Ю., отправяне на псувни, спрямо полицейските
служители Й. С. С. и И.И.Б. - служители в „Общинска полиция" при ОД МВР
Варна, и Д.И.Д. и Г.К.П. – служители в сектор „ПП" ОД МВР Варна, като на
основание чл.54 ал.1 от НК му било
наложено наказание „Лишаване от
свобода" за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и „Лишаване от право да управлява MПC" по чл.37 ал.1 т.7 от НК за срок от ДВЕ ГОДИНИ.На осн. чл.57 ал.1 т.2 б."б" от ЗИНЗС
първоинстанционният съд определил първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието, като на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК съдът е зачел времето,
през което подс. Ю. е бил задържан по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, считано от 21.00
часа на 17.09.2017 г. до 17 часа на 18.09.2017 г.
Със същата
присъда подс. Б.Д.Ю. бил признат за невиновен за извършени от него
престъпления по чл. 144 ал.3 от НК, а именно: - затова, че на
17.09.2017 г. в гр. Варна се заканил на другиго - на полицейските служители Й. С.
С. и И.И.Б. - служители в „Общинска полиция" при ОД МВР Варна с
престъпление против личността им – убийство, с думите: „Аз съм от Алкайда, ще
ви взривя“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което на основание чл.304 от НПК първоинстанционният
съд го оправдал по обвинението за
престъпление по чл.144 ал.3 от НК.
-
Както и затова, че на
17.09.2017 г. в гр. Варна се заканил на другиго на полицейските служители: Д.И.Д.
и Г.К.П. - служители в сектор „ПП" ОД МВР Варна, с престъпление против
личността им - убийство, с думите: „Аз съм терорист, ще се взривя и ще ви
избия" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което на основание чл.304 от НПК първоинстанционният
съд го оправдал по обвинението за
престъпление по чл.144 ал.3 от НК.
С присъдата първоинстанционният съд се
произнесъл по разноските, като ги възложил на подс. Ю., както и по отношение на
веществено доказателство- 1 бр.
метален чук с дървена дръжка, предаден с протокол за доброволно предаване от П.
К. Й., на осн. чл.53 ал.1 б."а"
от НК съдът отнел в полза на Държавата, като постановил, че след влизане в сила на присъдата следва да бъде унищожено.
Окръжен съд – гр. Варна е сезиран с въззивна жалба
от защитника на подс. Ю.- адв. Й.А. от ВАК, като се иска въззивната инстанция да отмени присъдата
на първоинстанционния съд, в частта в която е
признат за виновен, като в първата въззивна жалба се иска подс. Ю. да
бъде оправдан, а при допълнението към въззивната жалба се иска въззивната
инстанция да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да върне делото за
ново разглеждане на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание представителят на ВОП
изразява становище, че жалбата е неоснователна, и като такава следва да бъде
оставена без уважение. Изразява становище, че присъдата следва да бъде изменена
единствено в частта относно приложението на чл. 26 от НК, тъй като в настоящия
казус установените по делото факти не могат да бъдат отнесени към хипотезата на
чл.26 от НК.
В
съдебно заседание повереникът на частните обвинители- адв. Д. изцяло се
солидаризира към становището на прокурора.
В съдебно заседание се явява защитникът на
подс. Ю., който счита, че по делото липсват годни доказателства, установяващи
действия на подсъдимия Ю., които да се приемат като непристойни, които да са
нарушили грубо обществения ред и и изразяващи явно неуважение към обществото.
Моли съда да отмени присъдата, а при условията на алтернативност, наложените
наказания да бъдат определени под минимума.
В последната си дума подс. Ю. заявява, че
предоставя на съда. .
След преценка на доводите, изложени в
жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна
проверка на решението на основание чл. 313 и 314 от НПК, настоящият състав
намери жалбата за неоснователна.
Като
се запозна с делото, въззивният съд прие за безспорно установена следната
фактическа обстановка:
На 17.09.2017
г., около 20.30 часа, в гр. Варна,подс. Б.Д.Ю. управлявал л.а. „Опел
Корса" с per. № В3043 НК по бул. „Княз Борис I" в посока от Спортна
зала към Икономическия университет. По същото време свид. П. К. Й. управлявал
т.а. „Мицубиши Паджеро" с per. № В1921 НК, на който имал прикачено ремарке
/колесар/ с per. № В 1293 EH, с натоварена на него лодка. Той бил спрял в гр.
