№ 2514
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20231110200165 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба вх.№ 3003/05.01.2023г.(подадена а 28.11.2022г.) от С. Д. Е. с
ЕГН **********, чрез адв. А. С. с адрес в гр.София, бул.„Витоша“ № 15, ет. 3, офис 3 срещу
Наказателно постановление N СО-Т-С-21-04-299 от 31.08.2021г. , издадено от зам.кмет на
СО, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 36,
ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община(НРУИТДТСО) - "глоба" в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО.
В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно уведомен не се явява.
Представлява се от адв. С. с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последната от името на доверителката си иска отмяна на
процесното НП като незаконосъобразно и присъждане на направените по делото разноски
съгласно договор за правна защита.
Адв.С. сочи , че жалбата е основателна, тъй като незаконосъобразно АНО, който е
изяснил взаимоотношенията между работодателя и доверителката й е ангажирал нейната
лична административно наказателна отговорност.
Установено било, че на датата на проверката 31.05.2021г. жалбоподателката е
извършвала търговия не от лично име, не за своя сметка и не като физическо лице, а като
1
наемник в трудово правоотношение с търговското дружество. В качеството си на продавач –
консултант, на каквато длъжност е била назначена, жалбоподателката нямала, нито
представителна власт по отношение на това търговско дружество, нито път служебно
задължение да изисква и да снабдява дружеството с разрешителни документи.
Адв. С. се позовава на отговора на ТД НАП – Варна за да обоснове извод, че не е
налице и хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН. В НП тази хипотеза изобщо не е цитирана и
не е разглеждана от наказващия орган.
В съдебно заседание административнонаказващият орган – редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Каменова.
В хода на съдебните прения, последната иска потвърждаване на издаденото НП като
правилно и законосъобразно.
Сочи се ,че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се е установило
извършването на нарушението, както от обективна, така и от субективна страна.
Иска се , съдът да вземе предвид обстоятелството, че жалбоподателката е знаела, че
извършва административно нарушение във връзка с многократните предходни нарушения,
независимо, че в случая търговец се явява търговското дружество.
Твърди се, че ако се приеме, че жалбоподателката не следва да носи отговорност ще
се дерогира разпоредбата на чл. 24 от ЗАНН за административната отговорност.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер определен от
наредбата за минимално адвокатско възнаграждение в полза на Столична община.
СРП – редовно призована, не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на С. Д. Е. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N СО-Т-С-
21-04-299 от 31.08.2021г. , издадено от зам.кмет на СО , е подадена в законоустановения
срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На 31.05.2021г. около 13:30 часа старши инспектор в Столичен инспекторат към СО –
Н. Н., извършил проверка в София, в парка“Заимов“, р- н“Оборище“ и установил, че лицето
С. Д. Е. извършва търговия на открито като на централна алея продава палачинки,
безалкохолни напитки и др. от самостоятелно съоръжение - метална конструкция, 2 бр.
фризери и 2 бр. хладилни витрини, заемайки около 8 кв.м. площ, публична общинска
собственост без разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „Оборище“.
За установеното нарушение св.Н. съставил на жалбоподателя С. Д. Е. АУАН № 21-04-
299/31.05.2021г. като приел, че е налице нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО.
Актът бил съставен в присъствието на свидетел и бил предявен на нарушителя,
който го подписал без възражения.
2
Въз основа на съставения АУАН Зам.кметът на Столична община издал атакуваното
Наказателно постановление, с което при идентичност на описание на нарушението и
правната му квалификация, била наложена глоба.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от гласните
доказателствени средства-показанията на св.Н..
Съдът кредитира показанията на св. Н., който е извършил лично проверката и е
констатирал извършваната търговска дейност на посочените в НП дата , място и
обстоятелства без разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район
„Оборище“.
От показанията се установява мястото на извършване на проверката, стоките, с
които е търгувано и мястото, на което са били поставени, както и непредставянето на
разрешително за ползване на мястото, издадено от кмета на район "Оборище".
Съдът кредитира останалите, приети по делото писмени доказателства, като съобрази,
че са съставени за цели извън процеса и допринасят за изясняване на релевантната
фактология по казуса.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Спазени са сроковете съобразно нормата на чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира, че от обективна страна несъмнено е установено, че на процесната дата
жалб. С. Е. е осъществявала търговия на открито, като на централна алея е продавала
палачинки , безалкохолни напитки и др. от самостоятелно съоръжение - метална
конструкция, 2 бр. фризери и 2 бр. хладилни витрини, заемайки около 8 кв.м. площ,
публична общинска собственост без разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета
на район „Оборище“.
Съгласно нормата на чл. 23 от НРУИТДТСО търговия на открито се извършва въз
основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на района, на
територията на който ще се извършва дейността.
Съгласно нормата на с чл. 36, ал.1 от НРУИТДТСО "...на виновните лица се налага
глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от
300 до 2 000 лв.".
В хода на адмниситративно-наказателното производство бе установено, че
жалбоподателят е имала сключен Трудов договор № 17/15.09.2020г., видно от който
изпълнява длъжността продавач-консултант с място на работа гр.София, парк-щанд за
палачинки във фирма“Криспи-1019“ЕООД.
Административно наказващият орган неправилно е определил субектът на
3
нарушението по чл. 23 от НРУИТДТСО, тъй като съгжласно посочения трудов договор
жалбоподателят не се явява отговорното за извършваната в обекта на „Криспи-1019“ЕООД
дейност, а е ангажирана по трудов договор.
Поради изложеното е следвало да бъде ангажирана адм.-наказателната отговорност
на дружеството, тъй като лицето е извършвало продажба на стоките и дейност от името и за
сметка на дружеството, което за проверения щанд не се е снабдило с надлежното
разрешително за ползване на мястото, в/у което се извършва търговия.
Съдът намира, че не бе доказана и субективна съставомерност на нарушението.
Същото е не се явява извършено от Е. умишлено, тъй като тя не е имала задължение по
силата на сключения Трудов договор и характеристиката за заеманата дзлъжност, да
проверява дали дружеството, в което работи има издадено разрешително за ползване на
мястото.
Със съставянето на АУАН и издаване на НП на физическото лице, а не на
дружеството, в което е заемала длъжността продавач-консултант С. Е., са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно ангажиране на
административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, поради което
обжалваното НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
При този изход от делото на жалбоподателя се дължат разноски за воденото
производство. Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната
страна е направила искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН и
чл. 143 АПК. В конкретния случай разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който
своевременно е поискал присъждането им. Същият е претендирал такива в размер на 300
(триста) лева за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото Договор за
правна защита и съдействие, видно от който претендираната сума е заплатена изцяло и в
брой при подписване на договора, която следва да му бъде присъдена.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N СО-Т-С-21-04-299 от 31.08.2021г. ,
издадено от зам.кмет на СО, с което на С. Д. Е. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от НРУИТДТСО -
"глоба" в размер на 400 лева за нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО.
ОСЪЖДА Столична Община, ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Е. с ЕГН ********** сумата
от 300 лева , представляваща разноски по делото за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен
4
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5