Варна, на бул. „Цар Освободител" в средна лента, на червен светофар, и
чакал за завой наляво по бул. „Княз Борис I", в посока към Спортна зала.
Когато светнал зелен сигнал на светофара, свид. Й. навлязъл в кръстовището за
да извърши маневрата завой наляво, но видял, че по бул. „Княз Борис I" се
бил насочил към него автомобил „Опел Корса", движещ се от Спортна зала към
ИУ. Свид. Й. спрял автомобила си и видял, че другия водач намалил скоростта си,
но въпреки това се блъснал с предната част на автомобила си в лявата гума на
ремаркето му. Свид. Й. подал авариен сигнал, слязъл от автомобила си, за да
види какво става. В същото време водачът на другия автомобил, участвал в
произшествието - „Опел Корса" с per. № В3043 НК дал заден ход, засилил се
и се блъснал отново в задното ляво колело на ремаркето. Св. Й. се приближил до
автомобила на Ю., който бил гол до кръста и му поискал обяснения. Автомобила
бил с работещ двигател, а Ю. се опитвал да включва скоростите и се движел
напред-назад, не казал нищо, посегнал пред предна дясна седалка, където
свидетеля видял, че има бяла пластмасова кофа с две дръжки и извадил чук, с
който заканително посегнал към свидетеля. Свид. Й. успял да хване чука и го
издърпал от ръката на обв. Й.. В това време на мястото дошли полицаи от
Общинска полиция - свидетелите Й. С. С. и И.И.Б. , които около 20.30 часа,
движейки се със служебния си автомобил, при обход на района на Младежки дом, в
посока към ИУ - Варна забелязали, че на кръстовището на бул. „Княз Борис
1" и „Цар Освободител" имало ПТП, между Джип с колесар и лодка върху
него и лек автомобил „Опел Корса" с per. № В 3043НК, който се бил блъснал
в колесара. Свид. Б. слязъл от служебния автомобил и се насочил към автомобила
марка „Опел Корса" с per. № В 3043 НК. Приближавайки до него, той видял,
че в автомобила имало само един мъж на шофьорското място, който му лъхнал на
алкохол. Полицейският служител разпоредил на водача да паркира автомобила си
извън кръстовището, но последният потеглил назад, като застрашил спрелия зад
него автомобил. Свид. Б. посегнал към таблото за да изгаси двигателя на
автомобила, но водачът му потеглил напред по бул. „Княз Борис I" и създал
опасност за полицейския служител, който се отдръпнал за да не бъде блъснат от
автомобила.
Свид. Б. се
върнал в автомобила и казал на колегата си, че водачът бил във видимо нетрезво
състояние и двамата веднага потеглили след него. На ул. „Стефан Караджа",
в гр. Варна, до Музикалното училище, подс. Ю. спрял управлявания от него
автомобил. Полицейските служители Б. и С. отишли до автомобила и предприели
задържане на водача му - подс. Б.Д.Ю., като същият се съпротивлявал и се
опитвал да избяга, поради което били използвани помощни средства - белезници.
При задържането му, подс. Ю. псувал полицейските служители, настоявал да освободят
ръцете му, като им казвал: "Давам ти точно 10 секунди", „Утре ще се
видим на улицата и няма да ти е толкова лесно като не съм с вързани ръце".
След като полицаите не изпълнили настояванията на Ю. да освободят ръцете му, той отправил към
тях думите : „Аз съм от Алкайда, ще ви взривя!".
Тъй като
подс. Ю. бил агресивен и миришел силно на алкохол, свидетелите Б. и С. извикали
екип на сектор „ПП" - Варна. На мястото, където бил задържан Ю., пристигнал екип на сектор „ПП" -ОД МВР-Варна,
в състав: Д.И.Д. и Г.К.П.. Подс. Ю. започнал да отправя и към свидетелите Д. и П.
претенции да му свалят белезниците с думите: " Свалете ми белезниците и ще
видите какво ще ви направя", псувал полицейските служители П. и Д., и
настоявал да му оставят номерата на автомобила, които служителите свалили. След
като полицаите не изпълнили настояванията на
Ю., той отправил и към тях закани с думите: „Аз съм терорист, ще се
взривя и ще ви избия!".
Ю. отказал
да бъде тестван с техническо средство „Дрегер", както и да даде кръвна
проба.
С протокол
за доброволно предаване от 18.09.2017 год., свид. Й. предал един брой метален
чук с дървена дръжка .
От
заключението на изготвената по делото съдебно - психиатрична експертиза е
видно, че подс. Б.Д.Ю. не страда от
психично разстройство. Няма данни за зависимост към алкохол и психоактивни
вещества. Към момента на извършване на деянието, той бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното, както и да ръководи постъпките си. Заключението било прието по
реда на чл. 282 от НПК.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният
съд установил въз основа на събраните гласни и писмени доказателства по делото,
а именно: част от обясненията на подсъдимия Ю. и от показанията на разпитаните
в съдебно заседание свидетели П. Й., И.Б.,
Г.П., Д.Д., П. Й., Ю. Н. и Д. Ю., писмо от Сектор "Пътна полиция" при
ОД МВР Варна рег. № 819000-13490/04.04.2018 г, ведно със заверени копия на НП №
17-0819-006091/11.12.2017 г., АУАН № 135812/17.09.2017 г., Протокол за ПТП №
2435/07.09.2017 г., Талон за медицинско изследване № 0028277, Протокол за
медицинска експертиза и употреба алкохол
или друго силно упойващо средство на
МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД; Писмо от Община Варна рег. №
ЗК18000803ВН_001ВН/12.04.2018 г., ведно със справка относно полицейските
служители, посетили ПТП на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ с бул. „Княз
Борис І“, пред ВИНС на 17.09.2017 г. и Докладна записка от И.Б. УРИ № 365р-39081/18.09.2017 г.,
свидетелство за съдимост, протокол за доброволно предаване от 18.09.2017 год.,
приемно-предавателен протокол от 18.09.2017 год., СПЕ, справка с
характеристични данни, прочетени и
приети от първоинстанционния съд по реда на чл.283 от НПК и др.
Първоинстанционният съд
изключително подробно е обсъдил показанията на всеки един от свидетелите, като
се е мотивирал защо ги приема и до каква степен. Правилно е обсъдил и
обясненията на подс. Ю., като е отчел че същите се припокриват с установената
по делото фактическа обстановка.В този смисъл въззивната инстанция не намира,
че следва да преповтаря изводите на първата инстанция, като изцяло ги приема.
По отношение на възведените
обвинения по чл. 144 ал.3 от НК:
Въззивната инстанция изцяло споделя изводите
на първоинстанционния съд относно липсата на съставомерност на деянията по чл.
144 ал.3 от НК. Правилно първата инстанция се е позовала на безспорната и
константна съдебна практика на Върховния съд, като се е позовал и на ТР № 53/89г. по н.д. № 47/89г. на ОСНК ВС за престъплението по чл.144,ал.3
от НК –закана с убийство е квалифициран състав на престъплението по чл.144,ал.1
от НК – закана с престъпление. За осъществяването на това престъпление от
обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с
убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването и. Съгласно съдебната практика
заканата трябва да е направена по такъв начин, че съобразно с обстановката би
могла да възбуди основателен страх у адресата, че престъплението ще бъде
осъществено. Когато обаче тя е отправена по такъв начин, че не сочи на
действителна заплаха, престъплението не е осъществено.
Заканата сама
по себе си трябва да бъде годна да възбуди основателен страх у адресата, че
престъплението, с което е заплашван, може да бъде наистина осъществено.
Въззивната инстанция не намира за нужно да преповтаря анализа на
първоинстанционния съд относно съставомерността на деянията, като изцяло
споделя правния извод на съда за несъставомерност им по чл. 144 ал.3 от НК,
като в този смисъл правилно подс. Ю. е бил оправдан по възведените му две
обвинения по чл. 144 ал.3 от НК.
По
отношение на възведеното обвинение по чл.325 ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1
от НК:
Въззивната инстанция изцяло
споделя изводите на първоинстанционния съд относно авторството на деянието от
подс. Ю., като същият е осъществил безспорно от обективна и субективна страна
съставът на престъплението по чл. 325, ал. 5, вр. ал.
3,вр. ал. 1,вр.чл.26,ал.1 НК. Правилно са били анализирани и ценени всички
събрани гласни и писмени доказателства, които не следва да се преповтарят и
изцяло се споделят от въззивната
инстанция.
В този смисъл въззивната инстанция не споделя
възраженията на защитата изложени в допълнителната въззивна жалба, след
изготвяне на мотивите на първата инстанция за несъставомерност на деянието, тъй
като състава на престъплението изисквал грубо нарушаване на обществения ред,
като такива действия не били установени. Не се споделя и становището, че
отправянето на обидни думи и действия към служителите на реда, каквито са били
свидетелите по делото и показване на явно неуважение към обществото от страна
на подс. Ю.. Въззивната инстанция категорично не споделя това становище на
защитата, тъй като именно Й. С. С. и И.И.Б. - служители в „Общинска
полиция" при ОД МВР Варна, и Д.И.Д. и Г.К.П. – служители в сектор
„ПП" ОД МВР Варна са хора, които съблюдават спазването на обществения ред
и охраняват правата и сигурността на гражданите. Незачитането на обществения
ред и демонстрираното от подс. Ю. явно неуважение към обществото е безспорно
установено и доказано, тъй като видно от свидетелските показания той се държал
арогантно, използвайки обидни епитети и думи по отношение на органите на реда,
което довело и до поставянето на белезници на ръцете му. Поведението към
полицейските служители е недопустимо, От изложената по-горе фактическа
обстановка безспорно се установява, че подс. Ю. е имал неприемливо поведение и
спрямо свид. П. Й., чийто автомобил е бил блъснат от автомобила на подс. Ю..
Последният излязъл от колата с чук в ръката, явно с намерението да се
саморазправя със свид. Й., въпреки че той нямал никаква вина. Подс. Ю.
безспорно е извършил хулигански действия спрямо свид. Й., като това не го
спряло, а продължил с тези действия и спрямо полицейските служители.
В този
смисъл съдът не споделя и възраженията на защитата относно допуснати
процесуални нарушения, тъй като били констатирани противоречия в показанията на
свид. Й. дадени в хода на съдебното и досъдебното производство. Цитираните във
въззивната жалба противоречия въззивната инстанция не намира, че са съществени,
които да променят фактическата обстановка до степен, че поведението на подс. Ю.
да бъде оправдано поради липса на доказателства. Въззивната инстанция намира,
че не следва да преповтаря изводите на първоинстанционния съд относно
авторството на деянието, неговата съставомерност с неговите обективни и
субективни признаци, като споделя тези изводи изцяло.
Въззивната инстанция намира за неоснователни
възраженията на представителя на обвинението относно приложението
на чл. 26 от НК, тъй като в настоящия казус установените по делото факти не
могат да бъдат отнесени към хипотезата на чл.26 от НК. Видно от гореизложената
фактическа обстановка деянието по чл. 325 ал.1 от НК е било извършено в
условията на продължавано престъпление относно приложението на чл. 26 от НК,
тъй като извършените от подсъдимия Ю.
деяния осъществяват признаците на продължаваното престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 НК.Деянията осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление – такова по чл.325, ал.3, вр.
ал.1 от НК, осъществени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите
–непристойното поведение на подсъдимия е започнало на кръстовището на бул.
„Княз Борис I", когато се е държал нагло, арогантно и агресивно спрямо
свид. Й., продължило на ул. “Стефан Караджа“, до Музикалното училище, където е
влязъл в пререкания първо с полицейските служители Й. С. С. и И.И.Б. - служители в „Общинска
полиция" при ОД МВР Варна. Последните, като констатирали, че подс. Ю. е
употребил алкохол и е управлявал МПС в пияно състояние повикали и колегите си Д.И.Д.
и Г.К.П. – служители в сектор „ПП" ОД МВР Варна, спрямо които продължили
хулиганските прояви от страна на подс. Ю.. В този смисъл правилно
първоинстанционният съд е приел, че деянието е извършено в условията на чл. 26
от НК.
По отношение справедливостта на наложеното
наказание въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционния съд е
отчел наличието на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, като
е приел, че следва да определи размера на наказанията при условията на чл. 54
от НК. В този смисъл въззивната инстанция намира, че не следва да изменя
присъдата в частта относно размера на наказанията, така както бе поискано от
защитата, като не следва те да бъдат намалени под минималния размер предвиден в
закона. Правилно е бил определен режима на изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода, като е било зачетено и времето на задържане по ЗМВР.
Правилно
първата инстанция е възложила разноските на подс. Ю.. Правилно е било отнето и
в полза на Държавата вещественото доказателство- 1 бр. метален чук с
дървена дръжка, като след влизане в сила на присъдата следва да бъде унищожено.
Предвид
изложеното, настоящият състав на ВОС намира, че не са налице сочените въззивни
основания, поради което първоинстанционната присъда, постановена от ВРС следва
да бъде оставена в сила, като правилна и законосъобразна.
На
основание чл. 338 от НПК съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъдата по НОХД № 5461/2017 г.
на РС- Варна, 45 състав.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове :